Решение по дело №4320/2017 на Районен съд - Русе

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр.Русе, 23.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд, V-ти граждански състав, в публичното заседание на 21 март 2018 година,  в състав:

 

                                               Председател: ТАТЯНА  ИЛИЕВА

                                             

при секретаря Миглена Кънева, като разгледа  докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 4320 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Г.М.Ю. твърди, че с нот.акт №189, том 5, дело №797/09.09.2016 г., прехвърлила на ответника-неин син своите 5/8 ид.части от правото на собственост върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда със застроена площ от 138 кв.м., второстепенна постройка със застроена площ от 15 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 2 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя, съгласно заповед №261 от 19.12.1980год. на Председателя на ИК на ОбНС - Сливо поле и Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя № 179, представляваща имот - частна общинска собственост на Община Сливо поле, а именно: УПИ VI – 519, в квартал 61 по регулационния план на с.Голямо Враново, община Сливо поле, обл.Русенска, целият с площ от 990 кв.м., при граници за парцела: улица, УПИ VII -520, УПИ XV-525, УПИ V-519. Срещу прехвърленото право на собственост върху гореописания имот, ответникът поел задължението да се грижи и издържа прехвърлителката до края на живота й, като й осигури спокоен живот, храна, отопление, подслон, лекарства и други. В договора било записано, че имотът се прехвърля и поради положените до сключването му в продължение на 10 години грижи и издръжка, което не отговаряло на действителността. До 29.03.2015 год. прехвърлителката Г.М. нямала нужда от грижи, тъй като била в състояние да се грижи за себе си. Тя се грижила и за своя съпруг- И. Хасанов Юсеинов, починал лятото на 2014 г. В помощ на ищцата и съпруга й било семейството на най-малкия й син - С.Х., който им помагал със средства, както и с грижи за поддържането на къщата. На 29.03.2015 г. Г.Ю. получила мозъчен инсулт и постъпила за лечение в МБАЛ - Русе. След като разбрал за състоянието й, синът й С.Х., който живеел в Испания, се върнал в страната, за да се грижи за майка си. След като състоянието й се стабилизирало, есента на 2015 г., двамата заминали за Испания и ищцата била настанена в дома му. Пролетта на 2016 г. ответникът, който последните 13-14 години също живеел в Испания, заявил желание да се грижи за майка си. Взел я в дома си и в края на лятото двамата се завърнали в страната. Въпреки, че ищцата не е била добро здравословно състояние и се придвижвала само с инвалидна количка, ответникът я завел в „Банка ДСК"-Русе и по негово настояване тя изтеглила спестяванията си от около 4500 лева. Също по негово настояване, на 08.09.2016 г. ищцата изтеглила от банката и кредит от 9500 лева, за погасяването на който е учредила залог на банката върху пенсията си. Всички изтеглени от банката суми били прибрани от ответника. През м.10.2016 г. ищцата и ответникът се върнали в Испания. Тя продължила да живее в дома му, но към нея се отнасяли грубо и не полагали необходимите за здравословното й състояние грижи. Оставяли я сама в дома им, отказвали да и дават вода, а ако паднела от количката, за наказание я оставяли да лежи на земята. От началото на м.03.2017 г. за ищцата започнал да се грижи синът й С.Х. и тя заживяла в дома му в Испания. Ответникът не изявявал желание да се грижи за майка си, нито й предоставял средства за издръжка. Поради това, претендира да бъде постановено решение, с което сключеният между нея и ответника договор за издръжка и гледане да бъде развален поради неизпълнение. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

        Ответникът С.И.Х., не взема становище по иска и не се явява в съдебно заседание.

Ответницата Ф.С.Х., чрез назначения й на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, в отговора на исковата молба изразява становище за допустимост на иска.

        Съдът квалифицира правно предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД - за съдебно разваляне на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължения за издръжка и гледане.

        След преценка на всички събрани доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

        С нотариален акт № 189, т.V, д.№ 797/09.09.2016 г. по описа на нотариус Адриана Филчева, е сключен договор, по силата на който В.Б.О. и ищцата Г.М.Ю. прехвърлят на ответника С.И.Х. – брат на първата и син на втората /по време на брака му с ответницата Ф.Х./, притежаваните от тях 6/8 ид.части от недвижим имот, представляващ: масивна жилищна сграда със застроена площ от 138 кв.м., второстепенна постройка със застроена площ от 15 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 2 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя, съгласно заповед №261 от 19.12.1980год. на Председателя на ИК на ОбНС - Сливо поле и Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя № 179, представляваща имот - частна общинска собственост на Община Сливо поле, а именно: УПИ VI – 519, в квартал 61 по регулационния план на с.Голямо Враново, община Сливо поле , обл.Русенска, целият с площ от 990 кв.м., при граници за парцела: улица, УПИ VII-520, УПИ XV-525, УПИ V-519, срещу полаганите до момента в продължение на повече от 10 години грижи и давана издръжка на Г.Ю., както и срещу задължението на С.Х. да продължи да я издържа и да я гледа лично, чрез съпругата си или чрез трето лице до края на живота й, като й осигури спокоен живот, храна, отопление, подслон, лекарства и други. В договора е посочено, че прехвърлителките си запазват пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

По делото е представена Епикриза от Отделение „Обща и съдова неврология на „МБАЛ-Русе“АД от 07.04.2015 г., от която става ясно, че на 28.03.2015 г. ищцата е получила исхемичен мозъчен инсулт на дясна средна мозъчна артерия. Левостранна централна плегия за ръката, тежка пареза на крака.

Разпитани в качеството на свидетели по делото, братята на ищцата – С.И. и Х.И. излагат твърдения, че ищцата се грижила за мъжа си И. Ю. до смъртта му през 2014 г. На следващата година тя получила удар и по-малкият й син С. я взел при себе си в Испания. През 2016 г. ответникът, който също от около 15 години живеел със семейството си в Испания, поканил майка си на гости в дома си, където я гледал 2-3 месеца. Лятото на 2016 г. се върнали заедно в България. Обещавайки, че ще я гледа и издържа, той подлъгал майка си да му прехвърли притежаваните от нея 5/8 ид.части от къщата в с.Голямо Враново. Макар и трудно подвижна, в инвалидна количка, той закарал възрастната жена до „Банка ДСК“, където тя изтеглила спестяванията си, както и кредит от 9.500 лв., а с парите ответникът си купил микробус. След това С.Х. взема отново майка си в Испания, но двамата със съпругата си не я гледат и издържат, държат се лошо с нея. Взема я при себе си отново най-малкият й син Сезгин и до момента той полага грижи за майка си. Ответниците не изразяват желание да изпълняват задълженията си срещу прехвърлителката по алеаторния договор, нито изпращат средства за нейната издръжка. И двамата свидетели са категорични, че преди 2016 г. ответниците не са се връщали в страната откакто са заминали в Испания и не са подпомагали ищцата финансово.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С договора за издръжка и гледане едната страна поема срочното задължение да гледа и издържа другата страна до края на живота й, с обем на грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация, изпълнена със сключването на договора - прехвърляне правото на собственост на собствен недвижим имот. Задължението за гледане и издръжка има за предмет една продължителна във времето престация, определена не с конкретен, а с определяем срок - моментът, в който лицето, което следва да получава престацията от грижи и издръжка, почине.

За да се развали договорът за прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение.

Според естеството им вниманието, грижите и издръжката следва да се дават постоянно и непрекъснато, независимо от нуждите на прехвърлителя. Дори последният да е в добро здравословно състояние и да разполага със средства за издръжката си, приобретателят не е освободен от задълженията си и не дължи изпълнение само при поискване.

В настоящото производство ищцата следва да докаже единствено, че алеаторният договор е сключен, по който факт не се спори и за това обстоятелство са депозирани писмени доказателства. В тежест на ответниците като приобретатели по договора е установяването, че задължението е изпълнено.

Обемът на престацията, която тя дължи, е дефинирана в самия договор: издръжка и гледане лично или чрез трето лице, да осигури спокоен живот, храна, отопление, подслон, лекарства и други. Престирането по договора е ден по ден и поначало е неотлагаемо във времето. Пропуснатото по каквато и да е причина изпълнение не може да бъде дадено допълнително по-късно.

По делото безспорно се установява, че е налице неизпълнение на алеаторния договор от ответниците както до неговото сключване, така и след това. Ищцата е гледана за кратко в семейството на сина си в Испания непосредствено преди да бъде върната в България за прехвърлянето на имота и няколко месеца след това. Грижите по възрастната жена, която е в доста тежко здравословно състояние и в инвалидна количка, е поел по-малкият й син С., който се връща в страната, когато майка му получава удар, а когато се стабилизира състоянието й я взема при себе си в Испания. След прехвърляне на имота и изразеното нежелание на ответниците да изпълняват задълженията си на приобретатели по алеаторния договор, С.Х. отново взема майка си в дома си, където тя се обгрижва и в момента.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че е налице пълно неизпълнение на алеаторния договор от ответниците по никой от уговорените начини. Ето защо предявеният иск като основателен и доказан следва да се уважи изцяло за прехвърлените от ищцата 5/8 ид.части от имота.       

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат направените от ищцата разноски по делото в общ размер 920 лв.

        Мотивиран така, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

РАЗВАЛЯ сключеният между Г.М.Ю., ЕГН **********, от една страна и С.И.Х., ЕГН **********, по време на брака му с Ф.С.Х., ЕГН **********, от друга страна, с нот.акт № 189, т.V, д.№ 797/09.09.2016 г. по описа на нотариус Адриана Филчева, договор за гледане и издръжка, по силата на който е прехвърлен следният недвижим имот: 5/8 ид.части от недвижим имот, представляващ: масивна жилищна сграда със застроена площ от 138 кв.м., второстепенна постройка със застроена площ от 15 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 2 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя, съгласно заповед № 261/19.12.1980 г. на Председателя на ИК на ОбНС-Сливо поле и Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя № 179, представляваща имот - частна общинска собственост на Община Сливо поле, а именно: УПИ VI – 519, в квартал 61 по регулационния план на с.Голямо Враново, община Сливо поле, обл.Русе, целият с площ 990 кв.м., при граници за парцела: улица, УПИ VII-520, УПИ XV-525, УПИ V-519.

         ОСЪЖДА С.И.Х., ЕГН ********** и Ф.С.Х., ЕГН **********, двамата от с.Г.В., общ.С.П., ул.“С.П.13, да заплатят на Г.М.Ю., ЕГН **********, 920 лв. - разноски по делото.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        Районен съдия: