О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V- 260321 8.09.2020
г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение,
V-ти въззивен състав
На осми септември две хиляди
и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно
гражданско дело №1689 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с частна жалба, подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР, чрез
пълномощника юрисконсулт Агнес Николова, против определение №1915 от 28.02.2020г.,
постановено по гр.д.№6946/2019г. по описа на Бургаския районен съд, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срока за обжалване
на решение №3543 от 12.12.2019г., постановено по същото дело. Изложени са
оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и противоречащо на
материалния закон. Изразено е несъгласие с мотивите на съда, че не са налице
основания за възстановяване на срока за обжалване на решението. Не били взети
предвид съображенията на жалбоподателя, че производството е по реда на Глава
двадесет и пета „Бързо производство“ на ГПК, поради което съдът обявява в
съдебното заседание за разглеждането на делото денят, в който ще обяви
решението си, от който започва да тече срока за неговото обжалване. Не било
съобразено, че поради невъзможност да присъства в съдебно заседание,
процесуалният представител на жалбоподателя представил писмени бележки, с които
съдът бил уведомен за това обстоятелство, поради което нямало как да знае дали
и кога съдът ще обяви решението си. Според трайната съдебна практика
/непосочена/, в повечето случаи не било допускано продължаване на пропуснат
срок за обжалване от страните, в случай, че съответната страна е присъствала на
заседанието, в което съдът е обявил кога и в какъв срок ще обяви решението си,
при което страната е била уведомена за това. Освен това , много от съдебните
състави, включително на РС- Бургас, постановявали, независимо, че
производството било по реда на тази глава от ГПК, че решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Обръща внимание на въззивната
инстанция, че протоколите от съдебните заседания не се публикуват на
електронната страница на съда. След като процесуалният представител на
жалбоподателя не присъствал в съдебното заседание, за което съдът бил уведомен
и след като нямал възможност да се запознае с протокола от съдебното заседание,
който на основание чл.152 ГПК удостоверявал извършените от страните и съда
действия, районният съд имал възможност, при положение, че едната от страните
не присъства на съдебното заседание, на основание чл.315, ал.2 ГПК да посочи
друг срок за обжалване на решението, с цел да гарантира еднаква защита на
страните в производството.
Оспорва изводите на първоинстанционния
съд, че нямало данни в действителност да е ползван отпуск от процесуалния
представител на жалбоподателя, понеже в долната част на приложеното заявление
за отпуск се съдържало разрешение от страна на Директора на РД „ГП“- Аерогари
за ползване на искания отпуск.
Моли определението да бъде
отменено, а искането за възстановяване на срока за отговор на исковата молба да
бъде уважено. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по делото- А.М.П.,
представлявана от адв.Тома Найденов, е представила отговор в законоустановения
срок. Същата е оспорила жалбата като неоснователна. Сочи, че е недопустимо
възстановяването на срока за обжалване на решението, понеже същото вече било
влязло в сила. Не били налице основанията на чл.64 от ГПК. Нямало данни
процесуалният представител на жалбоподателя действително да е бил в отпуск, а
дори това да било така, ползването му започнало от 27.12.2019г., поради което
до този момент същият имал възможност да спази срока и да подаде жалба. Когато
бездействието на процесуалния представител на страната е довело до пропускане
на срока за обжалване, това рефлектирало върху страната, но не представлявало
особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ГПК за възстановяване на
срока. Въззивникът бил наясно, че производството е по чл.310 ГПК и не е оспорил
този ред за разглеждането му. Съгласно чл.315, ал.2 ГПК в заседанието по
разглеждането на делото съдът обявява деня, в който ще постанови решението си и
от който ден тече срока за обжалване. В тези случаи съобщението, изпратено в
изпълнение на чл.7, ал.2 ГПК има само информативен характер, но не променя
началния срок за подаването на жалбата. Моли жалбата да се остави без уважение,
като неоснователна. Претендира разноски- адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е с правно
основание чл.66, ал.2 от ГПК.
Подадена е в законоустановения
срок от страна, която има интерес от обжалването.
Насочена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен
съд приема, че жалбата е неоснователна.
Производството по гр.д.№6946 по
описа за 2019г. на РС- Бургас е образувано по искова молба на А.М.П. *** против
ГД „Гранична полиция“ МВР.
С нея са предявени обективно
съединени осъдителни искове за следните суми:
- 967 лв.- дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 152 часа, получени в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за
периода от 19.08.2016г. до 17.07.2018г.;
- 145 лв.- лихва за забава върху
дължимите суми,
- законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба.
Делото е разгледано от БРС по
реда на Част Трета от ГПК- Особени искови производство, Глава двадесет и пета-
Бързо производство, за което частният жалбоподател е уведомен с разпореждането
за връчване на исковата молба на ответника- разпореждане №17419 от 20.08.2019г.
/л.10/ . В призовките до страните също е отбелязано, че се касае за бързо
производство. Безспорно е, че и двете страни не са взели участие в проведените по
делото две съдебни заседания /лично или чрез пълномощник/. Техните становища са
обективирани в молби и писмени бележки, депозирани преди всяко от заседанията.
В заседанието, в което е
приключено събирането на доказателствата, проведено на 28.11.2019г., районният
съд, на основание чл.315, ал.2 ГПК е обявил в отсъствието на страните, че ще се
произнесе с решение на 12.12.2019г., както и че от тази дата започва да тече
срока за обжалване на решението.
Решението е постановено според
указанията, съдържащи се в протокола, а именно- на 12.12.2019г. В него също е
посочено, че срокът за обжалването му тече от датата на постановяването му-
12.12.2019г.
Жалбоподателят е получил препис
от решението на 6.01.2020г., чрез юрисконсулт Николова. В съобщението, с което
е връчено решението също е указано, че същото подлежи на обжалване така, както
е посочено в него /т.е. в него не е даден различен срок/.
На 13.01.2020г. е подадена молба
от ГД „Гранична полиция“, ведно с въззивна жалба срещу решението, с искане за
възстановяване на срока за обжалване на решението. Сочи се, че срокът за
въззивно обжалване тече от датата на съобщението, на основание чл.259, ал.1 ГПК, тъй като в чл.316 ГПК не е посочено, че решението подлежи на обжалване от
постановяването му. Наред с това са изложени съображения, че срокът за
обжалване е изтекъл в поредица от почивни дни, а процесуалният представител на
страната, който нямал заместник, който да извършва процесуални действия в
негово отсъствие, ползвал платен годишен отпуск, считано от 27.12.2019г. до
3.01.2020г. Изложени са и съображения, че местоработата на юрисконсулт Николова
е в гр.София и същата няма възможност да извършва регулярни справки в
деловодството на съда, а същевременно протоколите от съдебните заседания не се
публикували на страницата на съда, за да бъде узната датата, на която съда ще
обяви решението си с оглед спазването на срока за обжалване.
Ответницата по молбата, чрез
пълномощникът си- адв.Н., е оспорил искането за възстановяване на срока за
обжалване като неоснователно. Изложени са съображения.
С обжалваното определение
районният съд е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за
обжалване на решението като неоснователна, по съображения, че не са установени
особени непредвидени обстоятелства, които страната да не е могла да преодолее.
Въззивната инстанция намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно, по следните съображения.
Несъстоятелни са доводите на
жалбоподателя, че след като негов представител не се е явил в съдебното
заседание, в което е посочена датата, на която съдът ще постанови решението си
и от която започва да тече срокът за обжалването му, нямало как да се узнае
дали и кога съдът ще обяви решението си. Страната сама е избрала дистанционния
начин на водене на процеса /от разстояние, което е нейно право/, при което
нейно задължение е да следи регулярно за неговото развитие. Независимо, че
протоколите от съдебните заседания не са достъпни за справки по електронен път,
страната е имала възможност, при добросъвестно водене на процеса, да направи
справка по телефона или да получи препис от съдебния протокол по електронната
поща, при което да бъде уведомена за резултата от съдебното заседание и
извършените в него процесуални действия и определените от съда срокове. Освен
това, за разлика от протоколите, съдебните решения се публикуват и са
общодостъпни, така че страната е имала възможност при своевременно извършена
справка в законния срок за постановяване на решението /чл.316 ГПК/ да се
осведоми както за съдържанието му, така и за срока за обжалването му.
Същата е била наясно, че делото е
разгледано по реда на бързото производство, поради което за съда съществува
задължение да посочи датата, на която ще постанови съдебния си акт, от която
започва да тече срока за обжалване на решението /чл.315, ал.2 ГПК/. Вярно е, че
в цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.315, ал.2 ГПК не е посочено, че
решението подлежи на обжалване, считано от постановяването му. Но съдържанието
на разпоредбите на чл.315 и чл.316 ГПК е ясно, като въпросът за това от кога
тече срокът за обжалване на решението, постановено по реда на бързото
производство е разрешен с ТР № 12 от 11.03.2013г. по т.д.№12/2012г. на ОСГК,
мотивите на което са възпроизведени и в обжалвания съдебен акт- срокът за
обжалване на решението започва да тече от деня, в който е постановено, ако
денят на обявяването съвпада с деня, посочен от съда в заседанието, в което е
приключено събирането на доказателствата и е даден ход по същество. Само
постановяването на акта на по-късна дата от обявената в съдебно заседание би
могло да доведе до претендираните от жалбоподателя последици, а именно- срокът
за обжалването му ще започне да чете от датата, на връчването на съдебния акт
на страната.
Дали конкретното дело е следвало
да бъде разгледано по общия ред, както процедирали други състави на районния
съд е въпрос, свързан с редовността на подадената въззивна жалба, поради което
не е предмет на обсъждане в настоящото производство.
Основателни са оплакванията в
жалбата, че съдът неправилно е счел за недоказани твърденията, че процесуалният
представител на жалбоподателя е ползвал платен годишен отпуск в срока за
обжалване на решението. От приложеното заявление за отпуск е видно, че за
периода от 27.12.2019г. до 3.01.2020г. на юрисконсулт Николова е разрешен
платен годишен отпуск, като липсват доказателства, че същия не е бил ползван в
действителност. Но, същевременно от това заявление е видно, че същото е
подадено на 12.12.2019г., т.е. на първия ден, от който е започнал да тече
двуседмичния срок за обжалване на решението, от което следва извода, че не се
касае за особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.65 ГПК, което да е
попречило на страната да подаде своевременно въззивната жалба, макар и с
бланкетно съдържание.
В заключение, въззивната
инстанция приема, че в случая не са налице предпоставките на чл.64, ал.2 от ГПК, поради което молбата за възстановяване на срока за обжалване на решението
по гр.д.№6946/2019г. на БРС е неоснователна.
Ето защо жалбата следва да се
остави без уважение.
На основание чл.274, ал.4 ГПК във
връзка с чл.280, ал.3 ГПК настоящото определение е окончателно.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№16971
от 22.05.2020г. по описа на БРС, подадена от Главна дирекция „Гранична
полиция“- МВР, чрез пълномощника юрисконсулт Агнес Николова, против определение
№1915 от 28.02.2020г., постановено по гр.д.№6946/2019г. по описа на Бургаския
районен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
възстановяване на срока за обжалване на решение №3543 от 12.12.2019г.,
постановено по същото дело.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.