Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 3789 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Д.Н.Н. ***“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба Д.Н.Н. твърди, че на 27,09,2016г., около 14,20ч., по път Ш-7001, км. 17+800, в посока с.Войново, обл.Силистра, с.Кайнарджа, при управление на л.а. „Мицубиши L200-TD PICK UP 4X4“, с рег. № ******, М.С.М. нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато управляваното МПС, при избиране скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, намали скоростта при необходимост и спре, когато възникне опасност за движението, блъснал движещата се пред него на пътното платно каруца и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Н.Н. – баща на ищеца.

За ПТП бил съставен констативен протокол, образувано наказателно производство и постановена влязлата в сила Присъда № 18/03.05.2017г. по НД № 49/2017г. по описа на Силистренски ОС, с която подсъдимият М.С.М. е признат за виновен.

Отговорността на водача М.С.М. на л.а. „Мицубиши L200-TD PICK UP 4X4“, с рег. № ****** била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, със застрахователна полица № 02115003179513, валидна към датата на ПТП.

Депозирал пред застрахователя претенция за обезщетение на неимуществени вреди но по нея не било определено и изплатено обезщетение.

Претендира присъждане на сумата 100000,00лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считана от датата на ПТП до окончателното и изплащане.

В отговора на исковата молба ЗК „Б.И.“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по отношение л.а. „Мицубиши L200-TD PICK UP 4X4“, с рег. № ******. Не оспорва и вината на извършителя М.С.М., установена с влязлата в сила присъда.

Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия изразяващ се в липсата на поставени светлоотразители на каруцата, като ако бяха поставени такива видимостта към нея от страна на водача М.С.М. е щяла да бъде много по добра въпреки, че ПТП е настъпило през светлата част на денонощието и той е щял да е в състояние да предотврати ПТП, както и на обстоятелството, че починалият не е управлявал каруцата, която се е движила в крайната, дясна част на пътното платно.

В отношение на евентуалност оспорват претенцията по размер.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С постановена влязлата в сила Присъда № 18/03.05.2017г. по НД № 49/2017г. по описа на Силистренски ОС М.С.М. е признат за виновен в това, че при управление на л.а. „Мицубиши L200-TD PICK UP 4X4“, с рег. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато управляваното МПС, при избиране скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, намали скоростта при необходимост и спре, когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Н.Н. – баща на ищеца.

Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача М.С.М. и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение смърт на намиращият се в каруцата Н.Н.Н. - баща на ищеца, за установени в настоящия процес.

Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия автомобил л.а. „Мицубиши L200-TD PICK UP 4X4“, с рег. № ****** е била налице валидна  задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Б.И.” АД, със затрахователна полица № 02115003179513, валидна към датата на ПТП. 

От заключението по приетата САТЕ и обясненията на вл.л. в о.с.з. се установява следното:

Л.а. „Мицубиши L200-TD PICK UP 4X4“, с рег. № ****** управляван от М.С.М. се е движил по третокласен път III-7001, в дясна пътна лента считано за посоката му на движение, с посока от с.Войново към с.Каайнарджа. При настъпване на сблъсъка с потътно преднодвижещата се каруца скоростта му на движение е била от порядъка на 78-79км/ч. По същото време каруца с животинска тяга – един кон се е движила в същата посока с нормален, спокоен ход, попътно пред лекия автомобил, със скорост от порядъка на 4.2-5.3км/ч.

Към момента на удара двете превозни средства са били разположени в дясна пътна лента. Мястото на удара е по ширина на пътното платно – на около 1.5-2.5м. вляво от десния край на пътното платно, считано в същата посока. Каруцата се е движила в средата на дясното платно.

Съгласно заключението на предния и задния капак /дъно/ на каруцата са поставени слетлоотразителни елементи с триъгълна форма.

Наличието на светлоотразителни елементи по предни и задни капаци на каруцата не подобрява видимостта към него при дневни условия, при каквито е настъпило ПТП. При движението по правия уастък от пътя от .Войводово към с.Каайнарджа, при непоставяне на страничен десен сенник на дясната предна врата, водачът ще бъде подложен на осветеността /заслепяване от изгряващото слънце/ при неправление на движение на автомобила по пътя ориентиран на 20гр надясно спрямо надлъжната ос на пътя. Ефектът се усилва от дясноразположеният волан на автомобила.

От показанията на св. М.С.М. се установява М.С.М., че ПТП-то станало по средата на завоя в неговата дясна лента на пътя към с.Кайнарджа, към 8.00ч сутринта. Сутринта рано там излязло слънце, а от дясната страна имало храсти тръгнали към асфалта и нямало добра видимост, като влезеш в завоя. Затова забелязал каруцата в последния момент, като влязъл в завоя и слънцето го заслепило. Не видял върху каруцата да има светлоотразителен знак.

От показанията на св. К.М. се установява, че на датата на ПТП пътувал заедно с брат си М.С.М.  в л.а. „Мицубиши L200-TD PICK UP 4X4“, с рег. № ******, по пътя към с.Кайнарджа, към 8.00ч сутринта. Завили завоя, слънцето ги заслепило и нищо не виждали. Блъснали се в каруца, която се движела пред тях, в тяхната, дясна лента. Не видял светлоотразители върху каруцата.

От показанията на св. Б.С.Н.се установява, че е съпруга на ищеца. Починалият Н.Н. преживе се грижел за болната си съпруга, която била неподвижна и работел в двора на къщата на с.Войново. Свидетелката и ищеца ходели през почивните дни. Помагали за почистване на къщата, за пране, в двора работели. Ищецът и баща му били много близки. Всеки ден се чували по телефона. Имали силна връзка като баща и син. Говорели си, работели заедно. Ицецът трудно приел смъртта на баща си. След смъртта му взели съпругата му при тях, за да се грижат за нея.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск  с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл.45 от ЗЗД е допустим. Ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът не е определил и изплатил застрахователно обезщетение, след което е предявен настоящият иск.

Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено наличието на кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда – неблагоприятни изживявания от страна на ищеца по повод настъпилата смърт на родителят му.

Възражението за наличие на принос от страна на починалия е останало недоказано. Установено е, че каруцата е била със светлоотразителни знаци, но те т.к. ПТП е настъпило в светлата част от деня и водачът е бил подложен на осветеността – заслепяване от изгряващото слънце, и е управлявал автомобил с дясноразположен волан, това не е спомогнало за избягване на удара. Установено е и, че  каруцата се е движела в средната част на дясната лента, пред виновният водач на л.а. „Мицубиши L200-TD PICK UP 4X4“, с рег. № ******, т.е. с местоположението и на пътното платно не е спомогнало за настъпване на удара. Ударът е бил предотвратим и е настъпил изцяло по вина на М.С.М..

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 100 000,00лв., поради което същият е изцяло основателен в предявеният размер.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за бащата на ищеца - мъж в състояние да се грижи сам за себе си, на 86 години към датата на произшествието, с който ищецът е бил в близки, сърдечни взаимоотношения, отличаващи се с изразени чувства на привързаност и взаимопомощ, при почти ежедневен словесен и личен контакт, който внезапната смърт е прекъснала безвъзвратно.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва считано от датата на ПТП до окончателното и изплащане.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат само в полза на ищеца.

Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.

Адв. А.Т. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Същото възлиза на 830.00лв., определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Адв. А.Т. в качеството на процесуален представител на ищеца сумата 830,00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4000,00лв., съобразно уважената част от иска. Разходи от бюджета на съда не са направени.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Н., ЕГН **********,о със съдебен адрес: ***, адв. А.Т., сумата 100000.00 /сто хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 27,09,2016г., около 14,20ч., по път Ш-7001, км. 17+800, в посока с.Войново, обл.Силистра, с.Кайнарджа, когато при управление на л.а. „Мицубиши L200-TD PICK UP 4X4“, с рег. № ****** М.С.М. нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато управляваното МПС, при избиране скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, намали скоростта при необходимост и спре, когато възникне опасност за движението, блъснал движещата се пред него на пътното платно каруца и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Н.Н. – баща на ищеца, за което е постановена влязла в сила Присъда № 18/03.05.2017г. по НД № 49/2017г. по описа на Силистренски ОС, с която подсъдимията М.С.М., чиято отговорност е била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, със застрахователна полица № 02115003179513, валидна към датата на ПТП, е бил признат за виновен, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27,09,2016г.  – датата на ПТП, до окончателното и изплащане, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.Т. сумата 830,00 /осемстотин и тридесет/лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 4000,00 /четири хиляди/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: