Решение по дело №409/2019 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 117

                                               

 

Гр. В.

                                                                                                       05.02.2020

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Видинският    окръжен   съд    гражданска   колегия

В  открито съдебно  заседание  на   двадесет и седми ноември

Две   хиляди   и   деветнадесета    година    в   състав: 

 

                                                Председател:     Д. М.

                                                       Членове:  1.С. С.

  2.Г. Й.

 

                                                           

При    секретаря  В. К.

и   в   присъствието  на  прокурора 

като  разгледа  докладваното  от Съдията  М.

в.гр.   дело  № 409   по  описа  за  2019г.

и  за   да  се произнесе,   взе  предвид  следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивните жалби на П.И.П. ***, чрез адвокат пълномощника Г. П. от АК-В. и В.З.А. от с.Ф., чрез адв.П. *** против Решение  №403 от 02.08.2019г., постановено по гр.дело №579/2019г. по описа на Видинския Районен Съд.

Във въззивната жалба на П.И.П. се съдържат оплаквания против решението в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск, не са му присъдени разноски в пълен размер и е осъден да заплати разноски на ответника.  Поддържа се, че в тази част решението е незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно ВРС е приел, че по делото не е доказано твърдението в исковата молба, че жалбоподателя не е направил разноски по извършения ремонт със свои средства и на това основание е отхвърлил предявения от него иск. Поискано е в обжалваната част решението да бъде отменено и се уважи предявения от него иск.

Във въззивната жалба на В.А. се съдържат оплаквания в частта на решението, с която е осъдена да заплати на ищцата П. сумата 647.47лв. и сумата 78.25лв. за извършен ремонт от ищеца П.И. П. и присъдените за ищците разноски. Поддържа се, че по делото не са представени убедителни доказателства за извършен ремонт, тъй като не е представена КСС за извършените видове работи. Възразява се и против изслушаната и приета по делото техническа експертиза. Поискано е да се отмени в обжалваната част решението  и се отхвърли иска.

По делото са представени отговори на въззивната жалба от З.М.П. и от П.И.П..

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивнете жалби и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими, като подадени от надлежна страна по делото и в законоустановения срок.

 

По въззивната жалба на П.И.П.:

Пред ВРС е предявен иск от П.И.П. и З.М.П. против В.З.А. като ищците поддържат, че притежават в съсобственост ½ идеална част от втори етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.В. ул.., а ответницата е собственик на първия етаж от същата сграда. Поддържат, че имота закупили през 2014г., като покривът се нуждаел от необходим ремонт, за което изпратили нотариална покана на собственицата на първия етаж и ответница по делото, но такъв ремонт не бил извършен. В началото на 2016г., поради влошаване състоянието на покрива, ищците се свързали с дружеството „У.-Ж“ ЕООД, което изпълнило ремонтните дейности на покрива на обща стойност 2 589.90лв., която сума ищците заплатили поравно след приключване на ремонта. Ищците са претендирали за ½ част от изплатената сума, тъй като се касае за двуетажна жилищна сграда със самостоятелни обекти и са претендирали за всеки един от тях по 647.47лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска 28.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответницата писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции, като е поддържала, че състоянието на покрива не е налагало неотложен ремонт. Оспорили са размера на сумата, която е заплатена за ремонта.

Районният съд е разпитал по делото свидетели, изслушал е заключение на съдебно-техническа експертиза и въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че искът е доказан само по отношение на ищцата З.М.П., а по отношение на ищеца П.П. е отхвърлил исковата претенция с мотиви, че същият не е доказал, че е вложил средства в извършения ремонт, тъй като издадената от дружеството фактура е била изплатена от втората ищца.

Окръжният съд приема изводите, изложени от районния съд относно исковата претенция на ищеца П. за необосновани.

На първо място липсва възражение от страна на ответницата в този смисъл, а така също твърденията на ищцата З.М.П. в самата искова молба са в смисъл, че участие в ремонта е взел и ищеца П., като двамата са си поделили разходите, които тя е заплатила на дружеството изпълнител.

Необоснован е и извода на съда, че ищците са във фактическо съжителство и следва да се приравнят имуществените им отношения както между съпрузи. Такива доказателства по делото не са били събрани, а видно от представения препис от Решение, бракът между тях е бил прекратен през 2003г., а от представения нотариален акт е видно, че през 2014г. ищците са закупили процесния имот и същия са го придобили като съсобственици, но както разпитаните по делото свидетели не установяват факта, че ищците живеят на съпружески начала, така няма представени по делото писмени доказателства, както и възражения от страна на ответницата.

По тези съображения Окръжният съд приема жалбата на П. за основателна, като ще следва да се отмени обжалваното решение в частта, с която е бил отхвърлен иска общо в размер на 647.47лв. до сумата 78.25лв. и се уважи исковата претенция за сумата в размер на 569.22лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното заплащане.

Ще следва да се отмени решението и в частта за разноските над сумата от 56.80лв., като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца П. сумата в размер на 243.20лв., както  и в частта, в която П. е осъден да заплати на ответницата 263.74лв. разноски по делото.

 

По жалбата на В.З.А.:

Въззивната жалба е неоснователна.

В подадения от ответницата В.А. писмен отговор на исковата молба същата е оспорила предявените искове, като основният довод, който е изложен е, че нотариалната покана до нея е изпратена на 10.09.2014г., а ремонтът е бил извършен през м.октомври 2016г., през което време ищците не са  се свързали с нея, за да даде съгласието си за извършването му. Оспорила е стойността на извършения ремонт и липсата на количествено стойностна сметка. Други възражения не са правени в отговора на исковата молба, както и в хода по същество. Във въззивната жалба са направени същите възражения.

Тези възражения съдът приема за несъстоятелни, тъй като по делото са представени писмени доказателства, изходящи от дружеството изпълнител, а именно Протокол за установяване извършването и заплащането на видове работи, издаден от изпълнителя, както и Фактура за извършени СМР, а именно ремонт на покрив на къща в гр.В. ул.. на стойност исковата сума, както и препис от вносна бележка, с която сумата  е преведена на дружеството изпълнител. След като не са представени доказателства в смисъла, който се поддържа от жалбоподателката А., съдът е обсъдил посочените писмени доказателства в обжалваното решение и е направил обосновани правни изводи за дължимоста на исковата сума, поради което жалбата като неоснователна ще следва да се отхвърли, а в обжалваната част решението ще следва да бъде потвърдено.

Ще следва жалбоподателката В.З.А. да заплати направените от жалбоподателя П.И.П. и ответницата по жалба З.М.П. разноски пред настоящата инстанция, а именно: на П.И.П. – 600.00лв. – адвокатско възнаграждение за подаване на въззивна жалба и изготвяне на отговор на въззивната жалба и на З.М.П. – 300.00лв. – възнаграждение за подаване на отговор на въззивната жалба.

 

По изложените съображения Окръжният съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ  Решение №403 от 02.08.2019г., постановено по гр.дело №579/2019г. по описа на Видинския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от П.И.П. против В.З.А. иск над сумата 78.25лв. до пълния му размер от 647.47лв., ведно със законната лихва, както и в частта относно присъдените на В.З.А. разноски, вместо което постановява:

ОСЪЖДА В.З.А., ЕГН:**********, от с.Флорентин, Видинска област, да заплати на П.И.П. *** сумата в размер на 569.22лв. – разликата между присъдените с решението 78.25лв. до пълния размер от 647.47лв., ведно със законната лихва върху сумата 569.22лв., считано от 28.02.2019г. до окончателното й изплащане.

 

ОТМЕНЯ  Решение №403 от 02.08.2019г., постановено по гр.дело №579/2019г. по описа на Видинския районен съд в частта, с която П.И.П. е осъден да заплати на В.З.А. разноски по делото в размер на 263.74лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА В.З.А., ЕГН:**********, от с.Флорентин, Видинска област, да заплати на П.И.П. *** сумата в размер на 243.20лв. – разноски пред Видинския районен съд и сумата в размер на 600.00лв. – разноски по делото пред Видински окръжен съд.  

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА Решение №403 от 02.08.2019г., постановено по гр.дело №579/2019г. по описа на Видинския районен съд.

 

ОСЪЖДА В.З.А., ЕГН:**********, от с.Ф. Видинска област, да заплати на З.М.П. *** сумата в размер на 300.00лв. – разноски по делото пред настоящата инстанция. 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване  и е окончателно.  

 

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                               

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                          2.