Присъда по дело №15/2015 на Районен съд - Тополовград

МОТИВИ по Присъда № 27/08.05.2015 г. по НОХД № 15/2015 год.

         Наказателното производството от общ характер е образувано по обвинителен акт на Районна Прокуратура – Тополовград за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК против подс. С.И. ***.

         Обвинението се поддържа в с.з. от представителя на РП – Тополовград с предложение на подсъдимия да се наложи наказание “пробация” при условията на чл. 55 от НК.

         Подсъдимият С. не се признава за виновен, като твърди, че не е извършил престъплението, в което е обвинен, тъй като процесният кон, който е бил унищожен, е негова собственост след като той е дал пари за закупуването му на бащата на св. С.П.. Поради което претендира да бъде оправдан.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         През м. май 2014 г. Люцкан П., който е баща на св. С.П., се е свързал с подс. С., като му казал, че цялото му семейство са дървосекачи и поискал да работи за подс. С., като секат и изнасят дървен материал. С. се съгласил и Люцкан заедно с цялото си семейство се установил в близост до с.Сакарци, като са живеели на лагер в гората, включително и синът му – св. С.П., жена му и децата му, заедно с другите му синове, жени и деца са работили като дървосекачи. Във връзка с тази договорка подс. С. е дал на Люцкан около 1000 лв., с които да плаща на групата, която работи, и да посреща разходи, свързани с дейността им като дървосекачи – закупуване на нафта и масло за резачките и други необходими неща за дейността им. На 06.08.2014 г. Люцкан П. заедно с жена си е напуснал работата при подс. С. и е тръгнал да работи на друго място, а в лагера е останал синът му – св. С.П. с жена си и децата и другият му син с неговото семейство. Във връзка с работата още преди да започнат да работят за подс. С.,  през предходната година -  м. юли 2013 г. св. С.П. е закупил от св. К. ***, мъжки кон за сумата от 750 лв. С този кон те са работили като дървосекачи и той е бил отглеждан от семейството и съответно вързван в близост до палатките в лагера им до с.Сакарци.  В деня на заминаването на Люцкан П. от лагера, подс.С. е отишъл до този лагер и по негови твърдения преценил, че процесният кон е много отслабнал и според него не можел да работи и решил да отстреля коня и да даде месото на кланица, като в обясненията си подсъдимият твърди, че конят е негов и той бил дал на Люцкан П. сумата от 800 лв. на 10.06.2014 г. След като взел решение да отстреля коня, подсъдимият взел от дома си законно притежавана ловна пушка ИЖ-27Е калибър 12 и боеприпаси и се обадил на св. П., който имал микробус и го помолил с него да превозят животното до кланицата. С. е отишъл в лагера на дървосекачите със собствената си кола, а св. П. заедно със св.М. и Пачелиев отишли с микробуса след него. С. спрял колата си в черен път до разклона за с. Сакарци, а св. П. е спрял микробуса зад него. С. взел носената с него ловна пушка и отишъл до лагера на дървосекачите  и се е срещнал с жената на св. С.П. като я попитал къде е мъжът й и съответно баща му. В това време в лагера не са били мъжете – синовете на Люцкан П., а Люцкан П. е заминал с жена си да работи на друго място. Били са само жените и децата и други дървосекачи от друга група. След като не е намерил мъжете подс. С. е видял завързан в близост до една от палатките процесния кон и го застрелял с носената от него ловна пушка с бренеке в главата, а Пачелиев след това е приколил вече убитото животно с нож. С. и Пачелиев заедно с М. и П. натоварили коня на буса и го закарали в гр. Тополовград в кланицата на ЕТ „Понрад”. След като закарали коня с буса до кланицата и работещият в тази кланица св. Г.С.Г. го одрал, са дошли на място служителите на РУП – Тополовград, които били получили обаждане от дървосекачите на тел. 112 за убит кон. В кланицата е извършен оглед на местопроизшествие, при който е било намерено убитото животно и с разписка от 07.08.2014 г. на св. С.П. е било предадено трупното месо от коня. Преди това е бил извършен оглед на мястото, където конят е бил застрелян в лагера на дървосекачите от други служители на полицията и са снети съответни обяснения от присъстващите лица. От приложената по делото експертиза е видно, че стойността на унищожения кон е 700 лв. С протокол от 03.09.2014 г. подс. С. е предал доброволно ловната пушка, с която е застрелял коня. От приложената справка за съдимост е видно, че подс. С. не е осъждан.   

         Така установената фактическа обстановка се доказва от събрания по делото доказателствен материал – отчасти от обясненията на подсъдимия, на които съдът не дава вяра изцяло, тъй като са твърде противоречиви и в несъответствие с всички други събрани по делото доказателства, от свидетелските показания на разпитаните свидетели,  на които съдът дава вяра като обективни и непротиворечиви, както и от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

         С оглед на изложеното и като прецени събраните по делото доказателства съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. С. е осъществил престъпния състав на чл. 216 ал. 1 от НК, тъй като противозаконно е унищожил чужда движима вещ – 1 бр. мъжки кон на стойност 700 лв., собственост на С.Л.П..

От субективна страна се установи, че подс. С. е действал умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е целял настъпването на обществено опасните последици.

         Поради което съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.

         Съдът намира, че е установено по безспорен и категоричен начин и подкрепено с нужните доказателства това, че действително подсъдимият е извършил процесното престъпление и не може да се приеме тезата му, че той не е извършител на престъпление, тъй като конят е негов.

 Първоначално подсъдимият при разпита си на досъдебното производство се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Впоследствие при разпита пред съдия и в хода на съдебното следствие не се признава за виновен, като твърди, че конят е негов, тъй като той е дал на Люцкан П. пари – 800 лв. на 10.06.2014 г., за да купи този кон и да работят с него и понеже конят е бил слаб, с рани по краката, той решил да го отстреля, тъй като вече не можел да служи за дейността им. Тези негови обяснения обаче не се подкрепят от нито едно доказателство по делото, напротив опровергават се изцяло от всички други разпитани по делото свидетели и техните показания са безпротиворечиви. Свидетелите Люцкан и С. Пурлеви, както и съпругата на С.П. – св.  Я.Г., като между техните показания няма никакви противоречия, установяват по безспорен начин, че св. С.П. в присъствието на баща си, жена си и майка си е закупил процесния кон с пари взети на кредит и то още през 2013 г. от св. К., който също потвърждава този факт. Фактът, че е закупен конят от този свидетел се потвърждава косвено и от показанията на св. Х., който е служител при РУП – Тополовград и който е работил по случая заедно с разследващия полицай. В показанията си св. Х. потвърждава, че е разговарял лично с човека от с. С. Караджово, от който С.П. е закупил коня и този човек му е обяснил при какви обстоятелства е продал коня и тези показания на всички тези свидетели са безпротиворечиви относно този факт. Затова съдът приема, че процесният кон не е собственост на подс. С., а на св. С.П., т.е. касае се за чужда движима вещ. Подсъдимият твърди, че е дал пари на св. Люцкан П. в размер на 800 лв.,   за да закупи кон на 10.06.2014 г., а посочените по-горе свидетели установяват по безспорен начин, че конят е закупен през 2013 г. и се установи, че парите, които е дал подсъдимия на Люцкан П. са за съвсем други неща, касаещи дейността на дървосекачите, но не и за кон.

 Затова съдът не приема тезата на подсъдимия, че той не е извършител на процесното деяние и не следва да носи отговорност. Относно другите обстоятелства, касаещи отстрелването на коня, как е станало това, не са налице противоречия и те също са безспорно установени по делото. Всички свидетели посочват по един и същ начин как е извършено унищожаването. По никакъв начин не се доказва, напротив опровергава се от абсолютно всички свидетелски показания, вкл. и на показанията на колача на кланицата, който е одрал въпросния кон, твърдението на подсъдимия, че конят е бил много слаб, болен с множество рани по краката и не можел да се използва по предназначението му. От показанията на всички други свидетели – и дървосекачите, и колача, и от снимковия материал също се установява, че това не е така, напротив, конят не е бил слаб и не е имал никакви рани, единствено огнестрелна рана в главата.

         При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид високата обществена опасност на деянието, установи се, че деянието е извършено в присъствието на множество жени и деца, които са плачели, били са в стрес и уплаха, виждайки подсъдимия с ловна пушка в ръце и виждайки непосредствено отстрелването на животното, от друга страна ниската  обществена опасност на дееца, чистото му съдебно минало,  частичните му самопризнания, критичното отношение към деянието, доброволно е възстановил стойността на унищожената вещ, като с разписка на собственика е върнато трупното месо, и му определи наказание “Пробация” при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, изложени по-горе, след като в текста на чл. 216 ал. 1 от НК не е предвиден минимум на наказанието „лишаване от свобода”. Затова съдът замени това наказание с пробация, като му наложи пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 5 от НК, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и шест месеца  с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца и в предвид на това, че подсъдимият в момента работи по трудов договор – поправителен труд за срок от една година, която пробационна мярка да се изпълни по местоработата на подсъдимия при удръжки върху възнаграждението му – 25 % в полза на държавата. Продължителността на тези пробационните мерки, съдът определи над средния размер, предвиден в НК, с оглед изложените по-горе обстоятелства. Съдът счита, че така наложеното наказание би въздействало предупредително и възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от НК.

         На основание чл. 53 ал. 1 б. „а” от НК съдът е присъдил отнемане в полза на държавата на гладкоцевната ловна пушка, която принадлежи на подс. С. и е послужила за извършване на престъплението.

         При този изход на делото съдът присъди подсъдимият да заплати и направените по делото разноски от досъдебното производство – 240 лв.    

         Причините за извършване на престъплението се съзират в ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на установения правов ред.

         Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

18.05.2015 год.                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: