Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 18.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2463 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.В.Д.,
депозирана против наказателно постановление № 19-1085-001271/29.05.2019г.,
издадено началник група към ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, в частта му
по т. 1, в която на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В частта му досежно т. 2 от НП, същото не е обжалвано и е
влязло в сила.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил посоченото административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа депозирана жалба. В хода и по реда на съдебните прения се релевират доводи, че не е осъществен състава на нарушението, тъй като жалбоподателят се е явил, за да даде кръвна проба, но му е било отказано вземането на такава.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-001271 (бланков № 060278) от 18.05.2019г. за това, че на 18.05.2019г., около 00,40 часа, в град Русе, на ул. „Прага“ – зад бл. „Никола“, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег. № Р 16 11 КМ, отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 19-1085-001271 от 29.05.2019г., при същата правна квалификация на деянието и фактическо описание, че на посочените в АУАН дата, час и място, жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико –токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и на основание чл. 53 ЗАНН, и чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца”.
Както акта за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателното постановление съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
По гореизложените мотиви, съдът намира че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената оценка на същите, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде обоснован извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана неговата отговорност.
За да е налице отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за който водача да бъде санкциониран, следва да не е бил успешно приложен който и да било от алтернативните способи за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания.
В настоящия случай, няма спор, а и от всички гласни доказателства по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. На същия е издаден талон за изследване №0033295, който му е бил връчен на 18.05.2019г. в 01,20 часа, с който му е указано до 40 минути да се яви в УМБАЛ – Канев за вземане на кръв и урина.
Видно от приложените по делото заверено копие на извадка от амбулаторен дневник на терапевтичен кабинет към Мултипрофилно спешно отделение (лист 28-30 от делото), в указания му срок, лицето доброволно се е явило и е представило, издаденият му талон за медицинско изследване, за да му бъде извършена проба за наркотични вещества, като същата не е била взета, тъй като лицето се е явило без документ за самоличност. Факта, че лицето не е имало документ за самоличност – СУМПС и лична карта, по време на извършената му проверка от полицейските служители безспорно се установява от всички събрани в хода на производството гласни и писмени доказателства, и полицейските служители е трябвало да съобразят това обстоятелство, както и факта, че поради липса на документ за самоличност на лицето, същото няма да може да изпълни даденото му с талона за медицинско изследване предписание да даде кръв за изследване, а така също и да съобразят разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която правна норма в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и да придружат лицето до лечебното заведение.
Друго би било разрешението, ако едва при явяването си в лечебното заведение, лицето не е представило документ за самоличност, но в конкретния случай, лицето обективно не е имало в себе си такъв документ, което е налагало полицейските служители да придружат лицето, за да бъде обезпечана предвидената в закона възможност същото да избере начина по-който да му бъде извършено изследването, като даде кръв за изследване и по този начин, да бъде предоставена възможност на същото да упражни признатите му от закона и издадената въз основа на него наредба права. Самият факт, че лицето се е явило в указания му срок, за да бъде изследвано и този факт е безспорно установен и доказан, не може да обоснове извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, тъй като за да се приеме, че е налице отказ от извършване на проверка, лицето трябва да откаже или да не изпълни разпореждания на контролния орган, касаещи всеки един от разписаните в наредбата методи, за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като само и единствено при отказ на лицето да му бъде извършена проверка, включваща всеки един от разписаните в наредбата методите би могло да се приеме, че е налице отказ от негова страна, а в настоящият случай от доказателствата по делото не може да бъде обоснован извод, че лицето е отказало да му бъде извършено медицинско изследване и не е изпълнило даденото му предписание с талона за медицинско изследване.
По гореизложените мотиви, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от същия разноски в хода на съдебното производство, в размер на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, а именно 350 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие и липсата на възражение от страна на административнонаказващия орган за прекомерност на разноските.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1085-001271/29.05.2019г., издадено
Началник Група към ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, в ЧАСТТА МУ по т. 1, с което на И.В.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение по чл.
174, ал. 3 ЗДвП.
В частта му по т. 2
от НП, същото не е обжалвано е и влязло в сила.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.
63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА
от 350,00 (триста и петдесет) лева,
представляваща разноски в хода на съдебното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: