МОТИВИ към присъда № 41/22.07.2019г., постановена по НОХД № 114/17год. по
описа на СпНС
С
обвинителен акт, внесен за разглеждане в Специализиран наказателен съд,
Специализираната прокуратура е повдигнала обвинение срещу Б.З.К. и А.Г. Щ.затова
че за периода от неустановена дата на месец януари 2009 г. до 23.02.2010 г. на
територията на гр. София и Република България са участвали в организирана
престъпна група – структуриарано трайно сдружение на повече от три лица, с цел
да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.195, чл.308 и по чл.345А НК, за които е предвидено наказание лишаване, от свобода повече от три години, образувана
и ръководена от С.Т.Я. ЕГН **********, в
която участвали Ц.Е.В., с ЕГН **********, А.Г. Щ., с ЕГН ********** и Б.З.К., с
ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК.
В
хода на делото по същество представителят на държавното обвинение пледира за
постановяване на осъдителни присъди по отношение и на двамата подсъдими. Счита,
че събраните доказателства безспорно установяват наличието на организирано
престъпно сдружение с участници подсъдимите, образувано и ръководено от С.Я.,
който съумял да доведе до една относително висока степен на организираност и
структурираност ОПГ-то, като йерархичността му се свежда до неговото
ръководство, тъй като Я. държал цялостен контрол върху организираността на сдружението.
Според държавното обвинение, изводът за съпричастност и съответно доказаност на
обвинителната теза се извлича както от показанията на разпитаните по делото
свидетели, така и от извършените в хода на разследването процесулано-следствени
действия по претърсване и изземване и най-вече от установените и иззети от дома
на Я. предмети. Съпричастнотта на всеки от подсъдимите се изразявала съответно
за Щ.в действия подпомагащи Я. в противозаконйното отнемане на МПС-та и
осигуряването на помещения за укрИ.ето им, а за К. в изготвяне на необходимите
за прикриване на дейността им документи. При определяне на наказателната
отговорност на подсъдимите, представителят на държавното обвинение предлага по
отношение на подсъдимия К. да бъде определено наказание към минимума, предвиден
за престъплението в НК, а за подсъдимия Щ., предвид обремененото му съдебно
минало, да бъде определено наказание малко над предвидения в закона минимум.
Адвокат
В. – защитник на подсъдимия Щ., пледира за оправдаване на подзащитния ѝ. Счита,
че обвинителната теза е останала недоказана, акцентирайки върху свидетелските
показания, от които безспорно се установява познанство между подсъдимите, но не
и изискуемата от закона трайна и устойчива престъпна обвързаност. Моли Съда за
оправдателна присъда, а в условията на алтернативност за наказание съобразено с
практиката.
Адвокат
Г., защитник на подс. Б.К., пледира за постановяване на оправдателна присъда,
като счита, че доказателствата по делото не установяват подзащитният ѝ да
е участвал в ОПГ. Възразява срещу доводите на прокуратурата относно
доказателственото значение на сключеното между част от посочените за членове на
инкриминираното престъпно сдружение и държавното обвинение споразумение, като
изтъква, че същото не се ползва със сила на пресъдено нещо касателно
виновността и на останалите членове, като последното е въпрос на доказване.
Алтернативно, моли Съда ако признае подзащитния ѝ за виновен, да му се
наложи наказание под минималния предвиден в закона размер, при условията на
чл.66 НК.
Двамата
подсъдими в предоставеното им право на лична защита в хода на съдебните прения и
на последна дума не се признават за виновни и отправят молба за постановяване
на оправдателна присъда .
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът,
след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди заедно и
по отделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоначално
наказателното производство по делото е било образувано и водено срещу С.Т.Я. за
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 и пр.2, чл.196,ал.1, т.2
вр чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ вр
чл.20, ал.2 вр. ал.1, чл.316, пр.2 вр. чл.308, ал.2, алт.9 вр. ал.1 НК и срещу Б.З.К.,
А.Г. Щ.и Ц.Е.В. за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК и чл.316,
пр.2 вр. чл.308, ал.2, алт.9 вр. ал.1 НК. По отношение на С.Т.Я. и Ц.Е.В. е
било одобрено по реда на гл.ХХIХ НПК споразумение – съответно по НОХД № 1732/15г.
по описа на IV
н.с. при СпНС Я. е признат за виновен в извършването на повдигнатите му и
предявени обвинения за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 и
пр.2, чл.196,ал.1, т.2 вр чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 29,
ал.1, б.“а“ и „б“ вр чл.20, ал.2 вр. ал.1, чл.316, пр.2 вр. чл.308, ал.2, алт.9
вр. ал.1 НК и му е определено за изтърпяване
в условията на чл.23 ал.1 НК едно общо наказание ЛСВ за срок от 1/една/ година
и 5/пет/ дни при първоначален СТРОГ режим, а по НОХД № 718/18г. по описа на XIX н.с. при СпНС Ц.В. е
признат за виновен в извършването на повдигнатото му и предявено обвинение за
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК и чл.316, пр.2 вр. чл.308,
ал.2, алт.9 вр. ал.1 НК и му е определено за изтърпяване в условията на чл.23
ал.1 НК едно общо наказание ЛСВ за срок от 3 /три/ години, изпълнението на
което е отложено за срок от 5 /пет/ години.
Подсъдимият
Б.З.К. е роден на *** ***, ЕГН **********,***, българин, български гражданин,
неосъждан, със средно образование, неженен, безработен.
Подсъдимият
А.Г. Щ.е роден на ***г***, ЕГН **********,***7, българин, български гражданин,
осъждан, със средно образование, неженен, безработен.
Свидетелелят
С.Я., известен с прякора „Дългия“, е осъждан многократно за кражби на коли. С
Присъда № 378/13.05.2004г. на Районен съд Габрово на същия е било наложено
наказание лишаване от свобода, което той изтърпял ефективно, до месец април
2007г., когато с постановено по ЧНД № 1474/07г. определение от 26.04.07г. на СГС
бил предсрочно освободен.
Свидетелят
Я. се познавал с подс.А. Щ., по прякор „Б.“ още от детските му години. След
освобождаването на св.Я. от затвора и на неустановена по делото дата в периода
м.04.07г.-м.05.07г. подс.Щ.го запознал със св.А.Г.. Тъй като към онзи момент св.Я.,
все още не се бил установил на конкретен адрес след излизането си от затвора,
същият останал да живее в дома на св.Г.,***, за период от около 4-5 месеца.Свидетелите
Я. и Ал.Г. и подс.Щ.започнали да излизат заедно по заведения, като към тях
често се присъединявали подс.Б.К. и лицето Ц.В., с които св.Я. също се познавал
от един по-ранен, но неустановен в производството времеви момент.В този период,
след излвизането си от затвора, св.Я. отново започнал да развива търговска
дейност с коли.Той ползвал мобилен телефонен №, а подс.Ал.Щ.ползвал тел. №.След
няколко месечен престой в дома на св. Г., св.Я. се пренесъл да живее в дома на
приятелката си св.И.А. ***, но тъй като не бил в добри отношения с брат ѝ,
двамата се изнесли и установили в апартамент, находящ се в гр.С. ж.к., бл., ап.,
където пребивавали през целия инкриминиран период и където свидетелят
съхранявал много на брой регистрационни табели за различни превозни средства,
които са били обект на развиваната от него търговска дейност. Там често ги
посещавал подс.Щ.и двамата разговаряли за жени, коли и пари.Освен
дългогодишното им познанство ги свързвал и общият им интерес към автомобилите.Всъщност,
към онзи момент, основен източник на средства за всички горепосочени лица,
включая и двамата подсъдими, била търговията с автомобили. Основно сделките се
осъществявали чрез покупко-продажба или бартер.В някои случаи се купувал
катастрофирал автомобил, обявен за „тотал щета“, отремонтирал се и се
препродавал. В периода след освобождаването му от СЦЗ до момента на задържането
му по настоящото наказателно производство св. Я. също така извършвал и кражби
на МПС-та както на територията на страната, така и в чужбина и в тази си
дейност бил подпомаган в някои случаи от Цв.В. и от други лица с неустановена
самоличност в процеса.
На
02.06.2009г. в гр.П., св.С.Я. в съучастие, като съизвършител с М.Р.,
противозаконно отнел от владението на М.Д.Г. с ЕГН ********** *** л.а.Порше
Кайен с ДК №, собственост на фирма „“ ООД. Непосредствено след като отнел автомобила,
св.Я. се свързвал със св.Р.Л. с прякор „Д.“ и го помолил да остави автомобила
на съхранение в двора му, без да дава обяснения за произхода на превозното
средство.След като св.Л. дал съгласието си, още на същата дата 02.06.09г. автомобилът
Порше Кайен бил откаран и оставен в двора на къщата му в с.Т.от М.Р., известен
с прякора „Ц.“.Междувременно, кражбата била установена и бил подаден сигнал до
органите на МВР, които предприели действия по издирването на
автомобила.Последният, бил с монтирано GPS устройство,
посредством което бил проследен пътя му.След подаден сигнал, на място – в с., пред
двора на св. Л., се отзовал св. С.Г., полицейски инспектор при РУ на МВР гр. Ботевград,
заедно с инспектор Т.В..Освен тях, в операцията по установяването и задържането
на автомобила участвал и още един полицейски екип. Докато наблюдавали двора
пред къщата на св. Л. и паркирания в него автомобил, около 21,30 часа, на място
в с.Т.пристигнал л.а.БМВ с ДК №, в който автомобил били св. Я., М.Р. и още едно
неизвестно на процеса лице.М.Р. се качил в автомобила Порше и потеглил.На
излизане от двора, полицейските служители направили опит да задържат МПС-то, но
въпреки усилията им, водачът на автомобила успял да премине покрай тях и да се
отдалечи.В последствие автомобилът бил намерен изоставен край гр. Луковит и
иззет. За горното е образувано и водено досъдебно производство № ЗМ 111/2009г.
по описа на ОДМВР гр. Пловдив, пр.пр. № 5498/2009г. по описа на РП гр.Пловдив,
присъединено към настоящето производство с Постановление на прокурор при СГП от
13.07.2011г. (т.7, л.1 от ДП).
На
неустановена дата през месец юли 2009г. в гр.София,св.С.Я. се запознал със св.Д.Г.С.
с прякор „Д.“, който по това време ползвал мобилен тел.№.Още по време на тази
първа среща и в хода на проведения разговор св.Я. предложил на св.Д.С. да му
продаде л.а. марка „Ауди“, модел А 4 с ДК № за сумата от 12 500лв. Свидетелят Я.
описал подробно външния вид на превозното средство и уведомил св.Д.С., че
колата е претърпяла ПТП и поради причинените й значителни вреди, била изплатена
застрахователна премия на собственика Е.М., като именно поради горните причини
предложената покупна цена била в толкова нисък размер.Свидетелят Д.С. проявил интерес и пожелал да направи оглед на
предложения автомобил.На уговорената дата за оглед лично св.Я. докарал л.а.Ауди
А 4, като в този момент бил придружаван от подс.Ал.Щ., когото представил за
свой приятел.В последствие и след направения оглед и на неустановена по делото
дата, отново през м.07.09г., св. Д.С. уведомил св.Я., че е съгласен да закупи
превозното средство на предложената му цена от 12 500лв. Двамата се уговорили и
по какъв начин да извършат реалното предаване на автомобила.За целта и по
изрична молба на св.Д.С.,*** св.Г.С. се срещнал със св.Я. и с подс.Ал. Щ.и
тримата се отправили към бул. Ботевградско шосе, като на намиращата се там
бензиностанция Лукойл св.Г.С. и подс.Ал.Щ.останали да изчакат св. Я.. След
около 10 мин. последният се върнал, управлявайки вече л.а.Ауди А4 с ДК № След
това лично св. Г.С. поел управлението на автомобила, а св.Я. и подс.Ал. Щ.го
последвали с друг автомобил.По този начин тримата се предвижили до дома на
св.Д.С., който още в този момент предал на св.Я. сумата от 8 000лв., а след
няколко дни му заплатил и още 4 500 лв. След изплащане на цялата договорена
покупна цена, на неустановена дата през м.07.2009г. св. Я. предал на св.Д.С.
големия талон на МПС и нотариално заверено пълномощно за управление на същото,
подписано от собственика Е.М..Предаденото свидетелство за регистрация част II било преправено
такова, носело № и било издадено на името на Е.Р.М..Управлявайки горепосочения
автомобил, на 02.12.2009г. св.Д.С. бил спрян за рутинна проверка от служители
на КАТ в района на с.Мурсалево, обл. Кюстедил.В хода на проверката, била
установена плътна найлонова торба със суха листна маса, която реагирала при
извършения полеви наркотест на канабис.При последвалото претърсване на
автомобила е установено, че същият е с номер на рама, а по направена справка с
оперативния дежурна част, служителите установили, че на тези регистрационни
номера отговаря друг номер на рама.За горното било образувано ДП № 923/2009г.
по описа на РУ на МВР гр.Дупница и пр.пр. № 2955/2009г. по описа на РП
гр.Дупница. Автомобилът бил задържан и след извършена проверка био установено,
че същият е с пренабит номер на рама, а номерът отговаря на обявен за
международно издирване с телеграма № 29751/23.06.2009г. от III РУ София л.а. Ауди А4
с ДК № и рама, като по случая е заведено ДП № 1901/23.06.2009г. в 03-то РУ
гр.София. С Постановление на РП Дупница от 15.12.2009г. част от материалите по
ДП № 923/2009г. по описа на РПУ гр.Дупница касателно иззетия л.а. били отделени
и изпратени за прилагане към воденото ДП № 1901/23.06.2009г. по описа на 03-то
РУ гр. София (Постановление от ДП, т.6, л.108-109). Именно сведенията, че св.С.
е закупил автомобила от св.Я. дали основание материалите по воденото в 03-то РУ
гр. София ДП № 1901/23.06.2009г., да бъдат присъединени към воденето срещу
последния производство по ДП № 747/2009г. по описа на СДВР с Постановление на
прокурор при СГП от 26.02.2010г. (т.6, л.1-2 от ДП).
В
рамките на инкриминирания времеви период подс.Б.К. с прякор „М.“ се занимавал
активно с търговия на превозни средства, като сключваните от него сделки се
изразявали в купуване, препродаване и бартер на коли с различни лица, включая и
със св.Я.. Подсъдимият ползвал тел.№.През процесния период от началото на
м.01.2009г. до 23.02.2010г. както горепосочения подсъдим, така и подс. Ал. Щ.поддържали
определени приятелски отношения със св. Я. и лицето Цв.В., като често всички
заедно посещавали различни заведения в гр.София.На тези срещи се случвало да
присъства и св.Ал.Г., който поддържал контактите си и продължил да се среща със
св.Я. дори и след като последният напуснал дома му през 2007г. На неустановена
по безспорен начин дата през м.01.2009г. св.Я. посетил дома на св.Ал.Г. *** и
оставил там редица вещи – 1 бр. автоключ с емблема на Опел, 2 бр. дистанционни
управления с лого на Мерцедес, 1 брой автоключ с лого тна Мерцедес, една пластмасова
кутия със зелен и син накрайник с един брой ключ и една пластмасова кутия с
червено копче и черен плъзгач, като двете пластмасови кутии представляват
специална техника, използвана за премахване имобилайзерите на автомобили от
висок клас, произведени след 1996г.
От
фактическа страна по делото е установено и обстоятелството на противозаконно
отнемане на л.а. „Ауди“ Q7 с ДК№ и с номер на рама. Същият бил обект на
противозаконно отнемане на 07.10.2009г. и в последствие установен във
владението на св.М..Последният го закупил от лице, представило се като Антонио,
след като М. харесал автомобила по интернет. Автомобилът бил предаден с
протокол за доброволно предаване от 02.03.2010г., като в последствие било
установена интервенция върху номера на рамата, както и че производствения номер
на автомобила е „“. Именно по последния и във връзка с проверка извършена от
сектор 05, О „А“ при ГД „КП“, чрез ФКС Висбаден-Германия било установило, че се
касае за един и същи автомобил, който бил върнат на лицето А.Г. А.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.
Гласните доказателства, които съдът
анализира и които се преценяват за валиден доказателствен източник са
показанията на свидетелите Ал.Г., Г.С., И.М., Й.С.,
И.А., Д.С., Ст.Г., Р.Л., Ст. Я., Пл.М., В.Ц., И.Т. и свидетел с иден.№ 1.
На първо място при доказателствения
анализ съдът подчертава, че от горепосочените поименно свидетели само и
единствено Ал.Г., И.А., Р.Л., Ст.Я. и свидетел с иден.№1 дават показания за
лично познанство с всички посочени в обвинителната теза за членове на
инкриминираната престъпна група.
Показанията на св.Ал.Г. представляват
годен доказателствен източник – за такъв се преценяват както показанията,
дадени по настоящото НОХД, така и тези, дадени в хода на ДП, доколкото са събрани
по установения законов процесуален ред, посредством непосредствен разпит на
лицето и посредством прочита им на осн.чл.281 ал.1 т.1 и т.2 НПК и на
осн.чл.284 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК.Този свидетел излага фактите на
лично познанство с подс.Ал.Щ., на поддържани приятелски взаимоотношения с него,
на поддържана взаимна телефонна комуникация и на осъществявани лични срещи
между тях както преди, така и в рамките на инкриминирания времеви период.На
тази доказателствена база се установява по изискуемия безспорен и категоричен
начин факта, че подс.Ал.Щ.ползва тел. и именно той запознава св.Ал. Г. със св.Я.
(т.3, л.24-л.28 от ДП), като познанството им датира от времето след
освобождаването на св. Я. от затвора, респ. от м.04.2007г. – м.05.2007г. Касателно
това обстоятелство и за прецизност на настоящото изложение следва да се подчертае
установеното известно разминаване между показанията на свидетелите Ал.Г. и Ст.Я.
- съответно в приобщените на осн. чл.281 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК показания на
св. Г., същият твърди, че познава св.С.Я. „от около 4 години“ спрямо дата на
провеждане на разпита пред съдия (23.02.2010г.), а св. Я. сочи, че е живял за
кратко в дома на св.Г. в периода 2006г.–2007г. В тази насока решаващият съд
отчита приложената по настоящото дело справка за съдимост на св.Я., според
която същият е условно предсрочно освободен от СЦЗ по силата на постановено по
ЧНД № 1474/07г. определение на СГС от 26.04.2007г., респ. именно тази дата се
приема за отправна точка във времеви аспект за запознанство между двамата
горепосочени свидетели.Справката за съдимост на св.С.Я. представлява писмено
доказателство – притежава характеристиките на официален удостоверителен
документ, съставен по съответния ред от съответните длъжностни лица и поради
това съдът дава приоритет на същата пред събраните гласни доказателства.
Значими за настоящото производство са и
следните изложени от св. Ал.Г. факти – той заявява с категоричност
обстоятелството на лично познанство с двамата подсъдими, със св.Я. и с лицето
Цв. В.; на личното познанство между тези четири лица, сочени от държавното
обвинение, за членове, респ. за ръководител на престъпна група; на чести и
лични срещи с тях, които са източник на лични впечатления у свидетеля за
естеството на взаимоотношенията между същите и развиваната от тях дейност към
инкриминирания период; на извършвана и от двамата подсъдими деятелност по
продажба и замяна на автомобили.Именно тези обстоятелства се съдържат в показанията
му „Знам, че всички те и С. са познати“,
„Излизал съм заедно с подсъдимите,
всичките заедно, и за това знам, че те са близки познати“, „Б. го познавам от преди това… той също се занимава с коли - купува,
препродава, прави бартери на коли“, „Виждал
съм ги всички заедно, когато съм излизал със С., ходили сме да пием кафе“, „М.
и С. правят бартери на леки коли…“, „Ходил съм в Орландовци с мой познат да
правя бартер и за това се видях и с М. … Моят познат смени коли с М..“. Т.е.
на тази доказателствена база се установява по безспорен начин само и единствено
факта на поддържани приятелски взаимоотношения между двамата подсъдими, св.Я. и
лицето Цв.В., чиито контакти се изразяват в посещения на различни заведения, като
предмет на провежданите по време на тези срещи разговори са „общи работи“ и се
установява и факта на развивана от подс.Б.К. и св.Я. през инкриминирания период
търговска дейност, свързана с превозни средства.Заявеното от св.Ал.Г. обстоятелство,
че двете горепосочени лица взаимно „правят бартери на коли“ е съсредоточено
само и единствено досежно обективните белези на реализираната от тях съвместна
деятелност, но не се установява, че именно тези МПС-та са обект на престъпно
посегателство (в тази насока показанията са лишени от конкретика относно
характеристиките на самите автомобили и конкретика относно начина им на
продибаване от самия св. Ст.Я.), като не се установява също така и налично у
подс.К. знание относно евентуалния престъпен характер на придобиване на
автомобилите от страна на св.Я..В същото време в горецитираните
показания на св.Ал.Г. не се съдържат и данни за налично знанието у подс. Щ.и
лицето Цв.В. относно реализираната съвместна дейност от подс.К. и св.Я. по
замяна на превозни средства. Обсъждайки изложените от св.Ал.Г. данни за
взаимоотношенията между горните четири лица, следва изрично да се подчертаят и
показанията му в частта „не съм чувал С. да дава конкретни указания на някой от
подсъдимите“ – тук съдът отчита категоричността в изказа на свидетеля, а така
също отчита и това, че се касае за един отрицателен факт, който не бе
опроверган от държавното обвинение в хода на проведения разпит на този
свидетел.
Решаващият съд кредитира и дава вяра
на горните показания на св. Ал.Г., тъй като същите на първо място представляват
пряко доказателствено средство, доколкото съдържащите се в тях обстоятелства са
лично и директно узнати от самия свидетел, респ. тези показания се ползват с
висока доказателствена стойност, а на второ място показанията на св.Ал.Г. не са
изолиран доказателствен източник - намират фактическа опора и в други събрани
по делото доказателства; в частност обстоятелството, че в периода през
2009-2010г. св.Г. се е срещал с двамата подсъдими, със св.Я. и с лицето Цв.В. и
е бил непосредствен свидетел на взаимоотношенията им се потвърждава и от
показанията на самия св.Я.: „Заедно с Г.
сме излизали на заведения … поС.но и през 2009г. –
2010г. Бил съм с подс.А. Щ., когато съм излизал с Г. по заведения“. Т.е. за
познанството между двамата подсъдими, лицето Ц.В. и св.С.Я. и за изградените
между тях приятелски отношения потвърждава и последният - „В периода 2009г. до м.02.2010г. съм се виждал с тях, но не много
редовно и само „на маса“ за ядене и пиене“, като добавя „С тях едно време правехме бартери на коли.“ За познанство
между двамата подсъдими и св.С.Я. дава показания и св.Ир.А.,
дългогодишната приятелка на св. Я., която потвърди факта на провеждани лични
срещи между тях и то в рамките на инкриминирания период, като подс.Ал.Щ.често
посещава и дома им в гр.София, жк., където са
разговаряли за коли и жени.
Както вече се изложи по-горе в
настоящите мотиви, в хода на съдебното следствие и при спазване на законово
регламентирания процесуален ред към доказателствената съвкупност са приобщени и
показанията на св.Ал.Г. от ДП.В тази показания се съдържат и данни касателно
извършваната от св.Я. противоправна дейност по кражба на автомобили с
последващата им продажба.В тази вр. твърдейки факта на извършвани кражби от
страна на св.Я., св.Г. уточнява и първоизточника на тази информация, а именно
самият св.Я. „ми е казвал, че се занимава с кражби на коли“, като следва
изложение относно направено от св.Я. признание за извършена кражба на л.а.Фолксваген
Голф 4 с последващата му продажба на лице със собствено име Г. и на извършена
кражба в гр.Пловдив на джип Кайен. Тези показания се ползват с конкретика
(макар и не пълна такава), която следва да бъде отчетена при преценката за
тяхната достоверност.
На последно място в доказателствения
анализ следва да се подчертаят показанията на св.Ал.Г. относно намерената в
дома му техника, която би могла да се ползва при кражби на автомобили.
Свидетелят уточнява, че тези вещи принадлежат на св.Я., който му ги оставя на
съхранение и в последствие, на 21.02.10г. му се обажда да ги приготви, че ще
дойде да си ги вземе.Този факт съдът подчертава, като такъв, подкрепящ
описаното вече обстоятелство на извършвани кражби на превозни средства от
страна на св.Я..
В хода на съдебното следствие са
разпитани и свидетелите И. А. и Й.С., които през инкриминирания времеви период
живеят заедно съответно със св.Я. и с лицето Цв.В.. Показанията на св.Й.С. са
изключително лаконични и носят информация само и единствено за реализираната от
Цв.В. деятелност по покупко-продажба на автомобили в периода 2009г.-2010г.От
своя страна св.И.А. също навежда данни за извършвана подобна дейност от св.Я.,
но също така излага и факти относно изградените взаимоотношения между св.Я. и
двамата подсъдими – тези показания са отбелязани по-горе в настоящите мотиви
във вр. с доказателствения анализ на показанията на св.Ал.Г. и в подкрепа на
извода за еднопосочност и взаимна корелация на събраните гласни доказателства
досежно приятелските взаимоотношения между горните лица.Тук обаче съдът следва
да отбележи и изричното изявление на св.И. А. – „не съм чувала С.да дава указания или нареждания на А. или Б.“.Т.е.
наред със св.Ал.Г., и св.И.А. излага този отрицателен по своето естество факт,
респ. в тази насока са налични няколко отделни и самостоятелни доказателствени
източника, поради което съдът приема същия за доказан.
Показанията на св.Р.Л. се ползват с
доказателствена годност, а от фактическа страна представляват интерес в две
насоки – свидетелят излага данни както развиваната от двамата подсъдими
деятелност, така и за неговите лични отношения със св.Я. и реализираните през
м.06.2009г. събития.Свидетелят Р.Л. признава факта на лично познанство с
двамата подсъдими, с които „се е случвало да правим търговия заедно, бартер с
коли“ (л.414).Тук на първо място прави впечатление липсата на изрично уточнение
на времевия момент на извършване на горната деятелност, а на второ място се
установява и противоречие в показанията на свидетеля, който в хода на своето
изложение заявява и обратния факт, а именно „с подсъдимите не съм правил
бартер“.От страна на св.Л. се твърди и обстоятелството на познанство със св.Я.,
като обаче последният никога не е споменавал в негово присъствие имената на
двамата подсъдими и името на лицето Цв.В., когото дори свидетелят не познава
лично.Т.е. касателно двамата подсъдими показанията на горния свидетел са
изключително лаконични, повърхностни и лишени от категоричност и
конкретика.
Както се посочи по-горе, показанията
на св.Л. представляват интерес и в насока дадено описание на реализирани
събития през м.06.09г. Въпреки че тези показания са съсредоточени
преимуществено върху обективираната от св.Я. престъпна деятелност по чл.196
ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ НК, за
което престъпление и по отношение на горния свидетел е налице влязъл в законна
сила съдебен акт, респ. това отделно престъпление е извън предмета на
доказаване по настоящото дело, то доколкото коментирания от свидетеля времеви
момент м.06.09г. попада в инкриминирания такъв за процесното престъпление по
чл.321 НК, то съдът приема, че следва да посочи и анализира показанията на св.Л.
и в тази им част. През периода 2009г.-2010г. св.Л. *** и „около м.юни 2009г.“
му се обажда св.Я. с молба да остави един автомобил в двора му; св.Л. се
съгласява и още същия ден от лицето М.Р. с прякор Ц. е докаран л.а. Порше
Кайен, като към този момент същият е придружаван от св.Я.; късно вечерта същия
ден св.Я. и М.Р. отново посещават с.Трудовец, като св.Л. твърди, че двете
горепосочени лица съвместно се качват в автомобила и го откарват в неизвестна
за него посока.Горните показанията на св.Л., съдържат факти, узнати лично и
непосредствено от самия свидетел, поради което се ползват с висока
доказателствена стойност.Тези показания се ползват с необходимата конкретика и
категоричност, поради което съдът приема същите за истинни и достоверни.Следва
да се подчертае, че отчетената от съда конкретика е свързана само с точно
определено място и с хронологическата последователност на реализираната от св.Я.
и лицето М.Р. деятелност.Касателно обаче времевия аспект на описаните събития в
показанията на свидетеля липсва уточнение на конкретната дата (твърди се „около
м.юни 2009г.“), но това не лишава същите от достоверност, а по-скоро се отдава
на изминалия значителен времеви период.Тази празнота в показанията на св.Л. се
запълва от показанията на св.Ст.Г., който в качеството си на полицейски
инспектор при РУП-Ботевград се е намирал в с.Т.и е наблюдавал лично действията
на горните лица, като в приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК показания изрично сочи конкретната дата, а именно 02.06.2009г.Свидетелят
Ст.Г. също така уточнява и следните факти:
поводът да посети с.Трудовец, заедно с колежката си Т.В., е подаден
сигнал от РУП-Пловдив за отнет л.а.Порше Кайен; същият е установен в имота на
св.Л.;*** пристига и л.а.БМВ с ДК №, от който слизат три лица и след това
л.а.Порше Кайен е приведен в движение; следва безуспешен опит на полицейските
служители да задържан автомобила. Според настоящият съд, показанията на
свидетелите Л. и Ст.Г. са еднопосочни и подкрепящи се – и двамата свидетели
описват идентични факти от обективната действителност и то такива, свързани с
конкретното местонахождение на л.а.Порше Кайен на датата 02.06.09г. и свързани
с поведението на определени лица в тази връзка.Показанията на двамата
горепосочени свидетели също така взаимно се допълват – св.Ст.Г. не уточнява
самоличността на лицата, посетили с.Трудовец, но същата е конкретизизирана
от св.Л., а именно това са св.Я. и лицето М.Р. по прякор Ц..В същото време и за
допълнително обстоятелство, подкрепящо факта на присъствие именно на св.Я. на
горепосоченото място, се оценява и това, че лицата, установени от св.Ст. Г. в
с.Т.ползват л.а. БМВ с ДК№, което превозно средство принадлежи на св.Я., по
данни от св.И.А. (т.3, л.42).При горните изводи за еднопосочност и взаимна
подкрепа, съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелите Ст.Г. и Р.Л.,
които обаче показания носят фактическа информация изцяло за обективираното от
св.Я. поведение, а не и за това на двамата подсъдими.В заключение касателно
показанията на двамата горепосочени свидетели, съдържащи преимуществено факти
относно противозаконното отнемане на л.а.Порше Кайен, съдът отбелязва също
така, че тези факти не са предмет на настоящето производство и не изграждат
фактическото обвинение, отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт
С
доказателствена процесуална годност се ползват и показанията на св.Ст.Я., който
признава факта на лично познанство с подсъдимите Б.К. с прякор М. и Ал.Щ.с
прякор Б. и то от преди инкриминирания период, като признава и факта на
познанство с лицето Цв.В. с прякор С..В хода на съдебното следствие св. Я. излага
редица обстоятелства, свързани с развиваната от него деятелност през периода
2009г.-2010г. – той твърди, че известно време след излизането си от затвора се
е занимавал с внос на автомобили от Италия и само „чат-пат“ е извършвал кражби на превозни
средства, като обаче не твърди участие на двамата подсъдими.Свидетелят също
така твърди, че не е споделял за това на св.Ал.Г..Т.е. налице е признание от
страна на св.Я. за извършваната от него противозаконна дейност и досежно това
обстоятелство се установява пълна еднопосочност между неговите показания и
тези, дадени от св.Ал.Г..Действително св. Я. отрича да е споделял за тази си
деятелност на св.Ал.Г., който обаче заяви противното, респ. налице е известно
противоречие, което противоречие на първо място се оценява от решаващия съдебен
състав за несъществено такова, а на второ място е необходимо да се отбележи, че
показанията на св.Ал.Г., както се посочи по-горе, кореспондират с останалите
доказателства по делото, докато в показанията на св.Я. се наблюдават редица
противоречия и несъответствия с други доказателствени източници (които ще бъдат
обсъдени по-долу в мотивите) и именно поради това, съдът не дава вяра в цялост
на неговите показания, в частност не дава вяра на показанията му за това, че е
споделял на св.Ал.Г. за осъществяваните от него кражби на МПС-та.Тук следва да
се посочат и показанията на св.Я., съдържащи признание за действително
притежание на л.а.Порше Кайен и действително посещение на с.Трудовец, но самият
свидетел отрича да е участвал с този автомобил в гонитба с полицейски служители
– в тази вр. и за прецизност следва да се посочи, че нито един от разпитаните
свидетели, в частност и свидетелите Л. и Ст.Г., не описват подобен факт, на
лично управление на л.а.Порше Кайен от страна на св.Я..От друга страна обаче
следва да се имат предвид и приобщените към доказателствената съвкупност ВДС
(които ще бъдат анализирани подробно по-долу в настоящите мотиви), от които
косвено се установява обективирана определена деятелност на св.Я. във вр. с
реализираните на 02.06.09г. събития на територията на с.Трудовец, макар и да не
се установява по категоричен начин, че именно той е управлявал превозното
средство.
Свидетелят
Я. дава показания и касателно намерената и иззета от дома на св.Ал.Г. техника и
в тази насока се наблюдава противоречие в заявените от тези двама свидетели
факти – съответно според първия от тях, техниката принадлежи на св.Ал.Г., а
според последния, тази техника принадлежи на св.Я., който я е оставил в дома му
на съхранение.За да опровергае гореизложените от св.Ал. Г. факти, св.Я. заявява,
че действително го е потърсил, но не за да вземе част от тези технически
устройства, а за да получи от него наркотични вещества.Нещо повече – св.Я.
твърди и обстоятелството, че св.Ал.Г. е дал показания по настоящото ДП под натиск,
след като е бил бит „както си трябва“.Съобразявайки
останалия достоверен по делото доказателствен материал, съдът дава вяра на изложеното
от св. Г. по следните съображения: в нито един от доказателствените източници
не се съдържат данни в подкрепа на твърдението, че св. Г. е снабдявал св.Я. с
наркотични вещества, а и такива не са установени нито при неговия личен обиск,
нито в последвалото претъсване на дома му; данни, за подобна зависимост или
връзка между двамата свидетели не са изводими от показанията на нито един от
разпитаните в производството свидетели.Всъщност, съдържанието на изготвените
протоколи за посочените по-горе процесулано следствени действия, извършени
спрямо св.Г. (Протокол за обиск и изземване на А.Г., т.2, л.8 от ДП и Протокол
за претърсване и изземване от дома на св.Г., извършен с разрешение на съдия –
т.2, л.95-96), напълно кореспондира с показанията му.Не на последно място,
самият свидетел заяви, че добросъвестно е изложил своите показания, без да е
упражняван натиск върху него „Не
е упражняван натиск върху мен, когато давах показания в полицията“ „Полицаите
не се държаха учтиво с мен, нелюбезно, но не са упражнявали натиск върху мен“. Тук
Съдът отново ще отбележи, че намира приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.1 и
т.2 пр.2 НПК показания на св.Ал.Г. (в които най-вече се съдържа информация за
престъпната деятелност на св.Я.) за правдиви, отчитайки обстоятелствата при
които са дадени, тяхната конкретика, последователност и подкрепата им от други
доказателства. Показанията са снети пред съдия по реда на чл.223 НПК в хода на
започналото досъдебно производство.Самостоятелно това не е гаранция за
достоверност, но предполага създадена процесуална възможност разпитваното лице
да изложи показанията си без привнесен натиск от трети лица, в това число и лица,
ангажирани с разследването.На следващо място се подчертава, че преки данни за
извършвана престъпна деятелност от страна на св.Я. се извличат и от показанията
на свидетел с идент.№ 1, а косвени такива се налагат от показанията на
свидетелите Д.С. и Г.С., които показания ще бъдат подробно коментирани по-долу
в настоящите мотиви.
В доказателствения анализ следва да се отдели
внимания и на показанията на св.Я. относно взаимоотношенията му с двамата
подсъдими.В тази вр. и предвид изложено по-горе, Съдът приема за доказан факта на
реално извършвана от този свидетел дейност по престъпно отнемане на моторни
превозни средства в инкриминирания период, която му дейност обаче не е съвместна
такава с подс.К. и подс.Щ.– касателно връзките си с подсъдимите лица св.Я. заявява
„Аз никога не съм давал заповеди,
нареждания и указания на двамата подсъдими.“; „Б. не ми е съдействал за издаване на документи“. Тези показания
напълно кореспондират с показанията на свидетелите Ал.Г. и И.А., като всеки
един от коментираните доказателствени източници се оценява за пряко
доказателствено средство; всеки един от тези трима свидетели разполага с лични
и непосредствени впечатления относно тематиката на провежданите разговори между
св. Я. и двамата подсъдими и нито един от тези трима свидетели не навежда данни
за обсъждани между тях определени общи действия във вр. с отнемане на превозни
средства, нито излага факти за реално давани заповеди от св.Я. на подсъдимите.Т.е.
показанията на свидетелите Я., Ал.Г. и И.А. съдържат един отрицателен факт,
който макар и да не се ползва с конкретика относно насочеността на „указанията
или нарежданията“ и евентуалната им обвързаност с противозаконно отнемане на
МПС или друг вид противозаконна дейност, се преценява от съда за достатъчен;
респ. налице са взаимно подкрепящи се гласни доказателства за липса на
съвместност в действията на двамата подсъдими и св.Я. и поради това съдът
приема този факт за доказан по безспорен и категоричен начин.
Горният
факт намира доказателствена опора и в показанията на свидетел с идент.№ 1,
чийто разпит е проведен в условията на чл.263 ал.1 вр. чл.141 ал.1 и ал.2 НПК и
при съблюдаване принципа по чл.12 ал.2 НПК за равнопоставеност на процесните
страни, което допринася за неговата процесуална годност.Свидетел с идент.№ 1 признава
факта на лично познанство със св.Я. и заявява „С. Я. е автокрадец“ и уточнява изрично и източника на тази
информация, а именно узнава същото лично от св.Я., „…който когато се напие си говори къде, какво е направил – къде, коя
кола е откраднал, на кой майстор я е закарал да я оправи…“.Съдържанието на
тези показания е изцяло съсредоточено досежно обективираната от св.Я. дейност,
но съдът не може да не подчертае липсата на посочена изрична дата или посочен
определен времеви ориентир.Въпреки това обаче, следва да се им предвид, че
свидетелят е със запазена в тайна самоличност, което обстоятелство допълнително
допринася за даване на правдиви показания.В същото време обстоятелственото
изложение на свидетел с идент.№ 1 кореспондира с това на св.Ал.Г. и дори с това
на самия св.Я., които вече уточняват периода на осъществяване на горната
деятелност – всеки един от тези двама последни свидетели описва дейността на
св.Я., реализирана в периода след излизането му от затвора, т.е. след 2007г.,
до момента на задържането му по настоящото ДП, а именно до 22.02.10г., на която
дата е издадена Заповедта за неговото първоначално задържане за 24 часа.В
същото време и касателно осъществяваната от св.Я. противозаконна дейност
показанията на свидетел с идент.№ 1 се ползват с определена конкретика –
свидетелят изрично сочи определени марки автомобили, предмет на отнемане от
страна на св.Я., а именно Ауди Q 7
и БМВ, като уточнява и механизма на действие на св.Я., „той има познати хора, които използват наркотици и той използва това, за
да ги кара да му помагат ... или да „нацепят“ колата за части или да пренабият
номера на рамата и на двигателя“, като дори в тази насока сочи името К., за
лице, което извършва такава помагаческа дейност. Именно тази конкретика налага
извода за описание на факти от обективната действителност, а не просто
изказване на голословни твърдения.При горните съображения за еднопосочност и
взаимна подкрепа на показанията на анонимния свидетел с останалите събрани по
делото гласни доказателства, съдът кредитира същите и ги приема за достоверни и
истинни в коментираната част.
Свидетел
с идент.№ 1 заявява и факта на налично лично познанство с двамата подсъдими,
дава описание на реализирана от тях деятелност и то в рамките на инкриминирания
период и твърди и обстоятелството на познанство между подсъдимите Б.К. и Ал.Щ.и
св.Я. – „С.... познава А. и Б. – те са
една компания и ходят заедно да пият“; „А. ... се занимава с бартер на коли и е
човек на живота“; „в периода 2009г., цялата и в началото на 2010г. зная, че А.
се занимаваше с бартери, ходеше по различни населени места, например Самоков и
Дупница ... срещаше се с хора, които се занимават с бартер ... дори на мен С.
ми е предлагал коли на бартер ... Б. зная, че се занимава със строителство ...
той ми е споделял какво работи“ (л.531, гръб).Тук на първо място веднага
прави впечатление липсата на посочване на името на Ц.В. (също включен за
участник в ОПГ, съобразно процесното обвинение), а на второ място и относно
описанието на дейността на двамата подсъдими прави впечатление, че същата не
носи характеристиките на противозаконна такава, не е съвместна нито между тях
двамата, нито обща със св.Я..Позовавайки се на категоричността и конкретиката в
показанията на анонимния свидетел и позовавайки се на тяхната взаимна подкрепа
и фактическа опора с другите доказателствени източници, настоящият съдебен
състав кредитира с доверие същите.
На следващо място, данни за
престъпната деятелност на св.Я. се извличат и от показанията на св.Д.С. снети в хода на досъдебното производство
и приобщени по реда на осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 НПК. Именно от тях
Съдът изведе обстоятелствата че през м.07.2009г. св.С.Я. му продава л.а. марка
„Ауди“, модел А 4, с ДК №, който в последствие се оказва краден автомобил с
пренабити номера. Разбира се, следва да се има предвид, че след прочита на показанията
по горния процесуален ред, свидетелят не изрази потвърждение на съдържащите се
в тях обстоятелства, позова се на изминалия дълъг времеви период и отбеляза
липсата на спомен за прочетените факти и категорично заяви, че не познава лица
с посочените прякори.Въпреки това обаче е необходимо да се отчете при
прочетените показания категоричността на ползвания от свидетеля изказ и липсата
на съмнение от негова страна към момента на даване на показанията. Именно тези
съображения и обстоятелството, че съдържащите се в показанията на св.Д.С.
горепосочени факти се подкрепят и от други събрани по делото доказателства (показанията
на св.Г.С., Техническа експертиза Протокол № 16 от 17.02.2010г, както и
писмените доказатества приобщени с преписка ДП № 1901/23.06.2009г) мотивира извода на съда за тяхната
достоверност.Не без значение е и обстоятелството, че за горното има влязъл в
сила съдебн акт, какъвто се явява одобреното от съда споразумение, по НОХД
№1732 по описа за 2015г. на IV състав
при СпНС.
В тази връзка, следва да бъде
обърнато особено внимание на показанията на св.Г.С., които настоящият състав
кредитира само частично (има се предвид приобщените по реда на чл.281, ал.1,
т.1 и т.2, пр.2 НПК, доколкото в разпита проведен пред настоящия състав
свидетелят почти не изложи такива, поради липса на спомен за случилото се). За
достоверни, настоящият състав приема показанията му досежно обстоятелствата, че
св.Д.С. е закупил автомобил Ауди, с ДК №, който в последствие при извършена
проверка е установено, че е краден, тъй като за тези обстоятелства свидетелят
има непосредствени впечатления – самият той по изрична молба на св.Д.С. и
придружаван от св.Я. и подс.Щ.участва при фактическото вземане на автомобила.В
тази вр. следва да се отчетат фактическите детайли за това негово участие –
св.Г.С. и подс.Щ.остават да изчакат св.Я. на бензиностанция Лукойл в гр.София,
бул. Ботевградско шосе и поради това реално не притежават знание за точното
местонахождение на автомобила; липсват и данни св.Г.С. и подс. Щ.да са
запознати с конкретните обстоятелства, при които св. Я. придобива владението
върху този автомобил, собственост на лицето Е.М., съобразно приобщените писмени
доказателства. Останалата част от показанията на св.Г.С. съдържат
следните обстоятелства - през 2009г. св.Я. му предлага да закупи л.а. марка
„Мерцедес“ за сумата от 40 000лв., цената усъмнила свидетеля, който се
поинтересувал и от свои колеги разбрал „че
май една от застрахователните компании, които работим с тях, имат същата кола
открадната“ , след което от приятели разбрал, „че този човек само крадени коли продава“. Сам по себе си този факт
– отнел ли е противозаконно св.С. Я. л.а. Мерцедес и предложил ли е същия на
св.С., не представлява основен факт по делото, като дори не присъства в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не касае повдигнатите обвинения.Доколкото
обаче същите все пак са приобщени към доказателствената маса, Съдът отбелязва
че в тази си част показанията на св.Г.С. отново пресъздават обективирана
самостоятелна деятелност от св.Я. в рамките на инкриминирания времеви период,
като узнатите от него сведения не са получени от първоизточник и техният
произход е неясен, тъй като самият свидетел не е могъл да види данните на
автомобила обявен за откраднат в застрахователна компания „“ и дори не може да
посочи от кои точно свои познати е разбрал че Я. се занима само с крадени коли.В
материалите по делото липсва друг достоверен доказателствен източник за горните
обстоятелства, като независимо от това в хода на съдебното следствие не се
ангажираха определени доказателства и дори не се наведоха от процесните страни
определени доводи, дискредитиращи показанията на св.Г.С., поради което настоящият
съдебен състав приема същите за обективни и достоверни.
Свидетелят И.Т. е присъствал в
качеството на поемно лице при претърсване на недвижим имот, находящ се в гр.София,
ж.к., бл., вх., ет.10, ап. и присъствието му е удостоверено с положен от него
подпис върху съставения за целта Протокол (т.2, л.84-85). Последният е оформен
като удостоверяващ извършването на процесулано следственото действие в
условията на чл.161 ал.1 НПК – при предварително дадено от съда разрешение,
като прави впечатление, че в същия не е индивидуализиран съдебният акт, въз
основа на който е извършено горното.Съставителят на протокола е отбелязал само,
че е обявил на обитателя на жилището разпореждане на СГС за претърсване и
изземване на същото. След внимателно запознаване с материалите по делото,
настоящият съдебен състав констатира, че в същите не се съдържа такъв нарочен
акт на съда, какъвто се изисква от закона, за претърсване на недвижим имот -
жилище, находящо се в гр.София, ж.к., бл., вх., ет., ап.4. Единствно се
установи Разпореждане по НЧД С 147/2010г. на СГС, с което е дадено разрешение
за претърсване и изземване на помещение, което се намира на адрес в гр.София,
ж.к., бл., вх., ет., ап. /т.2, л.72 от
ДП/. Предварителното разрешение от съда за извършване на претърсване на
помещение е установено като гаранция за гражданите, че пренебрегването на
неприкосновеността на жилището им е след съответна преценка на компетентния за
това орган (съда) за необходимостта от извършване на това следствено действие.
Дори в случая да се касае за фактическа грешка, простото позоваване на такава,
не е сред предвидените от законодателя способи за „саниране“ на процесуланите
пропуски при извършване на процесулано следствено действие по реда на
чл.160-163 НПК. Разследващите органи и
прокурорът са имали възможност да искат последващо одобрение от съда, както и
да съберат гласни доказателствени средства за провеждането на това следствено
действие и за откритите и иззети при него веществени доказателства.Действително
разпита на св.Т. е опит за такова саниране, но в показанията си, които същият
изложи добросъвестно пред настоящия съд, същият заяви липса на спомен за
по-голяма част от случилото се. Нормата на чл.131 НПК въздига в доказателствено
средство само и единствено протоколите, съставени при условията и реда,
предвиден в процесуалния кодекс, поради което Протоколът от 23.02.2010г.,
съставен за извършено претърсване на недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.,
бл., вх., ет., ап. следва да се изключи от доказателствената маса.
Показанията на св.И.М.
представляват годен доказателствен източник – събрани са по установения законов
ред, посредством непосредствен разпит на лицето. В хода на съдебното следствие
по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2, пр.2 НПК са приобщени и показанията му,
дадени в хода на досъдебното производство. От горните Съдът установи, че през
2009г. свидетелят придобива посредством замяна автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, след като харесал автомобила по
обява от интернет.В последствие, същият бил доброволно предаден от свидетеля и
установено, че е с пренабит номер на рама. Тези свидетелски показания съдът
кредитира, като достовери – същите се подкрепят и от останалия достоверен
доказателствен материал по делото, в това число Трасологична експертиза от
08.03.2010г., изготвена от вещото лице П.В. (т.3, л.153 – л.156 от ДП), протокол
за доброволно предаване от 02.03.2010г. (т.3, л.97 от ДП), писмо от Порше Интер
Ауто БГ (т.5, л.7-л.12), Писмо от ГД „Криминална полиция (т.5, л.19). Тези
обстоятелства обаче, са останали извън обхвата на посочените такива в
обстоятелствената част на обвинителния акт, въз основа на който е образувано
настоящето производство, поради което се явяват и такива, извън предмета на
доказване. Предвид последното, решаващият съдебен състав, макар да възприма
показанията на свидетеля като годен доказателствен източник от процесулна
гледна точка, приема, че същите не допринасят за изясняване на обективната
истина и не се ползва от тях при формирането на своите фактически и правни
изводи.
Без значимо доказателствено
значение са и показанията на свидетелите П.М. и В.Ц., тъй като същите не
допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като единственият
заявен от тях факт се изразява в това, че през 2010г. двамата свидетели работят
в СДВР и във вр. с изпълнение на своите служебни задължения участват при
задържането на подсъдимите лица.
Събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти
изцяло кореспондират с писмените такива и с писмените доказателствени средства.
Последните са приобщени по делото по реда и условията на чл.283 НПК и
представляват годен доказателствен източник. В кръга на писмените
доказателствени средства, ценени от съда са включени редица Протоколи за
претърсване и изземване – те притежават законно визираните в чл.129 НПК
реквизити и са съставени от оправомощено длъжностно лице в кръга на
компетенцията му. Следва да бъде обърнато внимание на осъществените действия по
претърсване и изземване в имотите, обитавани от двамата подсъдими: подс.Ал.Щ.ползва
имот, находящ се в гр.София, жк., бл., ет., ап., резултатите от претърсването
на който са посочени в протокол от 23.02.2010 (т.2, л.77). При претърсването са
намерени редица вещи, но за целите на настоящото производство и в контекстта на
вмененото на горния подсъдим престъпление интерес, според настоящият съд, представляват
документи за л.а „Алфа Ромео“ с ДК №. Необходимо
е изрично да се посочи, че горното ПСД по претърсване и изземване е осъществено
при дадено от компетентен съд предварително разрешение по чл.161 ал.1 НПК и е
вписано в нарочен протокол, ползващ се с формална доказателствена сила.
Подсъдимият Б.К. обитава имот,
находящ се в гр. София, жк., бл., вх., ет., ап.. В съставения за претърсването
протокол са описани прецизно всички иззети вещи с точното им местонахождение,
като от значение е да се подчертае нотарилано заверен договор за
покупко-продажба на МПС, л.а. Нисан. Процесуално-следственото действие е
извършено в условията на неотложност и съдът отбелязва, че същото е скрепено с
необходимата последваща санкия на съда по одобрение на протокола, видно от
Определение по ЧНД № С-163 по описа за 2010г на СГС (т.2, л.41).
При дадено от компетентен съд
предварително разрешение по чл.161 ал.1 НПК е извършено претърсване и на имот,
находящ се в гр. София, ул. „“ №, за което е имало данни, че също се ползва от
подс. К.. В протокол от 23.02.2010г. (т.3, л.104-105) са описани прецизно всички иззети вещи с
точното им местонахождение.
Горните два протокола,
удостоверяващи реализираното относно подс.К. действие по разследването не
преценяват от съда за годно и съотносимо писмено доказателствено средство,
доколкото са съставени при спазване на законово предвидения процесуален ред и
съдържат всички изискуеми реквизити.
Съдът възприема за обективни и
обосновани дадените заключения по назначените няколко на брой и различни по
материя експертизи.
Към доказателствената съвкупност
е приобщена Трасологична експертиза от 08.03.2010г., изготвена от вещото лице П.В.,
намираща се в том 3, лист 153 - 156 от ДП. Обект на изследване е л.а. марка
„Ауди“, модел „Q7“ с контролен номер „. Автомобилът е приобщен към ДП с
протокол за доброволно предаване от 02.03.2010г. ( т.3, л.97 от ДП), като този
протокол е издържан от формална страна и се ползва с изискуемата
доказателствена годност относно вписаното в него действие по разследването. Според
заключението на вещото лице, при извършен визуален оглед на видимите символи от
номера на рамата, се установяват
признаци за извършена интервенция, тъй като символите се различават като шриф
от тези на марката и модела.След прилагане на метода „Ецване“ е установена
интервенция в подчертаните видими символи ““. Според експерта, не е възможно да
се установи първоначалното съдържание на заличените символи от номера на
рамата. В купето на представения за изледване автомобил, вещото лице е
установило производствения нимер „“ и символите отговарят, като шрифт и
интервали, на тази марка и модел превозно средство, а по същите не се
сутановяват признаци на извършена промяна. При опит да бъде изследван номера на
двигателя не се установяват видими символи, но се установяват трасологични
следи от заличаване.Следва да се посочи и заключението на вещото лице, че не е
възможно да се установи първоначалното съдържание на заличените символи от
номера на двигателя. След извършен оглед на регистрационните табели е
установено, че ОЕКД – СДВР не разполага с необходимите сравнителни образци за
извършване на изследването.Тази експертиза е приобщена към доказателствената
съвкупност и се ползва с процесуслана допустимост, но съдът не я цени по
същество, доколкото същата касае факти извън предмета на доказване.
По делото е изготвена и приета за
доказателство дактилоскопна експертиза от вещо лице В.П. – Протокол №
128/Д-2010 от 19.03.2010г. Предмет на изследване са 50 обекта, иззети в хода на
ДП при следните ПСД: оглед по повод претърсване и изземване на 23.02.2010г. в
имот, находящ се в гр. ж.к.„“, бл., ет, ап.; обиск на св.Ал.Г., извършен на
23.02.2010г. на ул. „“ №; претърсване и изземване, извършено на 23.02.2010г. в имот
в гр.София ж.к., бл., ет., ап.; извършен оглед по повод претърсване на
23.02.2010г. на ул. №; извършен оглед на апартамент на 23.02.2010г. в гр.София ж.к.„“,
бл., вх., ет., ап.; извършен оглед по повод претърсване на 23.02.2010г. в кв. „“,
ул. „“ №; извършен оглед по повод претърсване на 22.02.2010г. в ж.к. „“, ул.„“
№; извършен оглед на 23.02.2010г. на апартамент в гр.София ж.к. „“, бл., вх.,
ап. и оглед по повод претърсване от 22.02.2010г. на имот, находящ се в
гр.София, жк. „“, ул. „“ №. В резултат на извършено изследване са открити 3
броя дактилоскопни следи върху Обект №1 – регистрационна табела с ДК № (иззета
при оглед по повод претърсване и изземване на 23.02.2010г. в ж.к.„“, бл., ет.
ап.), номерирани усл.№1, усл.№2 и усл.№3 и 2 броя дактилоскопни следи върху
Обект № 38 – 1бр. полиетиленов плик тип „джоб“ с надпис „Г.“ (иззет при оглед
по повод претърсване на 22.02.2010г. в гр.София, ж.к. „“, ул.„“ №), номерирани
усл. №4 и усл. №5. При сравнително изследване на проявените дактилоскопни следи
с усл.№4 и усл.№5 вещото лице установява идентичност с дактилоскопните
отпечатъци на Б.З.К..При сравнително изследване на проявените дактилоскопни следи
с усл.№1, усл.№2 и усл.№3 вещото лице не установява идентичност с
дактилоскопните отпечатъци, съхранявани в базата данни на системата „АСИС“.
Върху останалите обекти,предмет на изследването, не са установени дактилоскопни
следи. В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата. От разпита му се установява,
че за да се запази една следа много зависи от условията, при които се
съхранява, температура, влажност и др. и че не може да се установи времевия
период от момента, в който е оставена, до момента, в който се проявява.В същото
време и по същество на процесния спор съдът отчита и естеството и
характеристиките на самата вещ, върху която са открити дактилоскопни следи от
подс.К., и конкретното място, от където е иззета вещта – в случая се касае за
ВД, иззето от дома на самия подсъдим, като самото ВД представлява полиетиленов
плик тип „джоб“, която вещ се приема за обичайна такава и по своите
характеристики не води автоматично до извода за използването й при реализиране
на деятелност, свързана с отнемане на превозни средства.
Протокол № 16 от 17.02.2010г. (т.6,
л.8-11 от ДП) отразява Техническа експертиза изготвена от вещо лице инж. Я.Я..
Обект на изследване е свидетелство за регистрация на л.а.– част II, №. Според
заключението на вещото лице, представеното за изследване свидетелство е
истинска бланка, върху която е извършена подправка с цел частичо заличаване на
първоначални букви и цифри в текст за номер на рама, модел и година МПС
съответно в лицевата част на бланката:
- в графа „Е“ позиция 8 - цифра 9 е подправена в буква Е и в позиция
10 – буква J в цифров знак 1;
- в графа „D1“ – за модел- от
числов знак 80 подправен в А4;
-
в графа „В“ – година – от 1987 подправена в 2003
И за гръбна част на бланката във
втори ред – код относно номер рама – в позиция № 8 цифра 9 е подправена в
буквен знак „Е“ и в позиция №10 – буква J в цифра 1.
Тази експертиза се приема от съда
зда несъотносима в настоящото производство, доколкото същата касае конкретно
вменено на св.Я. престъпление против собствеността, за което престъпление е
налице и влязъл в законна сила осъдетелен съдебен акт.
По делото е представена и приета
Автооценителна екапертиза на вещо лице К.М. от 15.06.2009 (т.7, л.43-45 от ДП).
Обект на изследване е л.а. „Порше Кайен“ с рама №. Според заключението на
вещото лице, стойността на лекия автомобил, обект на изследване към
02.06.2009г. е 55 000 лева.Независимо, че съдът приема заключението по тази
експертиза за обективно такова, то същото се явява несъотносимо към предмета на
доказване.
По делото е представена и приета трасологична
експертиза № 57/Е-2010, изготвена от вещо лице А.С., находяща се в т.3, л.189 –
191. Обект на изследване са л.а. марка „БМВ“, модел „535Д“ с ДК №, сив на цвят; л.а. марка „Мерцедес“,
модел „229-ЦДИ“ с ДК №, черен на цвят (иззет с нчд С 143/2010г т.2, л.197 – на Ц.В.
е) ; л.а. марка „БМВ“, модел „320Д“ с ДК №, сив металик на цвят и л.а. марка
„Мерцедес“, модел „300“ с ДК №, сив металик ма цвят. Според заключението на вещото лице, по нито
един от четирите автомобила, обект на изследване, няма изменение в съдържанието
на номера на рамата.
От заключението на извършената и
приета комплексна експертиза на вещо лице А.С. (т.3, л.202-208 от ДП) се
установява, че е извършено изследване на л.а. марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК №,
сив на цвят и свидетелство за регистрация част II №, издадено за л.а. „Ауди“, модел „А4“ с ДК №, сив на цвят.
Експертът е установил, че има извършена интервенция в първоначалното съдържание
на номерата на рамата на представения за изследване автомобил – част от
металната повърхност, съдържащ номера на рамата на представения за изследване
автомобил е изрязан и на негово място е заверена планка със същите размери и
номер на рама със сега видимото съдържание, поради което не е възможно да се
установи какво е било първоначалното съдържание на номера на рамата на
конкретното МПС. Видно от заключението на вещото лице, представеното за изследване
свидетелство за регистрация на МПС - част II № е преправено, изразяваща се в
частична промяна на годината на първоначална регистрация, като в свидтелството
е изрязана по механичен начин и на нейно място е залепена сега видимата –
2002г.
Тези последни две експертизи също
се приемат за несъотносими към процесния спор.Заключенията по същите не
обвързват по никакъв начин двамата подсъдими с вещите, обект на самите
експертизи.
Към доказателствената съвкупност
и по реда на чл.283 НПК са приобщени и изготвените ВДС, чиято доказателствена
годност е предопределена и от спазване на законовата процедура, свързана с
използването на СРС, като вид способ за събиране на доказателства.По отношение
на двамата подсъдими и на свидетелите Ст.Я. и Цв. В. с нарочен акт на
компетентен орган е разрешено използването на СРС, включая и посредством
подслушване на телефонна комуникация. Изготвените в тази вр. ВДС от една страна
носят информация за ползваните от лицата конкретни телефонни номера, а от друга
страна – съдържат данни за определени фактически обстоятелства от обективната
действителност във вр. с реализираната от тези лица дейност.За всички ВДС е
характерно, че отразяват провеждани от горните лица телефонни разговори в
рамките на инкриминирания времеви период.
Анализирайки ВДС, касаещи
телефонната комуникация на лицето Цв.В., сочен от държавното обвинение за
участник в процесната ОПГ, следва изрично да се отбележи обстоятелството, че
същият поддържа връзка и провежда разговори с различни лица, като много често
обсъжданата тематика са превозни средства – разговори на подобна тема са проведени
от Цв.В. на 22.12.09г., 29.01.10г., 10.01.10г., 02.02.10г. и т.н. (т.4, р-ри с
№№ 6, 9, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 20, 31 и други), като за прецизност на
изложението съдът подчертава, че например В. обсъжда възможността за лично
превозване на определен автомобил (р-р 9), възможността за прехвърляне
собствеността върху МПС (р-р 11 и 18), възможността висок джип да бъде оставен
за кратко на съхранение в гаража на лицето, с което разговаря Цв.В. (р-р 20).Както
вече се посочи по-горе, във всички тези телефонни разговори се коментират
превозни средства, но на база съдържание на самите разговори и използвания
изказ, характеризиращ се с липса на директност и прямота, съдът не може да
извлече категоричен извод за извършвана неправомерна деятелност досежно
обсъжданите превозни средства.Нещо повече – дори в гореспоменатия разговор № 20
лично Цв.В. обяснява наложителността автомобилът да бъде оставен в гаража на
лицето с факта на липса на направена застраховка и липса на поставена аларма,
което обяснение се ползва с житейска логика, според настоящия съдебен състав.
Отчитайки всички проконтролирани телефонни разговори на лицето Цв.В. съдът
гради извод и за ползваните от тези лица-комуникатори телефонни номера, като
същите не могат да бъдат обвързани с настоящите двама подсъдими – съпоставяйки
събраните по делото доказателства (свидетелски показания и справки от мобилни
оператори) се установява, че телефонните номера на подсъдимите Щ.и К. са
различни от тези на лицата, с които разговаря Цв.В., респ. тези три лица не
поддържат определени връзки посредством телефонна комуникация. Въпреки че
такава директна телефонна връзка не се установява, то съдът приема, че лицето
Цв.В. познава подс.Щ.– този извод намира своята доказателствена опора в
обстоятелството, че по време на телефонен разговор с лице с неустановена
самоличност се споменава за „Б.“, какъвто е ползваният от подс.Щ.прякор, а
самият Цв.В. само и единствено проявява интерес за извършваната от тях дейност
и съответно получава отговор „мотаме се, дискотеки ходим тука“ (т.4, р-р № 19).
Т.е. самият факт, че Цв.В. получава информация за подс. Щ.от друго трето лице
се явява показателен такъв, че двамата се познават, но не поддържат определени
близки взаимоотношения и връзки. В същото време горният разговор носи и
фактологическа информация за дейността на самия подс.Ал.Щ., макар и за един
определен кратък времеви отрязък, като тези данни напълно кореспондират с
показанията на анонимния свидетел, според когото подс.Щ.е „човек на живота“.
Този разговор е единственият такъв, в който се споменава за това подсъдимо
лице, а касателно подс.К. се подчертава, че въобще липсва както проследена
лична телефонна комуникация между него и лицето Цв.В., така и липсва обсъждане
на неговата дейност между Цв.В. и друго трето на процеса лице.
В доказателствения анализ следва
изрично да се отбележи и разговор, проведен между Цв.В. и лице, ползващо тел.№,
по време на който разговор се споменава името на св. Я. и се обсъжда неговата
деятелност, като Цв.В. е директен и категоричен „мен не ме интересува нито Д.,
нито С.“ (т.4, р-р № 58). Тук освен името на св.Я., сочен за ръководител на
процесната ОПГ, се говори и за св.Р.Л., ползващ прякор Д., като ясно е
отграничимо пренебрежителното отношение на Цв.В. към тези двама свидетели и
липсата на интерес от негова страна към тяхната дейност.От този разговор може
да се извлече и определена информация за деятелността на свидетелите Я. и Л. –
установява се, че всеки един от горните двама свидетели е „завлякъл“ лицето, с
което разговаря Цв.В., но липсват категорични данни за време, място и
предмет.Тук обаче е необходимо да се отбележи и още едно обстоятелство –
по-горе се посочи конкретния ползван от това неизвестно лице телефонен номер;
констатират се и редица проведени между това лице и Цв.В. телефонни разговори,
като от разговор № 33 се установява, че собственото име на лицето също е С., но
това лице е различно от св.Я. (съвпадат само собствените им имена).Дейността на
св.Я. е предмет на коментар и по време на други телефонни разговори, проведени
между Цв.В. и лице с тел.№, името на което лице е Т.(видно от р-р № 93, т.4). В
разговор от 16.02.10г. се споменава, че св. Я. е „измамил“ лицето Т., но тази
информация съвсем не е достатъчна за обвързване на коментираната измамлива
дейност с двамата подсъдими.
В приложените по делото ВДС са
отразени и конкретни телефонни разговори, проведени между Цв.В. и св.Я. – напр.
р-р 105 (т.4), р-р № 27 (т.6), р-р № 1 и р-р № 7 (т.5), но тези разговори не
представляват процесуален интерес и не съдържат факти, съотносими към процесния
спор.Според решаващият съд, следва да се вземат предвид разговори с № № 4 и 5
(т.5), в които Цв.В. и св.Я. коментират предходна тяхна обща деятелност, в
резултат на която и двамата са получили парична облага, и коментират възможността
за продажба на л.а.Пасат, респ. налице са даннни за извършвана от тях в
миналото и настоящето обща дейност и то такава, свързана с превозни средства,
но липсват категорични данни за престъпния характер на тази обща дейност.Подобен
извод може да се направи и с оглед съдържанието на р-р 47 (т.5), който разговор
е с идентична тематика на разговор № 20 (т.4), като и двата разговора са
проведени на една и съща дата, а именно 02.02.10г. – тук прави впечатление, че
Цв.В. разговаря с неизвестно на процеса лице относно възможността определено
превозно средство да влезе в неговия гараж (т.4), като в последствие именно по
този повод докладва на св. Я., респ. двамата развиват съвместна дейност и то такава,
свързана с МПС, но както вече се подчерта по-горе в настоящите мотиви, съдът не
може с категоричност да изведе заключение за престъпния характер на тази
съвместна дейност.Изводът за развивана обща деятелност между Цв. В. и св.Я.
намира доказателствена опора и в други отразени във ВДС телефонни разговора
(т.5, р-ри с №№ 50, 51 и 56), но проследявайки честотота на разговорите и
най-вече тяхното съдържание, се установява, че извършваната от горните две лица
съвместна деятелност е инцидентна такава; двете лица взаимно си предоставят
различни услуги, за напр. от р-р 56 (т.5) се установява, че в подобни случаи
Цв.В. заплаща исканата му от св.Я. парична сума; налице са и случаи за
осъществявана от тях по отделно дейност, която често е и обща такава с други
неустановени в хода на процеса лица.
ВДС-те съдържат и други
проконтролирани телефонни разговори на св.Я., като на база много от тези
разговори решаващият съд не може да изгради никакви фактически изводи, поради
липсата на прямота и директност в изказа – напр. р-р № 17, по време на който се
обсъжда „бавната“ и „бързата“ и в целия контекст на разговора може да се
изгради предположение за обсъждане на превозни средства, но съобразно
законовата забрана по чл.303 ал.1 НПК, присъдата и респ. фактическите и правни
изводи не могат да почиват на предположения.Необходимо е обаче изрично да
отбележи друга част от провежданата от св.Я. комуникация с дебело подчертаване,
че същата касае лица с неустановена самоличност.В хронологически аспект на
първо място съдът взема предвид телефонни разговори, проведени на 19.06.09г.
между св.Я. и лице с тел. № – по повод
получена призовка за явяване за разпит в полицията двамата уговарят обща
версия, която да изложат във вр. с „гонитба с джип“, започнала от дома на св.Л.,
като дори предварително се съветват и с друго трето лице от женски пол, като
интерес представляват думите на св.Я. „тая не я ли пита за неква версия …
обясни й целия случай … като изключиш това, че ние сме го прибрали, а просто
сме го закарали“ (т.7, л.4).Тук на първо място се подчертава, че св.Я. не
разговаря с двамата подсъдими (ползваният от лицето-комуникатор телефонен номер
не съответства на тези, ползвани от подсъдимите Щ.и К., а и от самите разговори
не се извличат конкретни данни, отъждествяващи комуникатора с някой от двамата
подсъдими).На второ място се отбелязва, че отчитайки изразената по време на
разговора конкретика (за гонитба с джип и то започната от дома на „Д.“) и
отчитайки датата на самите разговори, а именно 19.06.09г., която дата е
изключително близка до датата 02.06.09г. (а на последната е извършено в
гр.Пловдив противозаконното отнемане на джип Порше Кайен), то съдът оценява
горните думи на св.Я. „ние сме го прибрали“ за направено самопризнание, респ.
доказва се фактът на извършено от св.Я., съвместно с това неустановено по
делото лице отнемане на горепосоченото превозно средство.
Друг телефонен разговор
представляващ интерес по делото е например този, проведен на 22.01.10г. с лице,
ползващо тел.№ и обсъждана тематика превозни средства, в частност „Сеат Леон“,
като дори свидетелят дава нареждания на лицето – „айде имаме работа, ставай и
се обаждай“ (т.5, р-р № 2), респ. касае се за съвместна деятелност на
неустановеното лице и св.Я. и то дейност, свързана с превозни средства, като
последният изказва и директни заповеди, свързани с тази обща дейност и предмет
превозни средства. Идентичен е и предметът на коментар в р-р № 11 с лице,
ползващо тел.№; в разговори с №№ 12 и 14 с лице, ползващо тел.№. Свидетелят Я.,
подобно на лицето Цв.В. поддържа телефонна комуникация с лице, ползващо тел.№,
което лице с оглед изложения по-горе доказателствен анализ (в частта за
провеждани разговори от Цв.В., в частност има се предвид телефонен р-р № 33, т.4)
се казва също С..Тук следва да се отбележат проведени на 29.01.10г. и
01.02.10г. разговори между св.Я. и лице със собствено име С. (т.5, р-ри с №№ 30
и 31), при които разговори се коментира цената и необходимото време за
неправомерно изготвяне на определени документи, напр. „евротабела, големия
стикер … и още некакъв на двигателя“, която дейност се извършва от „тоа от Елин
Пелин“ (респ. отново не се касае за двамата подсъдими) и за което знание
притежава и св.Р.Л. с прякор Д..В последствие и отново между двете горепосочени
лица се разменят текстови съобщения с конкретни лични данни на лица, на чието
име да се изготвят документите
На последно място и при дължимия
от съда доказателствен анализ на приложените ВДС, изготвени в резултат на
експлоатирани СРС, следва да се отдели специално внимание на проведените
телефонни разговори между св.Я. и двамата подсъдими, като веднага прави впечатление,
че тези разговори са изключително малко на брой; много по-честа е телефонната
комуникация на св.Я. с други лица, отколкото тази с двамата подсъдими.
Между св.Я. и подс.Щ.е отразен
само един единствен и то изключително кратък телефонен разговор – по време същия
св. Я. проявява интерес за цената на „тия немци“, продавани от лице на име
Жоро.Тук ползваният от лицата изказ не е директен и поради това не се
установява с категоричност вложения смисъл в цитирания израз, респ. съдът е
поставен в хипотеза да прави предположения, което е недопустимо.В същото време
не може да не се отчете, че се обсъжда дейност на трето лице, а не и лична
такава на подсъдимия или на самия свидетел.Т.е. на тази доказателствена база
съдът не може да изгради никакви фактически изводи за осъществяваната от тях
деятелност към този времеви момент.
Приобщените към доказателствената
съвкупност ВДС носят информация и за провежданите между св.Я. и подс.К.
телефонни разговори, като всички тези разговори са проведени в края на
инкриминирания времеви период.В тази вр. съдът приема, че разговорът на
22.01.10г. е проведен именно между горните две лица, тъй като още в началото
подсъдимият се представя с ползвания от него прякор М.. Двамата обсъждат определена
вещ („щипка“), като зададеният от подс. К. въпрос „кво праиш ти?“, наред с
липсата на честа комуникация, е показателен за липса на поддържани между тях редовни
контакти.Този извод се подкрепя и от ползвания от подсъдимия директен изказ „аз
не говорим с тоя С.“ (т.3, р-р № 12).Следващият установен между св.Я. и
подсъдимия телефонен разговор е от 15.02.10г., като се обсъжда необходимостта
от издаване на „бележки“, като липсата на изрично уточнение за вложения смисъл
в горния термин се запълва от съдържанието на разговор от 16.02.10г., проведен
от подсъдимия с трето неизвестно лице (т.3, р-р № 13) и тук вече е налице
категоричност и яснота, че се касае за касови бележи.На 17.02.10г. е проведен и
трети разговор между горните две лица, като отново коментират касови бележки и
ордери.Проконтролираните телефонни разговори на подс.К. носят определена
информация и относно развиваната от него деятелност – безспорно се установява
обстоятелството, че същият се занимава и с търговия с превозни средства; т.3
р-р 1 обсъжда се евентуален лизинг на МПС; т.3 р-р № 2 и р-р № 5 коментар за
бартер.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
:
Анализът на събраните по делото
годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно възприети
факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на доказване. С
оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат
следните правни изводи:
Предвид изложеното Съдът приема
за безспорно, че през инкриминирания период А.С., Б.К., Ц.В. и С.Я. са се
познавали- факт, който не се оспорва от процесните страни, както и че основният
им източник на средства в посочения период е бил от продажбата или замяна на
автомобили. Спорът се заключава в характера и естеството на взаимоотношенията
между същите, които взаимоотношения, според държавното обвинение, от неизвестен
в началото на 2009г. период придобиват престъпен характер с обща преследвана
цел за обогатяване посредством престъпно отнемане на автомобили. Доколкото
според изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и поддържано в
пледоарията на прокурора и пред настоящия състав, че именно св.С.Я. е човекът
иницирал, сформирал и ръководил престъпното сдружение, за участие в което е и
предявеното на двамата подсъдими обвинение, настоящият състав ще обърне
внимание на изложените пред него обстоятелства за престъпна деятелност от
страна на същия.
Събраните доказателства не
доказват по изискуемия категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от
страна на подсъдимите на престъпния състав по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК.
Съгласно посочената разпоредба, наказателно-отговорно е всяко едно лице,
осъществило признаците на състава и респ. реализирало действия по членство в ОПГ.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът не приема за доказано
авторството на визираното по-горе престъпление против реда и общественото
спокойствие, предмет на повдигнатото на подсъдимите обвинение, а доколкото
авторството е свързано с изпълнителното деяние, то се подчертава и липсата на
доказателства досежно същото.
Престъплението по чл.321 ал.2 от НК –„участие в ОПГ“ е формално
продължено престъпление и може да се осъществява чрез съвкупност от действия и бездействие, като за съставомерността му е
достатъчно деецът само и единствено да участва във вече създадено сдружение,
без да е необходимо да е започнало осъществяване или да е вече извършена
вторична престъпна дейност.Изпълнителното деяние „участие в ОПГ“
изисква осъществяването на активно поведение, било то вербално изразено чрез
изрично волеизявление на дееца за включване в групата, било то чрез едно
мълчаливо съгласие, обективирано посредством недвусмислени конглудентни
действия, насочени към подпомагане на групата в предварително набелязаната
престъпна цел.Умисълът, в каквато форма на вина единствено е възможно
извършването на това престъпление е сложен и включва умисъл за съпричастност
към ОПГ и умисъл за извършване на съответната вторична престъпна дейност.
Умисълът на участника в сдружението по смисъла на чл.321 ал.2 НК включва
представа, че към престъпната група са съпричастни поне три лица и конкретни
представи за самоличността на поне още едно лице от членовете на сдружението,
без да е необходимо познанството с всички участници.
От обективна страна, за да се
установи извършването на този вид престъпление, е необходимо да се обоснове
реалното функциониране на престъпно сдружение съобразно легалната дефиниция на
чл.93 т.20 НК. Съгласно същата, организирана престъпна група е структурирано
трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната
или чужбина престъпления (т.е. повече от едно), за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на
функциите между участниците, продължителност на участието или развита
структура. Освен това следва да се
посочи, че не е необходимо всички участници в групата да се познават и да
осъществяват пряк контакт помежду си, като отсъствието на контакт между някои
от членове на групата и установен такъв с други членове на групата е
обстоятелство, което не изключва по принцип наказателната им отговорност за
извършено престъпление по чл.321, ал.2 НК.
В контекста на горното и в
конкретния случай, с оглед приетото от Съда за доказано от фактическа страна,
се налага изводът за нереализиране от страна на двамата подсъдими на действия в
горния смисъл. На първо място, според настоящия съдебен състав, не се установи
деянието по образвуване и респективно последващо съществуване на ОПГ, така
както е описано от обвинителната теза.
Предметната рамка на доказване се
определя от държавното обвинение, като водещи са правно-значимите съотносими
обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на процесния ОА. В случая в ОА
държавното обвинение излага обстоятелството на реализирано поведение от св.С.Я.
*** по запознаване на подсъдимите Б.З.К., А.Г. Щ.и лицето Ц.Е.В. с идеята си за
трайно извършване на дейност по „противозаконно отнемане на моторни превозни
средства и получаването на имотна облага от това чрез последващата им продажба,
след подправяне на идентификационния номер на рамата им, в нарушение на
установения за това ред, или чрез преправяне съдържанието на свидетелствата им
- за регистрация, като всички те се съгласили“. Фактът обаче на провеждане на
такива разговори между горните лица не се съдържа в нито един доказателствен
източник. В хода на
съдебното следствие нито един от разпитаните свидетели не изрази твърдения за
проведени разговори между подсъдимите К. и Щ.и св. Я. с тематика съгласуване на
волите им и бъдещи действия и то в насока реализация на посочената от
държавното обвинение вторична престъпна деятелност.Също така не се събраха
доказателства и касателно реализирани определени действия от св.Я. спрямо подсъдимите,
които действия по косвен начин са насочени към горното. Деянието по създаване
на ОПГ изисква едно активно поведение от дееца, а видно от доказателствената
маса горепосоченото лице не осъществява такова – няма преки или косвени
доказателства относно осъществяването и то на инкриминираната дата и място
(началото на 2009г. в гр.София и в страната) на активна целенасочена дейност по
сформиране на група от лица, относно мотивирането им, относно създаването на
устойчиви връзки между тях и относно създаването на условия за съществуването
на групата. Действително, както посочи и в доказателствения си анализ, Съдът
прие за доказан факта на лично развивана от св. Я. престъпна деятелност,
включително и касателно противозаконно отнемане на МПС-та, като в тази насока
както приложените ВДС, така и свидетелските показания съдържат категорични
данни, напр. касателно отнемането на 02.06.09г. на л.а. Порше Кайен, като нито
в тази деятелност на горния свидетел участват двамата подсъдими, нито в
последващите му действия по укриване на превозното средство на територията на
с.Трудовец.Липсват дори и доказателства за съществуващо знание в подсъдимите Щ.и
К. относно тази реализирана престъпна дейност.
Безспорно бе установен и факта на
познанство и изградени близки приятелски отношения между сочените от държавното
обвинение за членовене на престъпното сдружение лица, като тук Съдът основно се
позова на свидетелските показания на Ал.Г., И.А., Р.Л., С.Я. и Анонимен
свидетел № 1.Приятелските доверителни отношения се оценяват за благоприятна
база, създаваща предпоставки за престъпно сдружаване, но същите съвсем не са
достатъчни за реалното извдършване на процесното престъпление.Нещо повече –
видно от приобщените в хода на съдебното следствие доказателства, тези
приятелски отношения между двамата подсъдими и св. Я. не продължават през целия
инкриминиран времеви период и показател за това е липсата на поддържана честа
телефонна комуникация между тях и дори директния израз на подс.К. „аз не
говорим с тоя“.
В същото време доказания факт на
познанство между С.Я., Ц.В., Б.К. и А. Щ.не прави последните двама обективно и
субективно ангажирани към целите и дейността на св.Я. и още по-малко на
сочената от държавното обвинение престъпна структура и то в конкретизирания
членски състав и през инкриминирания времеви период. От събраните в
производството доказателства няма такива, които да обосноват извод в обратния
смисъл. Следва да се има предвид, че нито един от свидетелите, които лично
познават подсъдимите и биха могли да дадат достоверни показания, за лично
възприети от тях факти по евентуална престъпна деятелност от страна на същите,
не дадоха показания в такава насока. Анонимен свидетел с идент. №1, чиито
показания Съдът кредитира изцяло по посочени по-горе съображения, твърди, че в
инкриминирания период подс.Ал.Щ.се занимава с бартери на коли, посещавайки в
тази насока по различни населени места (например гр.Самоков и гр.Дупница), а подс.Б.К.
е ангажиран в строителството.В същия смисъл са и показанията на свидетелите Г.
и Я.. Последните намират опора и в изготвените по съответния процесулаен ред
протоколи за претърсване и изземване на обитаваните от двамата подсъдими
жилища. Видно от същите, при извършените процесуално следствени десйтвия не са
установени и иззети ВД, които биха могли да свържат двамата подсъдими с
развиваната от св.Я. престъпна деятелност. Действително, в жилище, за което е
имало данни че се ползва от подс.Б.К.,*** са иззети множество документи,
касаещи собственосттта на различни моторни превозни средства и регистрационни
табели, но това е обяснимо, с оглед развиваната от него дейност по замяна и
продажба на коли, а не непременно с престъпното им отнемане.Последното би се
явило предположение, с каквото Съдът, като орган, който следва да направи
съответните изводи по см. на чл.14 от НПК не си служи.Тук, разбира се, е
необходимо да се отбележи, че съгл. разп. на чл.103 ал.1 НПК доказателствената
тежест в процеса принадлежи на държавното обвинение, което обаче не представи
достатъчно на брой и убедителни по съдържание доказателства за наличие на
изградени престъпни връзки между двамата подсъдими, лицето Цв. В. и св.Я. и в
подкрепа на този си извод решаващият съд препраща към гореизложения
доказателствен анализ, съдържащ категорични доказателства за липса на
поддържани постоянни във времето отношения между лицата, насочени към
реализиране на една предварително набелязана престъпна цел.В случая и съобразно
доказателствената маса, отношенията и връзките между двамата подсъдими и св.Я.
не са постоянни такива и не са свързани с осъществяване на твърдяната вторична
престъпна деятелност; доказа се факта, че тези отношения преимуществено
обективно се изразяват в посещения на различни заведения; доказа се дори, че в
своята престъпна деятелност, свързана с противозаконно отнемане на превозни
средства св.Я. е активно подпомаган от други лица с неустановена самоличност;
напр. същият ползва услугите на лице от гр.Елин Пелин за изготвяне на
неистински документи относно отнеманите превозни средства.
Един от законоустановените критерии
за наличието на структирирано престъпно сдружение по смисъла на чл. 93, т.20 НК
е „трайността“. Последната следва да
бъде разглеждана не на плоскостта на продължителното съществуване на
престъпното сдружение, а на установеността и престъпното съдържание на връзките
между членовете му, като те трябва да са насочени към постигането на
предварително дефинирана обща цел-извършването на други престъпления. Решението
за осъществяването на престъпната дейност трябва да е било взето на базата на
информиран избор и да обхваща съзнание за принадлежност към групата, без
изискване за пълна яснота по отношение на структурата и организационните връзки
между членовете й. Следователно, не е достатъчно да се установи наличието на
близки, чисто в житейски смисъл връзки между лицата, сочени за членове на
престъпното сдужение. Необходимо е да се установи по несъмнен и категоричен
начин, че извършителят (без значение организатор, ръководител или член на
групата) е съзнавал, че поне три лица с изяснените по-горе трайни структурни и
организационни връзки помежду им съгласуват своята дейност, като взимат
конкретно, а не абстрактно решение да вършат престъпления, които отговарят на
критериите на чл. 93, т. 20 НК. Липсата на информираност по отношение на
принадлежността към тази трайно структурирана организация или липсата на
съгласие по отношение на принадлежността към нея е основание да се приеме, че
престъплението по чл.321, ал.1 и ал.2 НК не е осъществено от субективна страна.
Както вече бе отбелязано, липсват каквито и да било данни, от които да се
изведе извода, че подсъдимите са словестно или чрез действия такава воля.
Липсват и доказателства, в каквато насока са изложени твърдения в
обстоятелствената част на ОА от държавното обвинение, св.Я. да е поставял общи
или конкретни задачи на дамата подсъдими или пък да им е давал указания и
нареждания за постигане на някаква съвместно набелязана цел, още по-малко
инкриминираната такава.Събраните в тази насока доказателства са напълно
еднопосочни – нито един от разпитаните по делото свидетели не изложи определени
конкретни факти за давани от страна на св.Я. заповеди и то такива, насочени към
реализиране на процесната вторична престъпна дейност и адресирани към двамата
подсъдими; доказателства в горния смисъл не се съдържат и в приобщените към
доказателствената съвкупност ВДС, а по-скоро от същите се установява
обстоятелството на давани от св.Я. заповеди към друго трето на процеса лице,
ползващо тел.№.
Водим от
всичко гореизложено, съдът приема за недоказан нито един от съставомерните
елементи на вмененото на подсъдимите К. и Щ.престъпление против обществения ред
и спокойствие, поради което и на осн.чл.304 НПК призна същите за невиновни в
извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК.
При този
изход на делото и съблюдавайки законовите правила на чл.53 НК и конкретиката
касателно самоличността на лицето, от което са изземвани вещи в хода на
образуваното ДП, съдът се произнесе в присъдата си и относно приобщените ВД, а
именно постанови присъда в следния смисъл:
ВРЪЩА на лицето С.Т.Я. с ЕГН ********** вещи,
иззети с протоколи за претърсване и изземване от 23.02.2010 година / том 2,
лист 13 и 57 от ДП/.
ВРЪЩА на лицето А.Г. Щ.с ЕГН ********** вещи, иззети с протокол за претърсване и изземване от
23.02.2010 година / том 2, лист 77 от ДП/.
ВРЪЩА на лицето Ц.Е.В. с ЕГН ********** вещи,
иззети с протоколи за претърсване и изземване от 23.02.2010 година / том 2,
лист 23 и 39 от ДП/.
ВРЪЩА на лицето Б.З.К.
с ЕГН ********** вещи, иззети с протоколи за претърсване и изземване от
23.02.2010 година / том 2, лист 46-47 и лист 104-105 от ДП/.
ВРЪЩА на лицето К.Н.Н.с ЕГН **********
вещи, иззети с протокол за претърсване и изземване от 23.02.2010 година / том
2, лист 82 от ДП/.
ВРЪЩА на лицето Т.С. М.с ЕГН ********** вещи,
иззети с протокол за претърсване и изземване от 23.02.2010 година / том 2, лист
84 от ДП/.
ВРЪЩА на лицето А.А.Г., вещи,
иззети с протоколи за претърсване и изземване от 23.02.2010 година / том 2,
лист 8, 95 и 97 от ДП/.
ВРЪЩА на лицето Д.В.Д. с ЕГН ********** вещи,
иззети с протокол за претърсване и изземване от 23.02.2010 година / том 2, лист
110-112 от ДП/.
ВРЪЩА на лицето Р.Б.З., вещи, иззети с протокол за
претърсване и изземване от 23.02.2010 година / том 2, л.117 от ДП/.
ВРЪЩА на лицето П.А.М. с ЕГН ********** вещи,
иззети с протокол за претърсване и изземване от 22.02.2010 година / том 2, лист
172 от ДП/.
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА следните регистрационни табели за МПС:– 2бр;– 2бр,; -2бр.;– 2бр; - 2бр, както и:
свидетелство за регистрация 1 част на т.а. МАН с ДК №; свидетелство за
регистрация на л.а. фолксваген голф с ДК №; свидетелство за регистрация на л.а.
Алфа Ромео с ДК №; свидетелство за регистрация на автомобил Ивеко
с ДК №; свидетелство за регистрация на л.а. Мерцедес с ДК №; свидетелство за
регистрация л.а. Опел с ДК №; свидетелство за регистрация 1 част на л.а. Дайхатсу с ДК №; свидетелство за регистрация 1 част на л.а.
Ситроен с ДК №; свидетелство за регистрация 1 част на л.а. Фолксваген Голф с ДК
№ ; свидетелство за регистрация 1 част
на л.а. Фолксваген с ДК №; свидетелство за регистрация 1 част на л.а. Пежо с ДК
№; 6бр свидетелство за регистрация на МПС /стар образец/; свидетелства за
регистрация 2 част на л.а. с ДК; свидетелства за регистрация 2 част на л.а. с
ДК №; свидетелства за регистрация 2 част на л.а. с ДК №; свидетелства за
регистрация 2 част на л.а. с ДК №; свидетелства за регистрация 2 част на л.а. с
ДК №, КОИТО ДА БЪДАТ ИЗПРАТЕНИ НА КАТ
СОФИЯ ЗА УНИЩОЖАВАНЕ.
СЪДИЯ :