Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр. Горна Оряховица, 07.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на девети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 394 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1,
предл.3 ГПК.
Ищецът Е.Д.Й. твърди, че е потребител на електрическа
енергия в обект на адрес гр.Лясковец, ул.“*********, за което е разкрита партида клиентски номер ********** и абонатен номер ********** при
ответника „Енерго-Про Продажби“ АД. Твърди, че е получил уведомление от
ответника с приложена фактура № **********/11.02.2019 г. за заплащане на сумата
от 782,80 лв. за служебно начислена електрическа енергия от 3 960 кВТч за
периода от 11.11.2018 г. до 08.02.2019 г. въз основа на констативен протокол от
„Електроразпределение Север“ АД и справка № 51203/08.02.2019 г. Сочи, че е
депозирал жалба при „Енерго-Про Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“ АД,
с която изразявал несъгласие с извършената корекция. Оспорва начисленото
количество електрическа енергия да е доставено и потребено в обекта по
партидата му и счита, че не дължи претендираната от ответника сума. Оспорва
верността на отразеното в констативния протокол на „Електроразпределение Север“
АД и размера на начислената сума, считайки го за произволно определен. Възразява,
че за ответника не съществува фактическо основание за извършване на корекцията.
Аргументира възражението си с оспорване проверяваният електромер да е обслужвал
процесния обект, оспорване на изправността на електромера и с факта, че
абонатът не е имал достъп до таблото на електромера. Възразява се още за липса
на правно основание за извършване на корекцията – липса на надлежна лицензия у
„Електроразпределение Север“ АД за продажба на електрическа енергия, съответно
право да извършва корекция на сметки и да начислява суми; неравноправност на
клаузите от Общите условия, регламентиращи едностранна корекция на сметката на
абоната за минал период; неприложимост на Общите условия, изменени с Решение
ОУ-006/21.07.2014 г. на КЕВР за абоната, тъй като не са публикувани в местен
всекиденвник съгласно чл.98а, ал.3 ЗЕ и липса на законов и подзаконов
нормативен акт, уреждащ възможността за корекция на сметката на абоната за
минал период, поради нищожност на процедурата, уредена в Правила за измерване
на количеството електрическа енергия (по-долу ПИКЕЕ) и след отмяната им с
Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. по описа на
ВАС и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на
ответника сумата от 782,80 лв. за служебно начислена електрическа енергия за
периода от 11.11.2018 г. до 08.02.2019 г. по партидата му и присъждане
на сторените в производството разноски.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът
оспорва основателността на предявения иск, като навежда твърдения, че на 08.02.2019
г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на средството
за търговско измерване (по-долу СТИ), измерващо потребената електрическа
енергия в обекта на ищеца, при която установили, че то измерва с грешка
преминаващата през него електрическа енергия – -78,43 %, а след сваляне на
капака на СТИ пред абоната е установено наличие на мост, шунт, изработен от мед
със сечение 6 кв.мм. и по този начин преминаващата електрическа енергия не се
измервала от СТИ. Възстановена била правилната схема на свързване. За
проверката бил съставен констативен протокол № 1502415/08.02.2019 г., подписан
от служителите на дружеството и абоната. Сочи, че на ищеца било изпратено писмо
№ 51203_КП1502415_1/11.02.2019 г., уведомяващо го за проверката, към което бил приложен
констативния протокол. Сочи, че въз основа на констативния протокол, „Електроразпределение
Север“ АД изготвило справка за корекция № 51203_АСВ9/08.02.2019 г., съгласно
която общото количество електрическа енергия, с което следва да бъде завишено
потреблението на абоната поради неизмерване, е 3 960 кВТч, изчислено на
база ½ от пропускателната способност на СТИ за период от 90 дни. За
стойността му – 782,80 лв. била издадена фактура № **********/11.02.2019 г.
Твърди, че количеството електрическа енергия от 3 960 кВТч е потребено от
ищеца в процесния период, но не е отчетено от СТИ поради осъществено
неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ и на това основание
ищецът дължи заплащане на начислената му сума. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен с присъждане на сторените разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител
на електрическа енергия съгласно договор за продажба на електрическа енергия за
обект на адрес гр.Лясковец, ул.“*********, за което е открита партида с клиентски
номер ********** и абонатен номер **********.
От констативен протокол № 51203 от 08.02.2019 г. и
показанията на свидетеля П. – служител на "Електроразпределение
Север" АД, се установява, че на 08.02.2019 г. е извършена проверка за
изправност на електромера, отчитащ електрическата енергия по партидата на
абоната с фабр.№ 1115031400710100, намиращ се на табло във входа на жилищния
блок. Служителите на дружеството установили, че електромерът, измерва извън
класа си на точност – с грешка -78,43 %. След тази констатация, потърсили
абоната и в негово присъствие отворили капака на клемния блок. От констативния
протокол се установява, че ведомствената пломба на електромера с № ЕК 01944
била лепена. Проверяващите служители видели, че от долната страна на
електромера има допълнителен мост, шунт – меден проводник със сечение 6 кв.мм.,
свързващ входящата и изходящата клема. Премахнали моста и възстановили
правилната схема на свързване, след което измерили, че електромерът отчита с
грешка -0,53 %, което съгласно уточненото от вещото лице при изслушване на
експертизата, е в класа му на точност. Запечатали таблото с нова пломба № ЕК
19326. За извършената проверка бил съставен констативен протокол №
1502415/08.02.2019 г., подписан от двамата служители, извършили проверката и
ищецът, който с подписа си удостоверил, че е запознат и е съгласен с текста и
констатациите в протокола и е присъствал при съставянето му. Копие от
констативния протокол било изпратено на ищеца с писмо изх.№ 51203_КП1502415_1/11.02.2018
г., получено лично от него на 15.02.2019 г.
Съдът изгради фактическите си изводи за извършването
на проверката и констатациите й въз основа на свидетелските показания и
констативния протокол. Последният е частен свидетелстващ документ, съдържащ изявление
на ищеца за неизгодните нему факти, че е съгласен с констатациите, запознат е с
протокола и е присъствал при съставянето му. Това неоспорено по авторство
изявление съставлява извънсъдебно признание за вярност на отразеното в
протокола, което важи срещу ищеца. Преценено по реда на чл.175 ГПК, същото е
съответно на свидетелските показания на служителя, извършил проверката. В
показанията си, свидетелят П. сочи датата и мястото на извършване на
проверката, къде се е намирало таблото, какво е било констатирано при измерване
на точността, че отварянето на кутията на клемния блок е извършено в присъствие
на абоната и какво е установено след отварянето, като изразява несигурност с
каква грешка е измервало СТИ преди и след премахване на шунта и дали е имало
нарушение на пломбите на таблото, щита и електромера, но заявява, че всичко е
описано в протокола и потвърждава, че го е подписал той. Посоченото, дори и без
признанието на ищеца, е достатъчно да се приемат за установени от фактическа
страна констатациите в протокола. Това е така, защото при оспорване на
съдържанието на частен свидетелстващ документ, страната, ползваща се от
документа, може да докаже отразеното в него чрез разпит като свидетел на едно
или повече от лицата, които са го подписали и ако те потвърдят подписа си и
заявят по какъв начин са узнали удостоверените факти, без да е необходимо да
възпроизвеждат изцяло съдържанието на документа, той има същата доказателствена
сила като свидетелски показания на потвърдилите подписа си лица (в този смисъл
Решение № 102 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 3687/2014 г. на IV Г.О. на ВКС). Така
предвид признанието ищеца и свидетелските показания, не могат да се приемат за
основателни оспорванията, че проверяваният електромер не е измервал
електрическата енергия по партидата му и че отразеното в протокола не е вярно.
От представената справка № 51203_АСВ9/08.02.2019 г.
на „Електроразпределение Север“ АД се установява, че въз основа на констативния
протокол било изчислено количеството електрическа енергия, с което да се
коригира сметката на ищеца за период от 11.11.2018 г. до 08.02.2019 г. на база
½ от пропускателната способност на присъединеното съоръжение – 25 А, въз
основа на което било изчислено количество от 3 960 кВТч. Съгласно отговора
на задача № 4 от приетата по делото съдебно-техническа експертиза изчислението
е математически вярно. За стойността на така начисленото количество
електрическа енергия – 782,80 лв. била издадена фактура № ********** от 11.02.2019
г., изпратена на ищеца с писмо изх.№ 51203_КП1502415_2/12.02.2018 г., получено лично
от него. На 19.02.2019 г. ищецът депозирал жалба, с която се изразявало
несъгласие с начисляването на сумата.
Съгласно задачи № 1 и 2 на назначената
съдебно-техническа експертиза и изясненото от вещото лице при изслушване на
експертизата, при установената схема на свързване на клемния блок се извършва
шунтиране на измервателната система /токовия датчик/, в резултат на което СТИ,
макар метрологично годно, не измерва цялата потребена от ищеца електрическа
енергия. От отговора на задача № 3 се установява, че променената схема на
свързване е довела до непълно отчитане на потребената електрическа енергия. При
изслушването вещото лице допълва, че няма възможност да бъде определена и
изчислена неизмерената от СТИ електрическа енергия, тъй като отчетената грешка
не може да се приеме за точен измерител, а тя зависи от моментното потребление,
от стегнатостта на проводника и други фактори. Сочи, че количеството
електрическа енергия съгласно справката за корекция може да бъде доставено и да
премине през измервателната система на СТИ за процесния период. Изяснява още,
че промяната в схемата на свързване предполага отварянето на капака на клемния
блок, но електромерът не разполага с възможност да отчита такова отваряне в
минал момент.
Съдът кредитира заключението на експертизата в
цялост като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено и въз основа на него
установи от фактическа страна как влияе промяната на схемата на свързване върху
измерването и отчитането на доставената в обекта на ищеца електрическа енергия
и невъзможността да се установи точното количество потребена електроенергия и
началото на непълното отчитане. Неоснователно ищецът възразява, че експертизата
е изготвена изцяло въз основа на документ, представен от ищеца (констативния
протокол). Както по-горе бе изяснено, този документ съдържа не само
констатациите за променената схема на свързване, а и признание на ищеца за
вярност на отразеното в него, напълно съответно на показанията на свид.П..
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване, че парично вземане не
съществува. Доколкото основанието на този иск е отричане на вземането на
ответника – доставчик на електрическа енергия, то в негова тежест е
установяването на съществуването и размера му с оглед наведените твърдения – в
случая неправомерно поведение на ищеца – поставяне на мост, шунт, изработен от
мед със сечение 6 кв.мм., свързващ входящата и изходящата клема, довело до
неотчитане на електрическа енергия от 3 960 кВТч за периода 11.11.2018 г.
– 08.02.2019 г.
Ответникът не се позовава на осъществяване на
предпоставките на някоя от хипотезите на отменените ПИКЕЕ или на Общите условия
на договора между страните, поради което възраженията на ищеца за
неравноправност на клаузи в тях и несъответствие на норми на подзаконови актове
с такива в закон, са неотносими и не следва да бъдат разглеждани. Неоснователно
ищецът възразява, че претенция за заплащане на цена на електрическа енергия за
минал период може да се основе само на приети по силата на законовата делегация
на чл.83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 ЗЕ правила за измерване на количеството
електрическа енергия и предвиждане в общите условия, при които крайният
снабдител продава електрическа енергия, на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно приетите от правила. Такава може да
се основе и на осъществяване на общата хипотеза на договорна отговорност
(чл.79, ал.1 ЗЗД), или с оглед съдържанието на правоотношението между страните
– при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена на електрическата енергия
поради неправомерно действие от страна на потребителя и при установяване на
периода на грешното измерване или неизмерване и реално консумираната
електрическа енергия за миналия период (в Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. №
1650/2014 г. на I Т.О. на ВКС; Решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014
г. на I Т.О. на ВКС; Решение № 166/11.05.2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на II
Т.О. на ВКС; Решение № 164/02.03.2016 г. по т.д. № 2446/2014 г. на II Т.О. на
ВКС, Решение № 104/16.08.2016 г. по т.д. № 1671/2015 г. на I Т.О. на ВКС,
обобщени с Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на II Т.О. на ВКС
и Решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на II Т.О. на ВКС посоченото
е прието за периода преди приемане на ПИКЕЕ, но е важимо и след отмяната им). В
случая ответникът претендира сумата да е дължима именно на това основание и
предметът на проверката в настоящото производство е дали са осъществени
посочените предпоставки.
Между страните не е спорно, че ищецът е потребител
на енергийни услуги – битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ,
както и че обектът на адрес гр.Лясковец, ул.“********* е присъединен към
електроразпределителната мрежа. В тази връзка между страните по делото съществува
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, което се
регламентира от публично известни общи условия. Към периода на корекцията и към
момента на процесната проверка към правоотношението между страните са приложими
Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, доколкото с
Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в
сила на 20.01.2017 г. е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което
са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия за „Енерго-Про
Продажби“ АД. Това прави ирелевантно възражението на ищеца, че отменените общи
условия не са публикувани надлежно съобразно чл.98а, ал.3 ЗЕ.
В случая е установена първата от посочените по-горе
предпоставки за ангажиране на отговорността на ищеца – неточно измерване
(непълно отчитане) на потребената от него електрическа енергия. При извършената
на 08.02.2019 г. проверка на СТИ, е установена промяна в схемата на свързване –
наличие на мост, шунт – меден проводник със сечение 6 кв.мм., свързващ
входящата и изходящата клема, който препятствал СТИ да измерва цялата потребена
електроенергия. Протоколът от извършената проверка е съставен надлежно,
съобразно изискванията на чл.61, ал.1, вр. чл.34 от приложимите към 08.02.2019
г. ОУДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД – подписан е от представителите
на „Електроразпределение Север” АД и от ползвателя. Ищецът неоснователно
възразява за неспазване на реда за извършване на проверката, позовавайки се на
уредбата в отменените към 08.02.2019 г. ПИКЕЕ.
Съгласно чл.16, т.5 от ОУДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД ищецът е задължен да не променя схемата на
свързване на електрическите съоръжения и да не поврежда средство за търговско
измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от лица,
на които „Електроразпределение Север” АД е възложило дадената дейност. Задължението на ищеца е за бездействие, поради което основание за
ангажиране на отговорността му възниква при извършване на
действие, каквото се е задължил да не осъществява. В случая е установено, че
ведомствената пломба на капака на клемния блок е лепена и е променена схемата на
свързване на клемния блок. Само осъществяването на този резултат, без да е
установено, че ищецът е извършил действията, довели до него, не е достатъчно
основание за ангажиране на отговорността за неизпълнение на задължението за
бездействие. Неоснователно ответникът ги приравнява, защото отговорността в
хипотезата, на която се позовава, не е обективна (за разлика от уредбата в
ПИКЕЕ) и е обусловена от неправомерното поведение на ищеца-потребител, което не
бе установено.
Дори да се приеме обратното, осъществяването на
претендирания от ответника фактически състав не може да се приеме за
осъществен, доколкото последните две предпоставки от него не се установиха.
Вещото лице сочи, че е невъзможно да се определи както началният момент на
неточното измерване (поради невъзможност СТИ да регистрира отваряне на капака
на клемния блок), така и реално доставената и потребена, но неотчетена
електрическа енергия (поради липса на точен измерител на грешката). Всеки от посочените
параметри на потребление – период и количество, са обуславящи за наличието на
вреди от неизпълнение на договорното задължение за бездействие и поради това са
част от фактическия състав за възникване на твърдяното вземане. Тук не би могло
да намери приложение правилото на чл.162 ГПК, както ответникът претендира,
защото недоказването на факта, че определено количество електрическа енергия е
потребено през конкретен период от време, е неустановяване на основанието на
иска, а не на неговия размер.
С оглед изложеното за ответника не съществува
основание да претендира ищецът да му заплати сумата от 782,80 лв., поради което
отрицателният установителен иск за несъществуване на това вземане се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По
присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят
направените разноски. Той е направил
такова искане и е представил доказателства да е сторил разноски в
производството в общ размер 350 лв. (50 лв. за държавна такса и 300 лв. за
адвокатско възнаграждение), поради което тази сума му се следва за заплащане от
ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.******************“, че Е.Д.Й., ЕГН **********,*** не
дължи сумата
от 782,80 лв. /седемстотин осемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща стойността на доставена, но неотчетена електрическа енергия за периода от 11.11.2018 г.
до 08.02.2019 г. по партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за
обект на адрес гр.Лясковец, ул.“*********, за
която е издадена фактура № **********/11.02.2019 г.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.************“ да заплати на Е.Д.Й., ЕГН **********,*** сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени разноски
в първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: