Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
19,07,19г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Хр. Велчева , като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 998/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на В.С.П., ЕГН********** против Електронен фиш за налагане на
глоба Серия К № 2309703 на ОД МВР Пазарджик за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл.182, ал.2 т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя, приет като законов представител на „ОПТИКОЕЛЕКТРОН ГРУП“ АД,
собственик на процесното МПС , е наложена глоба в размер на 50 лв.
С жалбата се навеждат
конкретни доводи за незаконосъобразност на ЕФ , които обосновават искането за
отмяна на фиша.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява
и не се представлява, като ангажира писмено становище .
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов
или процесуален представител.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
На 19,09,18г.
с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 било заснето движение по АМ
Тракия, км. 69 в посока гр. Пловдив на
МПС, с ДКН ******* със скорост 165 км/ч максимално разрешена скорост за
движение по автомагистрала от 140 км./ч.
Установен бил собственикът на автомобила „ОПТИКОЕЛЕКТРОН
ГРУП“ АД - Панагюрище, за законов представител на което неправилно бил приет
жалбоподателя . Поради това и с обжалвания
ЕФ същият е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 160 км/ч (
със зачетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по
чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.2 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50
лв.
Формата и съдържанието на издадения ЕФ са изцяло съобразени с лимитативно определените
реквизити с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП
ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено
с разпоредбата на чл.2 от Закона за
електронния документ и електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП
и специалния в случая ЗДвП, даваше
основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да има свой
обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил
автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която
регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му. Точно такова
становище е застъпил ВАС в ТР1/14г., на което неправилно се позовава
жалбаподателя , за да обоснове претенцията си за отмяна на фиша. Предвид дефинитивните
норми относно коментираното понятие,
задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189,
ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се
изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на
предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се
издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената
процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на
контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася
до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени
възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от
собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е
акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него
се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед
на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери
проява общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия
(чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде
електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство. Т.е. издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства/ , … и същите да
работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен
орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е
неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е
приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление.“
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е
признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта да се
извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания
(арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо
намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от стационарна система
за видеонаблюдение, от която е изведен приложения към ЕФ фотос. Фотосът в каре под
него съдържа и данни за конкретно отчетената скорост , която в
случая е 165 км/ч ( при предвидена и от производителя на
измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% ) , датата
и часа на отчитането, местоположението и посоката и дори лентата на плътното,
към която е насочен измервателния уред.
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като
данните в ЕФ са възпроизведени от приложеното като веществено доказателствено
средство - фотос , отразяващ конкретните визирани горе параметри. Самото
изображение визира ясно процесния
автомобил ( с разчитаем рег. номер) , разположението му на пътното платно, дори рег. Номер и марка,
модел. Несъмнено е, че заснемането е станало със стационарно устройство, което
е трайно фиксирано на определено обозначено място. Годността му за достоверно
отмерване е гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за
измерване, дадено при първоначалното сертифициране и последващата периодична
проверка.
Установен е бил към моментна на издаване на фиша и собственика „ОПТИКОЕЛЕКТРОН ГРУП“ АД - Панагюрище,
за законов
представител на което неправилно бил приет жалбоподателя. При направена справка в ТР, данните от който са
общодостъпни, се установи, че към датата на нарушението 19,09,18г.
дружеството има за законов представител
две лица Никодим Казанджиев и Иван
Гарчев. Тези обстоятелства са били вписани и представителната власт е
учредена в полза на тези две лица ( заедно и поотделно). Затова и предвид
нормата на чл. 189, ал.4 вр. чл. 188, ал.2 от ЗДвП - ЕФ е следвало да бъде издаден на едно от тези две
лица. Той неправилно е издаден против жалбоподателя.
Същият не е разполагал с правата по чл. 189, ал.5 ЗДвП .- да посочи лицето,
на което е предоставил управлеснието на МПС, тъй като той не разполага с тази
информация, доколкото не е собственик на процесното превозно средство. според
чл. 189, ал.5 от ЗДвп , изрІІ - „В
14-дневен срок от получаването на фиша собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство“.
Последното обуславя претендираната незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с
който отговорността за установеното с автоматизирано техническо средство
нарушение е възложена на собственика на МПС, за който е несъмнено установено,
че е ЮЛ, което към датата на нарушението няма за свой законов представител
жалбоподателя.
По изложените съображения и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба
Серия К № 2309703 на ОД МВР Пазарджик за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на В.С.П., ЕГН********** е наложена глоба в размер
на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: