№ 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
в публично заседание на 31.01. 2019 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров
Членове : Евелина Попова
Мария Даскалова
при секретаря Галина Владимирова
и
с участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.дело № 1889
по описа на съда за
2018 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на П.Т.З. ***,против разпоредбата на т.3.1.3 от Приложение № 1 към
Наредба на Общински съвет-Варна за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Варна,приета с решение на Общински съвет-Варна № 491-9 по протокол №
9/ 4.07. и 5.07.2012 г. ,с която е определена такса за издаване на читателска
карта в регионална библиотека „П.С.”
гр.Варна за един месец в размер на 4 лв. В жалбата се твърди,че оспорената
разпоредба нарушавала разпоредбата на чл.3 от З-на за обществените библиотеки /
ЗОБ/ за равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационното обслужване
,поради което попадала под забраната на
чл.4 вр. с чл.73 от З-на за защита от дискриминация и
същевременно противоречала на чл.6,ал.2 от Конституцията на РБ. Изложени са още мотиви,че заплащането на такса за
читателска карта за определен период от време представлявало явен абонамент за ползване на
библиотеката,което противоречало на принципа за свободен достъп до
библиотечното обслужване,както и че нито в З-на за местните данъци и такси
/ЗМДТ/ ,нито в чл.52 от ЗОБ не била установена такса за издаване на читателска
карта ,поради което оспорената разпоредба пряко противоречала на чл.60,ал.1 от Конституцията на РБ и в този смисъл била нищожна. Иска се постановяване на
съдебно решение за прогласяване нищожност
на разпоредбата на т.3.1.3 или за отмяната й като
незаконосъобразна,както и за присъждане
на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа
с подадените от процесуалния представител адвокат Б. писмени становища с.д.
19594/13.11.2018 г. , с.д. 1671/28.01.2019 г.
и с.д. 1874/31.01.2019 г. ,които
съдържат изложение на допълнителни
доводи за незаконосъобразност на
оспорената разпоредба,а именно : устроеният от ответника платен регистрационен режим при издаване на
читателски карти не бил уреден в никой закон,което противоречало на чл.4,ал.1
от З-на за ограничаване на административното регулиране и административния
контрол върху стопанската дейност ; в противоречие с чл.7-8 от ЗМДТ в
докладните записки липсвала разходо-оправдателна сметка за размера на таксата ; в
противоречие с разпоредбите на чл.27,ал.5 вр. с
чл.21,ал.1,т.7 от З-на за местното самоуправление и местната администрация
/ЗМСМА/ , общинските съветници не били гласували поименно при приемането на
оспорената разпоредба .
Ответникът
Общински съвет – Варна,чрез упълномощения адвокат С.
изразява становище за недопустимост на
жалбата и прекратяване на съдебното производство,предвид на това,че
жалбоподателят З. нямал постоянен адрес ***.
В условията на евентуалност се изразява становище за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и се претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Отправя се възражение за
прекомерност на платеното от противната
страна адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата по
същите изложени от ответника съображения.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
С решение
№ 2452-2 по протокол № 44/ 5.03. и 6.03.2003 г. е приета от Общински съвет-
Варна Наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна.
Таксите са регламентирани в Приложение № 1 към Наредбата,а цените на услуги в
Приложение № 2. В т.93 и т.94 от
Приложение № 2 са определени цените на услуги за издаване на читателски карти в
регионална библиотека „П.С.” гр.Варна. От кмета на община Варна К.Й.е направено предложение № РД12004003ВН/4.05.2012
г. до Общински съвет-Варна за
изменения и допълнения в Приложение 1 и
2 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Варна.
Касаещите библиотеките изменения са мотивирани в раздел ІV от
предложението с настъпилите изменения в З-на за обществените библиотеки и З-на
за развитие и закрила на културата. Предложено е включително по отношение на
регионална библиотека „П.С.”-Варна ,услугите от Приложение 2 да се прехвърлят
като такси в Приложение 1 към Наредбата. Предложението е разгледано на
заседание на Общински съвет-Варна,
проведено на 4.07. и 5.07.2012 г. при наличие на необходимия кворум
според съставеният протокол № 9, в който е отразено,че в присъствения поименен списък подписи са положени от 43-ма общински съветници. Прието е решене № 491-9,
с което е отменено Приложение 1 към Наредбата за администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на
Община Варна и е прието ново Приложение 1 към същата Наредба, регламентиращо
местните такси. Решението е обнародвано
на 17.07.2012 г., като т.3.1 от
Приложение 1 към Наредбата определя
таксите за издаване на читателска карта на носител в регионална библиотека „П.С.”-Варна според четири различни периода – за 12 месеца, за 6 месеца,
за 1 месец и еднодневна. В т.1 от забележки към т.3.1 е регламентирано,че
издаване на читателска карта става след представяне на документ за самоличност.
В т.3.1.3 е определен размера на таксата за 1 месец,а именно : 4,00 лв., за
пенсионери – 2,00 лв. , за деца – 2,00 лв. П.Т.З. *** притежава читателска карта за
регионална библиотека „П.С.” гр.Варна с
№ *******,която е със срокове на
активност 3.10.2017 г. – 2.11.2017 г.
и 10.08.2018 г. – 9.02.2019 г.
,посочени в приложеното на л.240 от делото удостоверение № 204/10.08.2018 г. За издаването на тази читателска карта е
представена от З. квитанция за платена такса в размер на 4,00 лв.,приложена на
л.4 от делото. Жалбата на З. срещу
оспорената разпоредба от Наредбата е подадена
чрез пощенски оператор на 25.06.2018 г. – л.5 от делото.
При така
установените факти,съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима. Определящо за наличието на правен интерес от съдебното оспорване е не местоживеенето на
жалбоподателя, респективно неговите постоянен или настоящ адрес,а обстоятелството дали той е регистриран като ползвател на библиотечни
услуги в регионална библиотека „ П.С.”-Варна. Всеки един ползвател на такива
услуги се явява пряко засегнат от поставените условия,включително тези за
достъп до библиотеката,в който смисъл
същите имат непосредствено влияние върху
регламентираното с чл.3 от ЗОБ право
на гражданите до равноправен и свободен достъп до
библиотечно-информационно обслужване. Приложената
по делото и притежавана от З. читателска
карта № ******* установява по несъмнен начин факта,че той е регистриран като ползвател
на услугите на регионална библиотека „ П.С.”-
Варна,поради което въведената с оспорената разпоредба
по т.3.1.3 от Приложение 1 към Наредбата такса за издаване на същата читателска
карта,засяга негови права и законни интереси по смисъла на чл.186,ал.1 от АПК. Правния
интерес от съдебното оспорване следва да съществува не само към момента на
подаване на жалбата, а и по време на
целият съдебен процес,като специфичното
за него в случаите на оспорване на подзаконови нормативни актове е т.нар. прогресивен характер на легитимацията по
чл.186,ал.1 от АПК,т.е. възможността за
обжалване е предоставена не само на тези субекти,които реално и пряко са
засегнати от оспореният подзаконов
нормативен акт,но и на тези граждани,организации и органи,чиито права ,свободи или законни интереси могат да бъдат засегнати от
него или за които той поражда задължения. С оглед последното,съдът намира,че
притежаването на читателската карта от З. към момента на подаване на жалбата и
нейното последващо активиране в хода на съдебния процес за периода 10.08.2018
г. – 9.02.2019 г., обуславя наличието на право на оспорване по смисъла на
чл.186,ал.1 от АПК. По тези съображения и предвид правната възможност по
чл.185,ал.2 от АПК за оспорване на подзаконовите нормативни актове и в отделни
техни разпоредби ,съдът намира жалбата
за процесуално допустима.
Разгледана
по същество,съдът намира жалбата за основателна,предвид следното :
Предмет на
оспорване е разпоредбата на т.3.1.3 от Приложение 1 към Наредбата в редакцията й към момента на подаване на
жалбата и провеждане на съдебния процес. Това не е редакцията по цитираните в
жалбата решения на Общински съвет- Варна
№ 2452-2 по протокол №44/5 и 6.03.2003 г. и № 1075-4 по протокол №
26/31.01.2018 г. Актуалната към момента
на реализиране на съдебното оспорване редакция е тази приета с решение на
Общински съвет-Варна № 491-9 по протокол №9/4.07. и
5.07.2012 г. С това решение е
извършено изменение в Наредбата,като с оспорената разпоредба на т.3.1.3 от
Приложение 1 вече се определя местна такса за издаване на читателска карта в
регионална библиотека „П.С.”- Варна ,която до изменението е била регламентирана
в същият размер ,но като цена на услуга по Приложение 2 към Наредбата. След
въпросното изменение са извършвани други изменения на Наредбата,които обаче
нямат отношение към оспорената разпоредба на т.3.1.3.
Вярно е
изложеното в жалбата твърдение,че въведената с оспорената разпоредба такса за
издаване на читателска карта за период от 1 месец е диференцирана по размер за
различните социални групи – 2,00 лв. за пенсионери , 2,00 лв. за деца и 4,00
лв. за всички останали. Тази диференциация обаче не попада под забраната на чл.6,ал.2
от Конституцията и чл.4 от З-на за защита от дискриминация – дискриминация
няма,тъй като по-ниските такси за по-слабите социални групи на пенсионерите и децата са определени на
законово основание,а именно разпоредбата на чл.8,ал.6 от ЗМДТ,която дава
възможност на общинските съвети да освобождават отделни категории лица изцяло
или частично от заплащането на отделни видове такси. По причина на
последното,не е налице основанието за оспорване по чл.73 от З-на за защита от
дискриминация.
Неправилно
е и следващото изложено в жалбата възражение за противоречие на таксата с разпоредбата на чл.3 от З-на за
обществените библиотеки. Таксата е
такава за регистрационен режим ,единственото условие за което е представянето
на документ за самоличност /лична карта/, поради което същата не нарушава правото на равноправен и свободен
достъп до библиотечно-информационно
обслужване – това право съвсем не означава безконтролно ползване на
библиотечния фонд,като с оглед съхраняването, сигурността и опазването му ,
въвеждането на регистрационен режим не е
забранено от закона,т.е. неправилно в жалбата са смесени понятията за регистрация и за правото
по чл.3 от закона. Що се касае до цитираният в едно от писмените становища на
жалбоподателя З-н за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност ,то същият е неприложим в
сферата на културата,към която спада библиотечното дело в РБ.
Свързаното
с регистрацията на потребителя издаване на читателска карта със съответното
заплащане на такса според един от регламентираните четири времеви
периода,неправилно се схваща в жалбата като такса за ползването на библиотечни
услуги. В тази връзка ,таксата по оспорената разпоредба на т.3.1.3 не
нарушава разпоредбите на чл.4 и чл.51,ал.2
от З-на за обществените библиотеки,според които основните библиотечни услуги се
предоставят безвъзмездно – плащането на такса касае
само регистрацията при
издаването на читателската карта , което
има отношение единствено към достъпа до библиотеката ,но не и към ползването на библиотечните услуги по
чл.51 или чл.52 от ЗОБ.
Бидейки
такса за регистрация,същата не противоречи и на
разпоредбата на чл.60,ал.1 от Конституцията,според която гражданите са
длъжни да плащат данъци и такси,установени със закон, съобразно техните доходи
и имущество. Таксата по оспорената разпоредба има своето правно основание точно
в разпоредбата на закон,а именно чл.6,ал.1,б.”к” от З-на за местните данъци и
такси - казусът касае друга местна такса определена със закон – чл.61,т.3 от
З-на за обществените библиотеки , която е такава за извършване на административната услуга по регистрация в библиотеката в
смисъла на пар.1,т.2,б.”в” от З-на за администрацията,разпоредбата на който
регламентира,че административна услуга е извършване на други административни
действия ,които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице.
Законният по смисъла на тази дефиниция интерес от извършване на административното
действие по регистрация в регионална библиотека „П.С.”-Варна е наложен за жалбоподателя с разпоредбата на т.2 от цитираните в становището му с № с.д. 1671/28.01.2019 г. Правила за обслужване на читателите , приети
с решение от 23.01.2012 г. на дирекционния съвет на регионална библиотека „П.С.”-
Варна, именно в която е поставено условието за регистрация.
Извършването
на административната дейност по
регистрация на читателя включва
най-малкото материални разходи за стойността на носителя на читателската
карта и такива породени от ползването
на съответните технически средства,чийто размер не би следвало да е различен
при въведените четири различни периода
на активност на картата – 1 година, 6 месеца, един месец и еднодневна.
Независимо от последното, такава диференциация в размера на таксата съществува
– извън споменатите социални групи на пенсионери и деца, тя е 10,00 лв. за една
година , 6,00 лв. за 6 месеца , 4,00 лв. за един месец и 1,00
лв. за еднодневна карта. Административната преписка не съдържа данни за
обоснованост на размера на таксата по оспорената разпоредба на т.3.1.3 в съответствие
с правилата на чл.7 ,ал.1 и чл.8,ал.1 от
З-на за местните данъци и такси. Доказателствената тежест за установяване
на свързаните с тези правила факти е за адм.орган, като същата е изрично указана от съда с
определение № 11897/21.12.2018 г. /л.276/. Като писмено доказателство за тези
факти, ответникът представя по време на последното съдебно заседание
предложение от директора на регионална библиотека „П.С.”-Варна № 897/25.04.2012
г. Въпросното доказателство не установява релевантните за делото факти – относимото съдържание от текста,че не се налага корекция на финансовите параметри, не
представлява обоснованост на размера на
таксата по смисъла на цитираните разпоредби на чл.7,ал.1 и чл.8,ал.1 от ЗМДТ. Данни за размера не са налице нито при
първоначалното приемане на Наредбата
през 2003 г.,когато регламента е за цена на услуга,нито при процесното
изменение през 2012 г.,когато регламента е за местна такса. Недоказаните факти
са несъществуващи такива,което от своя страна налага правния извод,че
оспорената разпоредба на т.3.1.3 от Приложение 1 към Наредбата е приета в
противоречие с материално-правните разпоредби на чл.7,ал.1 и чл.8,ал.1 от З-на
за местните данъци и такси. Налице е
правното основание по чл.146,т.4 от АПК за отмяна на оспорената
разпоредба - противоречие с
материално-правни разпоредби,като основание за нищожност не съществува не само във връзка с цитираната в жалбата
разпоредба на чл.60,ал.1 от Конституцията на РБ, но и във връзка с цитираните в
писменото становище на жалбоподателя от 13.11.2018 г. разпоредби на чл.27,ал.5 вр. с чл.21,ал.1,т.7 от ЗМСМА – поименните присъствени
списъци приложени към ползващите се с материална доказателства сила протоколи
от заседанието на общинския съвет, опровергават тезата на жалбоподателя за
липсата на поименно гласуване. Така
установеното по реда на чл.168,ал.1 от АПК основание за оспорване,независимо от
отсъствието на останалите основания за оспорване по чл.146 от АПК,чийто
коментар не е наложителен в случая, налага отмяна на оспорената разпоредба в
нейното цялостно единство – 4,00 лв. за един месец, 2,00 лв. за пенсионери и 2,00
лв. за деца.
При този
изход на делото,сторените от жалбоподателя разноски подлежат на възстановяване
от ответника на основание чл.143,ал.1 от АПК. Направени са такива в размер на
10 лв. за платена държавна такса по сметка на АС-Варна и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв., което съгласно приложеният на л.3 от
делото договор за правна защита и съдействие касае съставяне на жалбата,защита
и процесуално представителство по делото. Последното е осъществено чрез
депозираните от адвокат Б. горецитирани писмени становища ,но независимо
от това и като изхожда от действителната невисока фактическа и правна сложност
на делото,съдът намира за основателно възражението на ответника по чл.78,ал.5
от ГПК – следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер от
500 лв. съгласно чл.8,ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като материално незаконосъобразна разпоредбата на
т.3.1.3 от Приложение 1 към Наредбата на Общински съвет-Варна за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Варна – такси за издаване на читателски карти на носител в регионална
библиотека „П.С.”-Варна в размер на 4,00 лв. за един месец, 2,00 лв. за пенсионери и 2,00 лв. за деца, приета с решение на
Общински съвет-Варна № 491-9 по протокол
№ 9/4.07. и 5.07. 2012 г.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на П.Т.З. *** , ЕГН **********
за разноски по делото сумата от 510 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото,както
и на обнародване по реда на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :