РЕШЕНИЕ
№ 3169
гр. Пловдив, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330103557 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД,
чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЮБЦ“ ООД против М. Н. Х. се твърди, че исковете се предявяват във
връзка с дадени указания по ч.гр.дело № 17652 по описа на ПРС за 2021г., по което била
издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че ищецът предявява претенцията си въз основа
на договор за цесия от 16.10.2018г., с получател на вземанията „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, което дружество от своя страна го прехвърлило на ищеца на дата 10.03.2020г.
Твърди се, че ответникът е ползвал предоставяните от дружеството услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната ***. Бил сключен между него
и „БТК“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 07.12.2016г. Въз
основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги били издадени
фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно №
***/15.11.2018г., ***/15.12.2018г. ***/15.02.2019г., за потребените услуги за периода
15.10.2018г. – 14.02.2019г. За периода 15.10.2018г. – 14.11.2018г. операторът бил начислил
за незаплатени услуги сума в размер на 46.86 лв. с ДДС, платима в срок до 02.11.2018г. За
отчетен период 15.11.2018г. – 14.12.2018г. операторът начислил за незаплатени услуги сума
в размер на 21.32 лв. с ДДС, платима в срок до 01.01.2019г. За отчетен период 15.11.2018г. –
14.12.2018г. била начислена лихва за забава 0,52 лв. Абонатът бил потребил и не бил
заплатил мобилни услуги на обща стойност 68.80 лв., фактурирани за два последователни
отчетни месеци – 11/2018г., 12/2018г., 02/2019г. Съдържа се позоваване на т.43 от Общите
1
условия, като се сочи, че при неизпълнение на някое от задълженията на потребителя, БТК
има право да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на договорите мобилният оператор бил издал по клиентски
номер *** крайна фактура. В издадената крайна фактура била начислена и неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не била предмет на иска,
фактурирана била цената за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода в размер на 68.80 лв. Датата на деактивация на процесния абонамент била
13.12.2018г. Абонатът бил в неизпълнение на договорите си, тъй като не бил спазил
крайния срок за ползване на абонамента до 07.12.2018г. До момента на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК ответницата не била изпълнила задълженията си за плащане,
поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че към нея
съществува изискуемо вземане на ищеца в размер от 68.80 лв. – главница за потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК“
ЕАД. Претендирани са разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от М. Н. Х..
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 17652 по описа на ПРС за 2021г. се установява, че е издадена
заповед № 9516 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 09.11.2021г., по
силата на която е разпоредено М. Н. Х. да заплати на „ЮБЦ” ЕООД сумата от 68.80 лв.
главница по договор за мобилни услуги от 07.12.2016г. за периода от 15.10.2018г. до
14.02.2019г., както и разноските в размер на 25 лв. внесена държавна такса и 180 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., сключен между
„БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, в качеството им съответно на цедент и цесионер, по силата
на който цедентът е прехвърлил възмездно вземанията, произтичащи от договорите, описани
в Приложение № 1 към договора.
Представен е и договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“
ЕООД, в качеството им съответно на цедент и цесионер, по силата на който цедентът е
прехвърлил възмездно на цесионера вземанията по Приложение № 1 – Списък на
вземанията, неразделна част от договора. Представен е и Анекс от 10.03.2020г. към
договора, с който цедентът е прехвърлил вземанията по уведомление по т.1.1.1 от договор за
цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД по Приложение № 1
към анекса. Според извлечение от Приложение № 1 към Анекс от 10.03.2020г. към договор
за цесия от 01.10.2019г., на ищеца е прехвърлено вземането срещу М. Н. Х. по договор за
мобилни услуги.
Според потвърждение за прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 ЗЗД „БТК“ ЕАД е
2
потвърдило, че описаното вземане срещу М. Н. Х. в размер на 68.80 лв. е прехвърлено на
„С.Г.Груп“ ООД.
С пълномощно от „БТК“ ЕАД цесионерът по договора от 16.10.2018г. е бил упълномощен да
представлява БТК пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора за
цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл.99, ал.3
ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.
Представено е уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си
„С.Г.Груп“ ЕАД и от „ЮБЦ“ ЕООД до М. Н. Х. за извършените прехвърляния на
вземането.
Представени са по делото извлечения от месечни сметки по клиентски номер *** от
15.11.2018г., 15.12.2018г.,15.02.2019г., както и Общи условия на договора между „БТК“ АД
и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа на дружеството.
От ответницата е представено банково извлечение, според което на дата 31.07.2020г. същата
е превела по сметка на „БТК“ ЕАД сумата от 67 лв. с посочено основание ***, клиентски
номер ***.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 17652
по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че срещу издадената заповед № 9516 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.11.2021г. в срок е подадено
възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения едномесечен срок, са
предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като
подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не е спорно, установява се и от представените писмени доказателства, че между
„БТК“ ЕАД и М. Н. Х. е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор
за мобилни услуги от 07.12.2016г. Не се спори и че от страна на „БТК“ ЕАД са издадени
фактури № ***/15.11.2018г., ***/15.12.2018г. ***/15.02.2019г., за потребените услуги за
периода 15.10.2018г. – 14.02.2019г., като според тези писмени доказателства общата сума за
плащане по договора възлиза на 68.70 лв.
От страна на ответницата не се оспорва задължението, но същата твърди, че е заплатила
сумата от 67 лв. по сметка на „БТК“ ЕАД през месец юли 2020г., като не е била уведомена,
че нейното задължение е купено от колекторска фирма. От ангажираното от ответницата
писмено доказателство се установява плащането по банков път на сумата от 67 лв. в полза
на „БТК“ ЕАД, на дата 31.07.2020г. По делото не е спорно, че процесното вземане е
прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД първоначално на „С.Г.Груп“ по договор за цесия от
16.10.2018г., а впоследствие – по договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между
„С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД и Анекс от 10.03.2020г. – и на ищеца. В този смисъл
ищецът възразява, че няма извършено плащане по негова сметка, а по сметка на „БТК“ ЕАД.
От събраните по делото доказателства обаче се налага извод, че към датата на плащане на
3
част от процесната сума – 31.07.2020г., на М. Х., в качеството й на длъжник, не са били
валидно съобщени сключените цесии. По делото няма твърдения от страна на ищеца, че
приложеното уведомление за цесия на лист 23 от делото, е било изпратено на длъжника,
както и в тази насока няма ангажирани доказателства. Съобщаването на цесията на
длъжника е регламентирано единствено с цел обвързване на длъжника при предприето от
него изпълнение, каквото се установява в случая. Следователно преди датата на
уведомяване, чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея –
04.04.2022г., ответницата е била престирала валидно на предишния кредитор „БТК“ ЕАД,
респ. същата се е освободила от задължението си в размер на сумата от 67 лв. и в тази му
част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото ответницата не оспорва дължимостта на сумите съдът намира, че се установява
изправността на „БТК“ ЕАД по договора за мобилни услуги, а именно, че са предоставени
услугите през посочените отчетни периоди и че това е тяхната цена. Ответницата представя
доказателства за частично плащане, поради което съдът намира, че искът е основателен само
за сумата от 1.70 лв., разликата между пълния дължим размер на задължението на
ответницата от 68.70 лв. /който размер се установява от ангажираните от ищцовата страна
писмени доказателства/ и платената от нея сума от 67 лв. - не е ясно на какво основание и
защо се претендират от ищеца вземания в размер на 68.80 лв.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят и разноските на ищцовата страна, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции, в размер от 5.07 лв. разноски по
заповедното производство и 5.07 лв. разноски по исковото производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Н. Х., ЕГН ********** от *** дължи на „***
естейт“ ЕООД /с предишно фирмено наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, със законен
представител *** сумата от 1.70 лв. /един лев и 70 ст./ главница, представляваща стойност
на предоставени далекосъобщителни услуги по силата на договор от 07.12.2016г., сключен с
„БТК“ ЕАД, за която сума е издадена заповед № 9516 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 09.11.2021г. по ч.гр.дело № 17652 по описа на ПРС за 2021г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения до пълния претендиран размер от
68.80 лв.
ОСЪЖДА М. Н. Х., ЕГН ********** от *** да заплати на „*** естейт“ ЕООД /с предишно
фирмено наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, със законен представител *** сумата
4
от 5.07 лв. /пет лева и 07 ст./ направени в заповедното производство разноски, както и 5.07
лв. /пет лева и 07 ст./ направени в настоящето производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5