№ 359
гр. Варна, 10.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500250 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Б. В. М., чрез
процесуалния му представител адв.Д.Н., против решение №218/01.03.2024г.,
постановено по гр.д.№1134/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с
които: 1/ е отхвърлен предявеният от Б. В. М. против РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Варна иск с пр.осн. чл.78, ал.1 от
ЗДСл в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата,
представляваща разликата над 36 456лв. до 41 456лв./т.е. сумата от 5 000 лв./,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, а
именно физически болки и психически страдания, получени в резултат
претърпяна травма - счупване на горния край на тибията/голям пищял/,
закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно
пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със
законната лихва, считано от 04.09.2020г./датата на увреждането/ до пълното
изплащане на сумата; 2/ Б. В. М. е осъден да заплати на РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Варна сумата от 123, 39лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен и за горепосочената
сума.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
Варна в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от
1
ГПК чрез процесуалния си представител ю.к.С.П., поддържа становище за
нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от ищеца части
да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Въззивна жалба, подадена от РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Варна, чрез процесуалния й представител ю.к. С.П., против
решение №218/01.03.2024г., постановено по гр.д.№1134/23г. по описа на
ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Варна е осъдена да заплати на Б. В. М. сумата от 36 456лв.,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, а
именно физически болки и психически страдания, получени в резултат
претърпяна травма - счупване на горния край на тибията/голям пищял/,
закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно
пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със
законната лихва, считано от 04.09.2020г./датата на увреждането/ до пълното
изплащане на сумата; 2/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
Варна е осъдена да заплати на Б. В. М. сумата от 1 496лв., от които: сумата от
146лв. - заплатено лечение в МБАЛ „Света Анна - Варна“АД, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 08.09.2020г. до пълното изплащане на
сумата, и сумата от 1 350лв. - поставен имплант/остеосинтезни средства-
комплект/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.09.2020г. до
пълното изплащане на сумата, представляващи нанесени на ищеца
имуществени вреди, а именно разходи по лечението му, в резултат
претърпяна травма - счупване на горния край на тибията /голям пищял/,
закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно
пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, на основание
чл. 78 ал. 1 от ЗДСл; 3/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
Варна е осъдена да заплати на адв. Д. Д. Н. сумата от 4 130, 64лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА; 4/ РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от 1 518, 08лв.,
представляваща държавна такса за производството, на осн. чл.78, ал. 6 от
ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат отхвърлени, и в условие на евентуалност да бъде редуциран
размерът на обезщетенията.Претендират се разноски.
Въззиваемият Б. В. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адвД.Н., поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му
от ответника части да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Във втората от цитираните въззивни жалби е направено доказателствено
2
искане за даване възможност за водене на един свидетел - инспектор И.Г.Т.,
обосновано с разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК.В заключителната част на
жалбата, където е направено искането, не са посочени обстоятелствата, които
се претендират да бъдат установени с показанията на този свидетел, но в
обстоятелствената част на жалбата, при излагане на твърденията за допуснати
процесуални нарушения, е посочено, че първоинстанционният съд
неправилно не е допуснал свидетелски показания от значение за изясняване
на обстоятелствата по нарушение на технологичните правила от страна на
ищеца при настъпване на злополуката, конкретно непозициониране на
пожарния автомобил, в съответствие с изискванията на Инструкция за
експлоатация на пожарната техника, на безопасно място и до съответния
водоизточник/в случая пожарен хидрант/, който водоизточник от своя страна
се е намирал на значително разстояние от мястото на инцидента.
В отговора на исковата молба ответникът е възразил за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.Твърдял е, че същият е допринесъл
за увреждането си с това, че отзовавайки се на получения на 04.09.2020г. в 03,
24ч. сигнал за пожар в широк мащаб като командир на екип, включващ него и
водач на пожарен автомобил, който командир, при липса на служител, заемащ
длъжността „началник на дежурна смяна“, следва да организира и контролира
дейността на останалите служители в екипа, и при налична видимост на
осветения участък и фактически пожар на 280 куб.м. нацепени дърва за огрев
на открито, не е позиционирал пожарния автомобил/единственият
пристигнал/ на безопасно място и до най-близкия и надежден източник на
водоснабдяване.Така пожарният автомобил е бил позициониран на около
30см. от бордюра на пътя, а не в близост до водоизточник, и след третата
направена крачка от ищеца кракът му попаднал в дупка.В отговора не е
направено доказателствено искане за допускане на гласни доказателства за
този твърдян факт, а искане за даване възможност за водене на двама
свидетели за установяване на твърденията за липса на търпени
продължителни болки и страдания от ищеца и състоянието му при
изпълнение на служебните му задължения след възстановяване.С
определението по чл.140 от ГПК от първоинстанционния съд му е указано, че
носи доказателствена тежест за установяване на фактите, на които се
позовава, вкл. и за липсата на упражнен контрол при установяване на
пожарния автомобил при най-близкия и надежден източник на
водоснабдяване.Произнасяне по искането за даване възможност за водене на
гласни доказателства е отложено за о.с.з. след изясняване на твърденията на
страните по фактите.В първото проведено по делото о.с.з. ищецът е посочил,
че автомобилът е бил спрян фронтално на пожара на пътното платно, той е
предприел действия по разгръщане на маркуча, дупката се е намирала на
няколко метра от тротоара в близост до пожара, тя е била между пожарната
кола и пожара, ищецът е разгръщал маркуча и се е придвижвал към пожара,
когато кракът му попаднал в нея.Ответникът е посочил, че действително
автомобилът е бил спрян до тротоара, но не е позициониран там, където
3
трябва, защото хидрантът се е намирал много по - надолу от мястото, където
са се предприели действия по разгръщането на маркуча, и ако е бил спрял на
това друго място, той е нямало да попадне в дупката.Искането на ответника за
допускане на гласни доказателства по установяване на тези факти е оставено
без уважение на осн. чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, като е прието, че същият се
домогва да опровергава съдържанието на изходящ от страната частен
документ-Справка от 25.09.2020г./л.28 от делото/, в която комисия на
работодателя в състав председател и двама членове е установила след
проверка твърдените обстоятелства, а именно, че липсват нарушения на
правилата за безопасност.В същото о.с.з. е бил разпитан воденият от
ответника свидетел И.Г.Т. за установяване на цитираните обстоятелства, за
които са искани гласни доказателства в отговора на исковата молба.В
показанията си той е посочил и, че при пристигането си няколко минути след
инцидента/живее в близост/, видял ищецът да лежи на тротоарното
пространство, около него горял пожар.
Настоящата инстанция приема, че отказвайки да допусне гласни
доказателства относно горепосоченото обстоятелство първоинстанционният
съд не е допуснал процесуално нарушение.От една страна според
представената от ответника справка до директора на РДПБЗН-Варна,
изготвена от комисия от служители на РДПБЗН-Варна, относно извършените
проверки по заповеди №883з-386/08.09.2020г. и №833з-387/08.09.2020г. за
изясняване на фактите относно наличието на данни за извършено
дисциплинарно нарушение от служител на РДПБЗН-Варна, и установяване на
причините и обстоятелствата, които да са довели до възникване на трудовата
злополука, ищецът е изпълнявал служебните си задължения, спазвал е
техниката за безопасност и не е извършил дисциплинарно нарушение.Според
установеното от комисията злополуката е настъпила по време на изграждане
на водопроводна линия за гасене от уредба за бързо действие /т.е. за гасене
чрез използване на вградения в пожарния автомобил резервоар за вода за
пожарогасене или други ГВ/гасителни вещества/.Ответникът не е имал
твърдение, че при пристигане на пожарния автомобил/ПА/ на
местопроизшествието е установено, че ликвидирането му ще изисква
подаване на вода и/или други ГВ в количества, превишаващи резервираните в
ПА, при които обстоятелства, според цитираната от ответника инструкция,
касаеща експлоатацията на пожарната техника, ПА се установява до най-
близкия и надежден източник на водоснабдяване или се организира
подвозване на ГВ.В тази връзка и при липсата на спор относно това къде е
бил позициониран ПА, исканото доказателство не се явява необходимо за
събиране.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Варна за даване възможност за
водене на един свидетел - инспектор И.Г.Т..
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№250/24г. по описа на ВАпС, гр.о. в
открито съдебно заседание на 02.10.2024г. от 9, 00ч.Да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5