Решение по дело №5169/2021 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  №

гр.София, 26.04.2021 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                 ЧЖ, първо гражданско  отделение,

в закрито заседание на двадесет и шести април

две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА БОГДАНОВА                                                                                ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря                                                                      и  в присъствието на

прокурора                                                                като разгледа докладваното

от съдия Алексиева ч.гр.д.№ 5169                                                        по описа

за 2021 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:  

        

Производството е по реда на чл.436-чл.438 от ГПК.

         Образувано е по жалба на ЗД „ЕВРОИНС“ против Постановление за разноски от 17.02.2021 г. по изпълнително дело № 20219240400138 по описа на ЧСИ Г.Х. рег. № 924 от КЧСИ, с район на действие-СГС, в частта на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 385 лв.

Жалбоподателят твърди, че приетият за събиране адвокатски хонорар е прекомерно и необосновано висок с оглед правната и фактическа сложност на предприетите действия. Твърди се, че с изключение на образуването на изпълнителното дело, други действия не са предприемани, поради което са налице основания да се претендира само адвокатско възнаграждение за подаване на молба за привеждане в изпълнение на изпълнителния лист-200 лв. Твърди, че няма процесуални действия, довели до събиране на вземането.

         Моли съда да постанови определение, по силата на което да отмени Постановлението за разноските, с което съдебният изпълнител е приел разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 385 лв. и да намали същите на 200 лв.

         В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя чрез неговия процесуален представител. Оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

         И двете страни претендират разноски, съобразно изхода на делото.

         На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима, но неоснователна.

         Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:

         Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20219240400138 по описа на ЧСИ Hс рег. № 924 от КЧСИ, същото е образувано по молба на взискателя К. А.с.М. за събиране на вземане по изпълнителен лист от 03.02.2021 г., издаден въз основа на Решение по т.д. № 1148/2018 г. на ОС-Варна, т.о., ІІІ състав, по силата на което длъжникът и жалбоподател в настоящото производство З. „Е.“ АД е осъден да заплати на К.А.М.сумата от 2014 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от предявените искове на основание чл.38 от ЗАдв. и чл.78, ал.1 от ГПК.

         Представено е пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г. Видно от договора със същия е уговорено възнаграждение безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, за образуване на изпълнително производство против З. „Е.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 03.02.2021 г., ведно с процесуално представителство и водене на изпълнителни действия до окончателното приключване на делото. 

         В хода на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателя е изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано изпълнително дело № 20219240400138 по описа на ЧСИ Hс рег. № 924 от КЧСИ  и е посочил изпълнителен способ-запор върху наличните банкови сметки на длъжника.

         С Постановление за разноски от 17.02.2021 г. съдебният изпълнител е приел и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 385 лв. На 22.02.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е обективирано и постановлението на за разноски.

         На 09.03.2021 г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като на 22.03.2021 г. с разпореждане от същата дата, съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатско възнаграждение, оставайки без уважение молбата на длъжника.

         На 22.03.2021 г. с платежно нареждане от същата дата, длъжникът е погасил задължението си по изпълнителния лист.

         При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежат на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата срещу отказа на ЧСИ К. да намали разноските по изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното производство до сумата от 200 лв., ето защо и настоящият съдебен състав приема, че постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда.

Следователно подадената частна жалба е допустима.

По съществото на жалбата:

По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение. Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС, ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.

Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;

2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г. ) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.

Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като безспорно не е осъществено принудително изпълнение чрез посочения от взискателя способ, а именно запор върху банкова сметка ***.

Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.02.2021 г., т.е. двуседмичният срок за доброволно изпълнение на задължението е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 08.03.2021 г. Преди да се предприемат действия по принудително изпълнение чрез посочения от взискателя изпълнителен способ и на 22.03.2021 г. длъжникът е погасил своето задължение по изпълнителния лист с платежно нареждане от същата дата.

Следователно посоченият от взискателя способ, не е приложен, съответно длъжникът не дължи и адвокатско възнаграждение на взискателя за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Ето защо жалбата се явява основателна и дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв., до който размер ще следва да бъде намалено.

В това производство разноски не се дължат на страните, поради което съдът не присъжда такива.

В производството по разноските /каквото по същността си е производството по настоящото дело, доколкото единственият спорен въпрос е по размера на разноските, определени в изпълнителното производство/, страните не си дължат разноски, тъй като в това производство не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение /в този смисъл определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, ІV ГО, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр. д. № 2845/2018 г. по описа на ВКС, ІV ГО и др./.

         Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Постановление от 17.02.2021 г. на ЧСИ Г. К., в частта, с която са приети разноски за адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на сумата от 385 лв. и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2 от ГПК на  З. „Е.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК 1********, със седалище и адрес на управление *** дължимите в изпълнително дело № 20219240400138 по описа на ЧСИ Hс рег. № 924 от КЧСИ, с район на действие-СГС от длъжника З. „Е.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение от 385 лв. на 200 лв. /двеста лв./

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

        

 

                                               2.