Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 927 Година 24.07.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на втори юли две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин Енчев
2.Димитър Гальов
Секретаря Г. Д.
Прокурор Величка Костова
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 962 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба подадена от „Алвер строй СМ“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София 1618, Район Витоша, ул.“Кота 1050“ №21, ет.1, ап.2
представлявано от управителя Р.К.З.срещу решение № 16/03.02.2020г. постановено
по н.а.х.д. № 1756 по описа за 2019г. на Районен съд Несебър. Счита решението
за незаконосъобразно. Не споделя изводите на съда обосновали потвърждаване на
издаденото наказателно постановление. Излага доводи за несъставомерност на
констатираното деяние. Счита, че са налице предпоставки за приложение на чл.28
от ЗАНН. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение с
което да се отменят обжалваното решението и оспореното наказателно
постановление.
Ответникът – Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите, редовно уведомен, не изразява становище по
касационната жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила на съдебния акт.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Несебър е потвърдил наказателно постановление № 43535/27.02.2019г. на
директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара”
при КЗП, с което на касатора на основание чл. 222 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), за извършено нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева. Съдът е приел, че при съставяне на
АУАН и при издаване на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
като твърденията на дружеството за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното
административнонаказателно производство са намерени за неоснователни. По
същество съдът е извел извод за съставомерност на констатираното деяние и
правомерно ангажиране отговорността на търговеца на соченото основание, като е
прието, че правилно му е наложена имуществена санкция в минималния предвиден размер.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата инстанция намира, че
съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния
закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно
е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно
ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се
споделят и от настоящия съдебен състав.
С издаденото наказателно постановление
е ангажирана отговорността на „Алвер строй СМ“ ЕООД за това, че при направена
проверка на 16.08.2018г. в семеен хотел „Лаксо“ в гр.Обзор е установено, че в
туристическия обект не се поддържа регистър за предявени рекламации от
потребителите. Регистърът е поискан, но не е представен в нарушение на чл.127,
ал.2 от ЗЗП, като на основание чл.233, ал.2 от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.122 от ЗЗП,
основание за предявяване на рекламация от страна на потребителя е всяко
несъответствие на стоката с договореното, като съгласно чл.127, ал.3 от
ЗЗП, подадената рекламация задължително се вписва в нарочен
регистър, който следва да бъде воден от всеки търговец. В настоящия случай
безспорно е установено, че в стопанисвания от касатора търговски обект такъв
регистър не е представен на контролните длъжностни лица и не е бил наличен към
момента на извършване на проверката и след като това е юридическият състав, с
който правната норма свързва ангажирането на административнонаказателната
отговорност на търговеца, то правилно и законосъобразно първоинстанционния съд
е приел, че извършването на нарушението е безспорно установено. В този смисъл твърденията
на касатора, че показанията на св.Златков, дадени в съдебно заседание пред
първата инстанция, установяват наличието на регистър за рекламации към момента
на извършване на проверката не мога да бъдат споделени. Липсата на този регистър към 16.08.2018г. не се
опровергава с представянето му впоследствие, в хода на
административнонаказателното производство пред КЗП с възраженията от
25.02.2019г., още повече, че регистъра не е бил представен и на 18.08.2018г.,
въпреки дадените предписания в съставения констативен протокол за извършената
проверка. Безспорно тази проверка е извършена на място в обекта, в присъствието
на служител на дружеството, като от показанията на свидетеляЗ., се установява,
че по-късно е разбрано за съставения констативен протокол, но не кога точно е
станало това, като не се установява и да се предприемани някакви действия за
изпълнение на дадените предписания, въпреки късното узнаване.
Неоснователни са и възраженията
за наличието на предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като
„маловажен случай“. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По делото не са
ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което
правилно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили тази разпоредба. Наличието и съхраняването на
регистъра за рекламации в търговския обект и обективната възможност за достъп
до него се извежда от основната цел на ЗЗП – да се осигури защита на правата на
потребителите, за които, при евентуално закупуване на стока, неотговаряща на
стандарта, или при предоставяне на определена услуга, трябва да е обезпечена
възможност да направят рекламация. Именно с оглед на посочената цел е
предвидено и задължението към момента на предявяването, рекламацията да бъде
описана в нарочния за това регистър, като отсъствието на такъв или липсата на
достъп до него, безспорно възпрепятства потребителя да упражни правата си,
респ. търговецът да приеме същата и да я отрази документално.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, правилно
като краен резултат, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен
съд гр.Бургас, ХVІ - ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 16/03.02.2020г. постановено по н.а.х.д. № 1756/2019г. по описа на Районен съд
Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.