О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2205
Гр. Стара Загора, 23.11.2022 г.
Старозагорският
административен съд, осми състав, в закрито заседание на двадесет и трети ноември
през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова адм.д. № 779 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от АПК вр. § 4б, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е пред
настоящия съд след изпращането му по подсъдност от Върховния административен
съд с определение № 10437/16.11.2022 г. постановено по адм. дело № 2966/2022 г.
по описа на ВАС, Трето отделение, по жалба от П.Й.С., с посочен адрес: ***,
група 8, срещу мълчалив отказ на Министъра на правосъдието на Република
България да се произнесе по молба на жалбоподателя с искане за издаване на
заповед за допускането в Затвора Стара Загора на вещ /универсален електронен
подпис/, или алтернативно да се включи тази вещ в списъка на разрешените вещи.
Правото на
жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното
производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от
предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, е наличието на
акт, подлежащ на съдебно оспорване. Тази процесуална предпоставка е от
категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.
В конкретния
случай жалбата е насочена срещу мълчалив отказ.
Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, не произнасянето на административния орган
в определения законов срок по искане, с което е бил сезиран, се смята за
мълчалив отказ за издаване на акта. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на
посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено
искане за издаване на индивидуален административен акт и от друга – бездействие
на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе
по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и
приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, за който органът е бил надлежно
сезиран и има задължение да се произнесе с издаване на съответния акт, като
само в този случай не произнасянето формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.
В случая не
е налице формиран мълчалив отказ по подаденото искане, като съображенията за
това са следните:
От приложените
по делото документи относно подадена от жалбоподателя молба вх. № 94-П-28 от 16.02.2022
г. на Министерството на правосъдието е видно, че жалбоподателят е отправил
искане до Министъра на правосъдието да издаде заповед, с която да разпореди на
Началника на Затвора Стара Загора, да допусне жалбоподателят да държи конкретна
вещ - универсален електронен подпис, чрез съответния материален носител.
Алтернативното искане е министърът на правосъдието да издаде заповед, с която
да включи в списъка на разрешените вещи материален носител, съдържащ
универсален електронен подпис. Молбата е изпратена по компетентност в ГД
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, където е входирана с вх. №
М-187/17.02.2022 г. С писмо рег. № 226/23.02.2022 г. на ГД „Изпълнение на
наказанията“ /вх.№1585/23.02.2022 г. на Затвора Стара Загора/, е разпоредено
жалбоподателят да бъде уведомен, че молбата му е разгледана и е намерена за неоснователна.
Посочената вещ не попада в утвърдения от Зам. министъра на правосъдието „Списък
на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе или на определените за целта места лишените
от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите,
поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите“. С
този резултат жалбоподателят е запознат срещу подпис на 25.02.2022 г. Жалбата,
с която е сезиран съдът, насочена срещу мълчалив отказ на Министъра на
правосъдието, е с вх. № 94-П-28/08.03.2022г. на Министерството на правосъдието
и поставена дата от жалбоподателя 04.03.2022 г.
Към датата
на подаване на жалбата липсва мълчалив отказ, който да е годен индивидуален
административен акт, подлежащ на обжалване.
По аргумент
от разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния
орган в определения законов срок по искане, с което е бил сезиран, се смята за
мълчалив отказ за издаване на акта. В случая към датата на подаване на жалбата първото
искане в молбата е разгледано и жалбоподателят е уведомен за резултата от него.
По алтернативното искане – Министърът на правосъдието да допълни списъка на
разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите,
поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, могат
да получават, ползват и държат при себе - по см. на чл.122, ал.1 от ЗИНЗС, също
не е налице формиран мълчалив отказ.
Мълчалив
отказ се формира само когато актът се издава по искане на заинтересовано лице
за упражняване, признаване или възникване на претендирани материални
административни права, подадено до компетентния административен орган и при
изтичане на срока за разглеждане на искането по същество с постановяването на
изричен акт. Посочените условия, представляват състав от факти, формиращи
основанието за прилагане на правната фикция за мълчалив отказ. Заповедта на
министъра на правосъдието, с която се утвърждава списък на разрешените вещи по
чл.122, ал.1 от ЗИНЗС не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
от АПК и не се издава по искане на заинтересовано лице. Поради това, искането
на жалбоподателя до министъра на правосъдието да издаде заповед, с която да
допълни списъка по чл.122, ал.1 от ЗИНЗС с конкретна вещ, не поражда задължение
за административния орган да издаде индивидуален административен акт, в този
смисъл при непроизнасяне не се формира мълчалив отказ.
Ето защо, при отсъствие на мълчалив отказ, към който е насочена жалбата, липсва
акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, годен за обжалване, който да подлежи на
съдебен контрол. Оспорването като лишено от предмет се явява недопустимо. Жалбата следва да
се остави без разглеждане и производството по делото - да се прекрати.
Предвид изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Й.С., понастоящем
с адрес: ***, срещу мълчалив отказ на Министъра на правосъдието на Република
България да се произнесе по молба на жалбоподателя с вх. № 94-П-28/16.02.2022
г., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 779/2022 г. по описа на Старозагорският
административен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора.
СЪДИЯ: