ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 741
гр. Перник, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500640 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК вр. чл.248 ал.3 ГПК
Образувано е по частна жалба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу Определение №
3040 от 30.08.2022 по гр.дело № 1187/2022 г. по описа на Районен съд Перник, с което е оставена
без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановеното в частта за разноските
решение № 738 от 06.07.2022г. в частта за разноските по гр.дело № 1187/2022г. на Районен съд
Перник, видно от което, разноските са възложени изцяло в тежест на „ОТП Факторинг
България“ЕАД.
След постъпило искане с молба по чл.248 ГПК, съдът се е произнесъл с Определение №
3040 от 30.08.2022г., с което е оставил без уважение искането за изменение в частта за разноските.
В жалбата се иска отмяна на обжалваното определение, поради факта, че решението е
постановено при условията на признание на иска, поради което считат, че неправилно
първоинстанционният съд е възложил в негова тежест разноските в производството.
Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъде
изменено решението в частта за разноските, като същите се възложат на ищеца по чл.78 ал.2 ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор по частната жалба от Е. Л. Г. чрез адв.М. Г.
ПАК, в който се оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Иска потвърждаване на процесното определение и присъждане разноски в настоящето
производство.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
1
направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК е допустима :
Насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване, подадена в преклузивния срок, депозирана
от надлежна страна с правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество, е неоснователна :
Гр.дело № 1187/2022 г. по описа на Районен съд Перник е приключило с решение № 738 от
06.07.2022г. с което за разноските следва да отговаря ответното дружество /сега жалбоподател/
Решението е постановено при условията на чл.237 ал.1 ГПК, като на основание чл.78 ал.1
ГПК ответната страна е осъдена да заплати на ищеца разноските в производството.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
Предпоставките за недължимост на разноски по гражданско дело, от ответник, когато искът
е уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК а именно:
1. Ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и
2. Да го е признал.
Наличието на двете кумулативни предпоставки се преценява при всеки отделен случай.
Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС, според която, при действието на
новия ГПК, ответникът по установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото
поради отсъствие на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признание на иска. При такова негово поведение - признание на иска- ответникът не
дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или е дал друг повод за предявяването на иска.
По делото е установено наличието на изпълнителен титул в полза на ответната страна
/настоящ жалбоподател/ като е образувано изпълнително дело.
Видно от приложеното копие на изпълнителното дело- взискателят-ответник е поискал
възобновяване на производството срещу двамата длъжници – кредитополучател и поръчител
/ищцата пред първоинстанционния съд/ като са събрани данни за трудови договори и банкови
сметки на двамата, а не само на единия .
Така жалбоподателят е станал повод за завеждане на делото – тъй като се е подготвял да
предприеме принудителни изпълнителни действия срещу ищцата, макар да е знаел, че вземането
му срещу нея е погасено по давност.
Ищцата е депозирала молба по изпълнителното дело, с която е поискала срещу нея да не се
предприемат изпълнителни действия. По тази молба взискателят не е взел становище. Едва след
уведомяването му за образувано дело по чл.439 ал.2 вр. чл.124 а.1 ГПК се е отказал да предприема
пописаните действия и е признал иска.
Видно е, че с поведението си- възобновяване на изпълнителното дело срещу ищцата – е дал
повод за образуване на делото пред първоинстанционния съд и при това положение следва да
понесе направените разноски от ищцата.
2
Поради това, окръжен съд Перник счита, че е налице първата от двете кумулативни
предпоставки за прилагане на чл.78 ал.2 ГПК – ответникът е признал иска.
Не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка от нормата на чл.78 ал.2 ГПК –
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в настоящата хипотеза ответникът е
станал причина за завеждане на делото, защото при наличие на висящ изпълнителен процес,
единствена възможност на длъжника за защита е предявяване на иск за установяване на
недължимост на вземането.
Ищецът се е възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало,
поради погасяването му по давност.
Подобно възражение длъжникът не може да направи пред кредитора си или в
изпълнителното производство, защото по аргумент от чл.65 ал.1 ЗЗД, кредиторът не може да бъде
принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото, следователно възражението на
длъжника, че не дължи изпълнение, не обвързва кредитора със задължение да уважи същото.
Следователно – липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК – с поведението си
ответникът е провокирал и мотивирал правния интерес на ищеца за завеждане на делото.
С оглед гореизложеното, ищецът има право на разноски съгласно чл.78 ал.1 ГПК поради
което всички възражения в жалбата са неоснователни, а обжалваното с нея определение следва да
се потвърди.
По разноските :
Съдът не присъжда такива, защото с оглед изхода на спора, не се дължат, и в този смисъл е
практиката на ВКС
Предвид горното, Окръжен съд -Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3040 от 30.08.2022 по гр.дело № 1187/2022 г. по описа
на Районен съд Перник, с което е оставена без уважение молбата за изменение по реда на чл.248
ГПК в частта за разноските, на постановеното решение № 738 от 06.07.2022г. по гр.дело №
1187/2022г. по описа на Районен съд Перник
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3