Р Е Ш Е Н И Е
№II -142 08.01.2020
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря….Ст.Вълкова………….като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1771 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна
жалба от адв.Тургай Рафет Хасан ,в качеството му на процесуален представител на
Ю. М. Н., ЕГН ********, съдебен адрес: гр.Айтос,
ул.“Свобода“ № 3, ет.1, ап.3 на Ю.М.Н., против решение № 200/30.09.2019г, постановено
по гр.д.№383/2019г на районен съд –гр.Айтос, с което е прието за установено по
отношение на Н.М.Х., Н.М.С., О.М.Х., Г.И.Н.
, Н. А. Н. и Х.А.А. ,че въззивникът Ю.Н.
не е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място с площ
от 593кв.м.,съставляващо УПИ ХIII-561 в
кв.6 по плана на с.Руен, ведно с построените в имота
полумасивна жилищна сграда и второстепенна постройка –салма, отменен е
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №*,том
*,рег.№ *, дело № *от 20.02.2019г в полза на ответника до размер от ½
идеална част и е осъден ответникът да
заплати на ищците разноски в размер на
50лв. Въззивникът счита решението за неправилно, поради нарушение на
материалния закон.Владението може да се упражнява не само чрез непрекъснато
фактическо въздействие върху имота, а и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение да се свои
имота и да не са смущавани от претенции
и действия на трети лица. Според въззивника е доказано от свидетелските
показания на свид.Е. М., М.Н. и К. З., че
той е упражнявал фактическа власт върху имота, изразяваща се в обработване на
същия и стопанисване на намиращото се
там бунгало и по този начин е демонстрирал намерение да свои имота.В подкрепа на това е и
фактът ,че само ответникът от всички наследници има административен
адрес, съвпадащ с процесния имот. Според въззивника следва да се има предвид и
актът на устно завещание, направено от наследодателя М.Н., в присъствие на
другите му деца, в негова полза.Този
факт се установява от показанията на свид.М.Н. и Е. М.. Необосновано съдът е
изследвал съгласието на З. Х. с волята на общия наследодател да завещае имота на Ю.Н..
Въззивникът счита, че общият
наследодател е водил дело за делба и е наплатил дела на останалите съделители
,с цел да стане изключителен собственик на имота и да го
прехвърли на ответника-неговия най-малък син, което се доказва от
показанията на свид.М.Н. и Е. М..Според свидетелите бащата не успял да оформи
своята воля в изискуемата от закона форма, поради влошено здраве.Въззивникът
счита, че това е доказателство за формиране на намерение за своене и за
началната дата на упражняване на фактическа власт –смъртта на общия
наследодател.В обстоятелствената част на исковата молба също се съдържат твърдения, че ответникът е своил имота, като е заявил на ищците, че иска имотът за себе си година
преди да се заведе настоящото дело. При условията на
евентуалност, въззивникът счита,че решението следва да се отмени частично като
неправилно по отношение на част от ищците : Н.Х.,Н.С. и О.Х., поради това ,че по никакъв начин не е доказано
по делото упражнявано от тях владение
върху имота.
Моли да се отмени обжалваното решение изцяло или
частично като неправилно.Няма искания за нови доказателства.
В рамките на срока по чл.262 ГПК е постъпил отговор от ищците по
делото,чрез техния процесуален представител адв.Здравко Костов.В него жалбата е
оспорена като неоснователна.Доказано е по делото ,че след смъртта на общия
наследодател не е осъществявана самостоятелно фактическа власт от страна на
ответника върху имота, а такава са осъществявали и част от останалите наследници. Счита, че
устно изразената воля на наследодателя да завещае имота на ответника не поражда
действие, тъй като не е обективирана в писмена форма.От друга страна, няма
доказани действия ,с които ответникът да е обективирал спрямо останалите
наследници намерението си да владее имота за себе си. Въззиваемите считат, че дори да е променил отношението си
към имота като към свой, то липсват доказателства ,които да сочат ,че промяната
в намерението е демонстрирана явно и категорично пред всички съсобственици/сънаследници./Моли
да бъде потвърдено атакуваното решение и да се присъдят разноските по делото.
При
извършената служебна проверка на атакуваното решение, настоящата инстанция
констатира,че същото е валидно и
допустимо.
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно
основание чл.124 ,ал.1 ГПК.
Ищците желаят
да бъде постановено решение,с което да бъде прието за установено,че ответникът Ю.Н.
не е собственик на ½ идеална част от недвижим имот:дворно
място,представляващо УПИ ХIII-561 в кв.6 по плана на с.Руен,ведно с построените
в него полумасивна жилищна сграда и второстепенна постройка –салма.В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди ,че спорният имот е бил
собственост на общия наследодател М.Н., след смъртта му през 2001година се е ползвал от единия му син А. и неговата съпруга, до смъртта на А. през
2010година.През последните 6-7 години никой не живее в имота, той не се
обработва и е в лошо състояние.Твърди се,че между съсобствениците не е имало делба ,имотът е
деклариран от всички наследници и те са плащали данъци, но през 2019г
ответникът се е снабдил с нотариален акт по наследство и давностно владение
.Ищците твърдят,че ответникът никога не е владял самостоятелно имота, нито е
афиширал владение, което да им е
известно.
В
подадения отговор на исковата молба е
оспорен искът като неоснователен,като се твърди,че с цитирания КНА № *,том *,дело № */2019г ответникът е манифестирал собствеността върху процесния
имот; владението е установено от него след смъртта на общия наследодател през
2001година; то е било явно и необезпокоявано; ищците по никакъв начин не са
владели и ползвали имота.
Районният съд е счел предявения отрицателен
установителен иск за основателен ,като е изложил мотиви, че не е доказано да се е осъществил обективния елемент на давностното владение
–осъществяването на фактическа власт върху
имота от страна на ответника Ю.Н.. Прието
,че той не е живял в къщата след смъртта на баща си и дори да е имал субективно отношение към
имота, като към свой, не е демонстрирал чрез действия промяна на отношението
му,т.е.упражняването на фактическа власт върху идеалните части на останалите
наследници да е превърнато от държане
във владение. Съдът е приел,че ответникът не е останал да живее в къщата, не е
предприел действия по запазването й от
срутване; посещавал е от време на време имота, но по никакъв начин не е
обективирал явно претенциите си към него, още повече,че след смъртта на общия наследодател и част от
другите наследници са ползвали имота.В нито един момент ответникът не е установил самостоятелна
фактическа власт върху имота и дори да е
променил отношението си към него като към свой, липсват доказателства, които да
сочат, че промяната в намерението е демонстрирана явно и категорично пред
всички останали наследници.
Съобразно задължителното
тълкуване, дадено в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. №
8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС при
предявен отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва фактите,
от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които
произтича правото му.В случая ищците обуславят правния си интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск , с твърдението , че са собственици претендираната
идеална част от спорния имот по наследство. Доказването, че спорното право им
принадлежи, е въпрос на материална
легитимация и съдът следва да разреши този въпрос с произнасяне по съществото
на спора.Снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост представлява оспорване правото на собственост с правни
действия и това обуславя правния интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск.
Няма спор по делото,че
ищците са наследници на З. М.Х. и
на А.М.Н., последните деца на общия наследодател М.А.Н., починал на
30.10.2001г. Ответникът също е син на наследодателя.Общият наследодател е
придобил собствеността върху процесния имот след поставянето му в дял с решение
№790/12.01.2001г по гр.дело
№406/2000г на РС –Айтос.На скицата, издадена от Община Руен е посочено ,че
наследодателят се легитимира като собственик с констативен нотариален акт №
*,том *,рег.№*,дело № */2001г ,който не е представен по делото.От представеното
удостоверение за данъчна оценка се установява,че имотът е деклариран от
всички наследници на общия наследодател.
По възраженията във въззивната жалба:
Въззивникът е оспорил извода на районния съд
,че не е доказано да е упражнявана
самостоятелна фактическа власт върху процесния имот от негова страна. Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не
посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт, но както в правната
теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат
като логическо следствие от основните два признака- упражняване на фактическа
власт и намерение за своене на вещта. Без да се установи, че тези признаци са
налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи
като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта,
чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост -
правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната
давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява
постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица на владеят вещта. Основателно по принцип е
възражението във въззивната жалба ,че постоянното
владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки
момент във времето. / Решение № 330 от 28.11.2011 г. по гр.
д. № 1519/2010 г. на
II г. о., Решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.
д. № 603/2012 г. на
I г. о. и Решение № 17 от 19.02.2016 г. по гр.
д. № 4335/2015 г. на
II г. о./Не е необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез
обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху
имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да
сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия
на трети лица.За установяване на факта
на упражняване на фактическата власт върху имота по делото са разпитани четирима свидетели.От техните показания се
установява, че до смъртта на общия наследодател М.Н. през 2001г,той е живял в
имота и го е ползвал.Не се установява да
е предал фактическата власт на ответника приживе.От показанията на свидетелите А.
и З.,без родство със страните е видно ,че след смъртта на общия
наследодател в имота се е установил да
живее сина му А. –баща на ищците Н.Н. и Х.А. и съпруг на ищцата Г.Н.. Според
тези свидетели той е живял там до
своята смърт през 2010година, като
след този момент неговата съпруга се е преместила в къщата в съседния имот.Тези
свидетели също така заявяват,че понастоящем в имота има изграден гараж и барака
,които са на ищеца Н.Н. и се ползват от
него.Свид.З. съобщава ,че веднъж е
видял ответникът да сее тикви в двора .Свидетелят М.М.Н., син
на общия наследодател М.Н. , от своя страна заявява, че след неговата
смърт в къщата не е живял никой, тя
е оставена да се руши; ответникът се е грижил за двора-за кошерите в него; имал
е кон,който е отглеждан в двора на
процесния имот; имал е и бунгало, в което е съхранявал различни вещи.Свидетелят също потвърждава ,че в имота
има гараж на другия брат А., който е заключен.Свидетелката М.,първа братовчедка на ищците и племенница
на ответника, заявява, че имотът след смъртта на общия
наследодател се работи от ответника,без да сочи конкретни факти в тази насока.Заявява,че
тя е сяла тиквите и доматите в имота. Свидетелката също
така заявява, че чичо й А., след смъртта на дядо й, за малко е живял в наследствената къща и е
имал гараж,който продължава да се ползва от ищеца Н.Н.. Анализът на
свидетелските показания сочи, че ответникът не е установил самостоятелна
фактическа власт върху претендирания имот за изискуемия от закона срок от 10 години.
Действително,както се приема и в
практиката на касационната инстанция, не е необходимо непременно фактическата власт да се
осъществява във всеки момент във времето.
Достатъчно е владелецът във всеки момент
когато пожелае да може да реализира владелческата си власт. Без правно значение
е дали същият се е възползвал от тази възможност, щом спрямо имота не са
осъществявани действия на трети лица, създаващи съмнение в явността на
владението или водещи до прекъсването му. Дори
да се приеме, че въззивникът е упражнявал
фактическа власт върху имота, чрез периодични посещения,то тази фактическа
власт не е упражнявана самостоятелно от него върху целия имот,по начин
,изключващ възможността на другите наследници /съсобственици да упражняват
такава фактическа власт, тъй като от показанията на всички свидетели
категорично се установи,че в имота друг от наследниците – първоначално сина на
общия наследодател А.Н. ,а впоследствие и ищецът Н.Н., е притежавал гараж и барака, които е ползвал през цялото
време след смъртта на общия наследодател. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да
няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други
лица на владеят вещта. Във въззивната
жалба се сочи,че ответникът има постоянен адрес ,съвпадащ с административния
адрес на спорния имот,но това по никакъв начин не доказва осъществяване на
самостоятелна фактическа власт върху
него,още повече ,че свидетеля Н. заявява,че ответникът не е живял в старата
къща,а живее след смъртта на наследодателя в съседната къща .При липсата на
убедителни доказателства за осъществяване на самостоятелна фактическа власт
върху целия имот, само по себе си установяването на факта ,че волята на
наследодателя имотът да остане само за ответника/ факт, който има отношение към
субективния признак на владението ,а именно намерението да се държи вещта като
своя/ е без значение за придобиването на правото на собственост на основание
придобивна давност.Дори да се приеме за установено,че волята на наследодателя
на страните е била имотът да остане само за ответникът ,следва да се има
предвид ,че при наследяване основанието, на което се придобива фактическата
власт от един от наследниците показва съвладение, т.е. сънаследник,
който упражнява фактическа власт върху имота, владее своята част и се явява
държател на частите на останалите, освен ако не е демонстрирал ясно и
категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за
себе си.В конкретния случай се установява от показанията на свидетелите А. и З. ,че след смъртта на наследодателя е
упражнявана фактическа власт от другия
му син –А. до 2010г, но дори да не е така / в този смисъл са показанията на
другите двама свидетели/,то е безспорно,че ответникът е допуснал друг наследник
–ищеца Н.Н. да държи в имота гараж и да
го ползва.Косвено доказателство в този смисъл е и установеното деклариране на имота от всички наследници и
плащане на данъци за него.Ответникът следва да докаже т. н. преобръщане на
владението чрез действия, манифестиращи по един несъмнен начин отричане на
владението на останалите съсобственици и промяната в намерението му за своене
на чуждите части, като тези действия да са достигнали до знанието на останалите
съсобственици,което по делото не е сторено.Като такива действия не могат да се
възприемат еднозначно и отказът на ответникът да се подели имота и да се строи
в него от страна на другите съсобственици/сънаследници, тъй като тези действия могат да бъдат мотивирани не само с
намерение да се дължи имота като свой.От събраните по делото доказателства може
да се направи извод за опровергаване констатациите в цитирания по-горе КНА на ответника и недоказаност твърдението му,
че е придобил по давност частите на останалите наследници- ищци по делото.
Що се отнася до направеното като
евентуално искане във въззивната жалба да се отмени решението за ¼ ид.ч.
от имота,собствена на ищците Н. Х., Н.С.
и О.Х., като наследници на З. М.Х., тъй
като не е доказано упражнено владение от страна на наследодателката или на
самите ищци- нито намерение за владение,нито осъществена фактическа власт,
следва да се има предвид,че не правото на собственост на ищците е предмет на
спора при предявен отрицателен установителен иск, то служи за обосноваване на
правния им интерес да отрича правото на собственост на ответника. Именно
последното е предмет на спора по предявения иск и той не може да се отхвърли за
¼ ид.ч. от имота, защото част от ищците не са упражнявали фактическа власт върху имота.За да бъде
отхвърлен отрицателния установителен иск
следва да се установи от ответника, че е собственик на посочената ид.част от имота на твърдяното от него правно основание придобивна давност.
С оглед изхода от спора на
въззиваемите се дължат направените пред настоящата инстанция
разноски.Представен е договор за правна защита и съдействие,от който се
установява,че въззиваемите Н.Н. и О.Х. са заплатили адв.възнаграждение на
процесуалния представител адв.Костов в размер на 400лв ,в брой.На тези
въззиваеми следва да се присъдят
разноски в посочения размер,за които има доказателства ,че са реално
сторени.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
200/30.09.2019г, постановено по гр.д.№383/2019г на районен съд –гр.Айтос.
ОСЪЖДА
Ю.М.Н. ,ЕГН **********, съдебен
адрес:гр.Айтос, ул.”Свобода” №3,ет.1,ап.3 ,адв.Тургай Хасан, да заплати на Н.А.Н., ЕГН ********** и О.М.Х.,
ЕГН ********** сумата 400лв, съдебно –деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: