№ 49
гр. Козлодуй, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20231440101330 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на И. Н. С., ЕГН ********** от ...
чрез пълномощник адвокат М. М. от Адвокатска колегия - Пловдив със
съдебен адрес в гр.Пловдив, с която е предявил против „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София бул.
„Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от Сокол
Радостинов Янков иск по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 100
лв. недължимо платена по договор за потребителски кредит № 2313818 от
26.11.2020 г. и против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център
България, представлявано от Ива М.а Шаламанова, иск по чл.55, ал.1 пр.1 от
ЗЗД за връщане на сумата от 500 лв. недължимо платена на основание
договор за поръчителство от 26.11.2020 г. Претендира законната лихва върху
сумите и разноските направени по делото.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника „КРЕДИСИМО„ ЕАД
е постъпил писмен отговор, с който не оспорва сключването на договор за
потребителски кредит № 2313818 от 26.11.2020 г. между ищеца, като
кредитополучател и „КРЕДИСИМО„ ЕАД като кредитодател, за сумата от
1400 лв. Не оспорва, че сумата е била усвоена от кредитополучателя и
кредита е изцяло погасен. Оспорват се твърденията за нищожност на
1
договора за потребителски кредит и се поддържа, че лихвата по кредита е
основателно платена от ищеца, и не следва да се върне сумата от 100 лв..
Искат претенцията да бъде отхвърлена и като погасена поради прихващане
със сумата от 4300 лв. представляваща падежирала главница дължима по
договор за кредит №2614090 от 2022г. и въз основа на решение № 20 от
29.01.2024 г. по ГД № 1420/2022 г. Претендират съдебни разноски и оспорват
искането на ищеца за присъждане на разноски на пълномощника в хипотезата
на чл.38 от ЗА.
Ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е подал писмен отговор, с който не
оспорва сключването с ищеца на договор за поръчителство от 26.11.2020 г.
към договора за кредит от същата дата сключен с първия ответник. Не
оспорва и, че по договора за поръчителство дружеството е получило от ищеца
сумата от 450.20 лв. Оспорва иска за връщане на претендираната сума от 500
лв. като неоснователен по съображения, че договор за поръчителство е
действителен и валиден, и искат да бъде отхвърлен. Претендират разноски и
оспорват искането на ищеца за присъждане на разноски на пълномощника в
хипотезата на чл.38 от ЗА.
В съдебно заседание ищеца не се явява, не се представлява. Получено е
писмено становище, с което се поддържат исковете.
Ответниците не се представляват в съдебни заседания, а депозират
писмени становища, с които оспорват исковете по съображения изложени в
писмените отговори.
За да се произнесе по основателността на исковете, съдът направи
преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което
прие за установени следните обстоятелства:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото договор за
потребителски кредит № 2313818 от 26.11.2020 г. и Приложение № 1 към
него се установява, че на посочената дата е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който „КРЕДИСИМО” ЕАД се е
задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 1400 лв. срещу
насрещно задължение на кредитополучателя да върне заетата сума на 16
месечни вноски. Страните са уговорили размер на погасителната вноска
растяща – от 73.87 лв. до 120.05 лв. (последната), лихвен процент по кредита -
2
39.48%, ГПР – 47.47% и общ размер на всички плащания 1983.84 лв.
Съгласно представените Общи условия към кредитния договор
кредитополучателят кандидатства за кредит като подава заявление до
Кредисимо по образец, лично или чрез партньор на сайта или по телефон,
след като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния
продукт, Стандартен европейски формуляр съдържа цялата необходима
преддоговорна информация за желания кредит, а актуалните ОУ и договора
за кредит се предоставят чрез платформата на сайта. Договорът за кредит се
счита сключен, ако кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от
договора за кредит и ОУ с въвеждането на команда „Декларирам, че съм
получил Стандартен европейски формуляр, на посочения от мен e-mail,
проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора за кредит“(чл. 9
раздел ІІІ от ОУ).
Съгласно чл. 12 от ОУ кредитополучателят може да предостави
обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението.
В чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 2313818 от
26.11.2020 г. е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и
одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да
стане в срок от 24,00 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1
са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да
представи. В ал. 2 на чл. 4 е уговорена санкция за потребителя ако не
представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и непораждане на действие на договора с
кредитополучателя.
В чл.4, ал.3 от договора е предвидено още, че когато
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е
14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не
поражда действие.
В чл. 6 е посочен начин на погасяване на задължението съгласно
Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от
договора.
Видно от договор за предоставяне на поръчителство сключен между
„Ай тръст“ ЕООД гр.София и ищеца И. Н. С. от 26.11.2020г., поръчителят
3
отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит. За
поемане на задълженията от поръчителя, потребителят дължи
възнаграждение в размер на по 112.55 лв. на месец за периода на действието
на договора за кредит (16 х 112.55 = 1800.80 лв.). С договора за
поръчителство от 26.11.2020г., „Ай тръст” ЕООД се е задължил да отговаря
пред „КРЕДИСИМО” АД за изпълнение на всички задължения на
потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит.
Видно от справка предоставена от ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД на
л.57 в делото, на 15.03.2021г. ищеца И. Н. е погасила изцяло задължението си
по договора за кредит № 2313818 от 26.11.2020 г., като е заплатила общо
сумата 2200.49 лв., от които главница – 1523.49 лв., договорна лихва 149.86
лв., вноски договор за поръчителство 450.20 лв. и друга неразпредЕ. сума –
76.94 лв.
Видно от приложеното на л.46 и л. решение № 20 от 29.01.2024 г. по ГД
№ 1420 /2022г. по описа на Козлодуйски районен съд, ищеца е осъдена за
заплати на ответника „КРЕДИСИМО” падежирала главница от 4300 лв.
дължима по договор за кредит № 2614090 от 29.07.2022 г. На съда служебно е
известно след справка в ЕИСС, че това решение е влязло в законна сила.
При така установените фактически данни се налагат следните
правни изводи:
1. По иска против „КРЕДИСИМО“ ЕАД по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД
за връщане на сумата от 100 лв. недължимо платена по договор за
потребителски кредит № 2313818 от 26.11.2020 г..
Ищеца претендира връщане на сумата от 100 лв. недължимо платена от
нея като законна лихва по договор за кредит № 2313818 от 26.11.2020 г.
поради недействителност на същия договор за кредит по множество
бланкетно изложени основания главно противоречие със закона.
По доводите за недействителност на договора за кредит при преценка
съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях следи служебно.
Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за
недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от
пределите на чл. 22 ЗПК.
4
Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК,
договорът за потребителскикредит е недействителен.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищеца има качество на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно - физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага
и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на
ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при
основателността на иска за връщане на сума дадена без основание - на
основание недействителен договор. Съдът изложи по-горе, че по отношение
на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са
специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са
посочени основните параметри и условия по кредита, чрез изпращане по
електронен път на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити. В последствие договорът е сключен
отдалечено при условията на ЗПФУР, т.е. спазена е предвидената в закона
писмена форма.
Посочен е общия размер на кредита - т. 3 от Приложение № 1 към
договора и условията за усвояването му – раздел VI от Общите
условия, фиксиран лихвен процент - т. 7 от Приложение № 1, условията за
прилагането му, годишният процент на разходите по кредита - т. 8 от
Приложение № 1. В представеното Приложение № 1 е посочен размера, броя
и падежа на задължението.
Ищеца е информирана за правото й да получи от заемодателя
информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите
дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се
откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено - чл. 4 от
Общите условия по договора за кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
5
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Относно наведеното от ищеца твърдение, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК, където нормативно е предвидено начина на формиране на годишният
процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по
сключения от ищеца с ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне
на поръчителство от 26.11.2020 г. В чл. 4 от договора е посочено, че
усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице,
вследствие на което между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В
изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство е сключен договор
между „Ай Тръст“ ЕООД и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който първото
дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на ищеца. Това
мотивирало кредитора
(„КРЕДИСИМО“ ЕАД) да включи в изготвения погасителен план към
опредЕ.та погасителна вноска и възнаграждението за предоставеното
поръчителство в размер на по 112.55 лв. на месец за срока на действие на
договора за кредит. При това положение месечното възнаграждение на
поръчителя от последващия погасителен план към договора за предоставяне
на поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в пapаграф 1, т. 1 ДР ЗПК за общ
разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
6
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на
поръчителство от
свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която
произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване
на кредита. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на
действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от
Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита от 1983.84 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което
ищеца се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е
прибавена при изчисляване на посочения ГПР. Нещо повече, сумата дължимо
по договора за поръчителство подвеждащо е записана не цялата, а като
112.55 лв. на месец за срока на действие на договора за кредит, което е (16 х
112.55 = 1800.80 лв.) и надвишава сумата по кредита. По този начин макар
формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на
договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие
с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна
информация относно общия размер на кредита на получателя. Така
потребителя е лишена от възможността да разбере икономическите
последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи
договора при тези условия.
Посоченият от „КРЕДИСИМО“ ЕАД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е
финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по
чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ с право да извършва гаранционни сделки като
основна дейност. Установява се от данните от търговския регистър и
ответниците изрично признават в писмения отговор, че едноличен собственик
на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски
кредит „КРЕДИСИМО“ ЕАД. „КРЕДИСИМО“ ЕАД е овластено да получава
плащане на възнаграждението по него – арг. чл.8, ал.5 от договора за
предоставяне на поръчителство. Очевидно е формиран бизнес модел за
разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с
цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния
7
процент на разходите да се включат и тези разходи, към които те
несъмнено се отнасят. Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР
не са включени всички действителни разходи съдът намира, че е налице
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
договорът за потребителски кредит № 2463765 е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
Допълнително, при обезпечаването на кредита с поръчителство
длъжникът е ограничен от изискването на чл.4 на Договора за потребителски
кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това
може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице
(по списък). Едностранно от кредитора като възможни поръчители са
елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и
възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран
от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой
може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не
отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до
неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата
на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената
възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи
задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно
поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на
поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което е значително в сравнение с
размера на отпускания кредит. Посоченият от „КРЕДИСИМО“ ЕАД
поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра
на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ - с право да
извършва гаранционни сделки като основна дейност и като се посочи по-горе
е свързано с кредитора лице.
От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между
страните договори се налага извода, че потребителят не е имал право на избор
на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има
в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е
кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото
лице-поръчител (което е предварително одобрено от кредитора) се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на правата на
8
потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност,
като лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално
договаряне. Нещо повече, правните последици от непредставяне на
обезпечение, при положение, че потребителят иска такова, води като
последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит
(чл.4 ал.2). Въпреки „свободният избор“ на потребителя да поиска или не
поиска обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на
заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на
обезпечението- в рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред
значително по- дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде
представено. По такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на
поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора
за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем
в кратък срок, което прави клаузата неравноправна.
В допълнение, в чл. 5 от Общите условия, Раздел IV. “Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“, е
предвидено право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението,
което поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото
му да кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на
обезпечение.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, поради което ищеца дължи на ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД по
договора за кредит № 2313818 от 26.11.2020 г. само чистата сума от
главницата, или 1400 лв. Така платената от ищеца по договора договорна
лихва от 1479.86 лв. е платена без основание, тъй като не се дължи. Ищеца
претендира връщане само на сумата от 100 лв. и съда дължи произнасяне
само до този размер. Тъй като безспорно се установява по делото, че ищеца
има падежирало задължение към „КРЕДИСИМО” ЕАД за сумата от 4300 лв.,
то съдът намира, че поради това прихващане като погасена претенцията за
100 лв. следва да бъде отхвърлена.
2. По иска против „АЙ ТРЪСТ” ЕАД по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД за
връщане на сумата от 500 лв. недължимо платена по договор за
поръчителство от 26.11.2020 г..
9
След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за
поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер спрямо първия. Този
договор е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави съгласно
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само
за действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то
и за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита.
В случая договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в деня,
в който е бил сключен и договорът за заем, като е бил сключен с юридическо
лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които
обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва правото на регрес
спрямо длъжника. В тази връзка съдът намира за обосновано твърдението в
исковата молба, че отпускането на кредит на ищеца е поставено в зависимост
от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически
свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Както вече беше
отбелязано, от съдържанието на договора се установява, че ако
кредитоискателят заяви обезпечение чрез поръчителство и то с одобрено от
кредитора юридическо лице – поръчител, то заявлението му за сключване на
договора за кредит ще бъде разгледано в рамките на 48 часа от подаване на
заявлението, като в този случай срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредита е 24 часа. Ако обаче кредитоискателят не заяви, че
желае да се ползва от горното обезпечение чрез поръчителство, заявлението
му за сключване на договор ще бъде разгледано в рамките на 14 дни от
подаването му. От изложеното може да бъде направен извод, че разликата в
срока за отпускане на кредит при заявено поръчителство и при незаявено
такова, превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство
в задължително условие за получаването на кредита в кратки срокове, като
тук следва да се вземе предвид и характера на процесния кредит, а именно
същият е от категорията на т.н .„бързи кредити”, при които кредитоискателят
разчита да получи паричните средства които е заявил в сравнително кратък
срок, какъвто не му се предоставя дори ако избере да предостави банкова
гаранция. Т.е. в случая, единствената възможност за кредитоискателя да
получи заявения от него кредит в сравнително кратък срок е да сключи
договор за предоставяне на поръчителство и то с юридическо лице -
10
поръчител, посочено от кредитодателя. Също така от приложения по делото
СЕФ може да се направи извод, че кредитът може да бъде отпуснат само при
предоставяне на обезпечение банкова гаранция или поръчителство по избор и
преценка на кредитополучателя, без изрично в СЕФ да е посочено, че
поръчителството е възмездно и за него ще се дължи възнаграждение и
неговия размер, както и не е посочено, че кредитът може да бъде отпуснат и
без обезпечение. Предоставянето на обезпечение по чл.4, ал.1 от договора за
кредит е било задължително условие за сключването на договора, поради
което сключването на договора за поръчителство се е явявало задължително
условие за сключването на договора за кредит. Възможността да се откаже от
предоставянето на обезпечение при невъзможност да чака одобрение на
кредит 14 дни, би имало за последица анулиране на заявката за кредит,
респективно до невъзможност да се сключи договор за кредит.Това води до
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на
заявлението. От клаузите в договора може да се направи извод, че
поръчителството има за цел да обезщети кредитора за вреди от евентуална
неплатежоспособност на длъжника, което обаче е в противоречие с чл.16 от
ЗПК, съгласно който доставчикът на финансова услуга сам оценява
платежоспособността на потребителя и предлага цена на кредита, съответна
на получените гаранции. Както беше отбелязано по – горе, договореното в
полза на поръчителя възнаграждение, представлява скрита лихва по договора
за кредит, поради което договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен, поради накърняване на добрите нрави.Този договор е лишен от
правна основа, тъй като по него потребителят поема само задължения, срещу
които не ползва каквито и да е права, единствено нараства размерът на
общото му задължение и разходите по кредита, като е без значение дали
същия ще бъде изправен длъжник или не.
Двата договора следва да се разгледат и като едно цяло. Тази
обусловеност на първо място се установява от обстоятелството, че в договора
за предоставяне на кредит се съдържа уговорка за приоритетно разглеждане
на заявлението за предоставяне на кредит при сключване на договор за
предоставяне на поръчителство от кредитополучателя с одобрено от
кредитора юридическо лице – поръчител.
На второ място се установява от обстоятелството, че двата договора са
сключени в един и същи ден, както и от обстоятелството, че е налице изрична
11
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението за поръчителството
преди това по основното възнаграждение по договора за потребителски
кредит.Също така, при служебно извършена справка в ТР по партидата на
кредитора и поръчителя се уставовява, че същите са свързани дружества –
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител - „Ай Тръст„
ЕООД е ответното дружество кредитодател - „КРЕДИСИМО” ЕАД. Това
обстоятелство налага извод, че кредитора е знаел за наличието на
допълнителните такси по договора за предоставяне на поръчителство още към
момента на сключването на договора, поради което е следвало да включи
същите в ГПР. Също така с оглед уговореното в чл.8, ал.5 от договора за
предоставяне на поръчителство, а именно, че ответното дружество е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението на последния по
договора за предоставяне на поръчителство, също води до извода, че този
разход в полза на поръчителя е бил известен на кредитора.
От изложеното съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство представлява допълнителна услуга да кредитополучателя,
която услуга е пряко свързана с договора за кредит и за която
кредитополучателя дължи възнаграждение, и то независимо от
обстоятелството дали ще бъде редовен платец, което е известно на
кредитодателя, който е следвало да го включи при изчисляването на ГПР по
договора за потребителски кредит. В практиката на ВКС е прието, че
добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите правила за
нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики,
произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от
развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични
норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общност. В случая в противоречие с нормите на
добросъвестността е уговорено допълнително възнаграждение в полза на
заемодателя под формата на скрит разход по кредита, което води до явна
нееквивалентност на престациите, като се касае за договор, с размер на
действително ГПР 25,4 пъти по – висок от размера на законната лихва по
просрочени задължения, който ГПР не е обявен на потребителя в
действителния му размер, по който договор потребителят е икономически по
– слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът
от неплатежоспособност остава единствено за него. Свободата на
12
договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата
или да води до нарушаване на други правни принципи, включително и на
добрите нрави. В случая уговорката за заплащане на възнаграждение за
поръчителство не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата на страните по договора и до скрито
оскъпяване на кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички
положения – независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността
му или не.
Също така следва да се отбележи, че договорът за потребителски кредит
и договорът за предоставяне на поръчителство се намират във взаимовръзка
помежду си и последиците от прогласяване недействителността на договора
за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията,
което прави и договорът за поръчителство нищожен.
Предвид на това и доколкото договорът за поръчителство е нищожен,
то платената по него сума от ищеца на ответника „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е
платена без основание, и следва да се върне. От приетата справка е видно, че
ищеца е платила по договора за поръчителство сумата от 450.20 лв., но тъй
като претендира връщане на 500 лв., съдът държи присъждане само на
доказано платената сума от 450.20 лв. и следва да уважи този иск за нея и до
претендираната разлика от 500 лв. да отхвърли иска като недоказан.
По разноските.
С оглед изхода от спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят съдебно деловодни разноски. Такива са платена
държавна такса в размер на 100 лв. и адвокатско възнаграждение.
Cъгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие
сключен между ищеца и адв. М. М. от Адвокатска колегия -Пловдив със
съдебен адрес в гр.Пловдив, се установява, че е оказана безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗА. В тази хипотеза, съдът като
съобрази фактическата и правна сложност на делото намира, че ответника
„КРЕДИСИМО” ЕАД следва да заплати адвокатско възнаграждение в
минималния размер на 480 лв. с вкл. ДДС, тъй като са налице доказателства,
че адв.М. е регистриран по ЗДДС, а ответника „Ай Тръс” ЕООД следва да му
13
заплати възнаграждение съобразно уважената част на иска – 432.43 лв. с вкл.
ДДС.
На ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД не се дължат разноски.
На ответника „Ай Тръс” ЕООД се дължат разноски за юристконсулско
възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска – 35.85 лв.
На ответниците не се дължат разноски.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД на И. Н. С., ЕГН ********** от
... против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България,
представлявано от Сокол Радостинов Янков за връщане на сумата от 100 лв.
недължимо платена по договор за потребителски кредит № 2313818 от
26.11.20201 г., като погасен поради прихващане.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София бул.
„Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от Ива М.а
Шаламанова да заплати на И. Н. С., ЕГН ********** от ..., сумата от 45.20 лв.
недължимо платена по основание договор за поръчителство от 26.11.20201 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 01.12.2023г. до
окончателното изплащане, като до претендирания размер от 500 лв. отхвърля
иска като неоснователен и недоказан..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София бул.
„Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от Сокол
Радостинов Янков и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център
България, представлявано от Ива М.а Шаламанова да заплатят на И. Н. С.,
ЕГН ********** от ... съдебни разноски за платена държавна такса в размер
на 100 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1 т.2 ЗА
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
14
гр. София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано
от Сокол Радостинов Янков да заплати на адвокат М. М. от Адвокатска
колегия - Пловдив със съдебен адрес в гр.Пловдив адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на И. Н. С., ЕГН ********** от ... в
размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1 т.2 ЗА „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от
Ива М.а Шаламанова да заплати на адвокат М. М. от Адвокатска колегия -
Пловдив със съдебен адрес в гр.Пловдив адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на И. Н. С., ЕГН ********** от ... в размер
на 432.43 лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И. Н. С., ЕГН ********** от ...
да заплати на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България,
представлявано от Ива М.а Шаламанова разноски по делото съобразно
отхвърлената част на иска – 35.85 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи със съобщения.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
15