№ 1821
гр. С., 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20221110118639 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника П. Х. В. чрез адв. А. М. за допълване на
Определение № 28281 от 25.10.2022г., с което е обезсилена издадената по делото заповед за
изпълнение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят „У. /с предходно наименование „Ю./ е подал
становище по така депозираната молба, в което прави възражение за недължимост на
разноски в настоящото производство. Алтернативно моли разноските за ответника да бъдат
присъдени в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съдът счита, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от
легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна поради
следните аргументи:
Въз основа на подадено от „Ю. /с ново наименование „У./ заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу П. Х. В. е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от № 14259 от 22.05.2022г.
Поради постъпило по делото възражение от страна на длъжника за недължимост на
претендираните суми, съдът е дал указания на заявителя за предявяване на установителен
иск в едномесечен срок от съобщението.
С Определение № 28281 от 25.10.2022г. издадената по делото заповед за изпълнение
на парично задължение е била обезсилена поради непредявяване на установителен иск
съгласно указанията на съда.
В настоящото производство процесуалното представителство на ответника е било
осъществено от адв. А. М., за което по делото е било представено пълномощно, както и
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева /с ДДС/ -
1
фактура и платежно нареждане.
При този изход на делото съдът счита, че искането на ответника за присъждане на
разноски предвид нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК /приложима по аналогия/ се явява
основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004г. – в производство по
издаване на заповед за изпълнение, адвокатското възнаграждение се определя по правилата
на ал. 2 на база половината от претендираните суми. При това правило адвокатското
възнаграждение за заповедното производство в настоящия случай попада в хипотезата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /в редакцията, действаща към момента на постановяване на
определението за обезсилване/ – при правен интерес до 1000 лева и възлиза в размер на 300
лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение е по-ниско, а именно 240 лева, поради което и
същото следва да бъде присъдено в полза на ответника.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 28281 от 25.10.2022г., постановено по ч.гр.д. №
18639/2022г. на СРС, 61 състав, като:
ОСЪЖДА „У. с ЕИК . /с предходно наименование „Ю./, със седалище и адрес на
управление: гр. С., гр. С., бул. “Б. да заплати на П. Х. В. ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. „П., сумата от 240,00 лева – разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
18639/2022г. по описа на СРС, II-ро ГО, 61 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2