Решение по дело №115/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „БАРТИНА“, [ЕИК], [населено място], представлявано от К. М. срещу Решение № 48 от 23.10.2023г. по АНД № 65/2023г. по описа на РС- [община], с което е потвърдено НП № 21-2300036/15.05.2023г на директора на Д. И. по труда -[област]. С посаченото НП на Сдружение „Бартина“, [ЕИК] е наложена санкция в размер на 1 500лв. за нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 КТ. Касаторът твърди, че решението е неправилно и е постановено в противоречие с гласните доказателства. Твърди се, че не са ценени показанията на свидетелките З. и Р. Б., от които се установява, че Р. Б. не е била на работа по трудово правоотношение, а е пиела кафе с другата свидетелка извън обекта и е носила ушита в дома и по граждански договор готова продукция за предаване. Твърди се, че Р. Б. била силно притеснена в деня на проверката и написала под диктовка на служителите на ДИТ –[област] декларацията, което също не е ценено от съда. Иска се отмяна на решението, отмяна на НП и присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника си адв.Т., който поддържа жалбата и пледира тя да бъде уважена. Претендира за разноски.

Ответникът по касация - директора на Д. И. по труда - [област] в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата и пледира решението на РС -Д. да се остави в сила. Излага съображения, че съдебния акт е правилен и се основава на правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на ОП - [област] заема становище за неоснователност на касационната жалба.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено НП на директора на ДИТ-[област], с което на сдружението е наложена санкция за нарушение по чл. 62 ал.1 вр. чл. 1 ал.2 КТ. Съображенията на въззивния съд се свеждат до безспорна установеност на нарушението. Този извод според касационния съд е направен на база правилен анализ на доказателствата и при липса на потенциал за събиране на други доказателства, извън събраните. От гласните и писмените доказателства е безспорно установено, че на 09.03.2023г. Р. Б. е престирала труд в полза на работодателя си, като е шиела на негова шевна машина в неговия шивашки цех и по време на проверката не е споменала, че работи в къщи, че има граждански договор, че се намира в цеха, само за да предаде ушитата в къщи продукция или, за да изчисти конците на готовата продукция, която и върнали. В декларацията на лицето е посочено, че работи в сдружението от две години като шивачка, с уговорено месечно възнаграждение, почивни дни, дневна почивка и работно време, и без трудов договор, при сключен граждански договор. Гражданският договор е от 1 март 2023г. и е за ушиване на мострени бройки и пускане в производство, срещу възнаграждение 150 лв., за срок от 3 работни дни от получаване на моделите, с материали на възложителя, като според протокол от 13 март 2023г. работата е приета. Показанията на св. Р. Б. в частта, в която тя сочи, че проверяващите и диктували какво да пише в декларацията и че не прави разлика между граждански и трудов договор, се приемат от касационния съд за необективни и правилно в тази им част не са ценени от въззивния съд. Показанията на св.З., според която Р. била в цеха, за да си предаде продукцията, също се приемат за недостоверни. Установено е по делото престиране на работна сила, която е с характер на трудово правоотнение, тъй като св. Б. шиела на шевна машина на роботодателя, в неговото предприятие, с негови материали, при спазване на неговата организация на труд, с уговорено месечно възнаграждение, работно време, дневна почивка и междуседмична почивка. Установено е, че извършваната от лицето в момента на проверката дейност, е шиене на шевна машина в цеха, а посочената в гражданския договор задача е различна - да ушие мостри и да ги пусне в производството. В протокола, в който се приема работата по гражданския договор е посочено, че тя е ушила продукция по модел ** поръчка 38346-01. Срокът по гражданския договорае 3 дни, сключен е на 01 март 2023г., а работата е приета на 13.03.2023г. Очевидно е, че ако лицето работи в къщи по граждански договор, както сочи пред въззивния съд, то на 09.03.2023г. нямаше да е в цеха, за да предава готовата продукция, тъй като според протокола тази продукция е готова на 13.03.2023г., четири дни след проверката. Противоречието между показанията на св. Б. и посоченото в гражданския договор и протокола, както и противоречието между нейните показания и посоченото в декларацията, обуславя извод, че правоотношенията и не са граждански и че гражданският договор е съставен за целите на производството. Направеният от въззивния съд доказателствен анализ е основан на събраните по делото доказателства и изводът за наличие на елементите на трудово правоотношение е обоснован. Касационната инстанция счита, че изводът на въззивния съд, че е консумиран състава на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 КТ е правилен. Правилни са също изводите относно липсата на предпоставките на чл. 28 ЗАНН предвид нормата на чл. 415в ал.2 КТ. Касационните основания, посочени в жалбата са неоснователни и решението следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, в полза на ИА ГИТ следва да се присъдят разноски за юрисконсулт пред касационния съд в размер на 100лв.

Водим от горното Административен съд [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №48 от 23.10.2023г. по АНД №65/23г. на РС-[община].

ОСЪЖДА Сдружение „БАРТИНА“, [ЕИК], [населено място], представлявано от К. М. да заплати на ИА Главна инспекция по труда - [област] разноски в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.