Р
Е Ш Е Н И Е №119
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Шумен, 22.05.2*г.
Шуменски
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Азадухи Карагьозян
2. Ненка Цветанкова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в. гр. д. № 93 по описа за 2*г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
С Решение №36/14.01.2*г., постановено по
гр.д. №192/2018 г. по описа на РС Шумен е признато за установено по отношение
на И.Т.Г., Д.И.К. и Г.С.К., че П.А.М., ЕГН **********, с адрес *** е собственик
на следния недвижим имот- празно дворно място, представляващо парцел IX-29,
в кв.50 по плана на същото село, който съдържа собствено дворно място от
500 кв.м., при граници: улица, парцел X-30, парцел X*-29 и парцел VII-28, което
съгласно кадастралната скица представлява имот с идентификатор №32706.501.516 по
кадастралната карта на с. И.Б., с площ от 468 кв.м. С цитираното решение е
признато за установено по предявения от П.А.М. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 167, ал.
3 ЗЗД, че
договорна ипотека, сключена с Нотариален акт
№69, том *, per. № *, дело №*/23.10.2006г. на нотариус *с peг. №*на НК и
район на действие РС Шумен между „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр.С..., представлявано от изпълнителните
директори С.Ми Н.Н., Д.И.К., Г.С.К. и ЕТ
„Г.К. – Г.К.“ с ЕИК *е нищожна на основание чл.26, ал. във вр. с чл. 167, ал.
3 от ЗЗД- поради
противоречие със закона. С оглед изхода на спора, съдът е разпределил
отговорността за разноски между страните като ответниците Д.И.К., И.Т.Г. и Г.С.К.
са осъдени да заплатят на П.А.М. деловодни разноски в размер на 518 лв.,
извършени по предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК. Ответниците Д.И.К., Г.С.К. и
„Първа инвестиционна банка“ АД са осъдени да заплатят сума в размер на 85 лв.,
представляващи сторени от ищцата разноски по иска с правно основание чл.26,
ал.1 във вр. с чл. 167, ал.
3 от ЗЗД.
Решението е обжалвано от ответниците Д.И.К. и Г.С.К. в частта, в която по отношение на тях е уважен предявеният от ищцата П. А.М. положителен установителен иск за собственост като депозираните от тях въззивни жалби се припокриват по съдържание. Жалбоподателите сочат, че е установено наличието на техническа грешка в нотариалния акт за собственост на ищцата, която не е допусната по тяхна вина, поради което не следва да понасят и отговорността за разноски по производството. Излагат становище, че са придобили собствеността върху процесния имот чрез сключването на правна сделка, обективирана в нотариален акт, преди съставянето на който нотариусът е извършил проверка за собствеността на имота. Решението на районния съд е немотивирано, тъй като за установяване на релевантните обстоятелства следва да се позовава на писмени доказателства, а не на показанията на разпитаните свидетели. Считат за неправилен извода на съда, че давността не е прекъсната. Молят да бъде отменено решението в обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна- ищец по първоинстанционното производство П.А.М. чрез процесуалния й представител- адв. С.Е. ***. Излага съображения, поради които счита въззивните жалби за неоснователни и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.
Тъй като И.Т.Г. не е депозирала жалба срещу решението в частта, с която е уважена предявената срещу нея претенция, по отношение на същата решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
Решението не е обжалвано и в частта, с която е уважен предявеният от П.А.М. иск с правно основание чл.26, ал.1 във вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, за признаване за установено, че договорна ипотека, сключена с нотариален акт №69, том *, per. №*, дело № */.2006г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, Д.И.К., Г.С.К. и ЕТ „Г.К.- Г.К.“ е нищожна поради противоречие със закона, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Предвид изложеното предмет на настоящото въззивно производство е решението само в частта, с която е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК по отношение на Д.И.К. и Г.С.К..
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че ищцата съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство е собственик на следния недвижим имот, находящ се в с. И.Б., общ. Ш.ул.““ №- празно дворно място, представляващо парцел Х-29, в кв.50 по плана на същото село, който съдържа собствено дворно място от 500 кв.м., при граници: улица, парцел X-30, парцел X*-29 и парцел VII-28, което съгласно кадастрална скица представлява имот с идентификатор №32706.501.516 по кадастралната карта на с.И.Б., с площ от 468 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 29, кв.50, парцел 9, при съседи: имоти с идентификатор 32706.501.101, 32706.501.517, 32706.501.75 и 32706.501.72, с адрес на имота с. И.Б., ул. „” №. Сочи, че преди издаването на нотариалния акт, е инициирано производство за изменение на дворищнорегулационния план в кв. 50, вследствие на което парцел IX-29 е разделен на два парцела IX-29 и X*-29. Ищцата твърди, че е придобила имота въз основа на наследство от баща й А.Е.М.и дядо й Е.М.К.и въз основа на упражнявано от тях давностно владение върху имот в продължение на повече от 10 години като към настоящия момент ищцата продължава да упражнява владение върху имота. Навежда довод за наличие на техническа грешка в притежавания от нея нотариален акт, в който парцелът е посочен като X-29 вместо IX-29. Твърди, че в продължение на години тя и нейните праводатели са владели имота като трети лица не са имали претенции по отношение на него. При извършена справка в СГКК гр. Шумен констатирала, че през 2006г. първата ответница И.Т.Г., наследник на Т.М.К.- брат на дядото на ищцата, е продала на Д.И.К. следния имот- дворно място с площ от 1040 кв.м., находящо се в с. И.Б., община Ш., ул. „” № и представляващо УПИ IX-29 в кв. 50 по плана на същото населено място, ведно с изградените в местото жилищна сграда и второстепенни сгради, при граници: от двете страни- улици, УПИ X-30 и УПИ VIII-29. Позовавайки се на изложеното, поискала от съда да се признае за установено по отношение на тримата ответници, че е собственик на следния недвижим имот: празно дворно място, представляващо парцел IХ-29, в кв.50 по плана на същото село, който съдържа собствено дворно място от 500 кв.м., при граници: улица, парцел X-30, парцел X*-29 и парцел VII-28, което съгласно кадастрална скица представлява имот с идентификатор №32706.501.516 по кадастралната карта на с.И.Б., с площ от 468 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 29, кв.50, парцел 9, при съседи: имоти с № 32706.501.101, 32706.501.517, 32706.501.75 и 32706.501.72, с адрес на имота с. И.Б., ул. „” №.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците Д.И.К. и Г.С.К.. Сочат, че на 20.04.2006г. са закупили от ответницата И.Т.Г. следния недвижим имот- дворно място с площ от 1040 кв.м., находящо се в с. И.Б., общ. Ш., ул. № и представляващо УПИ IX-29 в кв. 50, като за изповядване на сделката са предоставени документи от надлежните органи и институции, както и такива, удостоверяващи правото на собственост на продавача. Твърдят, че ищцата никога не е била собственик на имота, както и че ако е допусната техническа грешка, те не следва да носят отговорност за това. Считат, че констативният нотариален акт, който ищцата представя не е достатъчен да удостовери правото й на собственост. Заявяват, че със сключването на договора за покупко- продажба ищцата е загубила владението върху имота и съгласно чл.81 от ЗС с изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността е прекъсната. Представеното от ищцата удостоверение за платени данъци касаят парцел Х-30, а не парцел ІХ-29. От 2006г. насам ищцата ползва имота им с тяхно съгласие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в първата съдебна инстанция доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното частно заверено копие на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение и наследство №186, том , дело */1992г. на РС Шумен, ищцата е призната за собственик на два недвижими имота: 1. Дворно място с построена в него жилищна сграда, лятна кухня и навес, находящо се в с. И.Б., представляващо парцел X-30 в кв.50 по плана на селото, който парцел съдържа собствено дворно място от 1200 кв.м. при граници: от двете страни улица, парцел X-29, парцел VIII-28 и парцел *-27 и 2. Празно дворно място, находящо се в с. И.Б., представляващо парцел Х-29, в кв.50 по плана на същото село, който съдържа собствено дворно място от 500 кв.м., при граници: улица, парцел X-30, парцел X*-29 и парцел VII-28, като ищцата претендира право на собственост върху имота, посочен в точка 2.
Не се спори между страните, а и от представеното удостоверение за наследници изх. №02-4300 от 13.12.2017г., издадено от Община Ш., се установява, че ищцата е наследник на Е.М.К., починал на 10.08.1934г.- негова внучка.
Със Заповед №РД 25-1212/11.08.1992г. на кмета на Община Ш., е одобрено по плана на с. И.Б. изменение в кв.50 на дворищната регулация като парцел IX-29 се разделя на два парцела: IX-29 и X*-29.
Видно от Нотариален акт за покупко- продажба №155, том , рег. №, дело *от 2006г., на нотариус *, рег. №*на НК, район на действие РС Шумен, на 20.04.2006 г. между И.Т.Г. и Д.И.К. е сключен договор за покупко- продажба с предмет: дворно място с площ от 1040 кв.м., находящо се в с. И.Б., община Ш., ул. „” № и представляващо УПИ IX-29 в кв. 50 по плана на същото населено място, ведно с изградените в местото жилищна сграда и второстепенни сгради, при граници: от двете страни- улици, УПИ X-30 и УПИ VIII-29. Видно от съдържанието на нотариалния акт, за удостоверяване правото на собственост, е представен Нотариален акт №3, том *, дело */1928г. на РС Шумен. Не е спорно между страните обстоятелството, че към този момент ответницата Д.И.К. е омъжена за ответника Г.К..
С Нотариален акт за договорна ипотека №69, том *, рег. №*, дело * от 2006г., на нотариус *, рег. №*на НК, район на действие РС Шумен, ответниците Д.И.К. и Г.С.К. са учредили в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД ипотека за обезпечаване на банков кредит върху следните недвижими имоти: 1. Дворно място с площ от 510 кв.м., представляващо УПИ X*-29 в кв.50 по плана на с. И.Б., общ. Ш., ул.““№, заедно с жилищна сграда и стопански постройки, подобрения и насаждения, при граници: от двете страни улици, УПИ VIII-29, IX-30 и 2. Дворно място с площ 530 кв.м., представляващо УПИ IX-29 в кв.50 по плана на с. И.Б., общ. Ш., при граници: улица, УПИ VIII-29, X-30, УПИ X*-29
От заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото, се установява следното: В Нотариален акт №3, том *, дело */1928г. на РС Шумен, който е представен при сключването на договора за покупко- продажба, са описани осем имота без номера, поради което не могат да се идентифицират. Регулационният план на с. И.Б. е от 1927г. и ако описаните в него имоти са били в регулация, би следвало да се опишат с номерата им по регулационния план. В приложения по делото разписен лист е отразено, че имот №29- двор, парцел IX от кв.50 по плана на с. И.Б. е собственост на Е.и Т.М.. След молба за изменение на дворищнорегулационния план от наследниците им, парцел IX-29 с площ 1040 кв.м. се разделя на два парцела: новообразуван парцел IX-29 с площ 500 кв.м. и парцел X*-29 като съгласно скица №15-634782-14.12.2017г. новообразуваният парцел IX-29 е ПИ с идентификатор 23706.501.516 по КК с площ 468 кв.м. /процесният имот/. Имотът, описан в нотариалния акт за покупко- продажба от 2006г. не съществува към 20.04.2006г. Издадената при изповядването на сделката Скица №396/27.03.2006г. на УПИ IX-29 е по плана на с. И.Б., утвърден с Указ №256 от 1927г., който е изменен със Заповед на кмета на Община Ш. №РД-25-1212 от 11.08.1992г., с която парцел IX-29 с площ 1040 кв.м. се разделя на два парцела IX-29 с площ 500 кв.м. и парцел X*-29. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото удостоверение от Община Ш. с №94-Д-590 от 25.09.2006г., в което е посочено, че описаният в нотариалния акт за покупко- продажба имот като УПИ IX-29 в кв. 50 по плана на с. И.Б. съответства на УПИ IX-29 и УПИ X*-29 в кв.50 по плана на населеното място, одобрен в тази част със Заповед №РД-25-1212 от 11.08.1992г. Или предмет на договора за покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба №155, том , рег. №, дело *от 2006г. е и новообразуваният парцел IX-29, представляващ ПИ с идентификатор 23706.501.516 по КК с площ 468 кв.м., който представлява част от описания в него парцел IX-29 с площ 1040 кв.м. В констативно- съобразителната си част вещото лице е посочило, че имот 2, описан в представения от ищцата нотариален акт от 1992г., е празно дворно място с площ 500 кв.м., представляващо парцел X-29 /IX-29/, от кв.50 по плана на с. И.Б., утвърден с Указ №256 от 1927 г. съгласно скица №488 от 19.04.1943г., изменен със Заповед на кмета на Община Ш. №РД-25-1212/11.08.1992г. при граници на парцела по нотариалния акт: улица, парцел X-30, парцел X*-29 и парцел VII-28, а съгласно приложената по делото /л.12/ скица е при граници: от север- парцел VIII-28, от изток- парцел X*-29, от юг- улица и от запад- парцел X-30 като в заключението си вещото лице е посочило, че имот 2, описан в нотариалния акт от 1992г. е идентичен с имот 2 в нотариалния акт за договорна ипотека. В съдебно заседание при изслушването му вещото лице разяснява, че в представения от ищцата нотариален акт е допусната грешка при изписването на имота, тъй като към момента на съставянето му парцел X-29 не съществува.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Районният съд е бил сезиран с иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот.
Ищцата
твърди придобиване на имота въз основа на давностно владение и наследствено правоприемство като се позовава на констативен нотариален акт досежно това
обстоятелство. Жалбоподателите оспорват правото на собственост на ищцата и
твърдят придобиването му по силата на покупко- продажба, поради което е налице правен интерес от завеждане на
настоящия установителен иск за собственост, което обуславя и неговата
допустимост,
След като в хода на производството се установи, че в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение и наследство №186, том , дело */1992г. на РС Шумен, е допусната грешка при посочване индивидуализиращия номер на имота, тъй като към момента на съставянето му имот X-29 не съществува, то предвид разпоредбата на чл.18 ЗЗД формалното легитимиране като собственик на ищцата върху процесния имот по силата на този нотариален акт не може да бъде противопоставено на ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Ищцата следва да докаже фактите, обуславящи соченото от нея придобивно основание и то чрез провеждане на пълно и главно доказване. От своя страна ответниците по предявения положителен установителен иск могат само да отричат правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред чрез възражения могат да сочат фактите, които опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват възникването на правото.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиване правото на собственост по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. В настоящото производство са ангажирани категорични доказателства, че имотът е във фактическата власт на ищцата повече от десет години и към настоящия момент при горепосочените условия, при което същата и нейните починали майка и баба съвместно са владяли имота, като с оглед презумпцията на чл. 69 от ЗС се предполага, че са я осъществявали за себе си, със съзнание, че са негови собственици. Свидетелката Й.Т.заявява, че познава ищцата, родителите й и нейната баба от дълги години, както и ответницата Д.,***, знае и местонахождението на имота- в кв.50 по плана на селото. Свидетелства, че от дълги години, както и към настоящия момент, единствено семейството на ищцата стопанисва имота, обработва го и се грижи за него. Като е минавала не е виждала никой друг да обработва имота освен ищцата и близките й. Не е виждала ответницата Д. в имота. Тя обработвала друг имот от 500 кв.м., чийто бивш собственик е Й.М., а не процесния. От показанията на свидетелката С.Я., която също притежава имот в с. И.Б., находящ се срещу процесния, се установява, че от дълги години и към настоящия момент имотът се обработва единствено от ищцата и семейството й. Ответницата Д. ***. Както свидетелката Т., така и свидетелката Я., заявяват, че до сега не са чували да е възниквал спор относно имота, който ищцата владее и някой друг да е имал претенции спрямо него. Свидетелят Г.И., който живее непосредствено до процесния имот като имотите са отделени от мрежа, заявява, че познава семейството на ищцата от около 50 години, а на ответницата Д. от 30 години. През годините освен бабата на ищцата, нейната майка и сега ищцата не е виждал друг човек да работи в имота. Не е виждал ответницата Д. да обработва имота. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, всички без родство със страните, доколкото същите са непротиворечиви, логични, последователни, добросъвестно изложени, както и предвид това, че свидетелите излагат възприятия за факти и обстоятелства, за които са придобили непосредствени впечатления. Ответницата Д.К. е дала обяснения по реда на чл.176 от ГПК, в които заявява, че след като закупили процесния имот, съобщили на съпруга на ищцата, че този имот е вече техен, но им разрешават да го ползват и стопанисват. Съдът намира, че за изясняване правнорелевантните обстоятелства не следва да бъдат взети предвид обясненията на страната, доколкото същата е заинтересована от изхода на спора и заявеното от нея не намира опора в доказателствата по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на производството е осъществено пълно и главно доказване на соченото от ищцата придобивно основание макар същата формално да не се легитимира като собственик на процесния имот по силата на представения от нея нотариален акт, като дори моментът на съставянето му през 1992г. да се приеме за начало на давностния период, до сключване на договора за покупко- продажба през 2006г. е изминал период от повече от 10 години и ищцата е придобила правото на собственост върху имота по давност. В този смисъл и доколкото праводателят на жалбоподателите не се е явявал негов собственик към момента на сключване на договора за покупко-продажба, то същият няма вещно- транслативен ефект по отношение на тях и купувачите не са придобили правото на собственост. Поради това и доколкото в хода на производството не се установи ищцата да е загубила собствеността върху имота, то предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК следва да бъде уважен.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:
Упражняването на владение върху недвижим имот в изискуемия от закона срок, необходим за придобиването правото на собственост върху него по давност, подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства. Доколкото владението е фактическо състояние доказването му обикновено се осъществява посредством гласни доказателства. Липсват ограничения в допустимостта на свидетелските показания сред посочените в чл.164 ГПК. Преценката на свидетелските показания се извършва в съвкупност с останалите доказателства по делото, както и правилата на логиката, т.е крайният извод относно придобиването имота по давност, съдът преценява при комплексна преценка на всички доказателства. Възражението на жалбоподателите за прекъсване на предвидената в закона придобивна давност е неоснователно. Жалбоподателите сочат, че владението е прекъснато със сключването на договора за покупко- продажба на имота, за което обстоятелство уведомили ищцата. Владението, а оттам и започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност може да се счита прекъсната само ако е осъществено такова действие, с което е попречено на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл разпоредбата на чл. 81 ЗС изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца, а в хода на производството не бяха ангажирани доказателства в тази насока. На следващо място следва да се посочи, че към този момент 10-годишният период вече е бил изтекъл, а прекъсването е възможно да настъпи единствено по времето на 10-годишния период, тъй като след това вещното право се явява придобито. С ТР № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС се прие, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, а е процесуално средство за защита, от което следва, че с изтичане на давностния срок, правото на собственост се придобива автоматично при наличие и на двата елемента на владението дори лицето да не се е позовало на този придобивен способ, който може да релевира и по-късно. В този смисъл прекъсването след изтичане на давностния срок няма значение, защото правото на собственост вече е придобито.
Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, то жалбоподателите Д.И.К. и Г.С.К. следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата П.А.М. сторените от нея разноски във въззивното производство в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №36/14.01.2019г., постановено по гр.д. №192/2018 г. по описа на РС Шумен, в частта, в която е признато за установено по отношение на Д.И.К., ЕГН и Г.С.К., ЕГН,***, че П.А.М., ЕГН с адрес *** е собственик на следния недвижим имот- празно дворно място, представляващо парцел IX-29, в кв.50 по плана на същото село, което съдържа собствено дворно място от 500 кв.м., при граници: улица, парцел X-30, парцел XIV-29 и парцел VII-28, което съгласно кадастрална скица представлява имот с идентификатор № 32706.501.516 по кадастралната карта на с.И.Б., с площ от 468 кв.м.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д.И.К. и Г.С.К. да заплатят на П.А.М. сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните досежно частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.