Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260265
24.02.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на първи
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2464/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивни жалби на П. К. Б., ЕГН **********, в качеството
й на ЕТ „П. Б.- А. метал
дизайн“, със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул. ***, и
Община Раковски, чрез пълномощника й адв.
М. Л.-
З., против Решение №404 от 06.02.2020г., постановено по
гр.д. №11389/2019г., по описа на Районен съд-
Пловдив, V гр.с.
С жалбата на П.
К. Б.,
в качеството й на
ЕТ „П. Б.- А. метал
дизайн“, решението се
обжалва в частта
му, с която е била
осъдена да заплати
на Община Раковски
сумата
от 7660 лв., представляваща получен
на отпаднало основание аванс по договор от
18.09.2017г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба до
окончателното й заплащане,
както и сумата от 629,82
лв.- обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.-07.07.2019г. В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение, като
се иска отмяната му
и отхвърляне на исковете.
Ответната страна
по въззивната жалба- Община
Раковски, чрез пълномощника си
по делото адв. М.
Л.- З., оспорва
същата и иска
оставянето й без
уважение.
С
жалбата на Община Раковски
решението се обжалва в частта
му, с която е била отхвърлена
претенцията й за
заплащане на сумата от 766 лв.-
неустойка по чл.10 от договор
от 18.09.2017г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба до
окончателното й заплащане,
както и сумата от 62,98
лв.- обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.-07.07.2019г. В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението в посочената му част,
като се иска отмяната
му и уважаване
на отхвърлените искове.
Ответната страна
по въззивната жалба-
П. К. Б., в
качеството й на
ЕТ „П. Б.- А. метал
дизайн“, не е взела
становище по същата.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи, както и служебно за
допуснато при постановяването му нарушение
на императивни
материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по правния
спор между страните.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с искове с
правно основание чл.55, ал.1,
чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията
и договорите, като ищецът
Община Раковски е
искал постановяване на решение,
с което ответникът П. К. Б., в качеството
й на ЕТ „П. Б.- А. метал
дизайн“, да бъде осъдена
да заплати следните
суми: сумата
от 7660 лв., представляваща получен
на отпаднало основание аванс по договор от
18.09.2017г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба до
окончателното й заплащане; сумата от
629,82 лв.- обезщетение
за забавено плащане на посочената сума за периода
15.09.2018г.-07.07.2019г.;
сумата от 766
лв.- неустойка по чл.10
от договор от 18.09.2017г.,
ведно със законната лихва
върху нея от датата на
подаване на исковата молба
до окончателното й
заплащане, както и сумата от
62,98 лв.- обезщетение
за забава за периода
15.09.2018г.-07.07.2019г.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се установява
от представените писмени доказателства, че
на 18.09.2017г. между
Община Раковски, като възложител,
и ответникът, като
изпълнител, е бил сключен
договор, по силата на който
ответникът е поел
задължението да изработи,
достави и монтира 5
броя спирки за
нуждите на Община Раковски
в срок от 5 месеца
от датата на подписване
на договора. Няма спор, а и
е видно от
представеното платежно
нареждане, че съгласно уговореното
в договора на
13.10.2017г. Община Раковски е
заплатила на ответника авансово
сумата от 7660
лв. От страна на ответника не
са ангажирани доказателства да
е изпълнил поетите
с договора задължения, като с
писмено предизвестие от 30.07.2018г., връчено на ответника
на 15.08.2018г., кметът
на Община Раковски
я е уведомил, че на
основание чл.14, т.2 от
договора прекратява същия след
изтичане на 30 дни
от връчване на
предизвестието и претендира връщане
на заплатения аванс
в размер на 7660 лв., както
и на уговорената
в чл.10 от договора
неустойка в размер на
766 лв. При
така установените
обстоятелства по делото
претенциите на Община
Раковски за връщане
от ответника на заплатената му
авансово сума по договора,
ведно с лихва
за забава върху нея от датата
на прекратяване на договора е
основателна и следва
да се уважи. Ответникът, който носи
доказателствената тежест, не установява
да е изпълнил поетите
с договора задължения да изработи,
достави и монтира 5
броя спирки за
нуждите на Община Раковски
нито в срока, предвиден в договора,
нито след връчване
на писменото предизвестие. При това
положение предвид
допуснатото неизпълнение за
Община Раковски, в качеството
й на възложител, е
възникнало правото по чл.14,
т.2 от
договора да прекрати същия, което
тя е упражнила
с изпратеното до ответника
писмено предизвестие. С оглед развалянето
на договора и
съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.1 от ЗЗД
за ответника е
възникнало задължението да върне
получената авансово сума
по него. Предвид отправената
му покана за
това той е изпаднал
в забава съгласно чл.84, ал.2
от ЗЗД, поради което
дължи и обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 от
ЗЗД в размер на законната
лихва. Размерът на
същото върху главница от
7660 лв. за периода
15.09.2018г.-07.07.2019г.
възлиза на 629,82 лв., видно
от приложеното към исковата
молба и неоспорено изчисление
от онлайн- калкулатор.
Съгласно
разпоредбата на чл.10 от
договора при неоснователен
отказ на изпълнителя
да изпълни задълженията
си по него той дължи на
възложителя неустойка в размер
на 5% от стойността на договора. По делото
не се установява
изпълнителят да е
предприел някакви действия
за изпълнение на
задълженията си нито в
уговорения в договора срок, нито в
допълнително предоставения му
с писменото предизвестие
нов 30- дневен срок. Не са ангажирани
доказателства така допуснатото
неизпълнение да се дължи на
причини, за които
изпълнителят не отговаря,
поради което следва да се приеме, че е
налице виновно бездействие
от негова страна, което по
смисъла на чл.10
от договора съставлява отказ
да изпълни задълженията си. При
това положение същият дължи
на възложителя предвидената в
клаузата на чл.10
неустойка в размер на
766 лв., като предявеният иск
за заплащането й
е основателен и следва
да се уважи.
Основателна е и претенцията
за заплащане на
обезщетение за забава върху
неплатената неустойка. Съгласно
формираната трайна съдебна практика /Решение № 147 от 16.07.2013 г.
на ВКС по
гр.дело № 1372/2012г., ІV
г.о.; Решение № 65 от
24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., Решение № 230 от 13.07.2011 г. на ВКС по
т. д. № 1088/2009 г., II т. о., Решение № 73 от 29.06.2011 г. на ВКС
по т. д. № 683/2010 г., І т. о./ при забава да се изпълни паричен дълг, макар
и под формата на неустойка, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Отправеното до
изпълнителя писмено предизвестие
съдържа искане за заплащане
и на неустойката
по чл.10 от договора,
поради което има характер на
покана по смисъла на
чл.84, ал.2 от ЗЗД
и след изтичане
на 30- дневния срок
от получаването му
поставя изпълнителя в забава
и по отношение на задължението
за заплащане на неустойка в размер
на 766 лв.
Ето защо ответникът дължи
на ищцовата община обезщетение
за забава съгласно чл.86, ал.1 от
ЗЗД за периода 15.09.2018г.-07.07.2019г., което възлиза
на 62,98 лв., видно от
приложеното към исковата молба
и неоспорено изчисление от
онлайн- калкулатор.
По така
изложените съображения в частта
му, с която
ответникът е бил осъден
да върне на
Община Раковски сумата
от 7660 лв.-
заплатен аванс по
договора, както и
сумата от 629,82
лв.- мораторна лихва
за периода
15.09.2018г.-07.07.2019г.,
обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
В частта му, с
която са били
отхвърлени претенциите на
Община Раковски за сумата
от 766 лв.-
неустойка по чл.10 от
договора, и сумата от 62,98
лв.- мораторна лихва
върху нея за периода
15.09.2018г.-07.07.2019г.,
обжалваното решение следва
да бъде отменено,
като вместо него се
постанови уважаване на
посочените претенции.
С оглед
изхода на спора в полза на
ищцовата страна следва да
бъдат присъдени в пълен размер
направените по делото разноски
за двете инстанции- сумата от
още 49,20 лв.-
неприсъдена част от
доказаните разноски за
първата инстанция и
сумата от 50
лв.- разноски за
въззивната инстанция или общо
сумата от 99,20
лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№404 от 06.02.2020г., постановено по гр.д. №11389/2019г., по описа на Районен
съд- Пловдив, V гр.с., в
частта му, с която
П. К. Б.,
ЕГН **********, в качеството
й на ЕТ „П. Б.-
Анрад метал дизайн“,
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. ***,
е била осъдена да
заплати на Община
Раковски сумата
от 7660 лв., представляваща получен
на отпаднало основание аванс по договор от
18.09.2017г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба до
окончателното й заплащане,
както и сумата от 629,82
лв.- обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.-07.07.2019г.
ОТМЕНЯ Решение №404 от 06.02.2020г., постановено по гр.д. №11389/2019г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с. в
частта му, с която
е бил отхвърлен
предявения от Община
Раковски, против П. К.
Б., ЕГН
**********, в качеството й
на ЕТ „П. Б.- А.
метал дизайн“, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „***, иск за заплащане на сумата от 766 лв.-
неустойка по чл.10 от договор
от 18.09.2017г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба до
окончателното й заплащане,
както и сумата от 62,98
лв.- обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.-07.07.2019г., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. К. Б., ЕГН **********, в качеството
й на ЕТ „П. Б.- А. метал
дизайн“, със седалище и
адрес на управление гр.
Асеновград, ул. „***,
да заплати на Община
Раковски, сумата от 766
лв.- неустойка по чл.10
от договор от 18.09.2017г.,
ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба до
окончателното й заплащане,
както и сумата от 62,98
лв.- обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.-07.07.2019г.
ОСЪЖДА П. К. Б., ЕГН **********, в качеството
й на ЕТ „П. Б.- А. метал
дизайн“, със седалище и
адрес на управление гр.
Асеновград, ул. „***, да
заплати на Община Раковски,
сумата от 99,20 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.