МОТИВИ по НОХД № 1060 от 2019 г. на РС-Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
П.К.П. за това, че на 09.07.2019 г. в с. Яворец, общ. Габрово, отнел от
владението на собственика Й.Г.М. следната чужда движима вещ – мобилен телефон
”Самсунг Галакси С8” на стойност 280 лв, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да го присвои, като употребил за това сила – извил лявата и ръка
и издърпал телефона - престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт против П.К.П.
е повдигнато обвинение и за това, че на 09.07.2019 г. в с. Яворец, общ.
Габрово, отнел от владението на собственика Й.Г.М. следните чужди движими вещи
– 1 бр. мобилен телефон ”Самсунг Галакси С9” с кожен калъф и 1 бр. мобилен
телефон ”Нокиа 520” със силиконов гръб на обща стойност 807,20 лв, без нейно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194,
ал.1 от НК.
Преди
стартиране на съдебното следствие от страна на Й.Г.М. е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на сумата от
6 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените и от деянието по чл.
198, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях,
считано от 09.07.2019 г. до окончателното им изплащане. На основание чл. 84 от НПК Й.Г.М. е конституирана като граждански ищец, а по реда на чл. 76 от НПК – и
като частен обвинител в настоящото производство.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово
констатира на преден
план цялостната доказаност на обвинението по чл. 194, ал.1 от НК. Извежда
подобно заключение и касателно вмененото деяние по чл. 198, ал.1 от НК по
отношение третия мобилен телефон на Й.М., за отнемането на който според нея
категорично е била използвана сила от П.П. в сочената в обвинителния акт
проявна форма с оглед показанията на голяма част от свидетелите – очевидци.
Акцентира и на доказаното присвоително намерение на подсъдимия спрямо
инкриминираните телефони с оглед незабавното му отдалечаване от с. Яворец и
причината за тяхното връщане, а именно – своевременната намеса на органите на
реда. В заключение моли за осъдителна присъда и определяне на наказания при
условията на чл. 55 от НК с оглед наличието на редица смекчаващи отговорността
на дееца обстоятелства, както и последващо приложение на чл. 23, ал.1 от НК. На
последно място намира предявения граждански иск за доказан и моли за неговото
уважаване в размер по преценка на съда.
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител – адв. П. Дончев от ГАК, се солидаризира с тезата на
представителя на РП – Габрово за доказаност на обвиненията и в тази връзка също
моли за осъдителна присъда с приложение на чл. 55 от НК за всяко едно от
деянията, както и последващо тяхно групиране. Намира заявената претенция за
обезвреда за доказана по основание и размер, с оглед на което моли за
цялостното и уважаване, както и присъждане на направените деловодни разноски.
Й.М. се явява лично и акцентира
на силния интензитет на болки и страдания вследствие извършените от подсъдимия посегателства.
Защитниците на П.П. – адв. С.Т. и
адв. С.Г., молят на преден план за оправдателна присъда с оглед недоказаност на
субективния присвоителен елемент на двете деяния, както и обективна липса на
установена по безспорен начин употреба на сила за отнемане на мобилния телефон,
предмет на престъплението по чл. 198, ал.1 от НК, конкретно в сочената от РП –
Габрово проявна форма. Наблягат на редицата противоречия в заявленията на
свидетелите – очевидци и липсата на убедителни експертни данни техният
подзащитен да е извил ръката на Й.М.. Алтернативно молят при евентуално
признаване на П.П. за виновен, извършеното от него посегателство спрямо трите
мобилни телефона да бъде квалифицирано като „кражба”, а с оглед връщането им
още на същия ден – подведено под санкционната норма на чл. 197, т.1 от НК, за
което и след приложение на чл. 55 от НК да му се определи наказание „Пробация”.
Намират предявения граждански иск за неоснователен с оглед липсата на доказани
болки и страдания от Й.М., поради което молят за неговото цялостно
отхвърляне.
П.П. в дадените обяснения твърди, че е взел трите процесни мобилни
телефона единствено за да склони Й.М. към връщане на предоставени и в заем
парични средства, като отрича за това да е използвал сила или да е имал
намерение да ги присвоява. Оставя правната преценка за доказаност на обвиненията
на съда.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
П.К.П. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
осъждан, пенсионер, ЕГН: **********.
Й.М. и нейният съпруг – свидетелят М. М., който работи като
международен шофьор, живеят в с. Яворец, общ. Габрово. През 2017 г. подсъдимият
и Й.М. установили връзка в сайт за запознанства. През 2018 г. П.П. посетил с.
Яворец и лично се запознал с гражданската ищца, при което и предложил да му
осигури работници за строеж в гр. Априлци. Същата се съгласила и набавила
работници чрез посредничеството на свидетеля Н.Т., стопанисващ хранителен
магазин в селото. Впоследствие П.П. на няколко пъти доставял месо в същия
търговски обект, като по негово указание свидетелят Н.Т. предоставял
съответните парични суми на Й.М.. По-късно гражданската ищца получила от П.П. и
заем в размер на 200 лева за спешни ремонтни дейности. В края на 2018 г.
отношенията между двамата се влошили след отказ на Й.М. да учреди фирма и да
извършва съвместна търговска дейност с подсъдимия. Вследствие на това П.П.
нееднократно търсил по телефона гражданската ищца с претенция да му върне
дадената според него в заем сума от общо 1 200 лева, която тя отричала да
му дължи.
На 09.07.2019 г. сутринта Й.М. седяла на маса пред магазин
„При Пенка” в центъра на с. Яворец, като говорела по един от своите мобилни
телефони - ”Самсунг
Галакси С8”, като другите два – „Самсунг Галакси С9” с кожен калъф и ”Нокиа 520”
със силиконов гръб, били на плота пред нея. На съседни маси в непосредствена близост се
намирали още свидетелите К.К., П.Х., А.Л. и Т.Х., като първите трима били с
гръб спрямо гражданската ищца, а последната свидетелка – обърната с лице към
нея. Около 08:45 ч. до масата на Й.М. се приближил
подсъдимият, който взел поставените на масата два мобилни телефона, след което
хванал лявата и ръка, извил я и издърпал и третия мобилен телефон ”Самсунг
Галакси С8”. От своя страна гражданската ищца извикала за помощ, а подсъдимият
и казал да дойде до другия магазин, за да се разберат, след което се отдалечил.
Незабавно Й.М. се обадила на спешен тел. 112 от мобилния апарат на свидетеля К.К.,
като във връзка с това на място пристигнали полицейските служители Т.Т., И.Й. и
В.Н.. Тримата провели разговор с установените на място А.Л. и Й.М., като
последната им посочила данни за самоличността на подсъдимия. Впоследствие
същият бил идентифициран и по снимки, показани на гражданската ищца от
пристигналите на място служители на РУ – Габрово И.И. и Ивайло Андреев, които
уведомили за случая и зам. – директора на ОД на МВР – Габрово Ц.П.. Същият се
свързал по телефон с подсъдимия и му указал да се яви в гр. Габрово за изясняване
на всички факти по случая. В ранния следобяд на 09.07.2019 г. П.П. се явил в
сградата на ОД на МВР – Габрово и доброволно предал на свидетеля И.И. и трите
инкриминирани телефона, като в изготвения за това протокол вписал, че два от
тях е взел от масата пред Йорданака М., а третият – от ръката и. На 12.07.2019
г. с приемо – предавателен протокол отнетите мобилни телефони били върнати на
правоимащото лице.
Същевременно
още на 09.07.2019 г. Й.М. разказала за случилото се в телефонен разговор на
съпруга си, който бил в чужбина, както и на своята приятелка – свидетелката Д.Д..
На 13.07.2019 г. гражданската ищца, придружена от съпруга си М. М., посетила ортопед в гр.
Севлиево, който в издаденото след преглед медицинско свидетелство констатирал
охлузвания и синини по лявата и ръка. След инцидента Й.М. започнала да приема и
успокоителни, изписани и от психиатър.
В хода
на образуваното досъдебно производство е изготвена оценителна експертиза, от
заключението на която е видно, че процесният мобилен телефон ”Самсунг Галакси
С8” е на стойност 280 лв., а останалите два инкриминирани са с обща пазарна
цена от 807,20 лева.
Изключително убедителна подкрепа така описаната по-горе
фактология намира в показанията на Й.М. и А.Л., преки свидетели – очевидци на
случилото се на процесните дата, час и място. И двамата ясно описаха
поведението на привлеченото към наказателна отговорност лице на 09.07.2019 г.
около 08:45 ч. – приближаването към Й.М., вземането на оставените на масата два
нейни мобилни телефона и използваната сила за отнемане на третия именно под
проявната форма, очертана в обвинителния акт – чрез извиване на лявата и ръка и
издърпване. Съдът не споделя виждането на защитата за някаква неяснота или
противоречие в заявленията на двамата, особено тези, дадени на съдебното
следствие, където с изключителна прецизност бе посочен начинът, по който П.П. е
установил владение върху инкриминираните вещи. Значимостта на тези свидетелски
показания в нито един момент не се разколебава от отсъствието на детайлност в
твърденията им на досъдебното производство, доколкото разпитите им там се
отличават с изключителна лаконичност и не могат да се сравняват с обстойните
такива на съдебната фаза. Негативен оттенък не може да се търси и по отношение
някои несъществени разминавания в показанията на тези свидетели за някои части
от процесната случка, доколкото е налице пълно единодушие в централните за
делото обстоятелства, касаещи механизма на установяване фактическа власт върху
инкриминираните вещи.
Не може да се говори и за някаква пристрастност в
заявленията на гражданската ищца, доколкото нейните и на А.Л. твърдения намират
потвърждание в една или друга степен и в показанията на останалите свидетели –
очевидци на случая, а именно К.К., П.Х. и Т.Х.. Всички те са
възприели някои части от процесната случка - така например К.К. и П.Х., които първоначално
са били с гръб към случващото се, ясно посочиха репликите на подсъдимия,
установеното от него владение върху процесните три мобилни апарата, както и
виковете за помощ на гражданската ищца. Още по-конкретно пък свидетелката Т.Х.,
намирала се с лице към случващото се, ясно посочи на преден план възприетото
приближаване на П.П. към масата на гражданската ищца, вземането на двата
находящи се там мобилни апарата ”Самсунг Галакси С9” с кожен калъф и ”Нокиа
520” със силиконов гръб, както упражнената сила от него спрямо Й.Х. за вземане
на третия - ”Самсунг Галакси С8”. Тази свидетелка обясни поведението на
подсъдимия спрямо тази вещ с няколко термина като „отскубване”, „дърпане” и
т.н., които обаче във всяко едно свое смислово и житейско тълкуване съдържат
именно употреба на физическо въздействие за преодоляване съпротивата на
владелеца. Действително тази свидетелка не твърди един от вменените на
подсъдиимя елементи на използвана сила – извиване на ръка, но ясно е възприела
втория – издърпването на този мобилен апарат, безспорна проява на употребена
физическа сила и част от вмененото на подсъдимия деяние по чл. 198, ал.1 от НК.
Изобщо според съда безспорен факт е, че отделните съставомерните части от
поведението на подсъдимия са възприети в различните етапи на своето настъпване
от посочените по-горе свидетели – очевидци, което е нормално обяснимо и от
житейска гледна точка с оглед характеристиките на визуалното им наблюдение и
най-вече неговия начален момент.
По
никакъв начин липсата на някакви обективни телесни белези за употребена сила не
слагат сянка на съмнение касателно доказаността на деянието по чл. 198, ал.1 от НК. Съдът на преден план в подобна насока не приема като значимо за процеса приложеното
по делото медицинско свидетелство от 13.07.2019 г., което е издадено от ортопед
четири дни след процесната дата и описаното в него не може автоматично да бъде
безусловно прието като плод на извършеното от П.П. посегателство. Въпреки това
обаче за употребената от него сила - извиване лявата ръка на Й.М. и издърпване
на телефона и, са налични достатъчни по обем и качество други предимно гласни
преки и косвени доказателства, установяващи конкретния механизъм на
престъплението по чл. 198, ал.1 от НК. Категорично също така напълно възможно е
тези две конкретни действия на подсъдимия да не са оставили никакви /или пък
изключително краткотрайни по продължителност/ външни белези по тялото на Й.М.,
което обаче не е основание да се приеме тяхната недоказаност.
Тук е
мястото да се посочи също така и че този механизъм на отнемане на процесния
мобилен телефон ”Самсунг Галакси С8” – последством извиване на ръката и
последващо негово издърпване, Й.М. е съобщила незабавно както на своя съпруг –
свидетеля М. М., както и на своята приятелка –
свидетелката Д.Д., т.е. описанието на случилото се от нея е
било винаги еднино, последователно и непротиворечиво. Същото съвпада и с
възприятията на редица очевидци, поради което и безусловно следва да се приеме
за достоверно, а основното възражение на защитата – това за обективна
несъставомерност на вмененото деяние по чл. 198, ал.1 от НК поради недоказаност
на конкретно упоменатата форма на употребена сила – за неубедителна защитна
версия, изложена и поддържана единствено в обясненията на подсъдимия, но страдаща
от липса на каквато и да е друга независима доказателствена подкрепа. Ето защо
съдът намира и двете вменени на П.П. престъпни деяния – по чл. 194, ал.1 и чл.
198, ал.1 от НК, за обективно установени от редица преки и косвени
доказателствени източници.
Извън
всякакво съмнение според съда е и субективната съставомерност на процесните
деяния, и по-конкретно присвоителното намерение на П.П., демонстрирано с две
негови доказано осъществени действия – изключването на отнетите мобилни апарати
и незабавното му отдалечаване от с. Яворец към гр. Ловеч, индикиращи вътрешна
нагласа за запазване на придобитото противоправно владение върху тях. Наведените
от защитата доводи в противна насока са несъстоятелни, доколкото минимално
продължилото владение и връщането на инкриминираните вещи са провокирани от
външни фактори обстоятелства – поведението на Й.М. и намесата на полицийски
служители, които обаче действия явно отстоят извън волята на П.П. и не са плод
на негово лично желание. Поведението му сочи на установено целенасочено
владение върху процесните телефони, с намерение те да бъдат третирани като част
от неговия патримониум, осуетено единствено по независещи от самия него
причини. Според защитата също така цялостното поведение на подсъдимия издавало
не присвоително, а друго по вид намерение – да принуди Й.М. да му върне дължащи
му се парични средства в размер на 1 200 лева, с което обаче твърдение
съдът не може да се съгласи поради липса на обективна основа. Всичките действия
на подсъдимия на процесните дата, час и място говорят за присвоително желание
спрямо трите мобилни телефона и не носят белезите на някакво друго негово
демонстрирано намерение, което да се квалифицира например като престъпление по
чл. 213а или чл. 214 от НК. В коментирания случай не е налице някаква упражнена
принуда спрямо пострадалия за извършване на противно на волята му действие,
напротив – доказано бе установено противоправно владение върху предмета на
престъпление, незабавно отдалечаване от мястото на деянието и изключване на
трите мобилни телефона, което според съда говори само за едно – вътрешна
нагласа отнетите вещи да бъдат присвоени. Ето защо според съда осъществените от
П.П. посегателства несъмнено носят всички съставомерни от субективна страна
елементи от престъпленията по чл. 194, ал.1 и чл. 198, ал.1 от НК, като
възраженията на защитата в противна насока са неиздържани и необосновани.
От
страна на държавното обвинение обаче не е отчетен в наказателноправен аспект
фактът на връщането на всички инкриминирани вещи на правоимащото лице, вкл. и
тези, предмет на обвинението по чл. 194, ал.1 от НК, закрепено в приемо –
предавателен протокол от 12.07.2019 г. Безспорно цялостното възстановяване на
нанесената имуществена щета е настъпило далеч преди приключване на съдебното
следствие и това налага преквалифициране на извършеното от П.П. престъпление
„кражба” по по-благоприятния и леко наказуем императивен текст на чл. 197, т.1
във вр. с 194, ал.1 от НК.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия П.К.П. за ВИНОВЕН в това, че на 09.07.2019 г. в с. Яворец, общ. Габрово,
отнел от владението на собственика Й.Г.М. следната чужда движима вещ – мобилен
телефон ”Самсунг Галакси С8” на стойност 280 лв, без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила – извил
лявата и ръка и издърпал телефона - престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
По така изложените съображения
съдът призна подсъдимия П.К.П. за ВИНОВЕН
в това, че на 09.07.2019 г. в с. Яворец, общ. Габрово, отнел от владението на
собственика Й.Г.М. следните чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон ”Самсунг
Галакси С9” с кожен калъф и 1 бр. мобилен телефон ”Нокиа 520” със силиконов
гръб на обща стойност 807,20 лв, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие
откраднатите вещи са върнати - престъпление по чл. 197, т.1 във вр. с 194, ал.1
от НК.
За престъплението по чл. 198, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода от
три до десет години”, като съдът откроява наличието на изключително многоборйни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – напредналата възраст, тежкото
здравословно състояние, съдействието на разследването,
връщането на процесния мобилен телефон, ниската му стойност, както и минималния
период на лишаване собственика от владението върху него. Всичко това прави дори и законовият минимум на
предвидената санкция несъразмерно тежък с оглед ниската степен на обществена
опасност на дееца и осъщественото от него, което заключение от своя страна категорично
обуславя приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и определяне на наказание под
законовия праг. Непосредствено след това съдът преценява, че конкретният негов размер
следва да възлиза на „Пет месеца лишаване от свобода”, съвсем малко над абсолютния
законов минимум, при отчитане в негативна светлина наличието на предишно
осъждане на подсъдимия.
Аналогично заключение – за наличието на основания за
активиране разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, прави съдът и за
деянието на П.П. по чл. 197, т.1 във вр. с 194, ал.1 от НК. Налице тук са
всички облекчаващи наказателноправното положение на дееца обстоятелства,
анализирани и по-горе, което отново поставя дори и минимума на предвиденото
наказание „Лишаване от свобода” до пет години несъразмерно висок с оглед
ниската обществена опасност на извършеното посегателство и неговия автор. Ето
защо и тук следва да бъде активирана диспозитивната норма на чл. 55, ал.1,
т.2, б. „б” от НК и да се премине към замяна на цитираната санкция с по-леката
такава „Пробация”. Според настоящия съдебен състав адекватни в случая за
налагане на П.П. са единствено двете императивни пробационни
мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1 и 2 от НК, а именно - „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител”. Конкретната продължителност и на двете мерки
следва да е Осем месеца – в изключителна близост със законовите им минимуми, но
несъвпадащи с тях единствено поради отчитане в негативна насока наличието на
предишно осъждане на дееца.
Налице
са предпоставките на чл. 23, ал.1 от НК за определяне на едно общо по-тежко
наказание на П.П. измежду наложените му с настоящата присъда, а именно - „Пет месеца лишаване от свобода”, което
на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Налице
са също така и предпоставките за активиране разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК,
доколкото с Определение за одобряване на споразумение № 8 от 16.12.2015 г. по НОХД
№ 364/2015 г. на ОС - Ловеч, в сила от 16.12.2015 г., на същия е било наложено наказание
от „Две години лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено за
срок от Четири години. Безспорно деянието, предмет на настоящото дело, е
осъществено в посочения срок, поради което и санкцията от „Две години лишаване
от свобода” следва да бъде приведена в изпълнение и на основание чл.57, ал.1,
т.2, б. „в” от ЗИНЗС - изтърпяна също при първоначален строг режим.
По така
предявения граждански иск съдът намира следното:
Категорично
признаването на П.П. за виновен в извършване на деянието по чл. 198, ал.1 от НК
влече след себе си и основателността на приетата претенция с правна основа чл.
45 от ЗЗД за обезщетяване причинените на Й.М. неимуществени вреди, която съдът
намира обаче за частично основателна по размер. Безспорно с оказаната сила
върху ръката на гражданската ищца за отнемане на процесния мобилен телефон
”Самсунг Галакси С8” същата е претърпяла неимуществени вреди под формата на болки
и страдания, които обаче според настоящия състав са далеч по-ограничени по
интензитет и степен на неблагоприятно въздействие върху здравето и. Следва да
се отбележи и че доказани са единствено последиците върху психическото
състояние на Й.М., развития страх и изписаните от психиатър успокоителни, за
които обстоятелства са налице категорични индиции в показанията на свидетелите М. М. и Д.Д. и информацията в
приложеното по делото Медицинско удостоверение № 300/17.09.2019 г.
Претендираното телесно увреждане, свързано с твърдяни отоци в ръката вследствие
упражнената сила от подсъдимия за вземане на процесния мобилен апарат, според
съда е недоказано, като следва да се припомни и посоченото по-горе, а именно –
че представеното във връзка с това медицинско свидетелство е от 13.07.2019 г.,
т.е. четири дни след инцидента, и поради това не може да е основа за приемане
на някаква причинно – следствена връзка с вмененото деяние по чл. 198, ал.1 от НК. Ето защо на репариране подлежат
единствено причинените на Й.М. болки и страдания по отношение психическото и
състояние, паричната равностойност на които според съда следва да възлиза на
сумата от 600 лева, представляващи съобразено с императива на чл. 52 от ЗЗД
обезщетение за нанесените и от деянието неимуществени вреди. Поради това и
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на Й.м. именно сумата от 600 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.07.2019 г., до
окончателното им изплащане, като над този размер до пълно претендираните
6 000 лева така предявеният граждански иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото и на основание
чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
подсъдимия П.К.П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Габрово
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50,00 лева.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия П.К.П. следва
да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР-Габрово
направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 84,00 лева,
както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При този
изход на делото на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия П.К.П. следва да
бъде осъден да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово направените по
делото на съдебната му фаза разноски в размер на 20,00 лева, както и сумата от
5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия П.К.П. следва
да бъде осъден да заплати на Й.Г.М. сумата от 400 лева, явяващи се направените
от нея разноски за ангажиране на повереник.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: