Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 05.11.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, І състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 719 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание: -  чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД

 

Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу М.С.И., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между страните е имало сключен договор за мобилни услуги, по който ответникът е неизправна страна.

Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.

            Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 296,03 лв., за неизплатени далекосъобщителни услуги за периода 25.12.2017 – 24.05.2018 год., за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК  в съда (22.10.2019 год.), до окончателното плащане, както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 89,94 лв.

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Др. Ц., МАК.

Ответникът счита предявеният иск за вероятно допустим, но по същество – неоснователен.

Предвид становището на ответника, съдът е приел, че между страните няма спор   относно основанието на предявените искове. Оспорва се размерът на претенцията.

Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. № 1855/2019 год. на ЛРС.

В с.з. ищецът, редовно призован не изпраща процесуален представител. С писмена молаба процесуалният му представител поддържа исковете.. Прави искане в случай, че са налице предпоставките за това съдът да се произнесе с решение по чл. 238 и чл. 239 ГПК. Във връзка с възраженията на ответника е ангажирал допълнителни доказателства.

Ответникът М.С.И., редовно призована не се явява в с.з., представлява се от назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Д.Ц., МАК, който възражения по доклада на съда. Счита предявеният иск за главница вероятно основателен.

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Видно от приетото и приобщено като доказателство ч.гр.д. № 1855/2019 год. на РС – Лом, същото е образувано по заявление с правно основание чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника.

Съдът е издал Заповед № 1235/25.10.2019 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 429,99 лв., от които:

- 385,97 лв. главница, представляваща 296,03 лв. – потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 25.12.2017 – 24.05.2018 год. по Договор за предоставяне на мобилни услуги от 18.07.2017 год., с индивидуален клиентски номер на абоната № ********* и 89,94 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,

- 44,02 лв. – мораторна лихва за забава за периода 10.04.2018 – 26.09.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 21.01.2019 год., до окончателното плащане.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК и с Разпореждане от 20.02.2020 г. съдът е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 05.03.2020г.

            Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).

На 18.07.2017 год. между страните – ищеца и ответника М.С.И., с индивидуален клиентски номер при доставчика ********* е сключен Договор за мобилни услуги със срок на действие 12 месеца, за телефонен номер 359 898 737 043 и тарифен план ТОТАЛ, с месечна абонаментна такса 24,99 лв. и телефонен номер 359 897 257 865.  

 

Издадени са следните фактури:

1. № **********/25.01.2018 год., за отчетен период 25.12.2017 – 24.01.2018 год., на стойност 126,25 лв. с ДДС,

2. № **********/25.02.2018 год., за отчетен период 25.01.2018 – 24.02.2018 год., на стойност 144,24 лв. с ДДС,

3. № **********/25.03.2018 год., за отчетен период 25.02.2018 – 24.03.2018 год., на стойност 35,98 лв. с ДДС,

4. № **********/25.04.2018 год., за отчетен период 25.03.2018 – 24.04.2018 год., на стойност -10,44 лв. с ДДС, и

5. № **********/25.05.2018 год., за отчетен период 25.04.2018 – 24.05.2018 год.,  в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора – 89,94 лв. и непогасените  задължения от предходните периоди – 296,03 лв.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдечно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.И.П. се установява, че общото задължение на ответника за последната фактура е в размер на 385,97 лв., от които 296,03 лв. – потребени, но незаплатени мобилни услуги и 89,94 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна, в законоустановеният срок. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Разгледан по същество е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като съображенията за това са следните:

Искът с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано изпълнението на договорите от негова страна. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по тях, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника.

Ответникът не ангажира никакви доказателства нито в хода на заповедното, нито по настоящото производство.

От приложените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се установява, че дружеството на ищеца се е намирало в облигационни правоотношения с ответника по настоящото  производство, регулирани от сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Ищецът е изпълнил задължението си към ответника по този договор. На посочените в договори са издавани съответните фактури и за ответника е възникнало задължението да ги погаси.

Предвид въведените в писмения отговор на ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК възражения, се налага извод, че той не оспорва претенцията по основание. Претендираните искове се доказват по размер от ангажираните доказателства и заключението на приетата ССЕ. Нещо повече, в съдебното заседание ответникът признава исковете по основание, а по размер ги счита за вероятно основателни.

Ето защо предявените искове следва да се уважат изцяло.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция. Ищецът не представя списък по чл. 80 ГПК. От доказателствата по делото се установява, че сторените от него разноски са в общ размер на 910,00 лв., от които: 75 лв. д.т., 150 лв. за в.л., 300 лв. за особен представител на ответника и 180 лв. за процесуално представителство, или общо 705,00 лв. по исковото и 205,00 лв. по заповедното производство.

Мотивиран от горните съображения съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че М.С.И., ЕГН **********,*** дължи на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сумата от 385,97 лв. (триста осемдесет и пет лева, 97 ст.), представляваща 296,03 лв., за неизплатени далекосъобщителни услуги за периода 25.12.2017 – 24.05.2018 год., за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК  в съда (22.10.2019 год.), до окончателното плащане, както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 89,94 лв, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 21.01.2019 год., до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 1235/25.10.2019 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1855/2019 г. на ЛРС.

 

ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, направените във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 910,00 лв. (деветстотин и десет лева, 00 ст.), от които 205 лв. по заповедното производство - ч.гр.д. № 1855/2019 год. на РС – Лом и 705 лв. за исковото производство.

 

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. № 1855/2019 г. на ЛРС Заповед № 1235/25.10.2019 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от - 44,02 лв. – мораторна лихва за забава за периода 10.04.2018 – 26.09.2019 год.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

Районен съдия: