Р Е Ш Е Н И Е № 17
гр. Шумен, 10.02.2020 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на пет- надесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 24 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Ф.Р.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и Ф.Р.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, действащи чрез адв. Н.Н.Д. и ад. Ж.В.Т. и двамата с адрес за призова- ване в гр. София, ул. „..., № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5, представлявано заедно от всеки два- ма от изпълнителните директори К.Р.Н.Д.Ч., И.И.Г.и П.А.Ш.. Ищците твърдят, че на 28.05.2018 г. на АМ „Хемус”, км. 354 + 290 е настъпило ПТП с л.а. марка „Мерцедес”, модел С 180, с рег. № ..., по вина на водача, ЕГН **********, който е загубил контрол върху МПС и удря л.а. „Опел” с рег. № .... В резултат на ПТП е настъпила смъртта на Ж.И.Д. ЕГН **********, явяващ се отглеждащ баща на ищците. Починалият се е намирал на предната дясна седалка на МПС, с правилно поставен обезопасен колан. В резултат на удара между двете МПС, той получава тежка съчетана гръдна травма, вследствие на която на- стъпва смъртта му в „МБАЛ Шумен” още същия ден. Ищците са преживели изклю- чително тежко загубата на Ж.И.Д. който е бил тяхната най-голяма емоционална и духовна опора.
От данните,
съдържащи се в Информационен център към Гаранционния фонд се установява, че за
лекия автомобил, управляван от С.Р.С. е имало сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отго- ворност”, обективиран в застрахователна полица № BG/03/118000972400 с на-
чална дата за покритие 29.03.2018 г. и крайна дата на покритие 28.03.2019 г.
Ищци- те в качеството си на увредени лица, са отправили до ответното дружество
молби за възмездяване на
неимуществените им вреди от смъртта на Ж.И.Д., изразяващи се в болки и страдание. Застрахователят е изискал
представяне на допълнителни документи, но въпреки представянето им, с писма от
13.02.2019 г. е отказал изплащането на обезщетения. Ищците претендират
ответното дружество да ги обезщети за претърпените от тях неимуществени вреди,
причинени вследствие смъртта на Ж.И.Д. ЕГН **********, явяващ се техен
отглеждащ баща, като им заплати сумата от 200 000.00 лв. на Ф.Р.Ш. и
сумата от 200 000.00 лв. на Ф.Р.Ш.,
ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано 15 дни след
уведомяването с извънсъдебна претенция съответно 07.12.2018 г. за Ф.Р.Ш.
и 30.01.2019 г. за Ф.Р.Ш. до окончателното й изплащане.
ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД не оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отго- ворността на водачите и ползвателите на л.а. марка „Мерцедес”, модел С 180, с рег. № .... Не оспорва иобстоятелствата, че вина за настъпилото събитие има застрахован от него водач, както и че ищците са заявили пред него претенция за застрахователно обезщетение за смъртта на Ж.И.Д.. Независимо от това оспорва предявените срещу него искове. Оспорва, че ищците се явяват мате- риалноправно легитимирани лица и че между тях и починалия са изградени отно- шения, обуславящи присъждане на застрахователно обезщетение. Направено е въз- ражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Ответникът счита, че постра- далият не е бил с поставен предпазен обезопасителен колан в разрез със задълже- нията произтичащи от ЗДвП и с това е допринесъл за вредоносния резултат. Счита, че ако пострадалия е бил сложил правилно обезопасителния колан не би получил травматични увреждания, които да са несъвместими с живота. Оспорват предяве- ните искове и по отношение на техния размер, като счита, че те са прекомерно завишени и не отговарят на съдебната практика по сходни случаи.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 29.03.2019 г. Присъда № 5 от 13.03.2019 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 65/2019 г. по описа на съда, С.Р.С. ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 28.05.2018 г. на автомагистрала „Хемус“ в района на 354-ти километър (на няколко километра пред бензиностанция ОМВ) в посока Шумен – Варна при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ..., нарушил пра- вилата за движение по пътищата – чл.5, чл.20, чл.21, чл.25, чл.41 и чл.42 от ЗДВП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ж.И.Д. ЕГН ******** 45 от с. Върбяне, поради което на основание чл.343, ал.1, б. „в“, пр. първо от НК във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от три годи- ни на основание чл.66, ал.1 от НК.
Не се спори между страните, а и от констативен протокол за ПТП с постра- дали лица от 28.05.2018 г. се установява, че за лекия автомобил, с който С.Р.С. е извършил ПТП е сключен договор за застраховка „Граждан- ска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/03/118000972400. Застраховката е валидна за периода от 29.03.2018 г. до 28.03.2019 г.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 438 от 13.07.2018 г. (л.20), Ж.И.Д. ЕГН ********** е оставил следните наследници по закон: Ж.Ж.И. ЕГН ********** – син и Б.Ж.И., ЕГН ***** 18771 – дъщеря.
Постоянния адрес на починалия Ж.И.Д. от 14.09.2005 г е обл. Шумен, общ. Каспичан, с. Върбяне, ул. „...“ № 2, а настоящия му адрес от 21.11.2013 г. е обл. Шумен, общ. Нови пазар, с. Памукчи, ул. ..., № 2 – Удостоверение за постоянен адрес изх. № 641/18.09.2018 г. и Удостоверение за настоящ адрес изх. № 642/18.09.2018 г. (л.21 и л.22) Ж.И.Д. някол- кократно е променял настоящия си адрес: от 07.07.1997 г. до 18.12.2001 г. с. Стоян Михайловски, обл. Шумен, общ. Нови пазар, ул. „...“, № 3, от 18.12.2001 г. до 10.03.2005 г., с. Върбяне, обл. Шумен, общ. Каспичан, ул. „...“, № 2; от 10.03. 2005 г. до 07.10.2005 г. с. Върбяне, обл. Шумен, общ. Каспичан, ул. „...“, № 13; от 07.10.2005 г. до 21.11.2013 г. с. Върбяне, обл. Шумен, общ. Каспичан, ул. „...“, № 2 и от 21.11.2013 г. с. Памукчи, обл. Шумен, общ. Нови пазар, ул. ..., № 2 – удостоверение за промени на настоящия адрес изх. № 3 от 27.03.2019 г. (л.73).
Ф.Р.Ш. е роден на *** *** от майка Р.Ш.С., ЕГН ********** и баща неизвестен – удостоверение за раждане от *** г. (л.70). От удостоверение за постоянен адрес изх. № 94-00-5117-1 от 30.11.2018 г. (л.25) и удостоверение за настоящ адрес изх. № 94-00-5117-2 от 30.11.2018 г. (л.26) е видно, че от 23.01.2014 г. постоянният и настоящият ад- рес на Ф.Р.Ш. ***.
Настоящият адрес на Ф.Р.Ш. е променян няколкократно: от 16.09.1998 г. до 07.10.2005 г. с. Върбяне, обл. Шумен, общ. Каспичан, ул. „...“, № 15; от 07.10.2005 г. до 30.11.2006 г. с. Върбяне, обл. Шумен, общ. Каспичан, ул. “...“, № 2; от 30.11.2006 г. до 11.03.2009 г. с. Коньовец, обл. Шумен, общ. Шумен, ул. „...“, № 16; от 11.03.2009 г. до 19.01.2012 г. гр. Велики Преслав, обл. Шумен, общ. В. Преслав, Дом за деца и юноши, № 1; от 19.01.2012 г. до 23.01.2014 г. с. Коньовец, обл. Шумен, общ. Шумен, ул. „...“, № 16 и от 23.01.2014 г. с. Стоян Михайловски, обл. Шумен, общ. Нови пазар, ул. „...“, № 1 – удостоверение за промени на настоящия адрес изх. № 2 от 26. 03.2019 г. (л.67).
От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки (л.23-л.24) се установява, че между Ф.Р.Ш. и починалия Ж.И.Д. няма род- ствена връзка.
Ф.Р.Ш. е роден на *** г. в гр. Варна от майка Р.Ш.С., ЕГН ********** и баща неизвестен – удостоверение за раждане от *** г. (л.69). От удостоверение за постоянен адрес изх. № 94-00-163-001 от 17.01.2019 г. (л.27) и удостоверение за настоящ адрес изх. № 94-00-163-001 от 17.01.2019 г. (л.28) е видно, че от 02.09.2018 г. постоянният и настоящият адрес на Ф.Р.Ш. ***.
Настоящият адрес на Ф.Р.Ш. също е променян няколко- кратно: от *** г. до 07.10.2005 г. с. Крумово обл. Варна, общ. Аксаково; от 07.10.2005 г. до 30.11.2006 г. с. Върбяне, обл. Шумен, общ. Каспичан, ул. “...№ 2; от 30.11.2006 г. до 20.03.2009 г. с. Коньовец, обл. Шумен, общ. Шумен, ул. „...“, № 16; от 20.03.2009 г. до 02.08.2018 г. гр. Велики Преслав, обл. Шумен, общ. В. Преслав, Дом за деца и юноши, № 1 и след 02.08.2018 г. с. Стоян Михайловски, обл. Шумен, общ. Нови пазар, ул. „...“, № 30– удостоверение за промени на настоящия адрес изх. № 1 от 26.03.2019 г. (л.68).
От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки (л.71) се установява, че между Ф.Р.Ш. и починалия Ж.И.Д. няма родст- вена връзка.
От гореизложеното е видно, че ищците и починалия Ж.И.Д. в периода от 07.10.2005 г. до 30.11.2006 г. са живели на един и същ настоящ адрес,***. От приложе- ното удостоверение за раждане от *** г. (л.74) и удостоверение за родствени връзки изх. №11 от 27.03.2019 г. (л.75) се установява, че Ж.И.Д. е бил съпруг на Р.Ш.С. – майка на ищците и баща на Б.Ж.И. – едноутробна сестра на Ф.Р.Ш. и Ф.Р.Ш.От приложените по делото документи на Агенцията за социално подпомага- не – Заповеди №№ 525 и 522 от 26.09.2008 г. на ДСП гр. Нови пазар (л.163 и л.164); писмо вх. № 86 от 15.10.2019 г. на КСУ Велики Преслав (л.165); Решение № 346 от 18.12.2008 г. по г.д. № 603/2008 г. по описа на НПРС (л.174-л.175) се установява, че причината Ф.Р.Ш. и Ф.Р.Ш. да бъдат настане- ни в Дома за деца лишени от родителски грижи в гр. В. Преслав е констатираното при проверка на ДСП гр. Нови пазар, обстоятелство, че децата са били в продъл- жение на шест дни сами. Децата били изоставени от своята майка Р.Ш.С.и съжителят й Ж.И.Д. които заминали в чужбина. Уста- новено било, че децата са били сами в необитаемо и полуразрушено жилище без легла, печка и ел. енергия, при крайно лоши битови условия, лишени били от аде- кватни грижи, храна и облекло. Хранили се с останки от храна, били обути със скъ- сани чехли.
Впоследствие по молба на майката Р.Ш.С., която изяви- ла желание да се грижи за ищците в семейна среда е прекратено настаняването на Ф.Р.Ш. и Ф.Р.Ш. в ДДЛРГ гр. В. Преслав – За- поведи № № ЗД-77 и ЗД-78 от 18.11.2009 г. на ДСП гр. В. Преслав (л.228 и л.231) и Решение № 24 от 02.03.2010 г. по г.д. № 546/2009 г. по описа на ВПРС (л.232)
По делото е допусната и извършена комплексна автотехническа и медицин- ска експертиза. Видно от депозираното заключение, което не е оспорено от страни- те, лек автомобил „Опел корса“ с рег. № Н 1279 ВН се движи по магистрала „Хе- мус“ в посока от гр. Шумен към гр. Нови пазар, наближавайки км. 354, предприе- ма изпреварване на два товарни автомобила, като след изпреварването преминава от лявата скоростна лента за движение към средната транспортна лента. В този мо- мент, вследствие изпреварването на двата камиона л.к. „Мерцедес С180“ с рег. № ... застига л.к. „Опел корса“. Водачът на л.к. „Мерцедес С180“ решава да изпревари л.к. „Опел корса“, който се движи с по-ниска скорост от него, като премине в дясно и го изпревари от дясната страна. Същевременно водача на л. к. „Опел корса“ започва престрояване в дясната лента. Поради голямата разлика в скоростите на двете МПС дистанцията се скъсява много бързо и за да избегне заден удар водачът на л.к. „Мерцедес“ рязко завърта волана на ляво в опит да заобиколи л.к. „Опел корса“ от лявата му страна. Л.к. „Мерцедес“ се завърта по посока обрат- на на часовниковата стрелка, като водачът в опит да изправи автомобила завърта волана на дясно, а автомобила се завърта по посока на часовниковата стрелка. Вследствие на това автомобилът започва да криволичи, загубва устойчивост и удря л. к. „Опел корса“ в задната лява част, след което се удря в мантинелата, разделяща двете платна на магистралата. След ударът автомобилът „Мерцедес“ продължава да се върти по посока на часовниковата стрелка и преустановява своето движение след определено разстояние.
Вследствие на ПТП, Ж.И.Д. е получил съчетана травма: гръден кош, таз, крайници. При гръдната травма налице е счупване на ребра в дясно от ІІ до VІ с разместване на фрагменти, контузия на десен бял дроб, кръвоиз- лив в гръдния кош 300 мл. в ляво и 700 мл. в дясна гръдна половина. Счупване на таза в областта на лонното съчленение, на бедрената кост и костите на подбедрица- та на десен крак. Налице е остра следкръвоизливна анемия. Между получените при ПТП травми и настъпилата смърт на Ж.И.Д. е налице пряка при- чинно следствена връзка. Същият е седял до водача на дясната предна седалка и то- ва се потвърждава от травматичните му увреждания, най-тежките от които са раз- положени от дясната страна на тялото.
Лекият автомобил „Мерцедес“ е бил снабден с предпазни колани на предни- те и задния ред седалки. Данните от аутопсията на Ж.И.Д. не реги- стрират външни травматични увреждания на гръдния кош, но следва да се имат предвид, че серийното косо счупване на пет десни ребра съвпада с посоката на ко- лана на предната дясна седалка. Вещите лица не могат да се ангажират със стано- вище дали степента на увреждане на пострадалия би била различна в зависимост от поставянето или непоставянето на предпазен колан при конкретното ПТП.
В съдебно заседание вещите лица допълват заключението, като заявяват, че по принцип действието на предпазния колан и неговата функция за защита на път- ника или водача е много по-голяма когато удара е по надлъжната ос на автомобила. Когато е странично, както е в случая, тогава в зависимост от посоката на инерцион- ния импулс може да има по-слабо действие, може в някои случаи въобще да не изи- грае ролята за това, за което е предназначен.
С оглед изложеното в заключението на вещите лица, както и допълнително дадените разяснения в съдебно заседание, съдът в настоящи си състав, въз основа на констатацията за серийното счупване на пет десни ребра по предната им страна (до гръдната кост към предната мишнична линия) приема, че починалият Ж.И.Д. е бил с поставен предпазен колан. Но с оглед механизма на ПТП, мястото на което е седял починалия и посоката, от която е дошъл удара той не е можел съществено да допринесе за предпазването на починалия.
В хода на процеса е разпитан един свидетел на ищците – К.Г.К., който по образование и професия е практикуващ лекар, но има и бизнес – отглеждане на риба в язовир. Познавал майката на ищците Р. в качеството си на лекар. Тя живеела с Ж.И.Д.. Свидетелят викал често Ж.Д.и му възлагал извършване на работи по водоема, който стопанисвал. Ф.Р.Ш. и Ф.Р.Ш. както и всички останали деца живеели заедно с Ж.И.Д. в една къща през цялото време в Кабиюк, преди това в с. Избул и били неразделни. Починалият денонощно полагал грижи за децата, като техен баща. Ищците много трудно понесли смъртта на Ж.И.Д.. Свидетелят е присъствал на погребението и предоставил пари за да може да погребат Ж.Д.. Според свидетеля и до сега ищците преживяват смърт- та му и не са преодолели загубата.
Съдът не кредитира показанията на К.Г.К.. Възприя тията на свидетеля са епизодични, несвързани помежду си, касаят отделни моменти и въз основа на тях не може да се изгради пълна и обективна представа за отноше- нията между ищците и починалия. Показанията на свидетеля са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, които да потвърдят верността им. Напротив, те не кореспондират със събраните в хода на процеса писмени доказателства.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди. Предявените субективно и обективно, комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 19.08.2019 г.
Разгледани по същество исковите претенции на Ф.Р.Ш. и Ф.Р.Ш. са неоснователни, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички комулативни предпоставки от фактичес- кия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причи- нител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от събраните в хода на процеса доказателства е безспорно установено, че на 28.05.2018 г. е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от трето лице С.Р.С., при което е настъпила смъртта на Ж.И.Д.. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските по- следици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противо- правност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на ав- томобила С.Р.С.. Налице са всички предпоставки на факти- ческия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трето лице.
Не се оспорват наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” относно отговорността на водачите на лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. № ... и че ищците са заявили писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, съгл. чл. 380 от КЗ.
Основният спор между страните е попадат ли ищците в кръга лица легити- мирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен бли- зък. В исковата молба ищците обосновават претенцията си с обстоятелството, че Ж.И.Д. е бил техен отглеждащ баща, който ги е отгледал като него- ви деца и със смъртта му те губят своята най-голяма емоционална и духовна опора.
С Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС е разширен кръга от лица имащи право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди при смърт на пострадалия. Пленумът на ВС е приел, че освен лицата посочени в Поста- новление № 4 от 25.V.1961 г. на ПВС, право на обезщетение за неимуществени вре- ди имат и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащия го. В поста- новлението изрично е посочено, че правото на обезщетение възниква само когато отглеждането е било трайно и е създало връзка и чувства между пострадалия и ищеца каквито са отношенията между родител и дете.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществе- ни вреди от причинената смърт на техен близък са лицата посочени в двете поста- новления на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт про- дължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда и на лице при доказано наличие на особено близка житейска връзка с починалия и действително претър- пени от смъртта му вреди.
В конкретния случай ищците не успяха да докажат наличието на създадени между тях и пострадалия отношения напълно сродни с тези на отношенията между биологичен родител и дете. Единствената допирна точка между ищците и постра- далия е това че са живели на един и същ адрес в периода от 07.10.2005 г. до 30.11.2006 г. Но това обстоятелство не е достатъчно за да се приеме, че в този кра- тък период, починалият трайно е полагал грижи за отглеждането на ищците. Напротив факта, че са били изоставени в необитаемо жилище при крайно лоши хи- гиенно-битови условия, застрашаващи живота и здравето им и това е наложило настаняването им в ДДЛРГ в гр. В. Преслав в продължение на повече от една годи- на дава основание на съда да приеме, че между тях и починалият не са създадени връзка и чувства, като между родител и деца. Липсва дълбоката емоционална при- вързаност, характерна за отношенията между родител и дете.
Въз основа на гореизложените съображения не са налице доказателства от които да се установи наличието и на особено близка житейска връзка между ищ- ците и пострадалия извън тази която възниква при трайно полагане на грижи от по- следния за тяхното отглеждане.
Обезщетението за неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Тези не- материални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължа- ват и след това. От събраните по делото доказателства не се установява, че смъртта Ж.И.Д. е причинила сериозен стрес на ищците, който не е преодо- лян и към настоящия момент. Ищците не проведоха пълно и главно доказване за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от неговата загуба, въпреки предоставената им от съда възмож- ност.
С оглед на изложеното, в настоящия случай не е установено наличието на претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие смъртта на Ж.И.Д. поради което съдът в настоящия си състав приема претенциите на ищци- те за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на главните претенции, неоснователни са и ак- цесорните претенции за законната лихва върху претендираните суми, считано 15 дни след уведомяването за извънсъдебните претенции до окончателното им запла- щане.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да запла- тят солидарно на ответника сумата от 675.00 лева, от които 225.00 лв., представля- ващи направените от него разноски по делото и 450.00 лв. - юрисконсултско възна- граждение..
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените
от Ф.Р.Ш. ЕГН **********, с адрес: *** и Ф.Р.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Со- фия, пл. „Позитано”,
№ 5, представлявано заедно от всеки двама от
изпълнителни- те директори К.Р.Н.Д.Ч., И.И.Г.и П.А.Ш. искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати: сумата от
200 000.00 (двеста хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на Ф.Р.Ш. от смъртта на Ж.И.Д., ЕГН **********, причинена в резултат на
ПТП станало на 28.05.2018 г., причинено от С.Р.С., ЕГН **********, който е
нарушил прави- лата за движение при управление на лек автомобил „Мерцедес С180“
с рег. № ..., ведно със законната лихва върху сумата, считано 15 дни след уведомява- нето с извънсъдебна
претенция – 07.12.2018 г. до окончателното й изплащане и су- мата от
200 000.00 (двеста хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимущест вени
вреди на Ф.Р.Ш., ЕГН ********** от
смъртта на Ж.И.Д. ЕГН **********, причинена в резултат на ПТП станало на 28.05.
2018 г., причинено от С.Р.С., ЕГН **********, който е нару- шил правилата за
движение при управление на лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. № ..., ведно
със законната лихва върху сумата, считано 15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция – 30.01.2019 г. до
окончателното й изпла- щане.
Осъжда Ф.Р.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Ф.Р.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп” АД, ЕИК 000694 286, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Позитано”, № 5, предста- влявано заедно от всеки двама от
изпълнителните директори К.Р.Н.Д.Ч., И.И.Г.и П.А.Ш. сумата от 675.00
(шестстотин седедекет и пет) лева, от които 225.00 представляваща направените
разноски по делото и 450.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: