Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
16.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 12168
по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 386337 от 16.04.2018г. по гр.д. № 51502/2017г. Софийски районен
съд, 63 състав осъдил „З.Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „ЗК У.” АД, ЕИК *******,
на основание чл. 411 КЗ сумата 1 545.35 лв., представляваща регресно
вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца в качеството му на
застраховател по договор за застраховка „Каско“ за щети по автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, причинени при ПТП от 05.11.2016г. в гр.
София от застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Тойота
Ярис“, рег. № *******, по застраховка „Гражданска отговорност“, увеличено с
ликвидационни разноски, заедно със законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба в съда на 27.07.2017г. до окончателното плащане, като
отхвърлил главния иск за разликата над 1 545.35 лв. до пълния му предявен
размер от 1 879.21 лв., както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 60.22 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 10.03.2017г. до 27.07.2017г.,
като отхвърлил акцесорния иск за разликата над 60.22 лв. до предявения размер
от 76.00 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата 669.75 лв. – разноски съразмерно с уважената част от
исковете, а ищецът – да запалати на ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част в размер на 62.60 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ЗК У.”
АД, който го обжалва в частите, с които исковете са отхвърлени, с оплаквания за
неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Неправилно районният съд кредитирал частично приетото по делото
заключение на САТЕ, без да прецени съвкупно данните от експертизата и дадените
от вещото лице в открито съдебно заседание обяснения и допълнения. Експертизата
била изготвена само въз основа на първия опис на щетите по автомобила, и поради
това вещото лице дало заключение за действителната стойност на вредите, без да
взема предвид два детайла – „абсорбер – подмяна“ и „спойлер задна броня –
ремонт и подмяна“, калкулирани в представената по делото фактура. В открито
съдебно заседание обаче ищецът представил допълнително опис-заключение, като
вещото лице заявило, че всички детайли в допълнителния опис са в зоната на
удара и могат да бъдат увредени по механизма на процесното ПТП, както и че
неодобрените от вещото лице части и детайли били фактурирани и заплатени. Това
означавало, че първоинстанционният съд следвало да уважи предявения главен иск
изцяло, тъй като претенцията била за обезщетение по средни пазарни цени, видно
от фактурата за ремонта, като всички части и детайли били в причинна връзка с
ПТП. Въззивникът счита, че с оглед всички събрани доказателства сумата по
представената фактура за ремонта следвало да бъде възприета като отразяваща
действителната стойност на ремонта и средната му пазарна цена. Тъй като
главният иск бил изцяло основателен, искът за лихви също следвало да бъде
уважен в пълния му предявен размер. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо него да постанови
друго, с което уважи исковете изцяло, като му присъди и разноски за двете
инстанции в пълен размер. Съображения излага в молба от 15.05.2019г., включваща
и списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „З.Б.И.“ АД не е депозирала отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове –
иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 1 879.21 лв., от които
1 864.21 лв. – регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по
застраховка „Каско“ на МПС за вреди, причинени по автомобил „Фолксваген Пасат“,
рег. № *******, при ПТП, състояло се на 05.11.2016г. в гр. София по вина на
водача на лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № *******, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество към датата на ПТП, и 15
лв. – обичайни ликвидационни разноски, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 76.00 лв. – лихва за забава в плащането за периода 10.03.2017г. -
26.07.2017г. вкл.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно
основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени
предпоставки: 1. Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и
застрахователното дружество-ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в
срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от
дружеството-ищец; 3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя
на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка
между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест
на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната
предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл. 45, ал. 2 ЗЗД
установява законова презумпция), както и действителната стойност на вредите,
определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.
Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът относно размера на
вредите.
Съгласно приетото в първата инстанция заключение на САТЕ, което не е
оспорено от страните, а съдът кредитира като обективно и компетентно се
установява, че от техническа гледна точка вредите по процесния автомобил,
описани в описа на застрахователя от 22.11.2016г., се намират в причинна връзка
с настъпилото на 05.11.2016г. ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на
увредения автомобил, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е
1 530.35 лв. Вещото лице е посочило, че не е включило в тази стойност
части и дейности относно два детайла, включени във фактурата на извършилия
ремонта автосервиз – „абсорбер – подмяна“ /невключен в описа на застрахователя
от 22.11.2016г./ и „спойлер задна броня – ремонт и подмяна“ /в описа отразен
със степен „мат“/. В открито съдебно заседание ищецът е представил опис-заключение
от 12.02.2018г., в който тези детайли и работи са включени, а вещото лице е
заявило при изслушване на заключението, че посочените във втория опис детайли
се намират в зоната на удара и могат да бъдат увредени по механизма на
процесното ПТП. Това са детайлите, които не са отразени в първия опис, но
фактурирани при извършване на ремонта.
С оглед така установеното, предявеният главен иск е доказан и основателен
до размер от 1 545.35 лв. – установената от САТЕ действителна стойност на
вредите към датата на ПТП с включени 15 лв. обичайни ликвидационни разходи.
Доводите в жалбата въззивният съд намира за неоснователни. Дори да се приеме,
че е установена причинна връзка между процесното ПТП и вредите, описани във
втория опис на застрахователя /който е изготвен в хода на делото, на
12.02.2018г. и се отнася до вреди, отстранени още към 13.01.2017г., съгласно приетия
приемо-предавателен протокол/, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
установил действителната стойност на тези вреди, определена по средни пазарни
цени към датата на настъпването им. Няма основание да се приеме, че отразената
във фактурата на автосервиза стойност отразява пазарната такава, нито това е
видно от фактурата. За определяне на действителната стойност на тези вреди са
необходими специални знания и ищецът е следвало да поиска изслушване на
допълнителна САТЕ с такава задача. Различен извод не следва от разпоредбата на
чл. 400, ал. 2 КЗ, на която въззивникът се позовава. Обстоятелството, че за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка,
не отменя необходимостта от доказване действителната стойност на вредите по
следни пазарни цени към правнорелевантния момент. В случая това не е сторено от
ищеца, поради което предявеният главен иск, а съответно и акцесорния му иск за
лихви, правилно са уважени от СРС до посочените в атакуваното решение размери.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части. Това обосновава и извод
за присъждане на разноски в посочените от СРС размери, определени съобразно чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а от въззиваемия не
се претендират, поради което съдът не се произнася по разноските.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 386337 от 16.04.2018г., постановено по гр.д. № 51502/2017г. на Софийски
районен съд, 63 състав в обжалваните отхвърлителни части.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 51502/2017г.
на Софийски районен съд, 63 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.