Р
Е Ш Е
Н И Е
№433
26.11.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 534 по описа
за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от А.А.М. ***,
със съдебен адрес *** - адвокат Гергана Георгиева, против Заповед за прилагане
на ПАМ № 21-0300-000108/15.08.2021г. на Началник група в Районно управление
/РУ/ – Мездра към ОД на МВР - Враца, с която на основание чл.171, т.1, б. „б”
от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата
са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта поради
постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че описаната
фактическа обстановка не отговаря на действителната. Претендира, че не е
извършил посочените в заповедта нарушения, посочени като причина за издаването
й. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените
разноски по делото.
Ответникът
- Началник група в РУ-Мездра към ОД на МВР Враца, , редовно призован, не се
явява и представлява по делото, както и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С
оспорената Заповед № 21-0300-000108/15.08.2021г., издадена от Началник група в РУ-Мездра към ОД на МВР
Враца, на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП на жалбоподателя А.А.М. е
приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Като отнети документи е посочено СУМПС AG64889718 – Великобритания. От фактическа
страна е обоснована с това, че на 15.08.2021г. около 23:31 ч. в община Мездра
на път първи клас № 1 – главен път Е-79 на км 162.000 с посока на движение към
гр. Мездра А.А.М. управлява собствения си лек автомобил **** с рег.№ **** след
употреба на алкохол над 1.20 промила. Водачът е изпробван с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0014, светлинната индикация на който е
отчела 2,63 промила алкохол в издишания от водача въздух. На водача е издаден
талон за медицинско изследване с номер 0047657.
Заповедта е издадена въз основа на съставен
на жалбоподателя А.А.М. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия GA № 305391/16.08.2021г. за това, че на 15.08.2021г. около 23:31 ч. в
община Мездра на път граница Румъния – Видин – Монтана – Враца – Мездра – София
– Благоевград – Кулата – граница Гърция – главен път Е-79 на км 162.000 с
посока на движение към гр. Мездра А.А.М. управлява собствения си лек автомобил ****
с рег.№ **** след употреба на алкохол на 1.20 промила. Водачът е изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0014, светлинната
индикация на който отчела 2,63 промила алкохол в издишания от водача въздух. По
данни на водача е изпил една бира. На водача е издаден талон за медицинско
изследване с номер 0047657. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е
нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – водачът управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Жалбоподателят не е направил възражения по съставения АУАН, връчен му на
16.08.2021 г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0300-000108/15.08.2021г.
на Началник група в РУ-Мездра към ОД на МВР Враца е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според
който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5,
б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник група в Районно управление –
Мездра към ОД на МВР Враца е надлежно упълномощен, съгласно
представената по делото Заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОД на
МВР – Враца.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните факти и
обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т.1, б.”б” от ЗДвП. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за непълнота
на акта поради липса на определен срок на приложената ПАМ. ЗДвП регламентира максимален срок на мярката
до 18 месеца, като същият зависи от въпроса, свързан с решаване на
отговорността на дееца. Този срок не може да бъде предварително определен в
заповедта, тъй като не зависи от волята на органа, налагащ мярката. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли
са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с
акта правни последици. Като правно основание за издаване на обжалваната Заповед
№ 21-0300-000108/15.08.2021г. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, в която е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство” на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. В конкретния случай, видно от фактическото описание в
обстоятелствената част на заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 хиляда. Към момента на налагане на ПАМ – 15.08.2021г.
концентрацията на алкохол в кръвта на А.М. е установена с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0014, светлинната индикация на който
отчела 2,63 промила алкохол в издишания от водача въздух.
Наличието на възприетото от административния
орган фактическо основание се доказва от приложения към административната
преписка АУАН серия GA № 305391/16.08.2021г. за извършено нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, който жалбоподателят е подписал лично без възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този
закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като
официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и
обстоятелства.
Доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на
жалбоподателя. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, които
да опровергават
констатациите на административния орган и описаната в обстоятелствената част на
обжалваната заповед и в съставения АУАН фактическа обстановка, поради което
съдът приема, че тя съответства на действителната такава.
Предвид доказаното
съществуване на посочения в заповедта юридически факт – управление на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, представляващ
материалноправната предпоставка, с която разпоредбата на чл. 171, т.1, б. ”б”
от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка,
административният орган в рамките на предоставеното му правомощие обосновано е
приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на
ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно
приложение на материалния закон.
Принудителната административна
мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по
чл.171, ал.1 от ЗДвП. Отчитайки превантивния и преустановителен характер и
съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона,
съдът приема че при провеждане на административното производство не са
допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.М.,
ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0300-000108/15.08.2021г. на Началник група в РУ-Мездра към ОД
на МВР Враца, с която на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП е приложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца, като неоснователна.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.