О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
04.10.2021г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 950 по описа на съда за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по депозирана от П.Д.А. ***, чрез адв.В.Ч., жалба срещу
мълчалив отказ на контролен орган към РУ – Средец, ОДМВР – Бургас за издаване
на ПАМ. В жалбата се сочи, че на 10.09.2021 г. автоконтрольор Т. М. К.от РУ -
Средец съставил АУАН бланков № 350996 на К. А. К., за нарушение на чл. 150а от ЗДвП, като със АУАН отнел като доказателство 1 бр. peг. табела с № ВТ 1990 ЕE
на собствената на жалбоподателя платформа. До 14.09.2021 г. в
информационната система на МВР нямало отбелязано издаване на заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по ЗДвП за временно спиране от движение или за
прекратяване на регистрацията на ППС по чл. 171, ал. 2 или ал. 2а от ЗДвП.
С
отнемането на peгистрационната табела на платформата, съгласно нормативната
уредба, на 10.09.2021 г. следвало да се издаде ЗППАМ. Това не било извършено до
момента на депозиране на жалбата и с това се нарушавало правото на собственост
на жалбоподателя, което, от своя страна, определяло правния интерес от предявяване
на жалбата и по същността си представлявало мълчалив отказ за издаване на
ЗППАМ.
Предвид гореизложеното,
се моли съдът да постанови решение, с което да отмени мълчалив отказ на
контролен орган към РУ - Средец към ОДМВР - Бургас и бъде указан срок, в който
да се издаде ЗППАМ за ППС с рег.№ ВТ **** ЕЕ.
Във
връзка с оставянето на жалбата без движение жалбоподателят депозира уточняваща
молба, в която посочва, че не е отправяно заявление до административния орган
за издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Заявява,
че видно от приложения в делото АУАН, контролният орган отнел СРМПС - част II и
peг. табела ВТ **** ЕЕ, тоест прекратена била възможността да се ползва по
предназначение прикаченото ремарке, а това ограничавало правото на собственост
в нарушение на всички нормативни разпоредби, включително и Конституцията.
Съдът, като се запозна с доводите на жалбоподателя и доказателствата
по делото намира, че подадената жалба е процесуално недопустима и следва да се
остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати, поради
следните съображения:
Наличието на годен за обжалване
административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
съдебното производство, а нейната липса препятства надлежното упражняване на
правото на жалба. По този повод следва да се има предвид, че в производството
по прилагане на ПАМ административният орган действа служебно, по свой почин,
като при констатиране на основания за прилагане на ПАМ, издава съответна заповед,
която е индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред.
Отказът на административния орган да издаде ПАМ няма характер на индивидуален
административен акт, тъй като органът-издател няма задължение за произнасяне по
искане за прилагане на ПАМ, още повече, че в случая такова искане няма отправено, респективно не е налице и
мълчалив отказ. За да бъде формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който може да се оспорва по съдебен ред, за административния орган следва
да е налице нормативно установено задължение за произнасяне, каквото в случая
липсва.
За пълнота на изложението следва да бъде
отбелязано, че в случая не се касае и за допустимо искане за защита срещу
неоснователни бездействия от страна на административен орган, уредени в глава
ХV, раздел II на АПК, в две хипотези. В първата, по чл. 256, ал. 1 от АПК,
административният орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт, а при втората, административният орган следва да е сезиран с
искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на
закон, но в продължение на 14 дни бездейства (чл. 256, ал. 2 от АПК). Общото
изискване е наличието на правен интерес от търсената съдебна защита, третиран
като изискване за нарушени или застрашени права, свободи и интереси на
съответния субект. Разликата в двете хипотези е, че при първата задължението
произтича пряко от нормативен акт, а при втората хипотеза административният
орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия. В тази
връзка настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице нито
хипотезата на ал. 2 на чл. 256 от АПК, нито на тази по ал. 1 на чл. 256 от АПК.
Производството по чл. 256 от АПК дава процесуална възможност за защита на
гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, в
хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или
пряко от нормативен акт фактически действия. В този случай на задължението на
административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства на регламентирано
от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като
двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно
правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно
правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право,
което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез
съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е
необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните
предпоставки за основателност на претенцията по чл. 256 от АПК. В случая обаче
се претендира изпълнение на правно, а не на фактическо действие – издаване от
компетентния административен орган на индивидуален административен акт -
заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а задълженията за
волеизявления, тоест за издаване на административни актове, не са предмет на
защита по чл. 256 от АПК.
Предвид на така изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че жалбата се явява процесуално недопустима и не са налице
предпоставки за образуване на съдебно-административно производство.
С оглед на така изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената
от П.Д.А. с ЕГН : ********** ***, жалба срещу мълчалив отказ на контролен орган
към РУ – Средец, ОДМВР – Бургас за издаване на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №
950/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково.
Определението може да бъде обжалвано с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: