№….…/.….07.2017г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар
Христина Христова ,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1566 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕКОЕНЕРДЖИ
ДОБРИЧ 3“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България
№ 110, бл.Б, ет.7, против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да му заплати сумата
от 198863,69лв., представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Карапелит“, за
м.Октомври и Ноември 2015г., за която са издадени Дебитно известие №
62/27.09.2016г. към Фактура № 48/31.10.2015г. на стойност 94247,27лв и Дебитно
известие № 63/27.09.2016г. към Фактура № 50/30.11.2015г. на стойност
104616,42лв, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът
е собственик на вятърна електроцентрала Карапелит с обща инсталирана мощност
4000 kW, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание
договор за присъединяване №3599/28.09.2009-3125-ВГ-02.11.09-4028-ВГ-25.02.10,
сключен на 14.04.10г. между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД, както и че същата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-ст.44/23.03.2012г.
Твърди, че ищецът е сключил Договор за изкупуване на електрическа енергия №
200/19.06.2012 г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, по силата на който последният се
е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури,
произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР
с Решение № Ц-18/20.06.2011г. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на
чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно
специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени
преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като
спрямо ищеца било установено нетно специфично производство 1907 kWh при цена 191лв/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и 2139 kWh при цена 173,06лв/ MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч. Твърди, че за
произведената ел.енергия над 1907 kWh за м.10.15г. и м.11.15г. при работа
на електроцентралите до 2137 kWh, за която били подписани протоколи за отчет, били издадени фактури по цена за излишък , но тъй като работата на ВяЕЦ
достигнала до и над 2250ч., били издадени дебитни известия за фактуриране на
произведената за посочените месеци ел.енергия по цена, представляваща разлика
между фактурираната цена за излишък и префернциалната цена по т.2.7 от Решение
№ СП-1/31.07.15г. на КЕВР. Твърди, че срокът за заплащане на фактурите и
дебитните известия е изтекъл като към момента незаплатената сума възлизала на
198863,69лв. Счита, че ограничаването на приложението на преференциалните цени
единствено до нетното специфично производство, определено за ВяЕЦ, работещи до
2250ч., е неправилно, тъй като поради характеристиката на вятърните турбини,
същите могат да оперират както до, така и над 2250 ч. в рамките на една година,
и ответникът от своя страна до постановяване на Решение № СП-1/31.07.15г. е
заплащало на ищеца преференциална цена в размерите, определени с Решение № Ц-18/20.06.2011г.
С допълнителната искова молба оспорва възраженията в отговора, като твърди, че изрично
в чл. 16, ал. 4 от Договора за изкупуване страните са договорили, че при
достигане на 2250 пълни годишни ефективни часове на работа на централите, за
следващите пълни ефективни часове до края на календарната година,
преференциалната цена се определя съобразно втората категория цена по решението
за определяне на преференциални цени на КЕВР – за работа на ВяЕЦ над 2250 часа.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Владислав Варненчик,ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск
по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за
изкупуване на ел.енергия. Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера
на нетното специфично производство е преференц.цена , определена с Решение № Ц-18/20.06.2011г., а за количеството
ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство приложима се явява
цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК
ЕАД, на когото ответникът продавал изкупените количества ел.енергия, относно
приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно
приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал
произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за
излишък. Твърди, че задълженията по издадените от ищеца фактури за м.10.15г. и
м.11.15г. са били заплатени, а тези по допълнително издадените дебитни известия
оспорва като неправилно определени, тъй като количествата на произведена
ел.енергия над 1907 квтч следвало да се заплащат по цена за излишък. Счита, че
ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения, тъй като при издаването
на тези известия не е спазил чл.16 от договора, съотв. чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и
Решение № СП-1/31.07.15г. В допълнителният
отговор оспорва твърденията в допълн.искова молба.
Конституираното на страната на
ответника трето лице – помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, намира
предявения иск за неоснователен.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник - вятърна
електроцентрала Карапелит с обща инсталирана мощност 4000
kW, която е
присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване
№3599/28.09.2009-3125-ВГ-02.11.09-4028-ВГ-25.02.10, сключен на 14.04.10г. между
ищеца и Е.ОН България Мрежи АД, както и че същата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-ст.44/23.03.2012г
Не се спори още, че с
Договор за изкупуване на ел.енергия, сключен между страните по делото, по
силата на който ответникът се е задължил да изкупува произведената от ищеца електрическа
енергия за срок от 12г. В чл.16, ал.3 от договора е определена цената , по
която ще се продава ел.енергия, определена с Решение №Ц-18/20.06.11г. а именно
– 191лв/ мWh, като в ал.4 е посочено, че при
достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове за следващите такива цената е
173,06лв/Мвч.
Представени са по делото протоколи за отчет на
произведена и постъпила в
електроразпр.мрежа ел.енергия от ВтЕЦ Карапелит-1 за м.10.15г. и м.11.15г.,
както и фактура №48/31.10.15г. за заплатена ел.енергия за м.10.15г. за 431602 мWh на стойност 4675,90лв, и фактура №50/30.11.15г. за заплатена ел.енергия за
м.11.15г. за 487200 мWh на стойност 7049,83лв.
От изслушаното по делото заключение
по комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че
нетно специфично производство на ел.енергия от 1907 kWh е достигната от ВяЕЦ Карапелит при мощност от 4 мW през м.10.15, а
нетно специфично производство на ел.енергия от 2139 kWh е достигната от същата през
м.11.15г. Сочи се, че произведената от процесната ВяЕЦ ел.енергия от двата
ветрогенератора се измерва от общ елетромер и същата за 2015г. е в размер на
9785364 kWh. Вещото лице сочи, че натрупаното произведено
количество ел.енергия през м.10.15г. е 8059602 kWh, от което количеството, произведено
след достигане на нетно специфично производство от 1907 kWh,
е 431602 kWh., а натрупаното произведено количество ел.енергия през м.11.15г. е
8995452kWh,
от което количеството произведено след достигане на нетно специфично
производство от 2139 kWh е 439452 kWh. Дава се заключение, че стойността
на ел.енергия, произведена от ищеца след достигане на нетното специфично
производство / НСП/ , определено от т.2.7 от Решение №СП-1/31.07.15г. на ДКЕВР по цена за излишък на баланс.пазар,
е в размер на 16816,79 лв без ДДС и 20180,14лв с ДДС. Сочи се, че стойността на
цената за излишък на количествата, надхвърлящи НСП , е изчислена правилно за
м.11.15г., а за м.10.15г. се установява разлика от 65,97лв без ДДС, което в
с.з. вещото лице обяснява, че се дължи на закръгляне на стойността на цената на
излишък на баланс.пазар. Сочи се, че ВяЕЦ
Карапелит-1 е достигнала 2250 пълни ефективни часове работа през м.12.15г. и
количеството ел.енергия, произведено над тези часове е 785364 kWh. Вещото лице посочва, че една
електроцентрала може да попадне последователно в две ценови категории при
работа до и над 2250ч. в рамките на едногодишен период.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
По делото няма спор, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник - вятърна
електроцентрала Карапелит с обща инсталирана мощност 4000
kW, която е
присъединена към електроразпр.мрежа, както и че ответникът в качеството си на
краен снабдител е задължен да изкупува произведената от първия ел.енергия по преференциални цени, които се
определят от КЕВР. Процесното правоотношение, макар и нормативно предвидено на
договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е ограничена
с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съответно
цените, на които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или
общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1,
т.1 ЗЕ.
Между страните няма спор, че по отношение на
конкретното правоотношение за спорния период относими се явяват
преференциалните цени , предмет на Решение №Ц-18 от 20.06.11г. и Решение №СП-1
от 31.07.15г.
Съгласно чл.31 от ЗЕВИ в редакцията му към сключване
на процесния договор произведената от ищеца ел.енергия следва да се изкупува от
обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от
ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по
смисъла на ЗУТ на енергийния обект за производство на електрическа енергия, с
изключение на енергията, посочена в ал.5 на същия член, като по делото няма
спор, че процесната такава не попада в това изключение. Съгласно измененията на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.14г., на преференциални цени се изкупува
само количеството ел.енергия до размера на определената средногодишна
продължителност на работа съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на
конкр.производител, а за горницата – по утвърдената от ДКЕВР цена, по която
общ.доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и
електроразпред.дружества. С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила
от 24.07.15г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за
излишък на балансиращия пазар. Посочената разпоредба на общо основание намира
приложение както към бъдещи производители , така и към тези, които вече имат
сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми,
изключващи действието му от определени заварени правоотношения. Въведеното
редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по преференциални цени, е
обвързано с нетното специфично производство, съгласно решението на КЕВР, въз
основа на което те са определени. С оглед на това и в изпълнение на §17 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-18/20.06.2011г., а именно: т. 2.7. – 1907 kWh, при определената
цена – 191лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи, работещи до 2250 часа и
т. 2.8. – 2139 kWh, при определената цена 173,06лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел.централи
работещи над 2250 часа.
Съобразно клаузите на сключения договор за изкупуване
на ел.енергия, в частност тези, регламентиращи договорената цена, се установява
постигнато съгласие между страните за относимостта към конкретната ВяЕЦ на т.7
от Решение № Ц-18/20.06.2011г, касаещо централи, работещи до 2250часа. Ищецът
не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект
съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория
ВяЕЦ, работещи над 2250часа на годишна база, в който случай преференциалната
цена би била определена на 173,06лв/Мвтч. Предвид това и съгласно Решение №
Ц-18/20.06.2011г., т. 2.7. нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ
като ценообразуващ елемент е 1907 kWh. Видно от заключението на вещото
лице нетното специфично производство от 1907 kWh за м.10.15г. е достигнато на
13.10.15г., като количеството ел.енергия, произведено след достигане на НСП е
431602 kWh. за същия месец. С оглед на така установеното по
преференциални цени подлежи на изкупуване част от произведената ел.енергия за м.10.15г.
/ тази до достигане на НСП/, а останалото произведено количество за същия месец
и цялото произведено през м.11.15г. количество подлежат на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар. Този извод е в
съответствие с относимите за периода разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и
Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба
към централите от съотв.вид.
Между страните няма спор, че ответникът е заплатил
количествата ел.енергия, надхвърлящи НСП, за процесния период по цена за
излишък съгласно приложени фактури №48/31.10.15г. и №50/30.11.15г., нито е
налице спор относно размера на дължимата цена за излишък. Установената от вещото лице разлика от
65,97лв без ДДС не следва да бъде взета предвид, доколкото последното в с.з.
изрично заявява, че същата се дължи на извършени закръгляния при изчисленията,
което би следвало да се прави с пълните незакръглени числа, а на закръгляне ще
подлежи крайната сума, която е предмет на изпълнение.
С оглед на така изложеното съдът намира, че
предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователна
се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени по реда на чл.78,
ал.3 от ГПК сторените от ответника в производството разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
е неоснователно, доколкото последното е в рамките на установения в чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба №1/09.07.04г. минимум. Предвид това следващите се на ответника
разноски се явяват в размер на 6912лв – разноски за вещо лице и
адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕКОЕНЕРДЖИ ДОБРИЧ 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.България № 110, бл.Б, ет.7, срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 198863,69лв., представляваща дължима, но незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ „Карапелит“, за м.Октомври и Ноември 2015г., за която са
издадени Дебитно известие № 62/27.09.2016г. към Фактура № 48/31.10.2015г. на
стойност 94247,27лв и Дебитно известие № 63/27.09.2016г. към Фактура №
50/30.11.2015г. на стойност 104616,42лв, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на
исковата молба – 15.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕКОЕНЕРДЖИ ДОБРИЧ 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.България № 110, бл.Б,
ет.7, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Владислав Варненчик,
ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, сумата от 6912лв. /шест
хиляди деветстотин и дванадесет лева /, представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач на страната
на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание
чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: