Определение по дело №4098/2019 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

София, 11.10.2019 г

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. КОЕВ

       ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ

       мл. с-я:  ПАВЕЛ ПАНОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия  П. ПАНОВ внчд № 4098 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXII от НПК.

 

Образувано е по повод постъпила частна жалба от Н.Д. и И.Д. чрез пълномощника им адв. В.срещу Определение от 23.07.2019г., постановено по НЧД №11352/2019 по описа на СРС, НО 134 с-в, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н.Д. и И.Д., подадена срещу Постановление от 10.06.2019г. за спиране на наказателното производство по ДП 15190/2018г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. №834/2019г. по описа на СРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

В жалбата се навежда довод, че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и явно несправедлив. Сочи се, че жалбоподателите имат качеството на пострадал от престъплението по чл.309 ал.1 от НК, доколкото се твърди, че същите са претърпели вреди от престъплението. Излага аргументи и досежно незаконосъобразността на спирането на наказателното производство от СРП.

На Софийска районна прокуратура е връчен препис от жалбата, като становище в срок не е постъпило.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба, както и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По подаден от Н. и И. Д.сигнал е образувано досъдебно производство №15190/2018 на 11.06.2018г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК, че на неустановена дата до 20.07.2017г. в гр. София е съставен неистински частен документ – завещание, на което е придаден вид, че изхожда от Р.Д., като същото е употребено пред нотариус, за да се докаже, че съществува правно отношение – престъпление по чл.309 ал.1 от НК. По делото не е привлечен обвиняем. На основание чл.199 и чл.244, ал.1 т.2 и чл.245, ал.1 НПК наказателното производство е спряно.

Подадената частна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седмодневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на самостоятелно обжалване и протестиране. Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:

Неправилно Софийски районен съд приема, че жалбоподателите не се явяват пострадали по смисъла на закона, доколкото е повдигнато обвинение за престъпление по чл.309, ал.1 от НК и същевременно евентуално претърпените вреди не са съставомерни, съответно не са пряка и непосредствена последица от деянието, за което е повдигнато обвинение.

Съгласно чл.74 ал.1 от НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Следва да се посочи, че законодателят не е предвидил вредите, които е претърпяло едно лице, за да придобие качеството на пострадал, да са единствено и само съставомерни вреди и съответно престъплението, за което е повдигнато обвинение да е резултатно, а не на формално извършване. Поради това настоящият въззивен състав приема, че фигурата на пострадал може да възникне и при извършено документно престъпление. Това е така, доколкото въззивният съд приема, че чл.74 ал.1 от НК не следва да се тълкува стеснително и съответно вредите да се свеждат до описаните в съставите единствено на резултатните престъпления, от които вредата е елемент от обективната съставомерност. Макар и преобладаващата практика в миналото да е била имено в обратния смисъл, същата вече трудно може да бъде споделена, съответно приложена и в настоящия казус.

В Решение № 131 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 120/2014 г., III н. о., НК е прието, че документните престъпления имат за родов обект на посегателство обществените отношения, които определят реда и осигуряват правната сигурност при документирането и в документооборота и поначало са без конкретен адресат. Тази характеристика на обществените отношения - обект на защита не предопределя извода, че пострадал от документно престъпление не може да бъде и конкретно ФЛ или ЮЛ, тъй като предметът на престъплението е част от неговия обект. Предмет на престъпленията по Глава IХ "Документни престъпления" е документът като изрично писмено изявление на определено лице /ФЛ или ЮЛ/, което изявление има правно значение. Застрашаването или увреждането на обществените отношения, представляващи предмет на документното престъпление, може да се изрази в накърняване на конкретни субективни права и интереси на участващите в създаването и използването на този предмет. При документните престъпления не са предвидени съставомерни вредни последици, но за качеството на пострадал от престъпление, съгл. чл. 74, ал. 1 от НПК, не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни вреди, а се изисква да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, въобще, без да се придават други законови критерии.

За да възникне фигурата на пострадал е необходимо не само да са причинени вреди, но същите следва да са пряка и непосредствена последица от деянието. По коректното дело, в досъдебното производство, И. и  Н. Д.са изтъкнали, че са законни наследници на починалия Р.Д.Д., починал на 27.01.2017г., като освен тях същият няма други наследници. Установено е, че на 20.07.2017г. е било обявено  в кантората на нотариус  Н. Д.саморъчно завещание на починалия Р.Д., с което същият завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на  Й.А.. Видно от удостоверение за наследници, находящо се в материалите по досъдебното производство, Р.Д. е оставил за свои наследници именно сигналистите и настоящи жалбоподатели – Н. и И. Д., които от своя страна са деца на починалия през 2015 година Т.Д. – брат на наследодателя Р.Д.. Доколкото по силата на предвиденото в Закона за наследството право на заместване, Н. и И. Д.е следвало непосредствено след смъртта на Р.Д. да станат собственици по силата на наследственото правоприемство на неговото движимо и недвижимо имущество, настоящият състав приема, че ползването на едно вероятно неистинско завещание и неговото вписване в Имотния регистър е в състояние да причини на лицата имотна вреда, която по своето естество се явява пряка и непосредствена последица от деяние, което би могло да покрие признаците от обективната и субективната съставомерност на престъплението по чл.309 ал.1 от НК. Това е така доколкото съгласно чл.1 и чл.48, съответно чл.49 от ЗН наследството се открива към момента на смъртта на наследодателя, съответно тогава възниква потестативното право на наследника да го приеме изрично или с конклудентни действия, което от своя страна би породило действие от неговото откриване – смъртта на наследодателя. Изготвянето на неистински частен документ и неговото употребяване с цел да се докаже възникването на едно правно отношение (за каквото престъпление е образувано досъдебното производство) е в състояние да нанесе пряка и непосредствена вреда на жалбоподателите, доколкото същите се считат (видно от материалите по делото) за легитимните собственици на имуществото на починалото лице.

В този смисъл са налице предпоставките на чл.74 от НПК Н. и И. Д.да са претърпели имуществени вреди от престъплението, поради което същите се явяват пострадали и за тях възникват правата, посочени в чл.75 ал.1 от НПК, включително и правото да обжалват спирането на досъдебното производство.

Поради тези съображения настоящият състав приема, че СРС неправилно е оставил жалбата без разглеждане. Атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на СРС за произнасяне по същество.

 

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение от 23.07.2019г., постановено по НЧД №11352/2019 по описа на СРС, НО 134 с-в, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н.Д. и И.Д., подадена срещу Постановление от 10.06.2019г. за спиране на наказателното производство по ДП 15190/2018г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. №834/2019г. по описа на СРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

 

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по същество по постъпилата жалба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:   1.                                             2.