№ 1089
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110208364 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СОФИЯ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви състав, в
публично заседание на 12.10.2021 г. в състав:
Районен съдия: ПЕТЯ ТОПАЛОВА
при секретаря Анелия Любенова, като разгледа докладваното от съдия Топалова АНД
№8364 по описа за 2021 г. на СРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №564719-F569767/10.03.2021 г. на началник на
Отдел "Оперативни дейности"-София в Централно управление на Национална агенция
1
за приходите, на /фирма/ с ЕИК ХХХХХ, представлявано от Х.П.М, с ЕГН
**********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на основание
чл.185 ал.2 ЗДДС за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност – допуснати процесуални
нарушения по противоречие с чл.57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН, които изискват пълно
препокриване между обстоятелствата около нарушението и законните разпоредби,
които са нарушени. Налице е недоказаност на нарушението, тъй като установената
разлика от 98,40 лв., представлява върнат заем на Х.М от страна на М.М, като тази
сума не води до неотразяване на приходи, както е приел наказващия орган, за да
наложи по-тежкото наказание.
Редовно призован жалбоподателят-ЕТ се представлява от адвокат Т., който
предлага на съда да отмени НП, претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Й., която оспорва жалбата,
като предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния
срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са
следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Контролните органи на въззиваемата страна на дата 10.09.2020 г. извършили
проверка на търговски обект - кафе, находящ се на адрес гр. София, ул. "Владайска"
№99/101, стопанисван от ЕТ, при което е установено, че разчетната касова наличност
спрямо отпечатан Дневни „X" отчети с №0008150/10.09.2020 г. е в размер на 81.80 лв.
Фактическата касова наличност е в размер на 180.20 лв., като установената
разлика в касовата наличност в размер на 98.40 лв. представлява сума въвеждане,
която не е отразена във ФУ, чрез функцията „служебно въведени" суми. Фискалното
устройство модел Датекс ДП 150, с ИН на ФУ DT 828931, ИН на ФП 02828931, и
потвърждение към приходната администрация №4264387/20.06.2020 г., притежава и са
активни функциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми, видно от
отпечатан Дневен „X" отчет №0008150/10.09.2020 г. Лицето не е изпълнило
задължението си да отрази във ФУ всяка промяна на касовата наличност чрез
функцията „служебно въведени" суми.
Бил сътавен Протокол за извършена проверка cep. АА №0084307/10.09.2020 г.
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 на МФ, тъй като установеното нарушение води до неотразяване на
приходи, тъй като видно от съставения Протокол за извършена проверка
2
№0084307/10.09.2020 г., се установява, че е извършена контролна покупка от
проверяващите органи преди легитимацията им, на 1 бр. минерална вода на стойност
1,20 лв., за която не е издаден фискален бон от инсталираното в обекта фискално
устройство, за което на лицето е съставен АУАН №F569765/14.09.2020 г.
Свидетелят И.Г. Ал заемащ длъжността „старши инспектор по приходите в ЦУ
на НАП” съставил и връчил надлежно АУАН №F569767/14.09.2020 г.
Жалбоподателят-ЕТ се е възползвал от възможността, предоставена му с
разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН, като подал писмено възражение срещу съставения
акт с доводи, идентични с тези в жалбата.
След издаване на АУАН, наказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка отразена в акта и издал атакуваното наказателно постановление, като
приел, че нарушението води до неотразяване на приходи и се явява съставомерно по
чл. 185 ал. 2 ЗДДС.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност
и са били надлежно предявени и връчени. Притежават необходимото съдържание по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, и в тази връзка възраженията в жалбата са изцяло
неоснователни. Спазени са изцяло сроковете за издаването им.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, както и от гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите И.Г. Ал и В.Д. С., които съдът
кредитира с доверие, тъй като същата е очевидец на нарушението и няма данни за
тяхната заинтересованост от изхода на делото. В тази насока са и приобщените
писмени доказателства:
Според разпоредбата на чл. 185 ал. 2 ЗДДС: " На лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба – на физическите лица, които не са търговци в размер от 300
до 1 000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв.", а когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185 ал. 1 ЗЗДС.
Административнонаказващият орган е длъжен да изложи съображения за липса
на неотчетени приходи, винаги, когато приема, че санкцията за нарушението следва да
3
се наложи по реда на чл. 185 ал. 1 ЗДДС. В случая санкцията е наложена на основание
чл. 185 ал. 2 ЗДДС, като АНО е приел, че нарушението води до неотразяване на
приходи. В конкретния случай, констатираната разлика е сума, добавена към касовата
наличност, т.е., това са пари, които влизат в паричния оборот на лицето без да са
документално отразени по законоустановения ред, което изпълва състава на
административно нарушение и обосновава извода, че то води именно до неотразяване
на приходи. Доколкото наличните в касата парични средства надвишават тези,
отчетени документално и чрез ФУ, и не се представят доказателства за произход на
тази сума, наказващият орган счита, че нарушението води до неотразяване на приходи.
Приходите не се формират само и единствено от оборота от продажби, нещо повече
счетоводно те се различават от него в стойностно изражение. Поради това и
процесното нарушение се явява съставомерно по чл. 185 ал. 2 ЗДДС и доколкото не е
налице хипотезата, визирана като изключение в изречение второ, с оглед
обстоятелството, че установената разлика между фактическата наличност в касата и
оборота по ФУ е положителна, а не обратното, съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е приел, че приложимата за конкретното
нарушение санкция е именно тази по чл. 185 ал. 2 ЗДДС. Без значение за
съставомерността на нарушението са твърденията и събраните в тази връзка показания
на свидетелите СС.Х.М и М.Е.Мв, че това са лични средства на представляващия ЕТ –
върнат заем.
В тази връзка, съдът дължи да отбележи известни противоречия както в
показанията на двамата свидетели със събраните по детолото доказателства - ПИП cep.
АА №0084307/10.09.2020 г., дневен финансов "X" отчет №0008150/10.09.2020 г. и опис
на парите в касата от 10.09.2020 г., тъй като заетата сума, която свидетелят Методиев
върнал на дъщерята на ЕТ е в размер на 100 лв., /и двамата свидетели са категорчни в
това/, а установената разлика е в размер на 98.40 лв. От друга страна е противоречие и
в показанията на двамата свидетели къде точно е оставен за съхранение върнатия заем
– Методиев заявява, че сумата от 100 лв. била прибрана от Стефани в едно портмоне, а
тя самата – че е прибрала сумата в касата. Но в случая, както беше посочено и по-горе
в мотивите, е без значение за съставомерността на нарушението чии са средствата,
които не са отразени във ФУ.
При индивидуализиране размера на санкцията за така извършеното нарушение
АНО е определил същата в минималния предвиден в закона размер, поради което за
съда не съществува възможност за ревизиране на наложеното наказание.
На следващо място, настоящият състав не намира основания за приложение на и
квалифициране нарушението като маловажно, предвид изискванията на ТР № 1 от
12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, доколкото обществените
отношения по регулиране на финансово-стопанската дейност имат за цел недопускане
ощетяване на фиска. Извършеното нарушение не попада в хипотезата на маловажен
случай по смисъла на, когато с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид.
Макар и извършено за първи път, деянието не разкрива по-ниска степен на
4
обществена опасност, същото с достатъчна интензивност е застрашило обществените
отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е административно нарушение. В
съдебната практика, като маловажен се определя обратният случай –когато е разчетена
по –голяма наличност, а фактическата наличност в брой е по –малка, т. е. когато
разликата е отрицателна, защото тогава негативните последици са единствено за
търговеца и не могат да застрашат обществените отношения, свързани с публичните
задължения.
Предвид всичко гореизложено, при безспорно установено нарушение от страна
на санкционираното лице, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде
определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 100
лв.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №564719-F569767/10.03.2021 г.
на началник на Отдел "Оперативни дейности"-София в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на /фирма/ с ЕИК ХХХХХ, представлявано
от Х.П.М, с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
на основание чл.185 ал.2 ЗДДС за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
ОСЪЖДА /фирма/ с ЕИК ХХХХХ, представлявано от Х.П.М, с ЕГН
**********, да заплати на Национална агенция за приходите, сума в размер на 100 /сто
лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РЕШИ:
Р Е Ш И :
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №564719-F569767/10.03.2021 г.
на началник на Отдел "Оперативни дейности"-София в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на /фирма/ с ЕИК ХХХХХ, представлявано
от Х.П.М, с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
на основание чл.185 ал.2 ЗДДС за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
ОСЪЖДА /фирма/ с ЕИК ХХХХХ, представлявано от Х.П.М, с ЕГН
**********, да заплати на Национална агенция за приходите, сума в размер на 100 /сто
лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6