Р Е Ш Е Н И Е
№ 260405
11.02.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10494 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС, по реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора
фаза – по извършване на делбата.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
С влязло в сила Решение № *** от *** на ПРС е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/***г. на *** на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул. „***“ № *, ет.*, ап.*, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с площ 98 кв.м., с прилежащи части: **ъглово избено помещение и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: ***,
която
да се извърши между:
К.Б.А., ЕГН ********** *** и Д.К.П., ЕГН ********** ***,
при
равни квоти от правото на собственост – по ½ ид.ч. за всеки от тях.
В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението
по допускане на делбата, проведено на *** са приети за разглеждане, както
следва – претенцията на К.Б.А. по чл. 30, ал.3 ЗС за заплащане от Д.К.П. на
сумата от 1932.50 лв., представляваща половината от твърдяната като заплатена
от ищеца сума от 3 865 лв. необходими за разноски за ремонт на покрив;
претенцията на Д.К.П. за възлагане на процесния недвижим имот; претенцията на Д.К.П.
против К.Б.А. за заплащане по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС на месечно обезщетение
за лишаване от ползването на процесния недвижим имот в размер на 200 лева за
периода от *** г. до *** г.
С решение от *** е утвърдено постигнатото споразумение между страните,
като родителските права спрямо детето Б. К. А. са предоставени за упражняване
на майката Д. Н..
Представено е писмо от ищеца до Д.К.П., с отметка „получено на ***“,
ведно с обратна разписка с посочена дата на връчване ***.
Представен е договор за строително-монтажни работи от ***, сключен между
К.Б.А. и „***“ ЕООД, ЕИК ***, с предмет – ремонт на покрив на сграда, находяща
се на адрес гр.П., ул. „***“ № *, на обща стойност 3865 лв. Представена е и
фактура № ** от ***. и преводно
нареждане за заплатена сума в размер на 3865 лв. в полза на посоченото
дружество.
Представена е справка от Агенция по вписванията за вписвания,
отбелязвания, заличавания за лицето Д.К.П. за периода от *** до ***г.,
По реда на чл.176 ГПК ищецът заявява, че ползва половината жилище, а
останалата половина стои празно и свободно.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза,
според което пазарната стойност на оценявания имот е 78 385 лв., като
апартаментът не отговаря на изискването на ЗУТ за поделяемост. Прието е и
допълнително заключение на СТЕ, според което за периода от *** г. до *** г. наемът за ½ ид.ч. от
процесния апартамент възлиза на сумата от 2 020 лв.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
От
най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е
обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти,
тоест колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. В случая съдебна
делба е допусната върху реално неподеляем недвижим имот, видно от заключението
на съдебно-техническата експертиза от дата *** прието в съдебно заседание на ***,
което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от
страните. От страна на ответницата Д.К.П. е заявена претенция за възлагане на
недвижимия имот, като се твърди, че с решението за развод на страните
родителските права върху роденото от брака дете са предоставени на майката –
ответницата, която не притежава друго жилище. Представена е декларация от
страната от дата **, според която Д.П. не притежава друго жилище освен делбения
имот, предмет на гр.дело № 10494/2019г. на ПРС. Действително видно от
представения заверен препис от решение по гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г.,
родителските права по отношение на детето Б. К. А. са предоставени за
упражняване на майката – ответницата Д. Н.. За прилагане на този способ за
ликвидиране на съсобствеността обаче законът изисква претендиращият възлагането
съделител да няма друго жилище /жилище, което притежава в изключителна лична
собственост/, а в случая се установява противното, тъй като от ангажираните по
делото писмени доказателства - справка от Служба по вписванията по лице за
периода *** до *** е видно, че ответницата е закупила еднофамилна жилищна
сграда, находяща се в с.***о, Община ***. При тези данни съдът намира, че прекратяването
на съсобствеността следва да стане чрез изнасяне на имота на публична продан,
поради невъзможността да се спази принципа в чл.69, ал.2 ЗН – всеки съделител
да получи дял в натура.
Във връзка с претенцията на К.Б.А. по чл.30, ал.3 ЗС съдът намира същата
за установена по основание. Според цитираната разпоредба всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Представени
са по делото договор за строително-монтажни работи от **, сключен между К.Б.А.
и „***“ ЕООД, ЕИК ***, с предмет – ремонт на покрив на сграда, находяща се на
адрес гр.П., ул. „***“ № *, на обща стойност 3865 лв., фактура № *** от *** и
преводно нареждане за заплатена сума в размер на 3865 лв. в полза на посоченото
дружество. Основателно е обаче наведеното в първо заседание след влизане в сила
на решението по допускане на делбата от ответната страна възражение, че
покривът е обща част, чийто ремонт се дължи от всички собственици. Покривът
представлява обща за всички собственици част от сградата, по смисъла на чл.38,
ал.1 от Закона за собствеността. В случая жилищната сграда, в която се намира
процесният недвижим имот, е триетажна, като страните са придобили собствеността
върху имота, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Следователно
претенцията на ищеца срещу ответницата е основателна до размера на сумата от
644.16 лв., представляваща нейната припадаща се 1/6 ид.ч. от покрива на
сградата. Искът до пълния претендиран размер съдът намира за неоснователен,
поради което и следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с предявената от Д.К.П.
претенция с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, според разпоредбата на цитирания законов текст, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. Според разясненията
в Тълкувателно решение 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя
дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е
дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Следователно за уважаване на
предявените от всяка от страните претенции по чл.31, ал.2 ЗС по делото е необходимо да се установи кумулативно наличие
на следните предпоставки – съсобственост върху вещта, лично ползване на съсобствената
вещ за претендирания период, лишаване от ползването на другия
съсобственик и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която
е бил лишен. От дадените от ищеца
обяснения по реда на чл.176 ГПК се налага извод, че същият ползва половината от
процесния недвижим имот, а половината жилище стои празно и свободно. Установява
се също, че до ответницата ищецът е отправил покана за доброволно уреждане на
спора между страните, като в същата изрично е отразено, че той не възразява по
никакъв начин и не препятства ползването от страна на ответницата на нейната
идеална част от имота, която покана не се спори да е получена на дата ***. От
ответната страна не се ангажираха доказателства, от които да се направи
безспорен извод, че ищецът е отказал предоставяне на достъп до имота, поради което съдът намира, че изискуемите предпоставки за присъждане
на обезщетение не са налице. Поради това
съдът намира, че претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза по делото, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено. Предвид частичното уважаване на претенциите по чл.30, ал.3 ЗС ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПРС държавна такса върху отхвърления размер на претенцията, а ответницата – върху уважения размер. Ответницата следва да заплати и държавна такса върху отхвърления размер на предявения иск по чл.31, ал.2 ЗС.
Доколкото по силата на представеното във втора фаза на делбата бракоразводно решение № 3877 от 22.10.2014г. съпругата е предвидено да носи занапред фамилното име преди брака – Н., в диспозитива на настоящето решение ответницата ще бъде записана именно с това фамилно име.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.К. Н., ЕГН ********** *** по чл. 349 ГПК за възлагане на процесния недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/***г. на *** на АГКК, с
адрес на имота: гр.П., ул. „***“ № *, ет.*, ап.*, който самостоятелен обект се
намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: , с площ 98 кв.м., с прилежащи части: ** ъглово избено помещение и 1/3
ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: ***.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/***г. на *** на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул. „***“ № *, ет.*, ап.*, който самостоятелен обект се намира в сграда № , разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: , с площ 98 кв.м., с прилежащи части: *** ъглово избено помещение и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: ***, с действителна пазарна стойност 78 400 лв. /седемдесет и осем хиляди и четиристотин лева/, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата.
ОСЪЖДА
Д.К. Н., ЕГН ********** *** да
заплати на К.Б.А., ЕГН ********** *** сумата от 644.16 лв. /шестстотин четиридесет
и четири лева и 16 ст./, съответна на притежаваната от нея идеална част от
общите части на сградата за ремонт на покрив на жилищната сграда, находяща се в
гр.П., ул. „***“ № *, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния претендиран
размер от 1932.50 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К. Н., ЕГН ********** *** против К.Б.А., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 200 лв. месечно обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения недвижим имот за периода от *** до ***.
ОСЪЖДА К.Б.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 1568 лв. /хиляда
петстотин шестдесет и осем лева/ държавна такса върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА Д.К. Н., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 1568 лв. /хиляда
петстотин шестдесет и осем лева/ държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА К.Б.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 51.53 лв. /петдесет и един лева и 53 ст./ държавна такса
съобразно отхвърлената претенция по чл.30, ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА Д.К. Н., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд да заплати сумата от 50 лв. /петдесет/ държавна такса върху уважения
размер на претенцията по чл.30, ал.3 ЗС, както и сумата от 125.33 лв. /сто
двадесет и пет лева и 33 ст./ държавна такса върху отхвърлената претенция по
чл.31, ал.2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.