Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261401
05.05.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14582 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по
искова молба на Г.М.П. срещу „Кредит тайм” ЕООД, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с 26, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че
между страните бил сключен договор за паричен заем от 19.02.2020 г., по който
била предоставена сумата от 1000 лева, като в т. 3 и 4 от договора била
уговорена неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 1130.80 лева.
Излага съображения за недействителност на договора поради нарушаването на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и за нищожност на
клаузата за неустойка поради противоречие на закона и добите нрави.
Иска се
прогласяването на нищожността на клаузата за неустойка. Претендират се
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
признава иска. Позовава се на чл. 78, ал. 2 ГПК и иска разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада на
делото, обективиран в определение от 10.02.2021
г. като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между
страните е бил сключен договор за заем от 19.02.2020г., в който била уговорена
неустойка в размер на 1130.80 лева при непредставяне на обезпечение.
Страните не
спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на 19.02.2020
г. са сключили договор за паричен заем № ******по който ответникът, в
качеството му на кредитор, е предоставил на ищеца заем в размер на 1000 лева,
който е следвало да бъде върнат в срок до 20.11.2020г. Не е спорно по делото,
че ответникът е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства.
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка противоречи
на добрите нрави, поради следното:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора,
като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер от 1130.80 лева.
Така, както
е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на паричния заем, съобразно договореното.
От съдържанието на клаузата за неустойка по договора е видно, че размерът на
уговорената неустойка представлява 113% от заемната сума, при срок за връщане
от 10 месеца. Предвидено е още предварително,
че неустойката ще се заплаща заедно с погасителните вноски по договора. Такава
клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка
на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното
задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане
сума, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се
толерира от закона.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр.
с ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.
Ето защо
претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата 50 лева за платена
държавна такса.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на Адвокатско дружество „****“ следва да бъде
присъдена сумата от 300 лева за адв. възнаграждение.
Не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ответникът е станал причина за завеждане на делото с включването на нищожната
клауза в договора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Г.М.П., ЕГН ********** и „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК *********, че клаузата
от сключения между тях договор за паричен заем № ******от 19.02.2020 г., с която е уговорено, че при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срока посочен в
11.5.3 от общите условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
1130.80 лева, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на Г.М.П., ЕГН **********, сумата
от 50.00 лева- разноски
за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Кредит
тайм“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
Адвокатско дружество „****“, Булстат ****, адрес – ****, сумата от 300.00 лева– адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г.М.П. по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.