МОТИВИ
към Присъда №10/15.03.2017г. по НОХД №108/2017 година по описа на Ловешки
районен съд
Срещу подсъдимия Е.Е. *** е било предявено обвинение за престъпление по чл.325 ал.2 във
вр. с ал.1 и чл.63 ал.1 т.4 от НК затова, че на 09.09.2016г. за времето от 17.30 часа до
19.00 часа, в гр.Ловеч, ул."К.И." №***, на покрива на сградата на
бившия закрит плувен басейн, като непълнолетен, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в
съответствие с тава разбирана извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу органи на властта и представители на
обществеността - Т.А.И., П.Ц.Р. ***, Д.Б.Д. - инспектор ДПС при РУ МВР Ловеч, Р.П.Н.
и Т.Р.С. ***, Л.Д.К. и Д.К.П. ***, всички изпълняващи задълженията си по
опазване на обществения ред - съпротива, буйстване при опита им да го спасят и
свалят от покрива на сградата и по своето съдържание деянието се отличава с
изключителен цинизъм /показване на неприлични жестове към събралото се
множество от граждани, отправяне на обидни думи/ и отличавайки се с
изключителна дързост - хвърлял камъни по тях и по служебните автомобили, както
и отправяйки закани, че ще се самоубие, че ще скочи от покрива сградата,
заявявайки, че така „ще създаде малко работа на полиция и пожарна, че само
пиели кафета и нищо не вършели", които изпълнил, като скочил от високия
покрив на сградата, застрашавайки сам собствения си живот и здраве.
Представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа обвинението така,
както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че от доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство – разпитите на многобройните свидетели, в т.ч.
и на служителите, участвали в спасителната акция на пожарната и на РУМВР-Ловеч,
както и представителите на общинска полиция и служителите при Община Ловеч по
опазване на обществения ред, заключението от съдебно психиатричната експертиза,
назначена в хода на досъдебното производство, с оглед обстоятелството, че
подсъдимият е непълнолетен и са били налице данни, че е под въздействието на
алкохолно опиване, както и направените в съдебно заседание самопризнание от
самия подсъдим, безспорно е установена фактическата обстановка по делото така,
както е описана в обвинителния акт. Приема, че от доказателствата по делото се
установява авторството на подсъдимия Б., както и че същият е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава на престъплението, за което е предаден на съд. Деянието
му е осъществено с действие, при пряк умисъл като форма на вина. Подсъдимият е
осъзнавал, че действията са му непристойни, неговото буйство и невъзпитаност
скандализират обществото. Същите са извършени на публично място, станали са
достояние на случайни граждани, качвайки се на изоставената сграда на плувния
басейн. Подсъдимият сам е поставил в опасност собствения си живот и здраве,
като при опит на органите, както на полицията, така и на пожарната, и на
служители от Община Ловеч да го спасят, да го свалят от покрива, обяснявайки му
опасността за самия него, подсъдимият вместо да изпълни техните разпореждания е
отвърнал със съпротива, обиди, нецензурни думи, подигравки, неприлични жестове
и е хвърлял камъни по тях. Тези негови действия, счита че грубо и демонстративно изразяват неуважение към
обществото, към хората, които присъстват и наблюдават тези му действия и в
своята съвкупност и същност нарушават грубо обществения ред и изразяват
неуважения към обществото. Конкретният случая е съпроводен и със съпротива към
служителите на пожарна, полиция и обществена охрана, които са се намирали там и
са изпълнявали задълженията си по опазване на обществения ред, като подсъдимият
не само не е преустановил неправомерните си действия, но и ги е продължил, като
са станали още по-дръзки и цинични, като на края самият той е скочил от
височина 8-9 метра,
сам се е наранил, застрашавайки сам собствения си живот и здраве. Счита, че от
всички доказателства по делото може да се направи извод за извършване на
престъплението, поради което моли съда да го признае за виновен за извършване
на престъплението, за което е предаден на съд. Тъй като производство се
разглежда по реда на съкратено съдебно следствие счита, че наказанието следва
да бъде определено при условията на чл.58а, като предлага на подсъдимия Б. да
бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, като след
редуцирането му с една трета му бъде определено наказание за изтърпяване в
размер на осем месеца лишаване от свобода. Тъй като това деяние е извършено в
изпитателния срок на предходна присъда, наложена по НОХД №674/2015г. в сила от
07.12.2015г., където му е било определено общо най-тежко наказание също осем
месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три години, като
това наказание в последствие е било групирано с наказание по НОХД №1107/2015г.
с определение №325/12.05.2016г. по НЧД №402/16г. в сила от 27.05.2016 година,
наказанието следва да бъде изтърпяно реално, като с оглед особените разпоредби
по отношение на непълнолетния, на основание чл.191 ал.2 от ЗИНЗС за това
наказание следва да бъде определен първоначален общ режим. По отношение на
отложеното наказание, моли съда да го приведе в изпълнение.
Подсъдимият Е.Е.Р.Б., редовно призован се явява
лично и със служебно назначения му защитник – адвокат В.Г. ***, които правят
искане за разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК. Б. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Защитникът му счита, че делото е
изяснено изцяло от фактическа и правна страна и то с активното съдействие на неговия
подзащитен, като заявява, че я приемат такава, каквато е отразена в
обвинителния акт. Моли наказанието на Б. да бъде определено при изключително
смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл.55 от НК, тъй като се касае
за непълнолетно момче, останало без семейство и родителски контрол, за един
ученик, който е в 11 клас и му предстои да завърши средното си образование. Моли
съда да отчете обстоятелството, че той на досъдебното производство е
демонстрирал поведение, с което активно е съдействал за разкриване и
документиране на обективната истина, разкаял се е, както на досъдебното
производство, така и пред съда, което му дава възможност да увери съда, че той
е осъзнал постъпката си и че поправителния процес в него е извървян до голяма
степен и за постигане целите, визирани в чл.36 от НК, както по отношение на
специалната, така и по отношение на генералната превенция, не се налага да му
се наложи наказание лишаване от свобода, което да търпи реално. Предлага и моля
съда да му наложи наказание пробация при следните пробационни мерки: по чл.42а
ал.2 т.1 - задължителна регистрация по настоящ адрес, като се явява и подписва
пред пробационен служител два пъти седмично за срок от една година и по т.2 -
задължителни периодични срещи с пробационен служител. Предлага да му се наложи
наказание и по т.6 – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа годишно. Моли съда ако приемете, че няма условия да приложи разпоредбата
на чл.55 от НК и реши, че следва да търпи наказание лишаване от свобода, да му
наложи наказание не повече от шест месеца, което като се редуцира при условията
на чл.58а от НК да остане за изтърпяване наказание лишаване от свобода в размер
на 4 месеца. Моли съда да се съобрази и с разпоредбите на чл.69 ал.2 от НК и да
го освободи изцяло от изтърпяване на отложеното наказание по предишната присъда.
С оглед признаване на вината от
подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/, съдът, след одобряване
на направените от подсъдимия самопризнания, разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Е.Е.Р.Б., бил непълнолетен и със заповед на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане" Ловеч бил настанен в Център за настаняване от семеен тип за
деца и младежи - ЦНСТДМ №2, находящ се в гр.Ловеч, бул. „България“ №67. Имал
завършено основно образование, а за учебната 2016/2017г. бел записан като
ученик в 11 клас на ПГ ТИТУ Ловеч. Подсъдимият Б. се водел на отчет в ДПС при
РУ МВР Ловеч от 25.02.2015г. и имал множество разгледани възпитателни дела от
МКБППМН при Община Ловеч с наложени мерки по ЗБППМН, в това число и мярка
„Настаняване във ВУИ“, както за извършени от него престъпления, така и за противообществени
прояви, често застрашаващи живота и здравето както на останалите настанени в
дома, така и на персонала. Родителите на Б. – Б.Я.А. /криминално проявена/ и
баща му - кубински гражданин, от години не изпълнявали родителските си
задължения, не се грижели за подсъдимия и не задоволявали неговите основни
потребности и нужди от дом, храна и др., поставяйки в риск и самото му
физическо оцеляване.
От
настаняването си в ЦНСТДМ №2 Ловеч Б. не спазвал правилника на центъра, не зачитал
авторитета на персонала, нападал останалите деца и персонала, често бягал,
закъснявал, започнал да консумира алкохол, както и да „диша лепило“.
Свидетелката
И.М.И. работела като гледачка в ЦНСТДМ №2 Ловеч.
Свидетелите
Л.Д.К. и св.Д.К. Петров работели като специалисти „КС“ при Община Ловеч,
общинска охрана с възложени им функции по опазване и контрол на сигурността на
територията на Община Ловеч.
Свидетелите
Р.П.Н. и Т.Р.С. работели като пожарникари в PC ПБЗН Ловеч.
Свидетелите
Т.А.И. работел като мл.експерт в група „Охрана на обществения ред“ при РУ МВР
Ловеч, а св. П.Ц.Р. като полицай - мл.инспектор „ВПА“ при РУ МВР Ловеч.
Свидетелят
Д.Б.Д. от 2015г. работел като инспектор ДПС при РУ МВР Ловеч.
На
09.09.2016г. свидетелката И.М.И. била на работа втора смяна в ЦНСТДМ №2 Ловеч.
Около 15.00 часа свидетелката И. видяла подсъдимия Е.Б., че пие бира на
тротоара пред центъра. Свидетелката казала на Б. незабавно да остави бирата и
да се прибере в дом, но той не изпълнил това, а се изсмял и се отдалечил от
центъра.
По
същото време в съседната уличка, в близост до ЦНСТДМ 2 Ловеч се били събрали
деца, както живущи в центъра, така и в съседни къщи, които играели футбол,
имало и по-малки, които се возели с велосипеди. Между децата била и малолетната
св. М.Ц.Ц. – дете, живущо в центъра заедно с подсъдимия. Около 16.30 часа при децата
отиъл и Е.Б.. По едно време едно от децата - С. на около 8-9 години, което се
возело на колело, без да иска минало в близост и застъпило крака на седналия Б..
Той извадил пари и казал на момчето, че за това, че му минало през крака с
колелото, трябва да отиде да му купи нещо за ядене от магазина. Момчето не се
съгласило, което ядосало Б. и той започнал да го бута, ударил го по главата.
Момченцето се разплакало, оставило си колелото и избягало към дома си. Плача на
детето бил чут от баща му - свидетеля А.И. А., който излязъл да разбере какво
се е случило. Детето се оплакало, че подсъдимият го е ударил. Свидетелят А.
излязъл и познавайки агресивността на Б., го попитал защо се занимава с малкия
му син. Е. му отговорил остро, започнал да го обижда и двамата се скарали.
Чувайки виковете от улицата и знаейки, че сама не може да се справи с Б., свидетелката
И.И., около 17.40 часа, подала сигнал в полицията и излязла на улицата в опит
да прибере Е.Б.. Малко след това на място пристигнали и служители от общинската
охрана - свидетелите Л.Д.К. и Д.К. Петров. Те заварили Е.Б., по техни думи,
неадекватен „стоял и гледал в една точка“. Със спокоен тон го извикали и заедно
с него влезли в двора на ЦНСТДМ 2 - Ловеч. При разговора свидетелите усетили,
че Е. силно миришел на алкохол и лепило, забелязали, че зениците му са силно
разширени и на зададените въпроси не отговарял адекватно. След като разговаряли,
свидетелите помолили подсъдимия, да не създава проблеми, да влезе в центъра и
да си легне. Формално Б. се съгласил, но в следващия момент започнал да вика,
да обижда, да казва, че не е виновен, дръпнал и за малко да скъса служебния
бадж на свидетеля К.. Двамата свидетели заедно със свидетелката И. се опитвали
да успокоят буйстващия Б., но същия се отскубнал и побягнал, прескочил оградата
на центъра, като продължил да бяга по бул. „България“, в посока кръговото
движение – „Салито“. Свидетелите К. и П., притеснени от състоянието на Б.,
тръгнали да го гонят. По пътя срещнали свои колеги от ЗС COT, от които
разбрали, че Б. се е насочил към изоставената сграда на бившия покрит басейн,
находящ се на ул. „К.И.“ №***, до магазин „Лидл“. Стигайки до басейна,
свидетелите К. и П. видели, че Е.Б. се е качил на покрива на басейна, като
викал, крещял, отправял
нецензурни думи и
неприлични жестове към събралото се множество граждани, които му
се молели да слезе, за да не се нарани. Свидетелите незабавно се свързали с
дежурен РУ МВР Ловеч и поискали съдействие. На място пристигнали служители на
пожарната – свидетелите Р.П.Н. и Т.Р.С., както и полицаите - Т.А.И. и П.Ц.Р. ***.
Да помогне в създалата се ситуация на място бил изпратен и свидетеля Д.Д. –
инспектор ДПС при РУ МВР Ловеч, който познавал Б., тъй като и преди бил работил
с него. Всички наблюдаващи действията на Б. се опитвали да го убедят да слезе,
за да не пострада, но подсъдимият продължавал да крещи, да обижда, започнал да
хвърля парчета мазилка и камъни по събралите се хора, като без малко да удари
един от полицаите, който отскочил и камъкът паднал върху полицейския автомобил.
Пожарникарите
Н. и С. с пожарникарска стълба се качили на покрива на басейна, рискувайки
собствения си живот и здраве, опитвайки се да достигнат до мястото, където се
намирал Б. и започнали действия по спасяването на непълнолетния подсъдим. В
това време Б. продължавал с неправомерните си действия, викайки започнал да
заплашва, че ще е самоубие, ще скочи от покрива, заявявайки на висок глас „че
така ще създаде малко работа на полиция и пожарна, че само пиели кафета и нищо
не вършели“. Двамата пожарникари се разделили, като докато свидетелят Н. се
опитвал да разговаря с Б., за да го убеди да слезе, свидетелят С. се приближил
в гръб и го хванал за ръката, опитвайки се да го отдалечи от ръба на сградата.
Но Б. продължил да буйства, блъскал и ритал свидетелят Н.. В момента, в който Н.
с помощта на С. успели да хванат Б., той припаднал на земята. Свидетелите за
малко го пуснали и започнали да викат към полицейските служители да извикат
линейка за оказване на медицинска помощ, в този момент Б. се изправил на крака
и побягнал. Двамата свидетели тръгнали след него, но докато успеят да го хванат,
той скочил с главата на долу от покрива, от височина около 8-9 метра и паднал долу. След
това свидетелите слезли при него. В това време вече била пристигнала и линейка на
ЦСМП Ловеч и с помощта на останалите присъстващи, в това число и граждани
качили Е.Б. и той бил откаран в Спешно отделение на МБАЛ Ловеч.
При
извършения му преглед, множество изследвания, в това число и рентгенография,
консулти с различни специалисти - невролог, ортопед, хирург, дежурен психиатър,
както и с токсиколог - д-р Д.П.И.- Б. се установило, че Б. имал охлузвания на
лицето и тялото, и счупване на две кости на дясното стъпало, както и, че бил в
състояние на смесена интоксикация от алкохол и вероятно наркотици.
По
делото е била назначена комплексна съдебно психиатрична и психологическа
експертиза, която дала заключение, че Е.Б. е разполагал с психична годност да
разбира свойството и значението на своите постъпки и да ръководи действията си,
съгласно разбирането за непозволеност и наказуемост, тъй като към момента на
извършване на деянието Е.Б. не е действал в състояние на лекомислие и увлечение
и е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. Според вещите лица, при Б.
е налице смесено личностово разстройство /дисоциална, емоционално нестабилна
личност/, поради което същият не се нуждае от провеждане на задължително
лечение в специализирано психиатрично заведение, но се нуждаел от психологична
помощ и подкрепа от специалисти по детска психология, а при наличие на
емоционални кризи – от консултация със специалист по детска психиатрия.
При така изяснените фактически обстоятелства
съдът прие, че с извършеното от него деяние
подсъдимият Е.Е.Р.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 и чл.63 ал.1 т.4 от НК, като на
09.09.2016г. за времето от 17.30 часа до 19.00 часа, в гр.Ловеч, ул.“К.И.“ №***,
на покрива на сградата на бившия закрит плувен басейн, като непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си в съответствие с това разбиране извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта и представители на
обществеността - Т.А.И., П.Ц.Р. ***, Д.Б.Д. - инспектор ДПС при РУ МВР - Ловеч,
Р.П.Н. и Т.Р.С. - пожарникари в PC ПРЗН - Ловеч, Л.Д.К. и Д.К.П. ***, всички
изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред - съпротива,
буйстване при опита им да го спасят и свалят от покрива на сградата и по своето
съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм /показване на неприлични
жестове към събралото се множество от граждани, отправяне на обидни думи/ и
отличавайки се с изключителна дързост - хвърлял камъни по тях и по служебните
автомобили, както и отправяйки закани, че ще се самоубие, че ще скочи от
покрива на сградата, заявявайки, че така „ще създаде малко работа на полиция и
пожарна, че само пиели кафета и нищо не вършели”, които изпълнил, като скочил
от високия покрив на сградата, застрашавайки сам собствения си живот и здраве.
Съдът приема, че подсъдимият Б. е автор на деянието за което е предаден
на съд, като съобрази направените пълни самопризнания, показанията на
разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство и заключението на
комплексната съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза. Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние чрез действия, като при опит от страна на органите на
реда и представителите на обществеността да му помогнат да не пострада, той
вместо да изпълни техните разпореждания им отвръща със съпротива, обиди,
подигравки, неприлични жестове, хвърля камъни по тях.
От субективна страна, подсъдимият е
действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Осъзнавал е, че действията му са непристойни,
че неговото буйство и невъзпитаност скандализират обществото. Този извод на
съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Съдът не споделя становището на защитника
на подсъдимия за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства поради
факта, че непълнолетието му е включено в самата квалификация на деянието, а
останалите не могат да бъдат приети за многобройни такива. Липсата на семейна
подкрепа не следва да се приема като изключително смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като то не е такова, което е
оказало необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на конкретното
деяние, а по-скоро е предпоставка за цялостното развитие на личността на
подсъдимия.
Въз основа на така направените изводи,
настоящата инстанция призна непълнолетния подсъдим Б. за виновен в извършване
на престъплението, за което е предаден на съд и му наложи наказание.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид от една
страна като отегчаващи вината обстоятелства предходните осъждания на Б. за множество
деяния и многобройните му противообществени прояви, за които са му налагани
възпитателни мерки, включително и „настаняване във ВУИ“, от друга страна отчете
като смекчаващи вината обстоятелства наличието на смесено личностово
разстройство /дисоциална,
емоционално нестабилна личност/ и състоянието на алкохолна интоксикация. При тези съображения, настоящият състав прие, че са налице балансиращи
вината обстоятелства, поради което му
наложи наказание една година лишаване от свобода, което
наказание на
основание чл.58а ал.1 от НК намали с една трета, или Б. следва да изтърпи наказание осем месеца
лишаване от свобода. С оглед разпоредбата
на чл.191 ал.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим за
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в поправителен дом.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и дееца
и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Настоящият състав, като съобрази, че с Определение
№325/12.05.2016г., постановено по НЧД №402/2016г. по описа на ЛРС и влязло в
сила на 27.05.2016 година, на Е.Е.Р.Б. е определено общо най-тежко наказание по
НОХД №674/2015г. и НОХД №1107/2015г., и двете на ЛРС, в размер на 8 /осем/
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от
три години, считано от 07.12.2015 година, че същото е било наложено за
продължавани престъпления против собствеността, сравнително високата степен на
обществена опасност на подсъдимия, както и обстоятелството, че настоящото
деяние е извършено в изпитателния срок на определеното общо най-тежко
наказание, т.е. то не е изиграло своята роля, прецени, че за поправянето
на осъдения, се налага частично изтърпяване на определеното общо най-тежко
наказание, поради което и на основание чл.69 ал.2 от НК постанови Б. да изтърпи
четири месеца от определеното му общо най-тежко наказание осем месеца лишаване
от свобода с определение №325/12.05.2016г., постановено по НЧД №402/2016г. на
ЛРС, като по този начин му се даде възможност да преосмисли поведението и
постъпките си и ги съобрази с изискванията на законите и установения в страната
правов ред.
На
основание чл.191 ал.2 от ЗИНЗС определи първоначален общ режим за изтърпяване
на приведеното в изпълнение наказание в поправителен дом.
На
основание чл.59 ал.1 т.1 от НК приспадна от приведеното в изпълнение наказание
времето, през което Б. е бил задържан за 72 часа през периода 16-18.08.2015г.
по НОХД №1107/2015г. на ЛРС и от 05 до 06.03.2015г. по НОХД №674/2015г. на ЛРС.
При този изход на процеса, съдът осъди
подсъдимия Е.Е.Р.Б., със съгласието на майка си Б.Я.А., да заплати по сметка на ОД на
МВР - Ловеч сумата от 231.84 лева и по сметка на РС – Ловеч сумата от 20 лева
разноски по делото.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :