РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. Плевен, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 714 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на В.Б. *** срещу решение № 2153-14-94/02.08.2022
година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се посочва, че неправилно се извършва
прихващане от дължимата му сума за парично обезщетение за временна
неработоспособност, тъй като задължението от 4455,37 лева, установено с
разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020 година, не е получено от него, а е съобщено чрез поставяне
на таблото в ТП на НОИ Плевен и е
обжалвано пред ТП на НОИ Плевен, но жалбата е отхвърлена. Счита, че не следва
да бъде прихванато вземането му, представляващо парично обезщетение поради общо
заболяване по БЛ № Е 20221696682 за периода
м. юни 2022 г. от 297, 64 лева, тъй като сумата му е необходима за
лечение. Моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание оспорващият - В.Б. ***, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът - директорът
на ТП на НОИ – Плевен, не се представлява. Представена е молба от процесуален представител на директора
на ТП на НОИ – Плевен, с която е изразено становище за даване на ход на делото и приемане на
доказателствата, като е заявено, че нямат други доказателствени искания.
Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните
и извърши проверка на оспорения акт във
връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане
№РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ Плевен на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване
е разпоредено В.Б. *** да възстанови сума, представляваща парично обезщетение
поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв., от които 3788.10 лв. - главница
и 667.27 лв. лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането.
Разпореждането е съобщено
по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО на таблото в ТП на НОИ Плевен и е подадена
жалба срещу него и е постановено решение № 2153-14-74/13.06.2022 г. на
директора на ТП на НОИ, в което се приема, че жалбата е просрочена.
Решението на директора на
ТП на НОИ е обжалвано и е образувано адм. дело № 556/2022 година по описа на
Административен съд-Плевен.
С определение №
1518/28.07.2022 година АС Плевен, трети състав е отхвърлил жалбата на Б. срещу
решението от 13.06.2022 година и е постановил, че правилно органът е приел, че
е налице надлежно връчване на акта по реда на чл. 110 ал. 4 от КСО още през
август 2020 година и жалбата е просрочена.
С разпореждане №
РП-3-14-01150679/21.06.2022 г. от за ръководител на контрол по разходите на ДОО
в ТП на НОИ Плевен е постановено да се прихване от изискуемо вземане на Б. от
държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение поради
общо заболяване по E20221696682, за периода 6.2022 г., сума в размер на 297.64
лв. (двеста деветдесет и седем лева и шестдесет и четири ст.)- главница. Излагат
се мотиви, че към момента на издаване на разпореждането лицето има изискуемо
вземане от държавното обществено осигуряване, представено в ТП на НОИ Плевен,
представляващо парично обезщетение поради общо заболяване, E20221696682, в размер
на 297.64 лв. (двеста деветдесет и седем лева и шестдесет и четири ст.), за
периода 6.2022 г., а дължимото вземане е установено с разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020
г., съгласно което Б. следва да възстанови сума, представляваща парично
обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв. (четири хиляди
четиристотин петдесет и пет лв. и тридесет и седем ст.), от които 3788.10 лв. -
главница и 667.27 лв. лихва, начислена към датата на издаване на
разпореждането. Посочва се, че към 21.06.2022 г. е погасена част от
задължението в размер на 975,02 лева – главница и към 21.06.2022 г.
задължението на лицето е в размер на 4243.56 лв., от които 2813,08 лв. -
главница, 667.27 лв. - лихва и 763.21 лв. - допълнително начислена лихва до
датата на разпореждането.
Срещу разпореждането в срок
е подадена жалба и е постановено решение
№ 2153-14-94/02.08.2022 година на директора на ТП на НОИ Плевен, с което жалба
вх. №1012-14-234/08.07.2022 г. на Б., е отхвърлена и е потвърдено
разпореждане№РП-3-14-01150679/21.06.2022 г. на ръководител на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Плевен. В
решението е прието, че разпореждането е законосъобразно, тъй като съгласно чл.
114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени
доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на
чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението и в случая са налице предпоставките за прихващане.
Представена е заповед № 1016-40-691/10.06.2016
г. на управител на НОИ, с която е определен П.Д.Д. - началник на отдел
“Административен" в ТП на НОИ- Плевен да изпълнява правомощията на
Директора на ТП на НОИ - Плевен, предоставени по чл. 29 от Правилника за
организацията и дейността на НОИ в случай на негово отсъствие поради разрешен
платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност,
командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост и заповед №
1015-14-37/01.03.2018 г. на директор на ТП на НОИ Плевен, с която при отсъствие
на началник на отдел „КПК“ началник на сектор „Контрол по разходите на ДОО“ С.И.Х.
да подписва разпореждания за прихващане на изискуеми вземания от ДОО, както и
доказателства, че директор на ТП на НОИ Плевен е отсъствал поради отпуск поради временна неработоспособност от 26.02.2018
г. – 01.03.2018 г. включително когато е издадена заповед №
1015-14-37/01.03.2018 г. от заместващия директор на ТП на НОИ Плевен.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"д" КСО разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени
плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3
и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5 се обжалват пред ръководителя на съответното
териториално поделение на НОИ.
Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят
на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед цитираната разпоредба,
оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП на НОИ Плевен и в рамките на неговите правомощия.
От компетентен орган е издадено и
разпореждането за прихващане сумата от неоснователно полученото обезщетение поради общо
заболяване. Съгласно чл. 114,
ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в
срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал.
5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението. Видно от заповед №
1015-14-37/01.03.2018 г. на директор на ТП на НОИ Плевен, с която при отсъствие
на началник на отдел „КПК“ началник на сектор „Контрол по разходите на ДОО“ С.И.Х. подписва разпореждания за прихващане на изискуеми
вземания от ДОО, то
разпореждането е подписано от компетентен орган.
Оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане са
издадени в установената писмена форма, мотивирани са и не са нарушени
административно-производствените правила при издаването им.
Съдът намира, че решението е
постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по
разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат
на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от
изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Съгласно
чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския
процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се
извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено
осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда
на чл. 114.
В случая, към датата на постановяване на
процесното разпореждане – 21.06.2022 г., са били
налице всички законови предпоставки за извършване на прихващането. Вземането на
ДОО е било установено по основание и размер с разпореждане
№РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО. Същото не е било доброволно погасено в
определения срок, следователно то подлежи на прихващане по реда на чл. 114, ал.
5 от КСО. Неоснователни
са доводите, че това разпореждане не е влязло в сила, тъй като не е връчено на
лицето, тъй като то е връчено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО е и налице произнасяне
на АС Плевен, че подадената жалба срещу него правилно е прието от органа, че е просрочена.
Същевременно оспорващият има изискуемо вземане от ДОО,
представляващо парично обезщетение поради общо заболяване за периода юни 2022 г. Следователно, изпълнени са предпоставките
за извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е разпоредило, между
изискуемото от лицето вземане по ДОО и вземането на държавното
обществено осигуряване.
Съгласно чл. 213, ал. 2 от ДОПК,
не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното
осигуряване, но в случая е налице специална разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО, съгласно която дължимите суми по разпореждания, които не са погасени
доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на
чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване и налице хипотезата именно на прихващане с издаване на
разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
Предвид горното съдът намира, че решението
е законосъобразно,
като издадено от компетентен
орган, при спазване
на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон
и целта на закона и следва да бъде отхвърлена жалбата.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд-Плевен, осми състав
РЕШИ :
Отхвърля жалба на В.Б. *** срещу решение № 2153-14-94/02.08.2022 година на директора на ТП на НОИ - Плевен.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Решението е окончателно на основание чл. 119 от Кодекса за
социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :