Р Е
Ш Е Н
И Е №2003
гр. Бургас, 15.12.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на осми
декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 2331 по описа за
2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда
на чл.64, ал.7 от ЗМВР във вр. с чл.145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба,
подадена от И.З.В., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Д.Е.,
против разпореждане № 3292р.-17570/17.09.2021г.,
издадена от инспектор в сектор „Охранителна полиция“ при 4 РУ-Бургас към ОД на
МВР гр.Бургас С.М.А..
С разпореждането на И.З.В.,
в качеството му на собственик на плавателен съд, тип моторна лодка, с рег.№ БС
2458, е наредено в 5 дневен срок да премести от морски плаж „Отманли“, находящ
се в близост до бивша водолазна база, т.нар. „Кораб“, пътно превозно средство,
тип ремарке, без регистрационен номер, върху който е поставен плавателен съд с
рег.№ БС 2458- тип моторна лодка.
Жалбоподателят иска
отмяна на оспорения акт. Счита, че същият е издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Според него, разпореждането е лишено от мотиви- фактически и правни
основания за издаването му, което препятства възможността за преценка компетентността на издателя му. Твърди, че
превозното средство е поставено в имот, собственост на „Пламс 2001“ ЕООД, по
отношение на който жалбоподателят и А.Д.Ф.има право на стопанисване. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител адв. Д.Е., поддържа жалбата и направеното с
нея искане. Според него „ от представената преписка става ясно, че това
разпореждане е издадено с цел проверка по ЗУЧК, където в случая издателят на
разпореждането не разполага с такива правомощия съгласно ЗУЧК“.
Ответникът – инспектор в
сектор „Охранителна полиция“ при 4 РУ-Бургас към ОД на МВР гр.Бургас С.М.А.,
оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че разпореждането е
законосъобразно. Заявява, че твърдението на жалбоподателя, относно
местоположението на пътното превозно средство, е невярно. Тезата си аргументира
с представените по делото скици, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър
за ПИ 972 и ПИ 973.
Съдът намира жалбата за
допустима.
Подадена е от лице с
доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта и в предвидения от закона,
срок.
І.ФАКТИТЕ:
По повод подаден сигнал от Министерството на
туризма 4 РУ-Бургас към ОД на
МВР гр.Бургас, извършило проверка във връзка с паркирани превозни средства на
територията на морски плаж „Отманли“, община Бургас, област Бургас.
В хода на проверката, на
19.08.2021г., било установено, че на
пясъчната ивица до бившата водолазна база или т.нар. „Кораб“ се намират 2бр.
лодки (едната с рег.№ БС 2458, другата- без рег. табела), 2бр. джетове с рег. №
А0013 и А0409 и 1бр. каравана с липсваща рег. табела.
Установено било и че превозните средства лодка с рег.№ БС 2458 и джет с рег. №
А0013 са обща собственост на А.Ф.и И.В..
С цел установяване на собствеността на терена,
върху който били разположени превозните средства, полицейските служители
изпратили запитване до Областния управител на Област Бургас, относно статута на
крайбрежната морска ивица, граничеща с поземлен имот с идентификатор
07079.10.941 и поземлен имот с идентификатор 07079.10.941.1 и координати 42°’26'09"N 27°31'35”Е и дали същата представлява плаж по смисъла на ЗУЧК.
Според представения отговор ПИ, граничещи с ПИ
07079.10.941 са:
ПИ с идентификатор 07079.10.973 по КККР на
гр.Бургас, с вид на територията: горска и с начин на трайно ползване „Друг вид
дървопроизводителна гора“, частна държавна собственост. Според СпКР на морски
плаж „Отманли“, в имота попадат 781 кв.м. от
морски плаж „Отманли“ и 121 кв.м. брегоукрепително съоръжение;
ПИ с идентификатор 07079.10.972 по КККР на
гр.Бургас, с вид на територията: защитена и с начин на трайно ползване
“Крайбрежна плажна ивица“, за която има съставен акт за изключителна държавна
собственост № 1052/03.06.2008г. Според СпКР на морски плаж „Отманли“, в имота
попадат 570 кв.м. от морски плаж
„Отманли“.
ПИ с идентификатор 07079.10.939 по КККР на
гр.Бургас, с вид на територията:горска, с начин на трайно ползване „Друг вид
дървопроизводителна гора“, собственост на частна религиозна организация. Според
СпКР на морски плаж „Отманли“, в имота попадат 46 кв.м. от морски плаж „Отманли“.
С отговора на Областния управител били представени
и сателитни снимки, с нанесени граници на част от морския плаж, съгласно
специализираната карта.
Информацията, предоставена от Областния управител
била потвърдена и с представени от началника на СГКК гр.Бургас, скици. Като със
скица № 15-955819-30.08.2021г. било удостоверено, че ПИ с идентификатор
07079.10.973 е собственост на МЗГ Държавно лесничейство и „Пламс 2001“ ЕООД.
Въз основа на посочените документи проверяващите
установили, че превозните средства били паркирани в ПИ с идентификатор
07079.10.972 по КККР на гр.Бургас.
На 1.09.2021г. на морски плаж „Отманли“ била
извършена повторна проверка, при която върху плажната ивица било установено и
паркирано ремарке без регистрационен номер и номер
на рама, позиционирано на пясъка, като гумите са в морската вода на дълбочина
около 5-6 см, а теглича на пясъка, собственост на И.З.В., според изявление на същия.
Във връзка двете
превозни средства ( ремарке и плавателен съд с рег.№ БС 2458- тип моторна
лодка), разположени върху ПИ с идентификатор 07079.10.972
по КККР на гр.Бургас на И.З.В.
били съставени актове за установяване на нарушение за извършено нарушение на
разпоредбата на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК.
На 17.09.2021г. било издадено оспореното разпореждане.
В подкрепа на твърдението си, че по отношение на
имот с идентификатор 07079.10.973 жалбоподателят има право на стопанисване.
Същият представя договор за стопанисване, сключен между него и „Пламс
2001“ЕООД, на имот „находящ се в област Бургас, община Крайморие, местност
Ченгене скеле, Школа за подготовка на водолази- кораб и кей, заедно с 20 дка
прилежаща площ“.
ІІ.ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспореното разпореждане е издадено
от компетентен орган, в предвидената от закона, форма.
Разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР сочи, че полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават писмено.
По делото няма спор, че издателят на разпореждането
е полицейски орган- инспектор
в сектор „Охранителна полиция“ при 4 РУ-Бургас към ОД на МВР гр.Бургас, който
по силата на заеманата длъжност притежава правомощие да издава разпореждания до
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции.
В хода на развилото се административно производство
и при издаване на разпореждането не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Разпореждането е издадено след установяване на
всички факти, така както изисква разпоредбата на чл.35 от АПК.
Съдът намира за неоснователно възражението, че
същото е лишено от фактически и правни основания.
Разпореждането съдържа наименование на органа,
който го издава, адресат, правно основание, разпоредителна част с ясно
предписани задължения за адресата и ред за обжалване, дата на издаване с подпис
на издателя и означаване на длъжността му. Безспорно е изискването на
специалния закон по чл. 64, ал.
5, т. 3 от ЗМВР, за наличие на фактически и
правни основания като част от съдържанието на разпореждането на полицейския
орган.
В случая, последният не е изложил обстоятелствата,
във връзка с които е упражнил правомощието си по чл. 64, ал. 1
от ЗМВР. Независимо от това обаче, съдът
счита, че оспореното разпореждане съдържа фактически основания за издаване, т.
е. същото е надлежно мотивирано, с оглед документите, съдържащи се в
административната преписка. Посоченият начин на мотивиране с факти в документи,
предхождащи или съпътстващи издадения индивидуален административен акт, е
допустим и законосъобразен, в който смисъл е приетото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК
на ВС, което не е загубило действие, както и с оглед константната съдебна практика,
включително и в ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС. Приема се, че неизлагането на
мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, ако фактическите основания се съдържат в друг документ
към административната преписка и са относими към посоченото правно основание.
Фактическите основания представляват мотивите, от които страните и съдът могат
да разберат съображенията на органа, които са го ръководели при издаване на
съответния административен акт. Въз основа на тях адресатите на акта и съда
разбират на какво основание и във връзка с какви конкретни факти и
обстоятелства е издаден съответният акт. В случая, от такъв характер са
приложените към преписката писмени доказателства. Същите съдържат изложение на
фактическите обстоятелства, въз основа на които органът е издал разпореждането
по чл. 64, ал. 1
от ЗМВР, т. е. налице е относимост към
правното основание на административния акт.
Описаните в справка № 3292р-18308/28.09.2021г. на
началника на 4 РУ на ОД на МВР Бургас и докладни записки № 3292р-18308/28.09.2021г. на инспектор Севги
Адем и № 3292р-16387/30.08.2021г. на ст. Инспектор Д.Дачев, съдържащи се в административната
преписка, фактически обстоятелства- разполагането на превозни средства,
собственост на жалбоподателя върху плаж, представляващ изключителна държавна
собственост, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на
разпореждането.
В този смисъл описаните по – горе писмени
доказателства са част от административната преписка по издаване на обжалваното
разпореждане и съдържат фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК. Затова съдът намира за
опровергано от доказателствата съдържащи се в преписката твърденията на
жалбоподателя, че оспорваното разпореждане следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, тъй като не съдържа фактически и правни основания за
издаването му, както и поради това, че не е мотивирано.
Съдът намира за неоснователно и твърдението, че
издателят на разпореждането не притежава материална компетентност, тъй като
проверката е извършена с цел установяване на нарушения по ЗУЧК, по който закон
полицейските органи са единствено компетентни да съставят актове за нарушения
по чл.30, ал.3 от ЗУЧК.
Вярно е, че в случая е установено нарушение на
чл.17б, ал.1 от посочения закон, който забранява преминаването, паркирането и престоят на
превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.
За това нарушение нормата на чл.30, ал.3 от ЗУЧК предвижда налагане на санкция.
Този факт обаче, не изключва компетентността на
полицейските органи да издават разпореждания от вида на процесното.
Провеждането на процедура по установяване и санкциониране на административни нарушения, не изключват правомощията на полицейските служители да разпоредят преустановяване на действия, нарушаващи обществения ред независимо дали същите тези действия имат белезите на административни нарушения или не.
Общественият ред е състояние на обществените отношения, при което лицата
придържат своето поведение към изискванията на нормите, които обществото е приело. Тези норми могат да бъдат правни или нравствени (морални). Т.е. понятието за обществен ред включва освен спазването на етични правила, така и съблюдаването на правовия ред (спазването на законите).
В случая действията, които нарушават
обществения ред като затрудняват използването на морския плаж и нарушават изрично предвидена
законова забрана, са категорично установени, а правомощието по охрана на
обществения ред е изрично предвидено с нормата на чл.6, ал.1, т.2 и чл.14, ал.1
от ЗМВР.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че превозните средства са се
намирали в имот с идентификатор 07079.10.973, по отношение на
който той има право на стопанисване.
На първо място, от представения по делото договор
за стопанисване не може с категоричност да се определи обхвата на територията,
предоставена за стопанисване. Още повече, че в имот с идентификатор
07079.10.973 попадат и 781 кв.м. от
морски плаж „Отманли“ и 121 кв.м. брегоукрепително съоръжение, по силата
на чл.6, ал.3 от ЗУЧК, морските плажове са изключителна държавна собственост.
На следващо място, самото наличие на договор за
стопанисване не предпоставя автоматично извод, че превозното средство се е
намирало върху територия, попадаща в обхвата на договора.
Отделно от това по делото са представени достатъчно
доказателства, които сочат, че процесното пътно превозно средство тип ремарке, без регистрационен
номер, върху който е поставен плавателен съд с рег.№ БС 2458- тип моторна лодка
е било разположено в ПИ с идентификатор 07079.10.972
по КККР на гр.Бургас, който имот е с начин на трайно ползване „Крайбрежна
плажна ивица“ и е изключителна държавна собственост.
По изложените съображения съдът намира, че разпореждане № 3292р.-17570/17.09.2021г. е издадено при
правилно приложение на закона. Затова подадената срещу него жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.З.В., ЕГН **********, подадена чрез процесуален
представител адв. Д.Е., против разпореждане № 3292р.-17570/17.09.2021г., издадена от инспектор
в сектор „Охранителна полиция“ при 4 РУ-Бургас към ОД на МВР гр.Бургас С.М.А..
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: