Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр.Русе, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД РУСЕ, в открито заседание на пети
април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Цветелина Димитрова
и с участието на прокурор Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдия Дякова к.а.н.д. № 10 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от
глава XII от АПК.
Делото е образувано след
постъпила касационна жалба от „Рея Кеър България" ЕООД - гр. Русе против
решение № 687/24.11.2022г. по АНД 1583/2022г. по описа на РС-Русе, с което е
изменено Наказателно постановление /НП/ №
18-002022/27.07.2022 г. на Директора на Инспекция по труда – Русе. С НП на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ на "Рея Кеър България" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Цар Шишман"
№ 11, вх. 1, ет. 2, в качеството му на работодател е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв., като с
решението на РС Русе е променено основанието за налагане на административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. от чл. 414, ал.
1 по чл. 414, ал. 3 от КТ.
Според жалбоподателя въззивният
съд е постановил решение, което е в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се
посочва, че в решението не са коментирани техните възражения, които са във
връзка с предмета на спора, както и че съдът не е изпълнил задължението си да
провери законосъобразността на издаденото НП. Касаторът твърди, че с въззивното
решение не е отговорено и не са обсъдени множеството негови възражения, което
води до необоснованост на постановеното решение. С оглед състава на вмененото
нарушение, свързано с изтичане на определен срок, посочва, че в НП неправилно е
посочена датата на извършване на нарушението, тъй като на посочената в НП дата/26.05.2022г./
все още не е изтекъл предоставения от закона срок за изпълнение на
задължението. Развити са съображения за това, че срокът за изпълнение на
задължението за подаване на уведомление
до ТД на НАП следва да тече от датата на реалното изменение на трудовия
договор.
В жалбата се посочва, че е
допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН, тъй като един и същ
свидетел е посочен както като свидетел при извършване на нарушението, така и
като свидетел при установяване съставяне на АУАН, което според жалбоподателя е недопустимо смесване
на две качества. Изложени са съображения, че нарушението не е установено по
несъмнен начин, както и че в НП не са
налице изискуемите по чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити – описание на нарушението,
дата и място, където е извършено, обстоятелства, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават.
Касационният жалбоподател сочи,
че с изменението, направено чрез въззивното решение се признава, че нарушението
неправилно е квалифицирано, което според него е основание за отмяна на НП.
Иска се отмяна на обжалваното
решение и съответно на наказателното постановление. Претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба - директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, не се явява в с.з., не представя
допълнителни доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, счита, че решението на
районния съд е правилно.
Съдът, като
взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С Наказателно постановление № 18-002022/27.07.2022 г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе, касаторът
"Рея Кеър България" ЕООД в качеството му на жалбоподател е
санкциониран на основание чл. 414, ал. 1 от КТ от Кодекса на труда с
"имуществена санкция" в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б.
"б" от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ за това, че е командировал работничката
М. Р. Т. за периода от 18.03.2022г. до 18.07.2022г. в Германия с допълнително
споразумение от 14.03.2022г. към трудов договор № 50/20.04.2021г. на основание
чл.121а от КТ, но не подал до ТД на НАП
уведомление съгласно приложение № 1 от Наредба № 5/2002 г., в тридневен срок от
изменението на трудовия договор на работничката в условията на чл. 121а, ал. 1 КТ, като нарушението е осъществено на 17.03.2022г.
Административнонаказателното производство е образувано
на база доклад от 08.06.2022г. на Главен инспектор в отдел КИД при „ Главна
инспекция по труда“ по отношение на сигнал на друг работник, като от
контролиращия орган е констатирана липса на уведомления за извършено
командироване по чл.121 а КТ и е предложено извършването на допълнителна
проверка от ДИТ -Русе. В хода на същата проверка, документирана с протокол № ПР2220364/08.07.2022г.
е констатирано неподаване на уведомления по реда на чл.121а ал.1 т.1 КТ вр. чл.
2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, при командироване на
работници или служители, вр.чл.3 ал.1 т.1 б от Наредба № 5/ 20002г. за съдържанието
и реда за изпращане на уведомление по чл.62 ал.5 КТ- общо 12 бр., като са
дадени задължителни предписания за изпращане на уведомление с краен срок
13.07.2022г.
Въззивният съд е приел за установено нарушение на
неспазен тридневен срок за уведомление по чл. 3, ал. 1 б.
"б" от Наредба № 5 в случаите по
чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, като установил от приложеното допълнително
споразумение от 14.03.2022г. към трудов договор № 50/20.04.2021г., че
работничката е командирована на територията на друга държава – членка на ЕС от
български работодател за негова сметка и под негово ръководство и в самото
споразумение е посочено, че основанието за подписването му е чл. 121а КТ. Отхвърлил
е възраженията за неспазен срок и неточност при приемане на датата на
нарушението, посочил е нарушението за установено на 24.06.2022г., а АУАН
съставен на 08.07.2022г., поради което приел, че преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН не са изтекли. Приел е за неоснователни
възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и издаване на НП
С решение № 687/ 24.11.2022г. по АНД 1583/2022г. по
описа на РС-Русе е изменено атакуваното
НП, като е променено основанието за налагане на административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1500 лв. от това по чл. 414, ал. 1 КТ в такова по чл. 414, ал. 3 от КТ. Доводи за извършената преквалификация на
нарушението е изведена от нормата на чл.62 ал.3 КТ, касаеща изменение на
трудовото правоотношение и която норма води до специалния състав на чл.414 ал.3 КТ, а не до общата разпоредба на чл.414 ал.1 КТ. По изложените съображения
въззивният съд е отказал да се произнесе по възражението за маловажност, като
изключено по смисъла на санкционната норма и чл.415в ал.2 КТ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка направените
от контролираната инстанция правни изводи се явяват частично правилни и
съответни на материалния закон.
Според чл.62, ал.3, изр.първо от КТ, в тридневен срок
от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП. Данните,
които се съдържат в това уведомление и редът за неговото изпращане се определят
с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с
изпълнителния директор на НАП и председателя на НСИ. Това е Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,
ал. 5 от КТ, видно и от § 4 от ПЗР на същата.
Нито наредбата, нито КТ съдържат правила за броене на
сроковете в производството по изпращане на разглежданото уведомление. Самото
производство е административно по своя характер – развива се пред
административен орган – пред компетентната ТД на НАП с участието на работодателя,
а материалното правоотношение е регулирано с метода на власт и подчинение,
поради което за него се прилага АПК съгласно чл.2, ал.1 от същия кодекс. АПК,
обаче, също не съдържа правила за броене на сроковете в административното
производство, доколкото препращането в чл.144 от АПК към правилата на ГПК се
отнася само за случаите, неуредени в дял трети „Производства пред съд“ от същия
кодекс. Поради това следва да се приеме, че правилата за изчисляване на
сроковете по чл.60 от ГПК се прилагат в административните производства, но не
по силата на препращането в чл.144 от АПК, а по силата на аналогията на закона
(analogia
legis), на основание
чл.46, ал.2, изр.първо от ЗНА. Според цитираната разпоредба, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Така в случая по аналогия
следва да се приложи разпоредбата на чл.60, ал.5 от ГПК, която предвижда, че срокът,
който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да
тече срокът, и изтича в края на последния ден.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.3, ал.1,
т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. предвижда, че уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в
тридневен срок от изменение на
трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора, както и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ. От своя страна чл.121а, ал.1, т.1 от КТ гласи, че командироване на
работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български
работодател командирова работник или служител на територията на друга държава –
членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Според чл.121а, ал.8 от КТ условията и редът
за командироване и изпращане по ал. 1 и 2 се определят с наредба на
Министерския съвет. Това е Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
/НУРКИРСРПУ/, видно от § 4 от ПЗР на същата.
На 14.03.2022 г., на тези правни основания – чл.121а
от КТ и чл.2, ал.1 от цитираната наредба, е сключено и процесното допълнително
споразумение. В него, в съответствие с чл.2, ал.2, т.2 от НУРКИРСРПУ, е
посочено и времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез
посочване на начална и крайна дата на командироването – от 18.03.2022 г. до 18.07.2022
г. Действително, императивно уреденото в чл.2, ал.2, т.1 – т.9 от НУРКИРСРПУ съдържание
на това споразумение, за разлика от трудовия договор – чл.67, ал.1, т.3 от КТ,
не включва, като свой задължителен реквизит, датата на неговото сключване, а
изисква, както беше вече отбелязано, да бъде посочено времетраенето на
изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на началната и крайната
дата на командироването.
Спорно в случая е от коя от тези две дати следва да се
изчислява, съобразно правилото на чл.60, ал.5 от ГПК вр. чл.46, ал.2, изр.първо
от ЗНА, тридневния срок за изпращане на уведомление до НАП – от датата на сключване
на споразумението /14.03.2022 г./ или от началната дата на командироването /18.03.2022
г./, предвид обстоятелството, че нарушението не е от категорията на
продължените и се счита извършено на датата, следваща изтичане на този срок.
Тук отново следва да се напомни, че посочената като
нарушена норма на чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г.
изрично изисква уведомлението, което се изпраща до НАП, да е изготвено съгласно Приложение № 1. В т.10 от образеца
на уведомление, представляващ Приложение № 1 към чл.1, ал.1 от същата наредба,
изрично е указано, че в същото следва да бъде посочена „Дата на сключване на допълнителното споразумение“. В т.10 от Указанията
за попълване на уведомление за сключен, изменен или прекратен трудов договор,
включени в Приложение № 1, е посочено следното:“Дата на сключване на допълнителното споразумение – попълва се датата на
сключване на допълнителното споразумение във формат (ддммгггг)“. В
указанията за попълване на съответния код в т.2 „Тип на документа“ е записано,
че се попълва код 2 и в случаите на
командироване в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ
като в тези случаи се попълват всички точки от уведомлението без т. 16 и 17. В
т.8 „Основание на договора“ от образеца на уведомлението се попълва код 18,
съответстващ на допълнително споразумение в случаите на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ.
Следователно, от поставеното в чл.3, ал.1, т.1, б.“б“
от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. изискване уведомлението, което се изпраща до
НАП, да е изготвено съгласно образеца по Приложение № 1 и указанията за
неговото попълване по т.2, т.8 и т.10 следва, че това уведомление трябва да
бъде изпратено до НАП в тридневен срок от сключване на допълнителното
споразумение за командироване в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а,
ал. 1, т. 1 КТ, а не от посочената в същото начална дата на командироването и
за неговия срок се счита изменено трудовото правоотношение. Както беше
посочено, щом допълнителното споразумение е сключено на 14.03.2022 г., то
тридневният срок започва да се брои от следващия ден – от 15.03.2022 г. и
изтича на 17.02.2022 г., при спазване на правилото на чл.60, ал.6 от ГПК. Нарушението
се счита довършено от деня, следващ изтичането на този срок, т.е. на 18.02.2022
г. В случая основателни са доводите на касатора, че неправилно е посочена
датата на извършване на нарушението-17.03.2022г., но предвид характера на
нарушението и обстоятелството, че нарушението е формално, неправилното
посочване на датата на нарушението с разлика един ден не води до накърняване
правата на нарушителя, поради което нарушението не е съществено.
Както се приема и в задължителната съдебна практика
(вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. №
3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по
н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване
на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал.1, изр.второ от ЗАНН, не е легално
дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това
е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични
в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му
признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Изрично се
приема, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя значи
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице,
което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде
сторено. Поради това възможността нарушителят да бъде открит от контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе чрез използване на предоставения
с чл.62, ал.3, изр.второ от КТ електронен достъп в реално време до регистъра на
трудовите договори, воден от НАП, не означава, че нарушението ще се счита
незабавно открито с изтичане на тридневния срок за подаване на уведомлението и
липсата на данни за постъпването му в информационната система на НАП. Както се
сочи и в съставения АУАН, нарушителят е бил открит при извършената на
24.06.2022 г. проверка, а самият АУАН е съставен на 08.07.2022 г., т.е.
безспорно в рамките на тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно
е преквалифицирал основанието за налагане на имуществена санкция от чл.414,
ал.1 от КТ по чл.414, ал.3 от КТ, като така е нарушил материалния закон. Текстът
по чл.414, ал.3 от КТ в приложимите си части, предвижда, че работодател, който
наруши разпоредбата на чл.62, ал.3, се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 1500 до 15 000 лв. Както беше посочено по-горе, нормата на чл.62,
ал.3, изр.първо от КТ гласи, че в тридневен срок от изменението
на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП. В наказателното постановление като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от
29.12.2002 г., а не тази на чл.62, ал.3 от КТ, за да се приема като приложима
санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ е
последно допълнена с ДВ, бр. 108 от 2008 г., т.е. тя не е съобразена с
допълненията, направени с ДВ, бр. 17 от 2021 г., в разпоредбите на чл.3, ал.1,
т.1, б. „б“ и чл.5, т.4, б.„в“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. Независимо, че командироването
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на
чл.121а, ал.1, т.1 от КТ е форма на изменение на трудовото правоотношение, с
оглед систематичното място на разпоредбата в Раздел X “Изменение на трудовото
правоотношение“ на КТ, при изпълнение на процесуалните си задължения по чл.42,
ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН контролните органи са длъжни,
съобразно принципа, въплътен и в чл.11, ал.2 от ЗНА, че специалният закон
изключва приложението на общия такъв (lex
specialis derogat legi generali), да посочат конкретната нарушена законна разпоредба,
която най-специфично описва дължимото, но неосъществено поведение от страна на
санкционираното лице. Както вече беше посочено, това е именно разпоредбата на чл.3,
ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., уреждаща, с оглед
направеното с ДВ, бр. 17 от 2021 г. допълнение в нея, задължението за изпращане
на уведомление до НАП „… и в случаите по
чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ“. Регламентираното в чл.62, ал.3 от КТ задължение
е по – общо, доколкото урежда изпращането на уведомление до НАП без оглед на
конкретната форма на изменение на трудовото правоотношение. Така, щом чл.62,
ал.3 от КТ не се явява нарушената позитивна норма, то липсва основание за
подвеждане на санкционираното поведение под хипотезата на чл.414, ал.3 от КТ,
както неправилно въззивният съд е
изменил атакуваното НП за преквалифициране, на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН и т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. №
1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, на нарушението, наказуемо с еднаква по вид и
размер санкция, по текста на чл.414, ал.3 от КТ. Посочената в наказателното
постановление санкционна разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ обхваща всички
нарушения на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и нарушенията, за които е предвидено
по-тежко наказание. Нарушението по чл.3, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. не е свързано с осигуряването на здравословни и безопасни условия
на труд, нито пък за него е предвидена по-тежка санкция от предвидената в
чл.414, ал.1 от КТ, поради което то се субсумира под последната разпоредба.
Касационната инстанция споделя извода на районния съд
за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН. Такива не се установяват и в санкционния акт, издаден въз основа на АУАН.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд е допуснал нарушения на
процесуалните правила и нарушения на материалния закон като е постановил едно неправилно
решение, което следва да бъде отменено в
частта, в която в НП № 18-002022/27.07.2022 г. на Директора на Инспекция по
труда – Русе е изменено основанието за налагане на имуществена санкция от чл.
414, ал.1 КТ по чл. 414, ал.3 от КТ, като незаконосъобразно и оставено в сила в
останалата му част.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение 687/24.11.2022 г.,
постановено по АНД № 1583/2022 г. по описа на Районен съд Русе В ЧАСТТА, в
която в НП № 18-002022/27.07.2022 г. на Директора на Инспекция по труда – Русе
е изменено основанието за налагане на имуществена санкция от чл. 414, ал.1 КТ
по чл. 414, ал.3 от КТ.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
687/24.11.2022 г., постановено по АНД № 1583/2022 г. по описа на Районен съд
Русе, с което е потвърдена наложената имуществена санкция в размер на 1500/хиляда
и петстотин /лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на съдия Галена Дякова към Решение по КАНД №10 от 2023г.
Считам,
че обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно по причина, която е
самостоятелно основание за неговата отмяна. Изцяло основателни са възраженията
на касационния жалбоподател, че с въззивното решение не е обсъдено подробно и
задълбочено основното негово възражение за неправилно посочена в НП дата на извършване
на нарушението, което води до неговата незаконосъобразност и е основание за
неговата отмяна. Неизпълнението на задължението по чл. 3, ал. 1, б.„б“ от
Наредба № 5/2002 г. е свързано с изтичането на определен срок от 3дни. При
установената фактическа обстановка няма спор, че допълнителното споразумение
към трудовия договор е от 14.03.2022г., когато е изготвено и подписано от
страните допълнителното споразумение. Според наказващия орган нарушението е от
17.03.2022 г., така както е посочено в НП, а преди това и в АУАН.
Според
разпоредбата на чл. 415е, ал.6 от КТ установяването на нарушения, издаването ,
обжалването и изпълнението на НП се
извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото в КТ не е предвиден друг ред.
Чл.84 от ЗАНН предвижда, че изчисляването на сроковете, наред с други посочени
действия, се извършва по реда на НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 и
ал. 2 от НПК, приложима по препращане от чл. 84 на ЗАНН, сроковете се
изчисляват в дни, седмици, месеци и години, като срокът, който се изчислява в
дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. След
като допълнителното споразумение към трудовия договор между работодателя и
работника е от 14.03.2022 г., от този
ден е възникнало и задължението за работодателя, в тридневен срок, да изпрати
уведомление за това до съответната ТД на НАП. Тридневният срок е започнал да
тече от 15.03.2022 г. и изтекъл в края на 17.03.2022г. В този последен ден,
който е работен и присъствен,
работодателят е следвал да уведоми ТД НАП. С бездействието си, на
следващия ден-18.03.2023г., след изтичане на срока за изпълнение на задължение,
работодателят е осъществил нарушението. В настоящия случай нарушението е
извършено на 18.03.2022г., а не на 17.03.2022г., както е посочено в атакуваното
НП. Датата е задължителен реквизит както на АУАН, съгласно нормата на чл. 42,
т. 3 от ЗАНН, така и на НП, съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По
този начин актосъставителят и наказващият орган са нарушили посочените
императивни разпоредби. Като задължителен реквизит датата е признак за формална
изрядност и законосъобразност на АУАН и на НП, от една страна и от друга
гаранция за правото на защита на санкционираното лице. Датата на извършване на
административното нарушение е съществен елемент от обстоятелствената част на НП
същото, тъй като пряко го индивидуализира. С неправилното посочване на датата
на нарушението, като един от основните реквизити на НП, се засяга и правото на
защита на жалбоподателя, за който е неясно към кой момент да се защитава.
Посоченото е съществено нарушение на процесуалните правила. Допуснатият порок
не може да се отстрани в хода на административнонаказателното производство и е
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП като издадено в нарушение
на процесуалните правила .
Отделен
въпрос, извън всичко посочено горе е, че към посочената дата 17.03.2022г.
деянието е несъставомерно, тъй като този ден е включен и е част от
предоставения от КТ на работодателя 3-дневен срок за подаване на уведомлението.
Съдия:…………………………………………
/Галена Дякова /