№ 662
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.а
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20241000500771 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на Прокуратурата на Република България срещу осъдителната част на решение № 6038 на
СГС от 24.11.2023 г. по гр.д. 2591/2022 г., I ГО, 9 състав. С решението ПРОКУРАТУРАТА е
осъдена на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ да заплати на Г. П. М., с ЕГН **********
следните суми: сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по НОХД
№1492/2013 год. по описа на СНС, IX състав; сумата от 37751.43 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено
трудово възнаграждение в брутен размер за периода от 21.09.2012 год. до 16.03.2017 г.;
сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -
изплатен адвокатски хонорар за защита по ДП № 43/ 2012 г. по описа на ГДКП, пр. пр. №
419/2012 год. по описа на СП, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 41.44 лева – разноски по съразмерност за производството пред СГС, като са
отхвърлени предявените искове, както следва: искът за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 20000 лева до пълния предявен размер от 50000 лева и искът за имуществени
вреди за разликата над сумата от 37751.43 лева до пълния предявен размер от 75 600 лева и
за периодите от 27.06.2012 год. до 20.09.2012г. и от 17.03.2017 г. до м. януари 2020 г. С
решението е отхвърлено искането на Г. П. М. за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от 16.03.2017 г. до
14.03.2019 г., като погасено по давност. Прокуратурата е осъдена на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения да заплати на адв. Б. И. А. от САК сумата от 4537.79 лева –
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за отмяна на решението в
1
осъдителната му част, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Твърди се, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено,
пропуснатите ползи от неполучено трудово възнаграждение са недоказани, а адвокатски
хонорар в наказателното производство не е заплатен и не е доказан обемът на
предоставената адвокатска услуга.
С определение № 1675 от 05.02.2024 г. СГС се е произнесъл по довода, съдържащ се
във въззивната жалба за прекомерност на адвокатския хонорар, като е оставил искането за
изменението по чл. 248 ГПК без уважение.
Срещу това определение е подадена частна жалба от Прокуратурата.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Подадени са отговори на въззивната
жалба и на частната жалба от страна на ищеца.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е събирал
нови доказателства.
В открито съдебно заседание от 16.05.2024 г. Прокуратурата поддържа въззивната и
частната жалба: присъденият размер от 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди е
необосновано завишен, а твърдените имуществени вреди не са пряка и непосредствена
последица от воденото наказателно производство. Процесуалният представител на ищеца
подчертава, че ищецът е бил обвиняем за две тежки умишлени престъпления и присъденото
обезщетение за неимуществени вреди не е завишено.
Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на
страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства,
приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Г. П. М. за присъждане
на обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу него за извършени
престъпления от общ характер. Наказателното производство е приключило с оправдателна
присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на съответния правозащитен
орган – Прокуратурата на Република България. Съобразно общите разпоредби за
разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва
да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост.
В исковата молба се твърди, че воденото наказателно производство в продължение на
4 години и девет месеца, в които делото е било връщано за ново разглеждане, не е било
организирано ефективно правораздаване, е поставило ищеца в положение на „вечния
обвиняем“. Прекомерно дългият процес отнел едни от най-важните му години – от 44-тата
до 49-тата му година. Освен душевните страдания, делото станало причина и за загуба на
трудово възнаграждение. След освобождаването му от следствения арест подал документи в
Бюрото по труда - гр. Ихтиман, от където получавал обезщетение за безработица за известен
период от време, но след това не могъл да си намери работа, поради наличието на висящо
наказателно производство срещу него и поради широката известност на обвиненията, които
станали достояние на всички работодатели в гр. Ихтиман. Във връзка с делото е направил и
разходи за адвокатски услуги.
От събраните от първата инстанция доказателства се установява следното:
С постановление от 26.06.2012 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № 43/2012 г. по описа на СП за това, че за времето от 2011 г. и към
момента на изготвяне на постановлението е участвал в организирана престъпна група с
лицата П. Н. И., К. Й. К., Е. В. Д., С. М. Р., създадена с користна цел и с цел да върши
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години
/престъпления по чл. 195 НК/ – престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. С постановление от
същата дата – 26.06.2012 г. /л. 19/ спрямо ищеца е взета най-тежката мярка за неотклонение
2
„задържане под стража”. С постановление от 22.11.2012 г. /л. 32/ ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 43/2012 г. по описа на СП за това, че
за времето от месец януари 2011г. до 27.06.2012 г. в гр. София участвал в организирана
престъпна група с лицата П. Н. И., К. Й. К., Е. В. Д. и С. М. Р., създадена с користна цел и с
цел да върши престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години – престъпления по чл. 195 НК /кражби на различни по вид горива/ и по чл. 201
НК /присвояване на различни по вид горива/– престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2,
вр. ал. 2 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и
за това, че за времето на неустановена дата придобил по неустановен начин и до 27.06.2012
г. държал на адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** боеприпаси – 23 броя ловни патрони 12
калибър, предназначени за стрелба с гладкоцевно оръжие, без да има за това надлежно
разрешение, изискващо се по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия – престъпление по чл. 339, ал. 1, пр.1, пр. 2 НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. Извършените процесуално
– следствени действия на досъдебна фаза включват разпит на свидетели, извършване на
претърсване и изземване в дома на ищеца; извършване на личен обиск на ищеца;
назначаване на балистична експертиза, както и събиране на писмени доказателства. С
протоколно определение от 19.07.2012 г. по НЧД № 1060/2012 г. по описа на СНС, 5 с-в /л.
31/ ищецът е отстранен от длъжността „началник влак, товарно движение“, гара София, към
РТП – София 1, товарна гара София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД. На 20.12.2012 г.
в съда е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД 2184/2012 год. по
описа на СНС – закрит, 7 с-в. Общата продължителност на досъдебното производство от
привличането на ищеца като обвиняем до предаването му на съд е 6 месеца. Впоследствие с
присъда от 13.06.2013 г. по НОХД 2184/2012 год. по описа на СНС – закрит, 7 с-в /л. 36 и
сл./ ищецът бил признат за виновен в това, че за времето от месец февруари 2012 г. до
27.06.2012 г. в гр. София участвал в организирана престъпна група, ръководена от П. Н. И. и
с участници К. Й. К., Е. В. Д. и С. М. Р., създадена с користна цел и с цел да върши
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години –
престъпления по чл. 195 НК /кражби на различни по вид горива/ и по чл. 201 НК
/присвояване на различни по вид горива/– престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал.
2 НК като с присъдата ищецът е осъден на наказание в размер на 2 г. и 6 месеца лишаване от
свобода като е признат за невинен за това да е участвал в организирана престъпна група за
времето от началото на 2011г. до м. февруари 2012 г. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е
отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 4 години. На основание чл. 67,
ал. 3, вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 НК съдът е постановил по време на изпитателния срок спрямо
ищеца да бъде прилагана пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“
с периодичност два пъти седмично. По отношение на второто повдигнато обвинение – за
престъплението по чл. 339, ал. 1, пр.1, пр. 2 НК ищецът е оправдан. С решение с №
34/27.11.2013г. по ВНОХД № 277/2013г. по описа на АСНС, II с-в /л. 44 и сл./ присъдата на
СНС е изцяло отменена, поради нарушения на съдопроизводствените правила като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на СНС. С присъда от 29.10.2014г. по НОХД №
1492/2013г. по описа на СНС, 9 с-в /л. 57 и сл./ ищецът е оправдан и по двете повдигнати му
обвинения. С решение с № 11/09.07.2015 г. по ВНОХД № 59/2015г. по описа на АСНС, 4
възз. с-в /л. 66 и сл./ присъдата от 29.10.2014 г. в частта касаеща повдигнатите обвинения
срещу ищеца е потвърдена. С решение с № 417/25.01.2016 г. по н. д. № 1167/2015 г. по
описа на ВКС, II НО /л. 86 и сл./ е отменено изцяло постановеното решение с №
11/09.07.2015 г. по ВНОХД № 59/2015г. по описа на АСНС, 4 възз. с-в като делото е върнато
на АСНС за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. С влязло в
сила на 16.03.2017 г. решение с № 190/16.05.2016г. по ВНОХД № 192/2016г. по описа на
САС, 6 с-в /л. 91 и сл./ присъдата от 29.10.2014г. по НОХД № 1492/2013 г. по описа на СНС,
9 с-в в частта касаеща повдигнатите обвинения срещу ищеца е потвърдена.
При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т. 3, предложение първо
от ЗОДОВ. решението не е обжалвано в частта, с която е уважен искът за заплащане на
3
понесените от ищеца имуществени вреди във връзка с наказателното преследване. Спорно
пред настоящата инстанция е какъв е справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди в рамките на определения от СГС 20 000 лева, дължи ли се
обезщетение за пропуснати ползи в приети от СГС размер и за приетия период и дължи ли
се обезщетение за платен адвокатски хонорар.
От значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е
естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца са повдигнати
обвинения за извършени две престъпления от общ характер: за престъпление по 321, ал. 3,
пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2 НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр.1, пр. 2 НК, като
предвидените наказания са лишаване от свобода от три до десет години за първото
обвинение и две до осем години за второто обвинение. Това предполага и претърпени
значителни страдания от страна на ищеца.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в
тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (решение № 253 от 2.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на
упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време,
проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая делото е продължило
четири години и девет месеца. Тази продължителност надвишава критериите на чл.6 от
ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на
Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ). Ищецът не е допринесъл за удължаване на
производството – не е имало проблем при призоваването му, не е имало отложени съдебни
заседания по повод негово поведение. Сама по себе си, неразумната продължителност на
производството налага определяне на обезщетение в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
На ищеца е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ от
29.06.2012 г. до 21.09.2012 г., когато е заменена от „гаранция“, а преди това е бил задържан
за 24 часа, съответно за 72 часа от 26.06.2012 г. до 29.06.2012 г. На ищеца е наложена
забрана за напускане на пределите на РБългария и без да се установяват специфични вреди
във връзка с тази мярка, тя представлява ограничаване на правото на придвижване, което
подлежи на обезщетение. От приложените протоколи от наказателното дело се установява,
че ищецът е присъствал на откритите заседания.
На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за развитието на заболяването. По делото няма доказано трайно психическо или
физическо заболяване във връзка с воденото наказателно производство, а такова не се е и
твърди.
От показанията на свидетелите П. М. В. и К. П. С., разпитани в с.з. на 16.02.2023 г.,
става ясно, че делото се отразило зле на социалния и семейния му живот. На работа за една
нощ се превърнал от човек, с когото всеки иска да работи, тъй като с него се работи лесно,
до човек, с когото никой не иска да общува. След освобождаването му от ареста и по време
на наказателното производство, до неговото приключване, поведението му се променило.
Станал затворен и избягвал контакти с хората. Привличането към наказателна отговорност
4
се отразило и на личния и семейния му живот поради невъзможността да изкарва пари за
издръжка на двете си деца. Възможностите да започне работа били значително ограничени,
вземал пари назаем и започнал да пасе добитъка на хората за по 10-20 лева на ден.
Свидетелите са категорични, че тъй като Ихтиман е малък град, бързо се е разчуло за
наказателното дело и хората избягвали контакт с Г. – говорели, че е престъпник. Той самият
също избягвал контакт поради срама от делото, оставал да спи в овчарника и рядко слизал в
града.
От приложените към исковата молба извадки от вестници и от свидетелските
показания става ясно, че воденото разследване е станало достояние на широк кръг от хора.
Неоснователни са доводите на Прокуратурата, че публикациите в медии не са по вина на
Прокуратурата, тъй като събитието, сложило началото на медийните публикации, е
повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение.
Факторите, които настоящият съд отчита при определяне на справедливия размер на
обезщетението, са следните: провеждането на досъдебно производство и съдебно
производство на три инстанции с връщане на делото, по време на които ищецът е изпитвал
срам и страх, медийно отразяване и широко достояние в целия град, задържане под стража
от почти три месеца, множество процесуално-следствени действия: претърсване и изземване
на вещи от жилището в присъствие на семейството му, личен обиск, невъзможност за
намиране на работа и стреса от невъзможността да издържа семейството си. Всички тези
фактори предполагат високо обезщетение.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която
следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 16.03.2017 г. – влизане в сила на оправдателната присъда.
Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в
решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007 г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от
29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г.,
№ 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други.
С оглед изложеното, САС намира, че чл. 52 ЗЗД е приложен правилно.
Неоснователни са оплакванията за завишен размер на обезщетението предвид дългия срок, в
който ищецът е бил в ареста с накърнено право на свободно придвижване, дългия срок, в
който е протекло производството, факта, че е бил осъден от закрития СНС при първото
разглеждане на делото, и факта, че е бил обвиняем като участник в организирана престъпна
група.
Решението в частта относно иска за пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение в брутен размер за периода от 21.09.2012 год. до 16.03.2017 г. е правилно по
следните съображения. С решение № 66 от 14.6.2011 г по гр. дело № 1725/2009 г на ВКС,
ГК, Четвърто ГО е прието, че вредата като засягане на правно защитимо благо обхваща
неимуществените и имуществените щети, като последните в двете им разновидности-
претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатата полза като вид имуществена вреда,
настъпила в резултат на непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде
реализирано определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено
увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било
осуетено от деликта, съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която
увреденият е можел да получи от изпълнението на договор, осуетен от противоправното
поведение на делинквента /действие или бездействие/, така и всяка друга имуществена
облага, която със сигурност пострадалият би реализирал, ако вредоносното действие би
настъпило. "Пропуснатата полза" бива дефинирана в доктрината и съдебната практика като
неосъщественото увеличаване на имуществото на кредитора, тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда. Съгласно ТР № 3 от 12.12.2012 г по т. д. №
5
3/2012 г на ОСГТК на ВКС това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо
допускане за закономерно настъпване на увеличаването. За да бъдат обезщетени
пропуснатите ползи, като претърпени вреди, то същите трябва да са реално настъпили, а не
хипотетични вреди. Наличието на пропуснати ползи следва да се приема въз основа на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на търсещия обезщетение и
не може да се основава само на логическо допускане на евентуалното увеличаване на
неговото имущество. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция
за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с
допустимите доказателствени средства в процеса. Само ако бъде доказано, че имуществото
на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по
причина на противоправно действие или бездействие на ответника, само тогава претенцията
за обезщетение на пропуснати ползи може да се приеме за основателна. При накърняване
правото на труд от незаконни действия на правозащитни органи, пропуснатият доход се
обезщетява (решение № 54 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2755/2016 г., III г. о).
Тежестта на доказване е на ищеца, в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК да докаже при
условията на пълно главно доказване, така че да създаде у съда сигурно убеждение, че
твърденият факт е осъществен, че със сигурност би получил увеличаване на имуществото си
през процесния период, ако не беше настъпило увреждането.
Ищецът е доказал причинната връзка между воденото срещу него наказателно дело и
оставането му без работа чрез представените документи, заключение на ССЕ и свидетелски
показания, а чрез заключението на ССЕ – размерът на тези пропуснати ползи. Видно от
представената по делото служебна бележка на л. 121 от делото пред СГС се установява, че
ищецът е работел по безсрочен трудов договор, на длъжност началник влак товарно
движение гара Искър към РТП София 1 при ПТП София към „БДЖ - Товарни превози”
ЕООД. Следва да се приеме, че причина за прекратяване на трудовото му правоотношение е
обективната невъзможност да изпълнява задълженията си в резултат от задържането му под
стража за дълъг период от време. От заключението на ССчЕ, неоспорено от ответника, се
установява, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед с №
2537/14.08.2012 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ , като е посочено основанието -
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор и влязло в сила на 24.07.2012
г., определение по НЧД № 1060/2012 г. по описа на СНС, с което задържаният под стража
ищец е отстранен от длъжност, и във връзка с чл. 326, ал. 2 КТ като трудовото
правоотношение е прекратено, считано от деня на връчване на заповедта - 21.09.2012 г. /л.
172 от делото пред СГС/. Неоснователно е оплакването, че няма доказателства за датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Определението на СпНС по НЧД
1060/2012 на СпНС от с.з. на 19.07.2012 г., с което ищецът е отстранен от длъжност на
основание чл. 69 от НПК, е приложено към исковата молба – л. 23 -31 от делото на СГС. В
заключението на ССчЕ е описано още, че във фишовете за начислени възнаграждения за
месец юли 2012 г. са отбелязани 22 дни самоотлъчка, а за месец август 2012 г. – 23 дни
отсъствие без документ. Както беше посочено, ищецът е задържан на 27.06.2012 г., поради
което след тази дата не е могъл да се яви на работа поради задържането си под стража
първоначално по ЗМВР, впоследствие като мярка на процесуална принуда. Тези
доказателства са достатъчни, за да се приеме причинна връзка между прекратяването на
трудовото правоотношение на длъжността „началник влак товарно движение“ и
неполучаването на трудово възнаграждение. Неоснователни са въззивните оплаквания, че
искът е неоснователен, тъй като мярката по чл. 69 НПК няма за задължителна последица
прекратяване на трудовото правоотношение. Основанието, посочено от работодателя за
прекратяване, е именно определението на наказателния съд, с което е взета мярката по чл. 69
НПК. От друга страна, от показанията на свидетеля Стойков се установява, че ищецът
активно си е търсил работа, в сферата, в която е работел преди това, както и в други сфери,
но заради висящото наказателно дело не е могъл да си намери. Поради липсата на
възможност да си намери и необходимостта да работи, ищецът е започнал да пасе добитък.
Установява се, че М. е бил регистриран като безработен в Бюрото по труда-Ихтиман след
6
прекратяването на трудовото правоотношение, т.е. е търсил работа и чрез Бюрото. Ищецът е
положил дължимата грижа да ограничи вредите от неоснователното водене на наказателното
производство. Ето защо, съществува причинна връзка между неполученото възнаграждение
за периода от 21.09.2012 г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение, до
16.03.2017 г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда, както е прието от
първоинстанционния съд. Основателен е въззивният довод, че за да има пропусната полза,
постъпването на средства следва да е сигурно, а не предполагаемо, но в случая се
установява именно сигурно получаване на трудово възнаграждение, ако не беше
неоснователно воденото наказателно дело.
По повод обезщетението за направени разходи за адвокатска защита в наказателния
процес съдът приема следното. Вярно е твърдението във въззивната жалба, че в
представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие е записано, че е
уговорен хонорар от 1500 лева, без да е отбелязано, че е платен. В първото заседание обаче е
представена разписка, подписана от адвоката, с когото е сключен договорът за правна
защита и съдействие, удостоверяваща плащането на хонорара. Този факт следва да се
приеме за доказан предвид липсата на оспорване от Прокуратурата на разписката, липсата
на други доказателства, опровергаващи факта на плащане, както и поради житейското
предположение, че адвокатският хонорар за наказателното дело, продължило четири години
и осем месеца, е платен, след като ищецът е бил представляван от адвокат до края на
наказателния процес. Ето защо, решението следва да бъде потвърдено и в тази част.
По повод частната жалба срещу определение № 1675 от 05.02.2024 г. съдът излага
следните мотиви. Оплакването на Прокуратурата е, че присъденото адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в полза на процесуалния представител на
ищеца в размер на 4537.79 лева е прекомерно. Оплакването е основателно – делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, по него са проведени две заседания, разпитани са
двама свидетели, прието е едно заключение на ССчЕ и са приети писмени доказателства,
голямата част от които са протоколи и съдебни актове по наказателното дело. Като съобрази
тези факти, както и отхвърлената част от исковете, съдът определя адвокатски хонорар от
3000 (три хиляди) лева на адв. Б. И. А.. Определението по чл. 248 от ГПК следва да бъде
отменено частично, а решението в частта за разноските – изменено.
Предвид оставянето на въззивната жалба на Прокуратурата без уважение, като
съобрази изброените характеристики на делото, което пред въззивната инстанция е протекло
в едно заседание без събиране на доказателства, но при цялостно отхвърляне на жалбата,
съдът определя адвокатски хонорар от 1800 (хиляда и осемстотин) лева на адв. Б. И. А.,
дължим на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6038 от 24.11.2023 г. на СГС по гр.д. 2591/2022 г., I
ГО, 9 състав в обжалваната му част.
ОТМЕНЯ определение № 1675 от 05.02.2024 г. на СГС по гр.д. 2591/2022 г., I ГО, 9
състав и ИЗМЕНЯ решение № 6038 от 24.11.2023 г. на СГС по гр.д. 2591/2022 г., I ГО, 9
състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА Прокуратурата на основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв да заплати на адв. Б. И. А. от САК сумата от 3000 (три хиляди) лева
адвокатско възнаграждение вместо присъденото с решението възнаграждение от 4537, 79
лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1675 от 05.02.2024 г. на СГС по гр.д. 2591/2022 г.,
I ГО, 9 състав в останалата част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адв. Б. И. А. от САК сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева
7
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8