№ 24274
гр. София, 12.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110149628 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника по насрещния иск, с която моли за
изменение на поставеното решение в частта за разноските, като същото бъде
отменено в частта, с която по насрещния иск е осъден да заплати сумата от
341,56лв., представляващи разноски. Изтъква, че има качеството потребител и
съгласно практиката на СЕС чрез присъждането на разноски би се
препятствало правото на ефективен съдебен контрол върху неравноправни
клаузи.
Ответната страна е подала отговор, в който излага съображения за
неоснователност на молбата.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на
молителя, намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок,
като списък по чл. 80 ГПК не е необходим, тъй като се иска изменение на
разноските на насрещната страна, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
На съда му е служебно известна практиката на СЕС по съединени дела
C‑224/19г. и C‑259/19г. и по дело C‑714/22г., в които обаче е разгледана
различна хипотеза. В тях е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1
от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която
позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните
разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза
поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо
платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с
мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи
обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.
1
В настоящата хипотеза е налице предявен насрещен иск от страна на
дружеството - кредитор за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с
който се търси заплащане на главницата по договора и този иск е уважен
частично. Не е налице предявен иск от страна на потребителя за връщане на
недължимо платени суми по неравноправна клауза от договора, каквато е
разгледаната в решенията на СЕС хипотеза. Като ищец в производството по
иск за реално изпълнение, чийто иск е частично уважен, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от иска съобразно националното
законодателство, и чрез този иск не се препятства възможността на
потребителя да се защити срещу неравноправни клаузи. Тоест, цитираната
практика няма приложение в конкретната хипотеза и няма основание за
неприсъждане на разноски в полза на ищеца по насрещния иск съразмерно на
неговата уважена част.
С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 151819/09.05.2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2