Р Е Ш
Е Н И Е № 1360
гр. Пловдив, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав,
в закрито заседание на 21.11.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Н. Цветкова в.
гр. д. № 2538 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
278 във вр. с чл. 538, ал. 2 от ГПК и чл. 130, ал. 3 от СК.
Образувано е по жалба вх. 32034 от 31.10.2019г. на С.В.Л., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Д.Л.Д., ЕГН **********
против решение № 3612/02.10.2019г., постановено по ч. гр. д. № 14610 по описа
за 2019г. на Пловдивски районен съд, с което се отхвърля молбата й за
получаване на разрешение за разпореждане – сключване на договор за
покупко-продажба със собствения на детето недвижим имот, придобит по силата на
договор за дарение, а именно: дворно място с площ от 1874 кв. м., съставляващо
УПИ I – 43 от кв. 8 по плана на с. Д.
А., Община Р., Област Стара Загора, ведно с находящите се в дворното място
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв. м., състояща се от първи
етаж – три стаи и коридор, втори етаж – три стаи и коридор; пристройка към
жилищна сграда /лятна кухня/ със застроена площ от 28 кв. м. и подобрения в
дворното място, при граници на имота: изток УПИ II – 40 и УПИ IX – 41, запад – улица, север –
улица и юг – УПИ X – 42.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно.Оспорва се извода на районния съд, че разпореждането с имота няма да
бъде в интерес на детето.Излагат се доводи, че ползването на имота не е на
разположение на детето, а то е задължено да търпи ползването му от
дарителите.Детето не живеело в процесния имот, а в гр. Пловдив в апартамент на
родителите си.Майката на С. освен това закупила имот в село Б., който бил много
по-подходящ за обитаването му поради близостта на населеното място до гр.
Пловдив.С. била единствено дете на своята майка, като всички недвижими имоти,
придобити от майката, щели да станат в бъдеще собственост на детето.С ремонта
на къщата в с. Б. щели да се подобрят условията на живот за малката С., а
голата собственост върху дарената къща в с. Д. А., Община Р., Област Стара
Загора, с нищо не допринасяла за пълноценното отглеждане и развитие на детето,
а напротив, натоварвала го с данъци, такси и средства за поддръжка.Освен това с
предварителния договор за продажба на имота било уговорено задължение за С. Б.,
като продавач, за заплащане на неустойка при отказ от сключване на окончателен
договор.При отхвърляне на молбата, за малолетната би възникнало парично
задължение, което противоречало на нейните интереси.Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което
молбата да бъде уважена.
Жалбата и първоначалната молба, с
която е сезиран районният съд, са подписани от Д.Д., в качеството майка и
законен представител на малолетната С.В.Л. и доколкото легитимиран да иска
даването на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 от СК е родителя, в качеството
на законен представител на малолетното си дете, настоящият състав на съда
приема, че е надлежно сезиран от майката като молител, въпреки неточното
записване в заглавната страница на жалбата, че същата се подава от С.В.Л., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител.Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт /отказ да се издаде охранителен акт/, поради което е
процесуално допустима.
При постановяване на обжалваното
решение районният съд е взел предвид приложените към молбата доказателства –
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том 5, рег. № 3942, дело № ***г.,
с който М. С. Л. и К. З. Л. даряват на
внучката си С.В.Л., представлявана от
своята майка и законен представител Д.Л.Д., следния свой недвижим имот,
придобит по време на брака им, а именно: дворно място с площ 1874 кв. м.,
съставляващо УПИ I – 43 в кв.
8 по плана на с. Д. А. с ЕКАТТЕ 20153, Община Р., Област Стара Загора, ведно с
находящите се в дворното място: двуетажна жилищна сграда, построена 1981г. със
застроена квадратура 62 кв. м. и състояща се от първи етаж: три стои и коридор,
втори етаж – също три стаи и коридор; пристройка към жилищната сграда /лятна
кухня/, построена 1980г. със застроена квадратура 28 кв. м. - постройките търпими
съгласно § 127, ал. 1 от ЗУТ и подобренията в дворното място, при граници на
имота: изток – УПИ II-40 и УПИ IX-41, запад-улица, север-улица
юг-УПИ Х-42, като дарителите си запазват правото да ползват безвъзмездно и
пожизнено имота и нотариален акт № 11, том I, рег. № 273, дело № 10 от
18.01.2019г., с който А. И. П. продава на Д.Л.Д. следния недвижим имот, а
именно: Поземлен имот № 321 от кв. 9 по Кадастралния план на с. Б., Община Х.,
Област Пловдив, одобрен със Заповед РД-02-14-2297/2000г., съответстващ на
парцел III-129, кв. 9 по РП на с. Б.,
одобрен със заповеди № 168 и № 869/1928г., целият с площ 980 кв. м., при
граници и съседи: улица, ПИ № 320, ПИ № 322 и ПИ № 324 от същия квартал, ведно
с построените в имота: двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ
50 кв. м., паянтова сграда със застроена площ от 40 кв. м. и Паянтова сграда
със застроена площ 30 кв. м., както и ведно с всички други подобрения и приращения в имота, за сумата от
3000 лв., която продавачът получил непълно и в брой от купувача преди
подписването на нотариалния акт.
С нотариален акт № 44, том I, рег. № 2320, дело № ***г.
майката Д.Л.Д. се легитимирала за собственик и на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.511.888.1.26 по КККР на гр. Пловдив, находящ се в гр. П.,
ул. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.511.888, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: 66, 86 кв. м., при описани
съседи, ведно с избено помещение № 26 и 1, 191 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена.
По първоинсатнционното дело е приложен
и незаверен препис от предварителен договор от 01.09.2019г. със страни: Д.Л.Д.,
ЕГН ********** и В. М. Л., ЕГН **********, действащи в качеството си на
родители и законни представители на малолетното си дете С.В.Л., ЕГН **********,
като продавач и от друга страна Д. М. Г., ЕГН ********** – купувач, с предмет:
сключването на окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът ще
прехвърли на купувача собствеността на процесния недвижим имот.Съгласно чл. 2
на този договор купувачът се задължава да заплати на продавача срещу
прехвърляне на негово име и в изискващата се от закона нотариална форма, на
съответното право на собственост върху имота, описан в чл. 1, ал. 1 на
договора, при следната цена – 15 0000 лева, платима по следния начин: 1.
Предплата /задатък/: 6000 лева, платима в деня на подписване на договора и 2.
Остатък в размер на 9000 лева, платим в деня на изповядване на сделката пред
нотариус и оформен с разписка за окончателно плащане.С чл. 5 от предварителния
договор страните се задължават да сключат окончателен договор до
31.12.2019г.При обективна невъзможност от страна на купувача или продавача да
бъде спазен този срок – невъзможност за набавяне на необходими документи,
предизвикана от държавни и/или общински органи, учреждения и институции, срокът
се продължава автоматично до набавяне на документите.Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба имотът ще бъде освободен и владението му предадено на купувача в
деня на изповядване на сделката пред нотариус, а съгласно ал. 3 при виновно
неизпълнение, на което и да е от задълженията на продавача по договора /чл. 3,
ал. 1 – 5/, той възстановява на купувача предплатата /задатъка/ съгласно чл. 2,
т. 1 в двоен размер, както и всички виновно причинени вреди и загуби, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора.Същият е
подписан от купувача и от продавач, като не е ясно кой от двамата законни
представители на детето е положил подпис.
Представено е пред районния съд и становище
на Директора на Д „СП“ Пловдив, съгласно което В. М. Л. – баща на детето С.В.Л.,
е съгласувал с ОЗД Пловдив извършването на разпореждане с недвижимия имот на
детето.Посочено е, че средствата от продажбата, с изключение на даденото
капаро, следва да се преведат по банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“
АД.
След съвкупен анализ на събрания
доказателствен материал районният съд не е установил наличие на визираното в
чл. 130, ал. 3 от СК условие за издаване на искания охранителен акт.Съобразил е
липсата на доказателства относно твърденията за наложителен ремонт на
придобития от майката на детето недвижим имот в с. Б., Община Х., при това
конкретно за нуждите на малолетното дете.Решаващият съд е взел предвид също, че
разпореждането не се налага с цел покриване на жилищни нужди на семейството на
малолетното дете, доколкото същото живее в жилище в гр. Пловдив.Отбелязано е,
че подобряването на условията на живеене в придобития от майката на детето недвижим имот, който да се ползва от
семейството, не съставлява изключителна нужда на малолетното лице, а такава на
цялото семейство, поради което не би било оправдано задоволяването й с негови
средства.Освен това по делото не е установено, че родителите на детето нямат
възможност да покрият този разход със собствени средства.Евентуалното
разпореждане със собствения на детето недвижим имот предполага разумното
използване на получената сума чрез разходването й за конкретни негови
потребности, които житейски може да се очаква, че тепърва предстоят във връзка
с отглеждането и образованието му.С тези съображения е отхвърлена молбата.
Настоящият състав на съда споделя
изцяло доводите на районния съд, като в допълнение намира за необходимо да посочи,
че предварителния договор за покупко-продажба е приложен в незаверен препис,
поради което не може да бъде ценен като надлежно доказателство по делото.Съгласно
чл. 130, ал. 1 от СК родителите са оправомощени да управляват имуществото на
детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин, но в настоящия случай се
касае за сключване на предварителен договор, с който се поема задължение за
извършване на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на малолетно
дете, за каквото разпореждане разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК изисква да
бъде дадено разрешение от районния съд по настоящия адрес на
детето.Следователно родителите не разполагат с представителна власт за
сключване на предварителен договор от името на детето за продажба на негов имот
и с подписването на такъв не могат валидно да го задължат.Същите не биха могли
да го ангажират и със задължение за освобождаване на имота и предаване на
владението, след като върху имота има учредено право на пожизнено ползване от
трети лица.
Съгласно чл. 130, ал. 4 от СК
извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез
формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се
допуска само ако разпореждането не противоречи на интересите му.Съгласно цитираната
норма разпореждането с имущество на малолетно дете може да бъде разрешено, ако
то е в изключителна негова полза.Това означава, че с разрешаване на
разпореждането с имущество на детето, ще се задоволят единствено негови
потребности, без интересите му да бъдат накърнени, като в производството по чл.
130, ал. 3 от СК интересът на детето,
въздигнат от законодателя като критерий за уважаване на молбата за
извършване на имуществено разпореждане, предполага да е спазен баланса между
задоволяване на текущите здравни, образователни и социално-битови нужди на
детето и запазване на неговия наличен имуществен патримониум, така щото
неговото намаляване да се допуска единствено за потребности на детето и само
когато те не могат да бъдат задоволени по друг начин.В конкретния случай съдът
намира, че планираната инвестиция от родителите, не би довела до подобряване
благосъстоянието на детето.Освен това настоящият състав не съзира пречка
малолетната С. да посещава и прекарва уикенди и ваканции в дарения й имот, след
като там живеят нейните дядо и баба и очевидно тяхното желание е да оставят
този имот на внучката си.
Предвид
гореизложеното решението на районния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено, а жалба против него като неоснователна, следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3612 от 02.10.2019г., постановено
по ч. гр. д. № 14610 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, IX гр. с.
Решението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: