О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№
гр. Кюстендил, 04.07.2017
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юли през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Калин Баталски
при
секретаря Галя Кирилова и в присъствието на прокурора от КОП Камелия Стефанова,
като разгледа докладваното от съдия Баталски ЧНД № 331 по описа за
Производството е по глава ХХХV
„Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, Раздел І „Предсрочно
освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на
осъдения П.Г.И. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му с влязла в сила присъда №17 от 12.07.2010 г. по НОХД №239/2010 г.
на Окръжен съд гр. Враца, с която е осъден на 10 години лишаване от свобода при
първоначален строг режим за престъпление по чл.124, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.29, ал.1, буква „а“ и „б“ и чл.58а, ал.1 от НК за деяние,
извършено на 03.07.2009 г. в Затвора гр. Враца чрез нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на тялото по непредпазливост е причинил смъртта на Ивайло
Йорданов вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда и деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
Заместник
- началникът на Затвора гр. Бобов дол изразява становище за неоснователност на
молбата.
Прокурорът
изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на условно
предсрочно освобождаване.
Лишеният
от свобода П.Г.И. поддържа молбата си.
Кюстендилският
окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от
фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за
установено следното:
Лишеният от свобода П.Г.И.
изтърпява наказание „лишаване от свобода”, наложено му с влязла
в сила присъда №17 от 12.07.2010 г. по НОХД №239/2010 г. на Окръжен съд гр.
Враца, с която е осъден на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг
режим за престъпление по чл.124, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29,
ал.1, буква „а“ и „б“ и чл.58а, ал.1 от НК за деяние, извършено на 03.07.2009
г. в затвора гр. Враца. Изпълнението на наказанието за И. е започнало на 14.09.2009
г. Към 04.07.2017 г. същият е изтърпял 7 години 9 месеца и 20 дни, както и от
работа 09 месеца и 14 дни, като остатъкът му е равен на 1 година 4 месеца и 26 дни.
От затворническото досие на лишения от
свобода се установява, че при постъпване в затвора е изготвена оценка на риска
от рецидив и от вреди и първо(начален доклад по чл.154 от ЗИНЗС. Отчетен е първоначален риск от рецидив и вреди среден –
115 точки, със следните дефицитни зони: криминално минало; отношение към
правонарушението, образование и обучение, трудова заетост, управление на
финансите и доходите, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол,
емоционални проблеми, междуличностни проблеми и умения за мислене. Постепенно
рискът от рецидив е снижен до 90 точки, но остава във високите стойности, като
основанието за това са извършеното правонарушение и криминалното минало на
осъдения. При направената периодична ревизия е отчетена корекция в следните
дефицитни зони: трудова заетост, междуличностни проблеми, умения за мислене.
Лишеният от свобода И. е бил назначен на работа в затворническата кухня, но
през 2015 г. е бил уволнен от работа след наложено със заповед №516 от
27.08.2016 г. наказание „писмено предупреждение“. След многократни молби за
включване в трудовата дейност на 04.02.2016 г. е назначен на доброволен труд
като отговорник при пазаруване на лавка, а от 02.09.2016 г. е назначен като общ
работник в затворническата столова, където работи и понастоящем. По време на
престоя си в Затвора гр. Бобов дол И. е нарушавал ЗИНЗС многократно, като е
наказван шест пъти с изброените в справката заповеди с различни по вид
наказания.
За постигнати успехи в работата и
културно-масовата дейност е награждаван с удължено тричасово свиждане със
заповед №236 от 06.04.2015 г. и заличаване на наложено наказание. Постепенно И.
започва да проявява критично отношение към собственото си криминално минало, но
въпреки това поведението му е нестабилно. Съхранени са контактите с близките
му, но те са непълноценни поради отдалечеността на неговите близки. Отношението
му към служителите и пенитенциарните дейности е в границите на допустимото. Не
са регистрирани злоупотреби с алкохол и психоактивни вещества, но не са
регистрирани и позитивни промени в поведенческите ресоциализационни
мероприятия.
Съдът намира, че молбата на лишения от
свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните
съображения:
Кумулативно предвидените в
чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване
на лишеното от свобода лице не са налице. Действително, И. е изтърпял
фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка
по чл.70, ал.1, т.2 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка,
необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на условно предсрочно
освобождаване.
Съгласно разпоредбата на
чл.70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне.
Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК -
това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения
по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155
от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156
от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба
изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
престоя му в затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав
намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати
основните цели, поставени в планирането на наказанието. Поправянето на осъдения
не е пълно, т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за
изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленото на лишения
от свобода. Липсата на снижаване на оценката за риска от рецидив и от вреди,
както и запазването на дефицитните зони у молителя означават, че не е
постигната съществена положителна промяна в отношението му към поемане на
отговорност, в промяна на мисленето и поведението, в регулиране на импулсите
му. Видно от справката от затворническата администрация при престоя си в
мястото за лишаване от свобода, И. е наказван многократно. Същевременно е и
награждаван. Въпреки това съдът намира, че изминалия фактически период на
лишения от свобода е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната
превенция на наказанието и уважаването на предложението би могло да се приеме
като безнаказаност. В подкрепа на тези изводи е и оценката на риска от рецидив.
При първоначалното оценяване на този риск са определени 115 точки, който се
определя към категория висок. Към момента степента на риска е определена на 90
точки – отново висока степен. Липсват доказателства за съществено снижаване на
риска от рецидив, което означава, че процесът на поправително въздействие в
насока снижаване риска от рецидив при молителя следва да продължи. Лишеният от
свобода не е дал категорични доказателства за превъзпитанието и поправянето си
по смисъла на чл.439а от НПК, за да се мотивира извод за наличие на
предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване
на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание.
По тези съображения, съдът намира, че
молбата на осъдения П.Г.И. Сашо за допускане на условно предсрочно
освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.439- 440 от НПК, окръжният съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
Оставя без уважение молбата на П.Г.И., с ЕГН:**********,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, етническа
принадлежност- ром, с начално образование, женен, осъждан, за допускане на
условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част на наказанието „лишаване от свобода” в размер на
10 години, наложено му с влязла в сила присъда №17 от 12.07.2010 г. по НОХД
№239/2010 г. на Окръжен съд гр. Враца, за остатък в размер на 1 година 4 месеца
и 26 дни.
Предложение или нова
молба по чл.437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане на
определението в сила.
Определението може да се
обжалва или протестира пред Софийския апелативен съд в седемдневен срок,
считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението,
затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора гр.Бобов
дол.
Председател: