О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274/3.4.2019г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Димо Димов
ВЧНД
№237 по описа на съда за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243
ал.8 от НПК.
Образувано е
по частна въззивна жалба от „нб, представлявано от управителя си бзн, срещу Определение
по ЧНД №4974/2018 г. на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 16.10.2018 г. по досъдебно
производство №160/2015 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна.
В жалбата, по същество се сочат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, постановен
в нарушение на закона и при неправилна преценка на събраните в хода на
разследването доказателства. Аргументи за това се изтъкват в неточната правна
квалификация на деянието, предпоставяща и промяна на подсъдността на делото, с оглед размерът на присвоената от мссума, а
именно – 42 106,75 лв. Сочи се неправилното от страна на прокурора и
първоинстанционния съд тълкуване на закона относно както невъзможността за
понасяне на наказателна отговорност от дружество, така и досежно значението на
договора, сключен между страните, обуславящ гражданско-правния ред като
единствен за реализиране на отговорност. Иска се да бъде отменено Определението
на Районен съд-Варна и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Настоящият въззивен състав счита, че така подадената жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и
от активно легитимирано лице, а разгледана по същество се явява неоснователна.
След съвкупна преценка на събраните до момента в хода
на разследването доказателства и доказателствени средства настоящият въззивен
състав възприема следната относима към предмета на делото фактическа
обстановка:
Дружествата „нбг" ЕООД, с управител бзн и „мк"
ЕООД, с управител мас, сключили на
01.03.2013г. Договор за дистрибуция,
сервиз и изработка на индивидуални отливки, имащ за предмет стоки, подробно
определени в приложението на договора, за които дистрибуторът - мк" ЕООД
се задължавал, след предоставяне от възложителя, да разпространява и продава, който
изплащал възнаграждение на дистрибутора след приемане без възражение от страна
на възложителя на документите и сумата от месечния оборот по чл.11 и чл.13 от
договора, срещу издадена и посочена от дистрибутора фактура. Възложителят изплащал на
дистрибутора възнаграждение за продадените стоки в срок от 10 дни от датата на
получаване и приемане без възражение от страна на възложителя на документите и
сумата на месечния оборот по чл.11 и чл.13 от договора. В договора се
посочвало, че възложителят не изплаща възнаграждение по чл.4 в случай на
некоректно съставени и непредставени по вина на дистрибутора документи по чл.11
до поправянето и приемането им от страна на възложителя и в случай на
нецялостно отчитане от страна на дистрибутора и съответно непълно получаване от
страна на възложителя на месечен оборот по чл.13 от договора. Дистрибуторът се
задължавал да предаде на възложителя съответните документи във връзка с
извършените продажби, както и да предаде на възложителя сумата на съответния
месечен оборот или да внесе сумата на месечния оборот по сметка на възложителя
като в ал.2 на същия член от договора било посочено, че сумата по предходната
алинея трябва да бъде предадена или внесена до 5-то число на месеца, следващ
отчетния период. В договора бил посочен и размер на дължимите при неспазване на
сроковете за представянето на документите и месечните обороти на възложителя
неустойки от страна на дистрибутора.
В изпълнение на сключения договор, възложителя - „нбг"
ЕООД предоставил на „мк" ЕООД стоки, които дистрибуторът започнал да
предлага и продава на клиенти в нает от него магазин. Същият се намирал в
гр.Варна, на бул."Ген.Колев" №
5. В него, като продавач-консултанти работели тсд които изготвяли съответните
документи при доставка на стоките, предмет на договора, както и при тяхната
продажба на клиенти. При осъществяването на продажбите в магазина се използвал
касов апарат, била попълвана касова книга, като постъпилите суми се събирали от
служителките в каса и през определени периоди от време били предавани на св. с.
Разплащанията с фирмата – възложител се осъществявали, както по банков път, така и „на ръка“ от св. с, и от
други лица.
Част от предлаганите от дистрибутора стоки - слухови
апарати, били предлагани за продажба и от св. сп- лекар, със сключен граждански договор с „нбг“. Същата осъществявала служебните си задължения
в магазина, находящ се на бул."Ген.Колев" № 5 в гр.Варна, като при
преглед на пациенти и желание за закупуване на слухови апарати, тя им продавала
такива Получените суми предавала на продавача в магазина, който ги поставял в
касата и издавал съответните фактури и касови бонове.
След сключването на договора, от страна на управляваното
св. с дружество, клаузите по сключения договор за дистрибуция не били спазвани,
като парите получени от продажбите на стоките на възложителя не били превеждани
изцяло. С оглед на това била осъществена среща между св.с и св. н, на която като причини за
случващото се управителят на „мк"
ЕООД посочил - липсата на наложено име
на пазара, постоянните и независещи от обема продажби в магазина разходи, като
заплати и осигуровки на служителите му, и наем за помещението на магазина,
както и това, инвестиции в изграждането на офис в град Варна, и в маркетингови
материали. Предвид това, двамата се
договорили до края на 2013 г. дистрибуторът да предаде на възложителя „нб“ ЕООД
всички суми от продажби в магазина, извършени от датата на сключване на
договора до края на годината. През есента на 2013г., сп започнала да превежда
по банков път по сметка на „нбг" ЕООД, получените от нея суми от
продажбата на слухови апарати.
Тъй като от страна на
дистрибутора продължили
частичните плащания към възложителя, през месец декември 2013 г. била
осъществена нова среща между св.н и св.с,
на която присъствали и двете служителки на „мк" ЕООД – св.ссд. На тази
среща била постигната договорка между управителите на двете дружества страни по
договора, дружеството дистрибутор да започне да предава на възложителя
по-големи суми от реализирания оборот, за да компенсирало изоставянето в
отчитането на извършените продажби в магазина. Междувременно, между св.с и св. дсе
постигнала договорка последната да продължи да упражнява дейността на
дружеството, като от 10.02.2014год. св.с спрял окончателно да посещава магазин,
който продължавал да работи, тъй като двете продавачки в него продължили да
осъществяват дейността му. Продължило и издававането на фактура в края на всеки месец от „нб, в която се
посочвала дължимата комисионна на „мк" ЕООД., без тази сума да бъде
превеждана. На 16.04.2014г. „нбг" ЕООД за първи път изплатила по банков
път на „мк" ЕООД сумата от 23
177лв., - натрупаните комисионни от началото на договора между двете дружества,
които „нбг" ЕООД дължала „мк" ЕООД. На същата дата св. дизтеглила
парите от банковата сметка на „мк" ЕООД и ги предала отново на св.н, като
част от непредадените, но реализирани обороти в магазина на
бул."Ген.Колев" № 5 в град Варна. Междувременно св. днамерила друго
помещение в което да се премести магазина. На 30.04.2014г., същият бил посетен
от св.н който пожелал да се извърши ревизия. Такава била извършена с участието
на свидетелките дс. В резултат на ревизията били установени наличностите на
стоки в магазина, както и всички продажби в него от сключване на договора между
двете дружества. Било установено, че реализирания оборот от продадените през
периода от месец март 2013 г. до м. април 2014г. стоки бил в размер на 195
298.19лв., а предадените на възложителя суми в брой и по банков път за същия период
били на обща стойност 146 049, 44лв. Непредадената сума от „мк" ЕООД
на „нбг" ЕООД за целия период била в размер на 49 248.75лв. По сметка на
възложител, през месец май 2014г. св. дпревела сумата от 7142лв., като останала
дължима от дистрибутора на възложителя сума в размер на 42 106.75лв.
Междувременно същата влязла в договорни отношения с възложителя „нбг“, със собствената
си фирма.
На 16.06.2015 г., с Постановление на прокурор при
Районна прокуратура – Варна, било образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител, за това, че през периода 01.03.2013 – 30.04.2014 г. в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда движима
вещ – парична сума в размер на 42 106,75 лв., която владеел, собственост
на „нб с управител бзн – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
С
Постановление от 16.10.2018год., прокурор при Районна прокуратура-Варна, е прекратил
воденото наказателното производство на основание чл. 243, ал.1,
т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, с мотиви за липса на данни за извършено престъпление от
общ характер и наличието на неизпълнение на договорни отношения между търговци, като така постановения прокурорски
акт е потвърден с атакуваното пред настоящата инстанция Определение
№2111/06.12.2018 г. на съдия при ВРС.
Относно възражението за неправилни
изводи досежно несъставомерност на деяние по чл.206 от НК.
Въззивният съд като прецени всички релевантни по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че така
изложените от първоинстанционния съд правни съображения за несъставомерност на
деянието както по чл.206 ал.1 от НК, така и по отношение на друго извършено такова, са правилни и противно на посоченото, същите
са основават на внимателна проверка и анализ на доказателствата събрани в хода
на воденото досъдебното производство. Настоящата въззивна инстанция намира, че
събраният в хода на разследването доказателствен материал е в достатъчен обем,
който да гарантира правилното решаване на основния въпрос, предмет на воденето
разследване - наличието на съставомерно извършено деяние. Събраните в хода на разследването доказателства са
еднопосочни и непротиворечиви по отношение на основните факти от значение за
делото, а именно:
Обсебването е типично престъпление
срещу собствеността. Негов непосредствен обект са обществените отношения,
осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи,
които деецът владее или пази.
От обективна страна, за
състава на престъплението обсебване е необходимо да са установени:
предметът на престъпно посегателство - чужда движима вещ; правното основание за
наличие на този предмет във фактическата власт на извършителя; актът на
противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество;
невъзможността вследствие на това поведение собственикът да осъществява
разпоредителни действия със собствената си вещ.
От
субективна страна, обсебването е престъпление което се извършва
само с пряк умисъл, тоест деецът съзнава, че предметът на престъплението е
чужда движима вещ, която владее или пази на правно основание, като той има за
цел да се разпореди противоправно с него, в свой или чужд интерес.
Безспорно е, че в случая предоставените на св.Сърабаян
вещи от страна на „нб, са „чужди“ за същия, както и, че те се намират в негово
владение на посоченото договорно основание - сключен на 01.03.2013 г. между Дружествата „нбг" ЕООД, с
управител бзн и „мк" ЕООД, с управител мас, Договор за дистрибуция, сервиз
и изработка на индивидуални отливки, имащ за предмет стоки, за които
дистрибуторът - мк" ЕООД се задължавал, след предоставяне от възложителя,
да разпространява и продава. За да е налице обсебване обаче, е необходимо също от обективна страна
деецът да е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние - фактическо
или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Т.е,
за да е осъществено престъплението обсебване от обективна страна, следва да е
доказана присвоителната дейност на подсъдимия по отношение вече намиращия се у
него предмет на престъплението. В
конкретния случай обективираното от
свидетеля поведение, свързано с неотчитане на дължимите по силата на
договора парични суми постъпили от
реалната продажба на поверените му стоки, не може да бъде третиран дефинитивно
като акт на имуществено разпореждане сочещ на присвоителна дейност. Преценката за същността на правното основание, водещо до
установяването на фактическа власт на дееца върху конкретния предмет и
съответно противозаконното разпореждане
с него, отнесена към релевантната фактология на конкретния казус категоричност
води до извода, че подсъдимият по никакъв начин не е осъществил присвоителна дейност,
отклонявайки се от вменените му с договора задължения свързани с предлагането и
продажба на поверените му вещи. Напротив, той е продължавал последователно да съобразно,
уговореното в договора, да предлага
същите, от които да може да се прави извод за евентуалното своене. Вярно е, че
той не е престирал изцяло договорените парични суми от продажбата им, въпреки произтичащите
от това задължения по договора и осъществените срещи между него и св.н –
управител на „нб, както и направените на същите уговорки за компенсиране на
изоставането в непредадените парични суми, което не е било осъществено. По този
начин той действително не е изпълнил задълженията си по договора. Така
обективирано, неговото поведение, установено по делото, недвусмислено сочи на
неизпълнение на договор, регулиран от нормите на гражданското право, а не на
престъпление. Това е така, защото още със сключването на договора страните са
уговорили условията за прекратяване на договора /т.VIII, чл.26/, отговорности неустойки /т.IX, чл.27-чл.31 от НК/. От това следва, че още със
сключването на договора, страните са предвидили възможното неизпълнение по него
в различните му форми, включително и от страна на дистрибутора при забава на
предаването на възложителя на месечния оборот, респ.внасянето му по посочена
сметка /т.III, чл.13/, ,
уговаряйки като санкция за това именно неустойка, с конкретно фиксиран размер.
Т.е в случая, безспорно, са налице първите два
елемента от обективната страна на деянието;
предметът
на престъпно посегателство - чуждата движима вещ, като правното основание за
наличие на този предмет във фактическата власт на извършителя е сключения
Договор. Останалите два съставомерни от обективна страна елемента за извършване
на посоченото деяние по отношение на посочения предмет липсват, а именно - актът на противозаконно юридическо
или фактическо разпореждане с чуждото имущество и невъзможността вследствие на
това поведение собственикът да осъществява разпоредителни действия със
собствената си вещ. Поведението на св.с, обективирано в продажба на поврените
му вещи, доколкото намира своето правно основание в сключения за това договор
не може да бъде квалифицирано като противозакноно и водещо до невъзможност
собственикът на вещта да осъществява действия със собствената си вещ. При липса
на обективна съставомерност е безпредметно да бъде обсъждана и липсата на субективната
такава - съзнанието
на дееца, че предметът е чужда движима вещ, че я владее или пази на правно
основание, и че му е позволено да извършва определени действия с нея, той
следва да предвижда, че в резултат на разпореждането вещта окончателно ще
премине в полза на самия него или на другиго, съзнавайки, че излиза извън
предоставените му правомощия. Обсебването, както и длъжностното присвояване /каквито
възражения има релевирани от страна на въззивника и във връзка с които
настоящата въззивна инстанция изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд
/се извършва с намерение за окончателно разпореждане с чуждо имущество. Ако не
е извършено обсебване на повереното му имуществото, което деецът е получил по договор,
в частност такъв за дистрибуция, сервиз и изработка, причината за неизпълнение
на договора засяга само гражданскоправните отношения между страните /Решение №
509 от 9.01.2001 г. на ВКС по н. д. № 451/2000 г., I н. о., докладчик съдията
Пламен Томов /.
Ето защо, ВОС счита, че в случая са налице
очевидни данни за типичен граждански
спор, който следва да бъде решен по общия гражданскоправен ред, без да
се прибягва до механизмите на наказателния процес. Компетентен да се произнесе
по спорните граждански правоотношения, респ. по основателността на претенциите,
произтичащи от неизпълнение на договори, когато релевантната фактология не сочи
на деяние, обявено за престъпление от особената част на НК , е гражданският съд, със средствата
и механизмите на гражданския процес. В тази насока е и константната съдебна
практика /напр. Решение№ 150/2002 г., ВКС, III н. о., Решение № 345- 2007 г., ВКС,
III н. о/.
Относно възражението за събрани достатъчно доказателства за квалифициране
на извършеното деяние по чл.206, ал.4/ал.3/от НК.
Във връзка с
така релевираното възражение, от една страна следва да се посочи, че при
несъставомерност на престъпното деяние по основния предвиден за това състав в НК, то се явявя безпредметно обсъждането на
квалифициращ такъв.
От друга
страна - в хипотезата на това производство, което има контролен характер, съдът
по принцип не е компетентен да дава указания за правна квалификация на
извършеното деяние.
При
упражняването на съдебния контрол от НПК върху прекратяването на наказателното
производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран единствено до
обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора. При
осъществяването на този контрол, съдът е ограничен от пределите на
компетентността на прокурора.
Съобразно
чл.127, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.46 ал.1 от НПК, изключително правомощие на
прокурора е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване,
респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за
какво престъпление /Решение №249 от 08.05.2002 г. на ВКС, II н.о., Решение №60 от 25.02.2003 г.
на ВКС, I н.о., Решение
№54 от 06.04.2012 г. на ВКС, II н.о/.
С оглед гореизложеното и при нормативно очертаните
предели на правомощия на въззивния съд в процедурата на чл.243, ал.8 от НПК,
настоящият състав намира, че Определението на Районен съд-Варна е правилно,
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение по ЧНД №4974/2018 г. на
Районен съд-Варна, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 16.10.2018 г. по досъдебно производство №160/2015
г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.