О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2553
гр. Пловдив , 19.12.2018
г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми гр.с. в
закрито заседание на 19.12.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д
№ 2813 по описа за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 577, ал.1 ГПК
вр. с чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Благовеста Христева Петрова – държавен съдебен изпълнител/ДСИ/ при РС-Асеновград
против отказ на съдия по вписванията/СВ/ при РС-Асеновград, обективиран в
определение №55 от 28.09.2018г. , да заличи наложената по изп.дело № 147/2015г.
по описа на СИС при РС-Асеновград възбрана върху недвижим имот, вписана в СВ-Асеновград с вх.рег.№1526/27.04.2017г.,с Акт №176,том 1,
собственост на длъжника Н.Ж.Б. по
приключило изпълнително производство.
В
жалбата се твърди, че постановеният отказ за заличаване на вписаната върху
имота възбрана е незаконосъобразен, тъй като вдигането на наложената по изп.дело
възбрана е в компетентността на ДСИ и последният е длъжен при приключването му
служебно да вдигне наложените обезпечения, без да е необходимо да има искане за
това от страна по изп.дело. Поддържа,че в процесния случай е приложима
разпоредбата на чл.84,ал.1 от ГПК , според която държавните органи са освободени от
внасяне на държавна такса, а държавен орган е и държавният съдебен изпълнител,
противно на приетото в обжалваното определение от съдията по вписванията. Прави
се искане за отмяна на обжалвания отказ и връщане на делото на СВ за вписване
заличаването на възбраната върху имота по прекратеното изп.дело.
По
делото е постъпило становище от А.Б.-
съдия по вписванията при РС-Асеновград , в което се излага становище за
неоснователност на жалбата,като се поддържа,че ДСИ не са освободени от
внасянето на държавни такси по Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията/ТДТСАВ/ и се дължи
такава по чл.3 от същата Тарифа.
Съдът,
като взе предвид постъпилата в законоустановения срок частна жалба, я намира за
процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна – единственият
оправомощен орган, който може и е служебно задължен да отправи искане до
съдията по вписванията за заличаване на наложената възбрана. ДСИ е молител в
охранителното производството, каквото е това по вписванията, отбелязванията и
заличаванията, извършвани от Службата по вписвания.
Видно
е от данните по делото , че по искане на ДСИ при СИС на АРС по изп.дело №
147/2015г., на 27.04.2017г. е вписана от
СВ-Асеновград възбрана с
вх.рег.№1526/27.04.2017г.,с Акт №176,том 1, върху недвижим имот, собственост на
длъжника по изп.дело Н.Ж.Б. за
обезпечение вземането на взискателя
„ВиК“ЕООД .С молба вх.рег.№4155
от 28.09.2018г., ДСИ е поискал заличаване на вписаната върху недвижимия имот възбрана, поради приключване на изпълинтелното производство.
С
определение №55 от 28.09.2018г., съдията по вписванията при РС-Асеновград е
отказал заличаване на вписаната възбрана. В мотивите към отказа е посочено, че
съгласно чл.3 от ТДТСАВ се дължи държавна такса в размер на ½ от таксата
за вписване на възбраната, както и че съдебните изпълнители не са освободени от
държавни такси и към молбите за заличаване следва да се представят
доказателства за платена държавна такса, а такива в случая липсват.
Настоящият
състав на ПОС, като взе предвид твърденията в жалбата и възраженията в
становището, след като се запозна със съдържащите се в преписката доказателства като съобрази приложимите правни норми, намира,
че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради следното:
Заличаването
на наложена възбрана става по писмено нареждане на учреждението или
длъжностното лице, наложило същата, съгласно чл.31 от ПВ като тази разпоредба
не предвижда никакви изисквания за приложения към молбата или нареждането за
заличаване. В случая възбраната е наложена от ДСИ при СИС на РС-Асеновград по изп.дело и е поискано заличаването й по
негова молба, след влизане в сила на постановлението за приключване на изпълнителното производство, с
което ДСИ е изпълнил задължението си по чл.433, ал.3 от ГПК за служебно вдигане
на наложената възбрана.
Съобразно
чл.541 от ГПК разноските в охранителното производство са за сметка на молителя.
ДСИ, като молител, е освободен от заплащането на държавни такси, съгласно
разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК, приложима за охранителните производства,
според препращащата разпоредба на чл.540 от ГПК. В този смисъл, относно
приложимостта на чл.84 от ГПК в охранителното производство,както и че при изпълнение на служебното си задължение да
поиска заличаване на наложената възбрана при прекратяване на изпълнителното
производство държавният съдебен изпълнител не дължи заплащане на държавна такса е и определение №153 от 27.07.2017 г.
по ч.гр.д. № 1713/2017 г. по описа на ВКС, І г.о
Ето
защо въззивният съд приема, че обжалваният отказ на съдията по вписванията се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се уважи молбата и
преписката се върне на съдията по вписванията за заличаване на
наложената върху недвижимия имот възбрана.
Водим
от горното и на основание чл. 577 ал. 3 от ГПК Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение №55 от 28.09.2018г. на
съдия по вписванията при РС-Асеновград, с което е отказано заличаване на наложена
по изп.дело № 147/2015г. по описа на СИС при РС-Асеновград възбрана върху недвижим имот, вписана в СВ-Асеновград с вх.рег.№1526/27.04.2017г.,с Акт №176,том 1, собственост на длъжника Н.Ж.Б. по приключило
изпълнително производство.
ВРЪЩА преписката за извършване на исканото заличаване на наложена по изп.дело
№ 147/2015г. по описа на СИС при РС-Асеновград
възбрана върху недвижим имот, вписана
в СВ-Асеновград с
вх.рег.№1526/27.04.2017г.,с Акт №176,том 1.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.