РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. Пловдив , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20205330111556 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предявен от
Г. Н. Л. против ОД на МВР, гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7 с
правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1300 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
негативните преживявания на ищеца, поради съставен акт за констатиране на дребно
хулиганство, последващо задържане на ищеца и проведените две съдебни заседания в хода
на АНД № 3160/2020г по описа на ПРС, както и сумата от 200 лева – имуществени вреди,
представляващи направен от ищеца разход за адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил задържан за срок до 24 часа от ***** от
16.30 часа в помещение за временно задържане на Второ РУ – МВР гр. П. за твърдяна
проява на дребно хулиганство, за което бил съставен акт. При задържането на ищеца бил
извършен обиск, поставени му били белезници, а самото задържане продължило до 15.30
часа на ******, когато бил освободен след проведено първо съдебно заседание по АНД №
3160/2020г. Ищецът твърди, че не е извършил никакво противоправно действие. По повод
на задържането му ищецът претърпял душевни страдания, изразяващи се в притеснение,
стрес и преживени негативни емоции от: принудително задържане в помещение за
задържане към съответното РУ, което било унизително за честта и достойнството и
създавало морални терзания, отказ за предоставяне на информация относно причините за
задържането от полицейските органи, поставяне на белезници за продължителен период от
време, нощуване в помещението за задържане при силно влошена хигиена на помещението,
отказ да бъде допуснат да посети тоалетно помещение през нощта. Преживените негативни
емоции причинили влошаване на здравословното състояние на ищеца след като бил
освободен от полицейските органи. Ищецът претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер от 1300 лева. Относно имуществените вреди – същите
представлявали разходи на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
1
200 лева, заплатено на адв. Б. по АНД № 3160/2020 г. по договор за правна защита и
съдействие от 08.06.2020г. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ОД на МВР – П., с
който изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че извършените от
полицейските служители действия са в рамките на техните законови правомощия и
компетентност. Оспорват се претенциите за заплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди като недоказани. По изложените съображения моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът - въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях,
намира следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените
към делото преписки и дела:
С Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство, съставен от инспектор при
02 РУ при ОД на МВР-Пловдив е констатирано, че ищецът Г. Н. Л. на 04.06.2020г., около
11.20 часа в гр. П., на публично място-в сградата на пл. „Ц.“ № * и пред повече хора в
служебно помещение на регионален сектор при Главна дирекция „***** ******* ******“
при Министерство на икономиката е извършил непристойна проява, изразена в
неуважително отношение към намиращата се там И. М. – в качеството й на **** на
регионалния сектор, като се обръщал с обидни квалификации и заплахи за уволнение и
унищожение, в присъствието на св. Л., Д. и П., което било възприето от тях като
оскърбително отношение към служител на министерство на икономиката, при и по повод
изпълнение на службата му, с което нарушил обществения ред и спокойствие, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност, не следва да се квалифицира като
престъпление по смисъла на чл. 325 от НК. Въз основа на преписката е образувано АНД №
3160/2020г. по описа на ПРС,8-ми наказателен състав, по което са проведени две съдебни
заседания и с Решение № 874/11.06.2020г. съдът е признал Г.Л. за невиновен и го е
оправдал по повдигнатото му с Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство на
Второ РУ на МВР гр. П. обвинение. Решението е влязло в сила на 16.06.2020г. /видно от
писмото, приложено на л. 36 от АНД/.
Между страните не е налице спор относно факта, че ищецът е бил задържан за срок
от 24 часа по реда на ЗМВР за времето от 16.20. часа на ***** до 15.30 часа на ******, като
е освободен след провеждане на откритото съдебно заседание по АНД № 3160/2020г.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените
неимуществени вреди ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на
св. И.Х., обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 11.02.2021г.
От показанията на св. Х. се установява, че познава ищеца от месец декември 2019г.,
откогато двамата имали връзка. В деня на задържането имали намерение да обядват, когато
Л. получил телефонно обаждане, че трябва да се яви в районното управление да даде
показания. Заедно отишли във 02 РУ, като св. останала да чака отвън. Не се появил в
продължение на няколко часа и едва към 15.00-15.30 часа се обадил и казал на св. да му
вземе нещата, защото ще остане в ареста. Казали й, че ще го освободят на следващия ден
сутринта в 08.00, но на практика едва след съдебното заседание около 15.30 го освободили.
Л. й споделил за преживяванията си в ареста. Бил сринат, дори мислел да се признава за
виновен, макар нищо да не е сторил. Преди това бил спокоен човек, последните години се
посветил на проекта, по който работел и теглил кредити, тъй като приложението било
2
субсидирано по Европейски проект. След задържането нямал никакво желание за работа,
имал проблеми и със съня, дори мислил да се откаже от проекта, но трябвало да го довърши,
защото имал да връща кредит.
Съдът кредитира показанията на св. Х., тъй като същата има непосредствени
възприятия относно възпроизведените от нея факти и показанията й съставляват първичен
източник на доказателства, а и са неоспорени от страните.
Като писмени доказателства по делото са приети амбулаторен лист от 12.06.2020г. за
проведена консултация със специалист с основна диагноза постравматично стресово
разстройство и рецептурна бланка за изписаната медикаментозна терапия.
При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано. Предоставените правомощия на правоохранителните и разследващите
органи за превенция и противодействие на престъпността са стриктно регламентирани в
закона и не бива тяхното осъществяване да излиза извън тази рамка и извън обхвата на
целта на закона- да се осигури разкриване на нарушенията, разобличаване на виновните
лица и правилно прилагане на закона. Цитираната и от ищеца съдебна практика, намерила
израз в Определение №51 от 17.07.2017г. на смесен състав на ВАС и ВКС по адм. д. №
30/2017г. приема, че производството по УБДХ има административнонаказателен характер,
като за неуредените в указа случаи се прилагат разпоредбите на ЗАНН и НПК, поради което
държавата отговаря при условията на чл. 2 от ЗОДОВ, който се прилага и по отношение на
разследващите органи, каквито се явяват полицейските органи в МВР.
В унисон със съдебната практика настоящия съдебен състав приема, че предпоставка
за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било
образувано наказателно производство, в случая –АНД по внесен Акт за констатиране на
проява на дребно хулиганството и в последствие е оправдан. Това е достатъчно основание,
за да се квалифицира „обвинението“ като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се
разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението,
било то в престъпление или в проява на хулиганство по смисъла на УБДХ е винаги
неоснователно /незаконно/, когато лицето бъде оправдано, каквато е настоящата хипотеза.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от
това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за съставяне на Акт за констатиране на дребно
хулиганство-докладна записка и заявление от пострадало лице.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
разследващите органи: първо, съставяне на Акт за установяване на дребно хулиганство и
свързаните с това последващи действия, като задържане на лицето за срок от 24 часа,
внасяне на акта в съда, образуването на АНД, съдебната фаза на процеса, разпит на
нарушителя и други процесуални действия и второ –оневиняване на нарушителя.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответното ОД на МВР.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито
3
незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи ОД на МВР-Пловдив, чиито служител е съставил Акта за
констатиране на проява на дребно хулиганство, въз основа на който е образувано срещу
ищеца АНД № 3160/2020г. по описа на ПРС.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен
елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не
се нуждае от доказване/, че висящото и безрезултатно производство, било то и УБДХ
всякога води до негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са
от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и
причинната връзка между тях и образуваното производство.
Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона
с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки
права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от
неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от
обвинението.
Размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: производството спрямо
ищеца е продължило в рамките на едва 7 дни, считано от съставяне на Акта до
постановяване на Решението, с което е оправдан, в случая не се касае за обвинение в
извършване на престъпление, а за деяние съставляващо дребно хулиганство, поради което и
негативните преживявания на ищеца са с много по- нисък интензитет. При
индивидуализиране на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди на
ищеца, съдът отчете факта, че същият се е чувствал напрегнат и притеснен, поради което е
направил консултация със специалист и му е предписано лечение. В същото време ищецът
обосновавайки своята претенция за неимуществени вреди акцентира основно на факта, че е
бил задържан за срок от 24 часа и именно от това действие твърди да са настъпили основно
вреди в емоционалната му сфера. В действителност обаче същия не ангажира никакви
доказателства относно това да е бил задържан. Това не е от съществено значение, доколкото
макар да не е представена, като писмено доказателство Заповедта за задържането му, този
факт не се оспорва от ответната страна. В случая по- същественото е друго, а именно- че
въобще, за да се ангажира отговорността на Държавата е необходимо да са налице
незаконосъобразни актове или противоправно поведение на съответните длъжностни лица.
Макар по отношение на ищеца да е издадена заповед за задържане по реда на ЗМВР, то
същата не е била обжалвана /липсват твърдения и доказателства по делото за това/ и
съответно е влязла в сила. По този начин Заповедта се е стабилизирала, като акт и
доколкото по съдебен ред не е бил упражнен контрол по отношение на нейната
законосъобразност, какъвто не може вече да бъде приложен в настоящото производство,
което е със съвсем различен предмет и следователно не може да се приеме, че съответния
полицейски орган, при издаване на заповедта е действал неправомерно. Липсата на такива
незаконосъобразни действия пък не може да обуслови ангажирането на отговорност на
Държавата в лицето на полицейските й служители за вреди именно от задържането на
лицето, доколкото специалните предпоставки на ЗОДОВ изискват именно това като
условие. Без значение тук е обстоятелството, че заповедта за задържане е мотивирана
вероятно от вменения на ищеца Акт за дребно хулиганство, за което в последствие е
оправдан. Това обстоятелство е релевантно по отношение само на обвинението за дребно
4
хулиганство, което действително е незаконно, след като не е било доказано, но то не може
да обоснове незаконност на административния акт -заповедта по ЗМВР, защото по
отношение на този акт е предвиден самостоятелен съдебен контрол, като едва при
евентуална отмяна на заповедта от компетентния съд би могло да се приеме, че е
осъществен състав на отговорност по ЗОДОВ на Държавата в лицето на полицейските й
органи.
По делото не се установиха неимуществени вреди претърпени от ищеца извън
обичайните, презюмирани от закона и отчетени от съда, с оглед индивидуалните специфики
на казуса в контекста на събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност.
Поради това и като се съобрази с икономическите условия в страната и стандарта на живот,
съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца
неимуществени вреди е сумата от 300 лева, която следва да се присъди ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателното
Решение-16.06.2021г. до окончателното изплащане, а за разликата над уважения размер до
претендирания размер от 1300 лева искът за неимуществени вреди ще се отхвърли, като
недоказан.
Доказан по основание и размер е и предявеният от ищеца иск за имуществени вреди
в размер на 200 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар в хода на образуваното
против ищеца административно-наказателно производство, поради което същият ще се
уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателното
Решение на съда- 16.06.2021г. до окончателното изплащане.
Претендират се от ищеца разноски, които по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъдят съразмерно на уважената част на претенцията.
По аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца са дължими и направените разноски за
държавна такса в размер на 20 лева, а изчислено съразмерно с уважения размер на иска,
дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 66,67 лева, чието заплащане
следва да се възложи в тежест на ответника- ОД на МВР-Пловдив.
Направените от ответника разноски следва да си останат в негова тежест с оглед
специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, съгласно която ищецът дължи разноски
само ако искът бъде отхвърлен изцяло, както и при пълно оттегляне или отказ от иска. При
частично уважаване на иска, каквато е настоящата хипотеза, разноски на ответната страна,
съразмерно с отхвърлената част от иска не се дължат. Още повече, че нормата на чл. 10, ал.
2 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7,
представляван от ***** Й. Д. Р. да заплати на Г. Н. Л. с ЕГН: **********, с постоянен адрес
в гр. С., ул. „М. л.“ № *, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, настъпили в резултат от
съставяне на Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство, производството по
който е приключило с Решение №874/11.06.2020г. по АНД № 3160/2020г. по описа на ПРС,
8-ми наказателен състав, влязло в сила на 16.06.2020г., ведно със законната лихва върху
5
главницата, считано от 16.06.20218 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 200 лева /двеста лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди-
заплатено адвокатско възнаграждение в резултат на воденото срещу ищеца
административно-наказателно производство, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.06.2021г. до окончателното изплащане, като за разликата над уважения
размер на иска за неимуществени вреди от 300 лева до пълния претендиран размер от 1300
лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7,
представляван от **** Й. Д. Р. да заплати на Г. Н. Л. с ЕГН: **********, с постоянен адрес в
гр. С., ул. „М. л.“ № *, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 86,67 лева /осемдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски, от които –
заплатена държавна такса в размер на 20 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
66,67 лева, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/__________________
6