Р Е
Ш Е Н
И Е №260035
гр.Кюстендил,
05.09.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева търг.д.№6/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Е.М.Г.,
с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка С.М.О., с ЕГН
********** и лично от С.М.О., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***,
чрез пълномощника им адв.Р.М. ***, против ЗД „*****“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр.**************************.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на всеки от ищците сума в размер на 200 000 лева,
търсена като обезщетение за претърпени от двамата неимуществени вреди в
резултат на смъртта на техния съответно баща и съпруг – М.ЕМ.Г., настъпила в
резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 12.05.2019г. от
водач на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№КН ******, чиято
гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована от
ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано
от датата на уведомяване на застрахователя – 01.07.2019г., до окончателното
изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че С.О. е била
съпруга на М.Г., а Е.Г. – негов син. Сочи се, че на 12.05.2019г. на АМ Струма, на километър 29+550 при
управление на МПС л.а. марка „Сеат Леон“ с ДК №***В.Б.И. е нарушил правилата за
движение по пътищата, като на ляв завой е загубил контрол върху автомобила и се
е ударил в метална еластична ограда (мантинела), като е самокатастрофирал и при
инцидента е причинил смъртта на М.ЕМ.Г. и средна телесна повреда на друго лице.
В исковата молба се сочи, че към датата на инцидента
виновният водач на МПС, причинил ПТП, довело до смъртта на наследодателя на
ищците е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица
при ответното дружество с №BG/07/119000760849, валидна
за периода от 20.03.2019г. до 19.03.2020г.
Ищците твърдят, че в качеството им на увредени лица,
на 01.07.2019г., по реда на чл.380 от КЗ, са предявили писмена претенция за
заплащане на обезщетения за претърпените неимуществени вреди, по която
ответникът до настоящия момент не е определил и платил никакви суми.
Ищците сочат, че в резултат на настъпилата при ПТП
смърт на техния съпруг и баща търпят неимуществени вреди, които претендират да
бъдат обезщетени. Твърдят, че тримата са били сплотено и задружно семейство,
силно привързани емоционално и духовно един към друг, обичали са се, подкрепяли
са се и са живели в разбирателство. Сочат, че загубата на М.Г. дълбоко ги е
травмирала, тъй като той бил всеотдаен и отзивчив съпруг и грижовен и
любвеобилен баща, подкрепящ съпругата си в ежедневните дейности и домакинската
работа, прекарващ време със сина си в общи занимания и интереси. Той осигурявал
издръжката на семейството си и със смъртта му ищците загубили много скъп за тях
човек, почувствали празнота, която не могат да запълнят. Животът им се
променил, като ритъмът му се подчинил на скръбта от загубата. С.О. често
плачела, започнала да избягва излизанията и срещите с хора, а Е.Г. станал
затворен, мрачен и некомуникативен. Двамата изгубили апетит, страдали от
безсъние и тревожност.
Ищците считат,
че претърпените от тях неимуществени вреди биха могли да бъдат справедливо
репарирани посредством получаване на обезщетения в размер на по 200 000
лева за всеки от тях. Считат и излагат и съображения, че им се следват и лихви
за забава в размер на законната лихва от датата на уведомяване на
застрахователя - 01.07.2019г., до
окончателното изплащане на сумите. Претендират присъждане на разноски.
Сочат банкови сметки, по които плащанията могат да
бъдат извършени. Иска се присъждане и на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител за предоставена безплатна правна помощ.
Ответникът ЗД „*****” АД, чрез пълномощник ю.к.Б.Г., е
депозирал отговор в срока по чл.367 ал.1 от ГПК, в който дружеството не спори,
че е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на л.а. марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№КН ******, но
счита, че предявените искове са неоснователни, като прави следните оспорвания:
1/ оспорва механизма на настъпилото ПТП, като счита, че водачът на лекия
автомобил е карал със съобразена с пътните условия, знаци и маркировка скорост
и по причини, стоящи вън от него е самокатастрофирал; 2/ оспорва наличието на
противоправно и виновно поведение от страна на застрахования водач, като счита,
че липсват доказателства за осъществено противоправно деяние от страна на
същия; 3/ твърди – в случай на установяване на непозволено увреждане - наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който,
според ответника, е в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувал без поставен
обезопасителен колан, което се намира в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат и приносът следва да бъде отчетен от съда; 6/
претендираните суми се считат за прекомерно завишени, предвид установената
съдебна практика и икономическата конюнктура в страната; 4/ по отношение на
претенциите за лихви се прави възражение за липса на доказателства за
претендирания начален момент и се сочи необходимост от прилагане на чл.497 ал.1
т.2 от КЗ.
В срока по чл.372 от ГПК е подадена допълнителна
искова молба, в която ищците, чрез пълномощника си адв.М., са заявили, че
оспорват възражението на ответника за липсва на виновно противоправно деяние на
водача на МПС, като са посочили, че същият се е движил с несъобразена скорост с
релефа на пътя, както и не е осъществявал непрекъснат контрол върху превозното
средство, като твърденията в обратен смисъл се считат за недоказани, в която
връзка се изтъква и наличието на приложен към исковата молба констативен
протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ документ. Цитира се и се
анализира практика на ВКС във връзка със задължителната материална
доказателствена сила на документа. Оспорва се и възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се противопоставя
твърдение, че същият не е нарушил законовите си задължения, както и е пътувал с
правилно поставен предпазен колан. За оборване на това възражение се иска
допускане до разпит на още един свидетел, чиито имена и адрес за призоваване да
бъдат посочени допълнително. Изразява се несъгласие и с възражението за
прекомерност на претендираните суми, като се акцентира на интензитета на
претърпените вреди и за установяването им се прави искане за назначаване на
съдебно-психологична експертиза. Излагат се аргументи за дължимостта и началния
момент на дължимост на законна лихва върху главницата, а именно – от датата на
уведомяване на застрахователя.
С определение от 29.04.2021г. съдът е спрял
производството по делото до приключване на НОХД №219/2020г. по описа на
ОС-Перник, след като е изискал от ОС-Перник необходимата справка.
След влизане в сила на присъдата по НОХД №219/2020г.
по описа на ОС-Перник производството по настоящото дело е възобновено.
Предвид наличието на влязла в сила присъда, в молба с
вх.№266373/09.12.2021г. (л.115) ответното дружество е заявило, че не оспорва
основанието на всеки един от исковете, но поддържа оспорването на претендирания
размер на обезщетенията за претърпени от ищците вреди.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и е установено по делото, че С.О. е
била съпруга на М.Г., а Е.Г. – негов син.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Д.,
А.Н., А.Д., Н.К.и А.К., се установява, че след няколкогодишна връзка и голяма любов
между М.Г. и С.О., двамата сключили граждански брак през 2002г., а на
22.11.2003г. се родил синът им Е.. Били добро, любящо, сплотено семейство. М.Г.
работел в областта на строителството и се грижел за прехраната на семейството,
като първоначално работел в България, а в последствие заминал за Германия.
Първоначално взел и семейството си с него, но това продължило около 10-11
месеца, след което ищците се върнали в България. М.Г. не можел да издържа
повече от три месеца без тях и винаги намирал начин или да се прибере, или да
ги вземе при себе си; така било и по празници. Г. бил отговорен, възпитан и
културен човек. Със съпругата му го свързвала голяма обич, а в отглеждането на
детето участвал активно още от раждането. С израстването на Е. връзката между
него и баща му се задълбочила; помежду им имало силна привързаност и
приятелство. Свидетелят Н. разказва за усилията, които М.Г. положил – като
спестяване на средства и създаване на логистика, за да сбъдне мечтата на сина
си да присъства на живо на футболен мач в Барселона на любимия му отбор и с
участието на любимия му футболист Л.Меси, което, благодарение на тези усилия,
станало факт и доставило огромна радост на детето.
От показанията на свидетелката А.К. става ясно, че на
датата 12.05.2019г. М.Г. тръгнал към гр.София, за да изпрати на летището своя
брат. Двамата пътували в автомобил, управляван от В.И.. На магистралата, близо
до гр.Перник, автомобилът катастрофирал. Водачът и братът на М.Г. останали
живи, но той починал. Последното се потвърждава от представения с исковата
молба препис-извлечение от акт за смърт с №0608/13.05.2019г., издаден от Община
Перник.
Както вече се посочи по-горе, по отношение на водача
на лекия автомобил, в който М.Г. е пътувал, е постановена влязла в сила присъда
с №5/26.02.2021г. по НОХД №219/2020г. по описа на ОС-Перник, с която, след
проведен инстанционен контрол, В.Б.И. *** е бил признат за виновен в това, че
на 12.05.2019г. на АМ „Струма“ в района на пътен възел „Боснек“, км.29+550 в
обл.Перник при управление на МПС – л.а. „Сеат Леон“, с ДК № КН ****** е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.1 от ЗДвП – като водач на
МПС не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е
управлявал, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на М.ЕМ.Г.
и средна телесна повреда на Арсо Емилов Г., поради което на основание чл. 343
ал.4 във вр. с ал.3 б.„б“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 във вр. с чл.54
от НК му е било наложено наказание, при прилагане на чл.58а ал.1 от НК, като
подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото обвинение за извършено нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП.
От заключението по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, което е с вх.№260479/07.03.2022г. на в.л.инж.Ф.К., се установява,
че ПТП е настъпило на АМ „Струма“ при движението на автомобила на ПВ „Боснек“ в
посока гр.София. Преди водачът да задейства спирачната система, автомобилът се
е движел със скорост от 118.77 км/ч. В момента, в който И. е изгубил контрол
върху автомобила и същият се е ударил в еластичната метална ограда
(мантинелата) скоростта му е била 101.48 км/ч.
След настъпване на удара, станал с лявата страна на
лекия автомобил, еластичната метална ограда се е скъсала, при което намиращата
се отляво разкъсана част от мантинелата е навлязла в купето на автомобила,
придавайки му ротационно движение към предпазната мрежа на автомагистралата.
Автомобилът е прекършил бетонен кол от предпазната мрежа в основата му и заедно
с предпазната мрежа е спрял в затревената площ, разположен с предната си част
към с.Боснек.
Непосредствено преди ПТП М.Г. е седял отзад в
автомобила около средата на задната седалка. Автомобилът е бил оборудван с
обезопасителни колани за всяко едно от местата в него. М.Г. не е бил с поставен
предпазен колан преди удара в мантинелата. При удара мантинелата е навлязла в
купето на автомобила, притискайки Г. в областта на гръдния кош и позиционирайки
тялото му надясно.
От заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза с вх.№260448/01.03.2022г. на в.л. д-р В.Н. се установява, че при
извършения външен оглед и аутопсия на трупа на М.Г. са били установени следните
травматични увреждания: тежка гръдна травма – обширна разкъсно-контузна рана на
гръдния кош вляво с разкъсване на гръдната стена и проникване в гръдната
кухина; разкъсване и контузии на гръдните органи – бели дробове, сърце,
околосърцева торбичка; контузия на меките тъкани на средностението; фрактури на
гръбначен стълб в гръден отдел в областта на четвърти и седми гръдни прешлени с
разместване и пълно прекъсване на гръбначния мозък в тези области; фрактура на
гръдна кост и многофрагментни на ребра двустранно с кръвонасядания в меките
тъкани около тях; коремна травма с разкъсвания на черен дроб и малък кръвоизлив
в коремната кухина. Според вещото лице, тези увреждания са причинени от
действие с голяма сила на твърд тъп - тъпоръбест предмет, по механизма на удар
и/или натиск с или върху такъв, и отговарят да са получени по начин, за който
има данни по делото, а именно – удар и притискане с навлязла в купето на
автомобила деформирана част на разкъсана крайпътна мантинела (еластична ограда)
в областта на лявата част на гръдния кош на М.Г. и притискане от нея към
частите от вътрешността на купето (дясна
врата и/или облегалка на задна седалка). Причината за смъртта на М.Г. е била
тежката гръдна травма с разкъсвания на жизнено важни органи (сърце, бели дробове, гръбначен мозък в
гръден отдел), която е несъвместима с живота. Вещото лице е посочило, че в
наличната медицинска документация не се установяват данни за получени
травматични увреждания от действие на поставен предпазен колан, нито са налице
данни да е бил поставен такъв от останалите материали по делото. Вещото лице е
посочило, че при установените травматични увреждания и механизъм на протичане
на ПТП, може да се заключи, че наличието или липсата на поставен обезопасителен
колан по никакъв начин не би предотвратило или променило вида на получените
травматични увреждания. Пояснено е, че използването на предпазните колани
предотвратява придвижването от инерционни движения на намиращите се в
автомобила хора, съответно предотвратява възможните им удари в частите от
интериора на автомобилното купе и/или в други пасажери в автомобила, изпадане
от автомобила и др., както и осигурява безопасно положение на лицата при
отваряне на евентуално налични въздушни възглавници, каквито увреждания в
случая няма данни да са настъпили. Правилно поставеният обезопасителен колан не
предпазва от травми, причинени от навлезли в автомобилното купе при ПТП външни
предмети или от удари или натиск на пасажерите от деформирани или хлътнали
навътре към тях части от автомобилното купе, какъвто в случая е механизмът на
причиняване на уврежданията на М.Г..
Аналогичен на последния извод на вещото лице – медик е
обоснован и в заключението на в.л. инж.К., сочещ, че с оглед травматичното
увреждане на пострадалия, същото би могло да бъде получено и при поставен
обезопасителен колан.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че новината за внезапната смърт на М.Г. шокирала съпругата му,
която в продължение на няколко дни скрила този факт от детето. И С.О., и Е.Г.
понесли много тежко загубата на своя съпруг и баща. Станали други – С. –
съсипана, отчаяна, тъжна, нервна, смачкана, безизразна, занемарила външния си
вид и изпълнението на домашните задължения, а детето Е. – самовглъбен, мълчалив,
необщителен, отслабнал. Изгубили усмивките си. Свидетелят Димов определя
състоянието им като „чиста проба мъка“.
От приетото по делото заключение с
вх.№260495/10.03.2022г. по назначена съдебно-психологична експертиза на в.л.С.М.,
се установява, че у никой т ищците не се констатира наличие на психично
разстройство. Към момента на инцидента С.О. е била натоварена с отговорността
да съобщи на сина си за смъртта на баща му, да отиде в болницата и да види
тялото на съпруга си, да съобщи на родителите му и това – в условията и
традицията на семейство, в което съпругът и бащата е имал водеща роля и е
организирал цялостното функциониране на семейството. Поведението й в тези дни,
според вещото лице, е било свързано с остра реакция на стрес – промяна в
поведението, неспособност за преживяване на чувства като радост, щастие,
удоволствие, загуба на желание за каквото и да било; постоянна тревожност и
депресия. Преживеният стрес е резултирал като страх от провал в живота и
невъзможност да отгледа сина си, поради липсата на съпруга й, който е бил
подкрепа и наставник и е определял правилата в семейството; неспособност да
взема решения и да акумулира активност и ресурс за справяне с елементарни
житейски ситуации. Смъртта на съпруга й и преживяното посттравматично стресово
разстройство, причинило разстройство в адаптацията, са довели до промяна на
жизнения й стил за продължителен период от време – ищцата има проблеми в
общуването с роднини и приятели, затруднява се при справянето с елементарни
задължения, свързани с домакинството и общуването със сина си. Според вещото
лице, при ищцата С.О. острата реакция на стрес и психотравмата от смъртта на
съпруга й са резултирали в продължително разстройство в адаптацията и са
намерили израз в промяна на жизнения й стил в личен план, постоянна тревожност,
хаотичност в поведението, невъзможност да работи, постоянни мисли за
безперспективност и страх за живота и израстването на сина й. В първата година
след травмиращото събитие острата реакция на стрес е била интензивна, когато
ищцата е била с повишена активност и изразено нарушена адаптация, а
последващият двугодишен период на възстановяване е бил съпроводен с емоционална
болка и страдание, с променени възможности за качествено социално функциониране
и регрес в уменията за справяне с ежедневието. Към настоящия момент, според
експерта, последствията от преживяното се изразяват в наличие на тъга,
периодично сънуване на кошмари, повишена тревожност, безперспективни мисли за
бъдещето, свързани с реализицията и автономността, страх и тревога за сина й,
че няма да може да му помогне да реализира мечтите си. проблемите в адаптацията
продължават и в момента. Налице е фрустриране на мечти, надежди и очаквания.
Вещото лице е посочило, че през целия му живот Е. е живял
подкрепян и обгрижван от баща си и спомените му, свързани с общите им
преживявания, са наситени с обич, привързаност и усещане за сигурност и грижа.
В следствие на скръбта и тъгата от загубата на бащата, у Е. са нарушени
уменията за адекватно на възрастта социално функциониране в продължения на една
година след инцидента – променил е общуването си в семейната среда и в социално
значимия кръг от приятели и познати. Преживеният стрес е резултирал в
емоционален и социален регрес, инфантилизиране на основни поведенчески
стереотипи, свързани със създаване на емоционално ангажирани връзки, чувство на
изоставеност и проблем при структуриране на адекватни рационални решения,
съответни на възрастта. Изолира се, отказва да говори за случилото се,
преживява мъката интроспективно. Тези реакции, които не съответстват на
възрастовото и образователното му ниво и представляват нарушение в
емоционално-оценъчните функции на личността, умението за адекватно целеполагане
и социално функциониране, според експерта, са били интензивни в първата година
след преживяната психотравма. Тези симптоми, според вещото лице, са
нормалнопсихологични, не са довели до необходимост от специализирана
психиатрична помощ и могат да бъдат квалифицирани като реакция на стрес, довел
до разстройство в адаптацията и емоционална тревожност и влияещи върху
социалния резонанс и емоционално-волевите функции на ищеца. Експертът е
посочил, че към настоящия момент в значителна степен е преодоляна социалната
дезадаптация и чувството за тревожност, възстановено е умението да се
рационализират мъката и гнева, за което е допринесло обгрижването от всички
роднини, продължаващо и до момента. Загубата на баща му за Е.Г. е довела до
липса на модел за подражание за мъжко поведение, особено важна за общността, в
която живее, затрудняваща съзряването и порастването, тъй като бащата помага на
момчето да установи вътрешна структура чрез способността му да създава такава в
семейството; неговото присъствие прави възможно детето да научи как да се
себеутвърждава, да развива способността си за самозащита и абстрахиране. Бащата
е и фигурата, която, заедно с майката, помага на децата да направят прехода от
света на семейството към света на голямото общество. В случая на Е.Г., според
вещото лице, смъртта на бащата е довела и до нарушаване на функциите и на
майчината фигура, което в значителна степен затруднява времево и възрастово
адекватното адаптиране и социализиране в обществото.
Прието е по делото медицинско удостоверение, издадено
от лекар-психиатър с дата на издаване 12.04.2022г., според което на С.О. е била
поставена диагноза „смесено тревожно хиподепресивно разстройство“, за което е
било проведено лечение.
Като взе
предвид така изложените факти, установени от събраните по делото доказателства,
съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове се основават на твърдения за
наличие на деликт и на застрахователно правоотношение между делинквента и
ответника. В разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Със застраховката „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица вреди. Тази отговорност се реализира чрез заплащане на обезщетение
на увреденото лице, което обхваща всички вреди, пряк и непосредствен резултат
от деянието. Необходимо е към момента на увреждането да съществува
застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя,
като наред с това задължително трябва да са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта, пораждащи основанието за възникване на
отговорността на прекия причинител спрямо увредения. Застраховани лица са
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание, т. е.
всеки, който не е установил противоправно фактическата власт върху него.
По делото няма спор по следните установени в производството факти: 1) че водачът на моторното
превозно средство, причинил увреждането, е имал качеството на застраховано лице
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към датата на
произшествието; 2) че застраховател по сключения договор за застраховка е било
ответното дружество ЗД „*****“ АД; 3) че
по отношение на застрахованото лице – водача на МПС В.И. е постановена влязла в
сила осъдителна присъда, с която същия е признат за виновен в извършването на
престъпление, съставляващо осъществяването на процесния деликт; 4) че в
резултат на деликта е настъпила смъртта на М.Г..
Ищците С.О. и Е.Г., понастоящем пълнолетен, са
материално легитимирани да получат обезщетение за претърпени от тях вреди в
следствие смъртта на М.ЕМ.Г., съпруг на първата и баща на втория, тъй като са
сред лицата, посочени в Постановление
№4/25.05.1961г. на Пленума на ВС.
В хода на съдебното производство се доказа още и
наличието на претърпени от посочените двама ищци вреди, имащи неимуществен
характер и изразяващи се в болки и страдания от емоционално и психическо
естество, които са следствие от смъртта на М.Г. – С.О. е загубила своя
най-близък човек, своята опора, а Е.Г. – един подкрепящ и енергичен родител,
пример за подражание, на когото в битов и психологически план и двамата ищци
можели да разчитат до преди настъпване на инцидента.
Доказа се по несъмнен начин от заключенията по
назначените СМЕ и САТЕ, че смъртта на М.Г. е настъпила в резултат на
травматичните увреждания, причинени при ПТП с участието на водача на МПС В.И..
На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда по
НОХД №219/2020г. по описа на ОС-Перник е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В приложение на посочената норма противоправното
виновно деяние на водача е доказано по делото – при управление на МПС е допуснал
нарушение на правила за движение – чл.20 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на М.Г., осъществявайки деяние, съставляващо престъплението,
за което е бил признат за виновен.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди,
съгласно чл.52 от ЗЗД, се определят от съда по справедливост. При определяне на
обезщетение за неимуществени вреди се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение
на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В разглеждания казус
неимуществените вреди са във формата на болки и страдания от емоционално и
психическо естество, понесени от ищците, като последица от настъпилата смърт на
М.Г..
В своята практика ВКС на РБ приема, че понятието
„неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Следва да се има предвид, че смъртта поставя край на
живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от
една страна невъзвратими и от друга най-големи, поради което за това житейско
събитие, следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение,
спрямо този за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди. Характерът и
тежестта на вредите, търпени от ищците се установиха от събраните по делото
доказателства, посочиха се и се обсъдиха по-горе в съдебния акт. Ищците са
понесли изключително тежко загубата на своя обичан съответно съпруг и баща, с
когото са се намирали в много добри отношения на любов, хармония и близост.
Животът им се е променил, налице са проблеми в социалната адаптация и
ежедневното функциониране. Острата реакция на стрес и при двамата е преминала,
като при С.О. негативните преживявания са били по-силно изразени през първите
две години след смъртта, а при Е.Г. – през първата една година.
Предвид всички установени и изложени по делото факти –
настъпилата внезапна и неочаквана смърт на млад мъж, здрав, в когото съпругата
и сина му са намирали подкрепа и опора за бъдещето си, изключително близките и
топли отношения, които са съществували между ищците и починалия, установените
патриархални отношения в семейството, необратимостта на случилото се, шока от
смъртта, непреодоляната още мъка, променения начин на живот на ищците, загубата
за Е.Г. на мъжкия модел и пример за подражание и то в юношеската му възраст,
съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от всеки от ищците
вреди би била сума именно в претендирания размер от 200 000 лева за всеки
ищец.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай.
В редица решения на ВКС на РБ се приема, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51
ал.2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или
го е улеснило.
Ответникът по делото е направил възражение за
съпричиняване на вредите, което е обосновал с твърдения за противоправно
поведение на починалия М.Г., изразяващо се в пътуване в автомобила без поставен
обезопасителен колан.
Съобразявайки доказателствата по делото, съдът намира,
че възражението на ответника, че причинената смърт на М.Г. е настъпила и в
следствие на допуснатото от него нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, не се
доказа. Нормата задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от
определени категории, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
По делото се установи от заключението по назначената
САТЕ, че автомобилът, в който е пътувал М.Г. е бил оборудван с предпазен колан
на задната седалка, на която – както бе безспорно доказано - се е намирал Г..
От друга страна, сам по себе си фактът, че
пострадалият при ПТП пътник не е ползвал обезопасителен колан не е достатъчен,
за да бъде приложен чл.51 ал.2 от ЗЗД,
а следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед
механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили или биха били в по-малък
обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан. Такива доказателства по
делото не се събраха. Дори напротив. Вещите лица по съдебно-медицинската и
съдебно-автотехническата експертизи, преценявайки характера и мястото на удара,
повредите по лекия автомобил и травматичните увреждания на ищеца, довели до
неговата смърт, са категорични, че този резултат би настъпил, независимо дали
М.Г. е бил с поставен обезопасителен колан или не, тъй като неговите предпазни
функции са от съвсем друго естество.
Изложеното очертава извода на настоящия съд, че
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, основано на
непоставянето на обезопасителен колан, е неоснователно.
Всичко изложено обосновава извода на съда за основателност на предявените
искове, които следва да се уважат изцяло.
По отношение на претенциите по чл.86 от ЗЗД:
По начало отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП. Безспорно е, че по общите правила за деликта и съгласно
чл.84 ал.3 от ЗЗД делинквента се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Съгласно изричната уредба, обаче, дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието
на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се
приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от
застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва се начислява от
момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. Така, отговорността на прекия причинител
за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата
(по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент,
в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Липсва
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение
се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3, които ограничават размера
на претенцията за лихви - тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума
(лимити на отговорността) и да се начисли от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430
ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Не може да бъде споделено възражението на ответника в посока за приложение
на чл.497 във вр. с чл.496 от КЗ, тъй като тези норми установяват отговорността
на самият застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение,
която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е
обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от
застрахователната сума (визирана в чл.429 от КЗ), и не може да бъде ограничаван
от размера на последната.
При изложените изводи, законните лихви за забава, които следва да се
присъдят на ищците върху определените обезщетения са от датата на отправяне на
претенциите до застрахователя – 01.07.2019г. В този смисъл са заявените искови
претенции.
По разноските:
Ищците са били освободени от заплащане на държавни такси и разноски, при
което не са сторили такива.
На л.8 от делото е приложен договори за правна защита и съдействие, сключен
от двамата ищци, от една страна, и адв.Р.М., от друга, с който е уговорено
предоставянето на безплатна правна помощ по делото в хипотезата на чл.38 ал.1
т.2 от ЗА. Претендирано е присъждане на възнаграждение на адв.М., с начисляване
на ДДС, поради качеството й на регистрирано по ЗДДС лице. Представено е
доказателство за регистрацията на адв.М. по ЗДДС (вж.л.205).
Съдът намира, че са налице предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, при съобразяване
цялостното уважаване на исковите претенции на двамата ищци и съобразно техния
размер. Когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за осъществена при условията на чл.38 от ЗАдв. адвокатска услуга, за да бъде
същото основателно и доказано, е достатъчно в договора за правна защита и
съдействие да е записана /посочена/ конкретната хипотеза на чл.38 ал.1 т.т.1-3
от ЗА, при която помощта се предоставя и този договор да е представен по
делото. Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира
доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица,
визирани в нормата и в коя от тях. От представения в конкретния случай договор
за правна защита и съдействие е видно, че е налице отразяване на конкретната
хипотеза по чл.38 ал. 1 от ЗАдв., наложила осъществяването на безплатна правна
помощ, следователно, искането за присъждане на разноски се явява мотивирано и
следва да бъде уважавано.
При уважаване на всеки от исковете за сума от по 200 000 лева,
дължимото възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на всеки ищец
е определимо по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно – 5 530 лева. Върху тази сума, на
основание § 2а от ДР на Наредбата, следва да се начисли ДДС, тъй като се
установи, че адв.М. е регистирана по ЗДДС. Според посочената разпоредба, за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Така, адвокатското
възнаграждение, което ответникът ще следва да заплати на процесуалния
представител на всеки от двамата ищци е в размер на 6 636.00 лева, с ДДС.
Общо – 13 272 лева.
Ответникът е сторил разноски, но с оглед основателността на исковете изцяло,
такива не му се следват.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил, от една страна
разноските, сторени от бюджета на съда за вещи лица – общо 1 144.00 лева,
а от друга - съобразно уважените искове - държавна такса в размер на 16 000
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „*****“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр.************************** да заплати на Е.М.Г., с ЕГН ********** и на С.М.О., с
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, суми от по 200 000 лева (двеста хиляди лева) на всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпени от всеки
от ищците неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на
смъртта на техния съответно баща и съпруг – М.ЕМ.Г., причинена при
пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 12.05.2019г. от водач на лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№КН ******, чиято гражданска
отговорност към момента на произшествието е била застрахована от ответното
дружество, ведно със законната лихва върху
всяка от сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователя –
01.07.2019г., до окончателното изплащане.
Присъдената в полза на Е.М.Г. сума може да бъде заплатена по банкова
сметка: ***: *** „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с титуляр Е.М.Г..
Присъдената в полза на С.М.О. сума може да бъде заплатена по банкова
сметка: ***: *** „Обединена българска банка“ АД, с титуляр С.М.О..
ОСЪЖДА ЗД „*****“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр.************************** да заплати на
адв.Р.И.М. ***, служебен адрес в гр.София, ул.„Цар Асен“ №1, ет.4, сумата от 13 272.00 лева (тринадесет хиляди
двеста седемдесет и два лева), представляваща общ размер на дължимо адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС, за предоставената безплатна адвокатска помощ на
ищците Е.М.Г. и С.М.О., в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., от които по 6
636 лева, с ДДС, за предоставената адвокатска помощ на всеки от двамата.
ОСЪЖДА ЗД „*****“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр.************************** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Кюстендил, както
следва: сумата от 1 144.00 лева (хиляда
сто четиридесет и четири лева), представляваща сторени от бюджета на съда
разноски за вещи лица и сумата от 16 000
лева (шестнадесет хиляди лева), представляваща дължима държавна такса за
уважените искове.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-София с въззивна жалба в
2-седмичен срок, считано от датата на връчване на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: