Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
11.12.2023 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
15.11.2023 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
121 |
по описа за |
2023 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
главен
юрисконсулт на ОДМВР - Кърджали С. Ч. - процесуален представител
на началника
на Районно
управление - Момчилград, против Решение №60 от
07.07.2023 год., постановено по АНД №108/2023 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е
отменено наказателно постановление
№23-0303-000209 от 05.05.2023 год., издадено от началника на Районно управление –
Момчилград към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата, че не споделя доводите на районния съд, че не е
безспорно доказано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Излага съображения в тази насока, като твърди, че в
конкретния случай, ответникът по касационното дело, в качеството си на водач,
не се е съобразил с времето - тъмната нощ и се е движел с несъобразена скорост
и тези две обстоятелства са довели до настъпването на ПТП-то. Сочи, че за да е съставомерно деянието по този текст е необходимо от
обективна страна да е допуснато конкретно нарушение на правилата за движение от
тези, визирани в чл.179, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, което съвпадало напълно
с настоящия случай. съобрази. Според касатора, от
изложената фактическа обстановка безспорно се установило, че Е.Е.И. не е съобразил скоростта на движението си с
конкретните пътни условия на пътното платно, поради което е настъпило
пътно-транспортно произшествие и че по зависещи от волята и поведението на
жалбоподателя причина, а именно - не се е съобразил с условията на движение по
пътното платно, които е видял, е настъпило деянието. Касаторът
счита, че при правилно изяснена фактическа обстановка и при тези факти, че
съставът на посоченото от наказващия орган нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП,
задължаващ водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с пътната обстановка и интензивността на движението, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, е реализиран. Сочи, че
неспазването на горното задължение, от своя страна е основание за налагане на
санкцията по чл.179, ал.2 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и настоящото
административно нарушение, тъй като поради движение с несъобразена скорост
водачът е причинил пътнотранспортно произшествие. В касационната жалба се
твърди, че жалбоподателят е бил длъжен при избиране скоростта си на движение да
се съобрази с излязлото и пресичащо на пътното платно животно, като се сочи, че
само по себе си, това животно съставлява препятствие на пътното платно и
представлява опасност за движението и че от друга страна, законът е вменил в
задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Според касатора,
излизането на кон на платното и неговата скорост могат да бъдат съобразени
изначално от водачите на ППС (!?) и че появяването на животно на пътното платно
може да бъде определено като предвидимо препятствие, като се има предвид
характера на пътя, който се намира извън града и в близост до села, в които се
предполага, че се отглеждат животни. Касаторът счита,
че с тези обстоятелства водачът е бил длъжен да се съобрази и че е бил длъжен
да намали скоростта на движение, така че да може да спре пред внезапно появила
се на пътя опасност, каквато е била в случая животното. Сочи, че такава
опасност би могло да бъде човек или аварирало на пътя превозно средство,
паднало крайпътно дърво или друг предмет, случайно попаднал там и че тези
хипотетични възможности
представляват опасности за движението и с тях водачът, който управлява
автомобил е длъжен да се съобрази, спазвайки правилото на чл.20, ал.2 от ЗДП, а
именно това не бил направил нарушителят, т.е., в разглежданата хипотеза, за Е.Е.И., като водач на МПС, са били налице обективни
предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение, че на
пътното платно ще излезе животно и ще пресече внезапно пътното платно и като
участник в движението, нарушителят е бил длъжен и е могъл да очаква появата на
животното,поради което и за него възниквало заложеното в нормата на чл.20, ал.2
от ЗДвП задължение, да съобрази скоростта си на движение с такова препятствие.
Според касатора, от изложеното следвало, че Е.Е.И. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, бил е длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните
му последици и е налице виновно поведение от негова страна. В жалбата се твърди също, че в хода на административното
производство не са допуснати процесуални нарушения, довели до
ограничаване на правото на защита и че изложените правни и фактически изводи
обосновават липса на нарушения на приложимите норми за провеждане на
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление, като същото било
издадено при спазване на установената форма и има предвиденото съдържание, в
това число правно и фактическо основание и не са допуснати твърдяните
нарушения на процедурните правила. Предвид изложеното, касаторът
моли, на основание чл.209, т.3, във връзка с чл.221, ал.2, предл.второ,
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, да бъде отменено изцяло Решение №60 от 07.07.2023 год., постановено по АНД №108/2023 год. по описа на
Районен съд - Момчилград и делото да бъде решено по същество, като бъде
потвърдено наказателно постановление №23-0303-000209 от 05.05.2023
год., издадено от началника на Районно управление - Момчилград, с което, на Е.Е.И., с ЕГН **********,***, на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Редовно
призован за
съдебното заседание, касаторът - началник на РУ – Момчилград към ОДМВР
– Кърджали, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител - гл.
юрк. М. П., която
заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея
съображения и че не
споделя доводите на районния
съд, че не е безспорно доказано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Твърди, че от изложената фактическа обстановка безспорно се
установило, че Е.Е.И. не е съобразил скоростта на
движението си с конкретните пътни условия на пътното платно, поради което е
настъпило пътнотранспортно произшествие и че деянието е настъпило по
зависещи от волята и поведението на ответника причини, тъй като той е бил
длъжен, при избиране на скоростта си на движение, да се съобрази с
излязлото пресичащо пътното платно животно. Излага довод, че законът е вменил в
задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат
пред всяко предвидимо препятствие и че появяването на животно на
пътното платно може да бъде определено като предвидимо препятствие, като се има
предвид характера на пътя, който се намира извън града и в близост до села, в
които се предполага, че се отглеждат животни. Твърди също, че с тези обстоятелства
водачът е бил длъжен да се съобрази. Моли съда
да отмени
изцяло решението на Районен съд - Момчилград и да реши делото по същество, като
потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение
в полза на ОДМВР – Кърджали, като при условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касация – Е.
Е. И. ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се
представлява. От пълномощника на същия – адв.М.Б. ***, са постъпили писмени
бележки, в които се излагат съображения в подкрепа на обжалваното решение. В
същите сочи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства е видно,
че в съставения АУАН и издаденото НП са изброени всички възможни деяния,
визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като счита, че това е съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на ответника по
касация, поради обстоятелството, че не може да разбере, какво е нарушил и срещу
какво да се защитава и че е неясно за него, кое точно от изброените в законовия
текст деяния е извършил. Излага се довод, че в обстоятелствената част на АУАН и
на НП било посочено движение с незаконосъобразена скорост, но това било нещо,
което по никакъв начин не било установено от органите на МВР и както било
посочено в първоинстационния акт, същите посетили ПТП едва след случилото се,
като отново намира, че следва да бъде подчертано, че не било установено по
никакъв начин, как административнонаказващият орган е стигнал до извода, че се е
движел с несъобразена скорост. Счита, че следва да бъде отбелязано, че както в
АУАН, така и в НП, било посочено, че животното/кон/ е внезапно изскочило на
пътното платно, което от своя страна би затруднило максимално който и да е
водач да реагира. Счита, че внезапно изскочилото домашно животно, през тъмната
част на денонощието, което се е блъснало в управлявания от ответнтика по
касация автомобил, на участък от пътя,
където не е обозначена появата на такива животни, не следва да го прави
нарушител на Закона за движение по пътищата и че освен това, няма как появата
на такова животно на платното за движение да е „предвидимо препятствие“ или
каквото и да било друго обстоятелство, визирано в разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДвП. Именно поради изложените мотиви счита, че административното нарушение,
което е вменено на ответника по касация, не е безспорно установено и доказано. Предвид изложеното, в писмвените бележки моли да
съда постановите решение, с което да остави в сила Решение №60 от 07.07.2023 год.,
постановено по АНД №108/2023 год. на Районен съд – Момчилград, като правилно и
законосъобразно. Моли да бъдат присъдени на ответника по касация направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД №121/2023 год. по описа на
Административен съд - Кърджали, а именно адвокатско възнаграждение, в размер на
400.00 лева. Към писмените бележки са приложени адвокатско пълномощно и Договор
за правна защита и съдействие по КАНД №121/2023 год. по описа на
Административен съд - Кърджали.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали счита, че правилно първоинстанционният съд е
стигнал до извода, че не е доказано безспорно нарушението, което е вменено във
вина на Е.Е.И.. Сочи, че наказателното постановление е издадено за извършено
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се твърди, че водачът е управлявал МПС
на пътя между *** и *** с несъобразена скорост с пътните условия и се блъска
във внезапно изскочило животно (кон), вследствие на което настъпва ПТП с
материални щети и убито животно. Счита, че доводите, които са развити в
касационната жалба, а именно - че внезапно изскочилото животно на пътя
представлявало предвидима опасност, както и че скоростта на движение следвало
да бъде съобразена с вероятни опасности на пътното платно, противоречат както
на наличните данни по делото, така и същите представляват голословно твърдение
в противоречие с правилата, които са разписани в ЗДвП. Намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е доказано това нарушение, още повече,
че същото не е следвало да бъде санкционирано като нарушение на тази норма -
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
С обжалваното
Решение №60 от
07.07.2023 год., постановено по АНД №108/2023 год., Момчилградският районен съд е отменил наказателно постановление
№22-0303-000507 от 14.11.2022
год.,
издадено от началника на
РУ – Момчилград
към ОДМВР – Кърджали,
с което, на ответника по касация Е.Е.И., с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, предл.І/първо/ от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в
размер на 200.00/двеста/ лева, за извършено виновно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Със
същото решение Момчилградският районен съд е осъдил
ОД на МВР - Кърджали да заплати на Е.Е.И., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Преди да провери правилността на обжалваното съдебно решение на
основанията, посочени в касационната жалба, съдът следва да провери валидността
и допустимостта на същото. Съгласно чл.218, ал.2 от АПК, приложим на основание
чл.63в от ЗАНН, касационната инстанция извършва контрол по посочените в жалбата
или протеста пороци на решението, като за валидността, допустимостта и
съответствието на съдебния акт с материалния закон следи и служебно. При
извършената проверка на контролираното решение досежно
неговата валидност и допустимост, настоящата инстанция намира същото за
недопустимо по следните съображения:
Видно от подадената пред Районен съд - Момчилград жалба от Е.Е.И., с постоянен адрес ***, по повод на която е образувано
АНД №108/2023 год. по описа на Районен съд - Момчилград, предмет на обжалване е
било наказателно постановление №23-0303-000209
от 05.05.2023 год., издадено от ВПД началник
Районно управмвение – Момчилград към ОДМВР –
Кърджали. Именно с това наказателно постановление №23-0303-000209 от 05.05.2023 год., издадено от ВПД началник Районно управление –
Момчилград към ОДМВР – Кърджали, за извършено виновно нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл.1/първо/ от
ЗДвП, на жалбоподателя Е.Е.И., с постоянен адрес ***,
с ЕГН **********, е било наложено административното наказание „глоба“, в размер
на 200.00/двеста/ лева.
С проверяваното решение, Момчилградският районен
съд се е произнесъл относно законосъобразността на наказателно постановление №22-0303-000507 от 14.11.2022 год., издадено от началник Районно управление - Момчилград към ОДМВР - Кърджали,
т.е. е отменил наказателно постановление, по отношение на което не е бил
сезиран. В случая, разликата при идентификацията на обжалваното наказателно
постановление и това, което е отменено с контролираното решение, се състои както
в номера на същото – в първите две цифри и в последните три, така и в датата на
издаването му, като е посочена съвсем различна дата, вкл. и годината. Дори и да
се приеме, че е възможно това да се дължи на допусната техническа грешка, то
касационната инстанция не може да поправи допусната явна фактическа грешка в
решението на първоинстанционния съд, още повече, че в
мотивите към решението не е посочен никакъв номер и дата на издаване на
обжалваното наказателно постановление. Към настоящия момент единствения
процесуален способ за възстановяване законосъобразността на съдебния акт остава
обезсилването му като недопустим по реда на инстанционния
контрол. Доколкото в случая касационната инстанция не установява недопустимост
на жалбата, с която е бил сезиран районният съд, след обезсилване на Решение №60
от 07.07.2023 год., постановено по АНД №108 по описа
за 2023 година на Районен съд – Момчилград, делото следва да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
При този изход от правния спор, при новото разглеждане на делото районният
съд следва да се произнесе по въпроса за разноските, направени пред
касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.3 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, административният
съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №60 от 07.07.2023 год., постановено по АНД №108 по описа за 2023
година на Районен съд – Момчилград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Момчилград.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.