МОТИВИ към ПРИСЪДА № 38/27.05.2020 г. , ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 662/2019 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против Х.Ж.Ж.
*** за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.198,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебна фаза по искане на подсъдимия
производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава
27-НПК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт. Направеното от
същия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, намира за подкрепено от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което счита, че обвинението е доказано по безспорен начин
и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага за престъплението по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК да му се наложи наказание от осемнадесет месеца
лишаване от свобода, а за престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК
наказание от три години лишаване от свобода, при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като счита, че в случая не са налице предпоставките за определяне на
наказанията в хипотезата на чл.55 от НК, поради липсата на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Прокурорът пледира за
намаляване размерите на наказанията с една трета и за ефективно изтърпяване на
същите при първоначален общ режим, с оглед наличието на две влезли в сила
присъди за извършени от подсъдимия деяния, съпроводени с насилие спрямо
пострадалите.
Подсъдимият, редовно призован, участва
лично в с.з. и признава изцяло изнесените от обвинението факти.
Служебният защитник адвокат пледира за
всяко от престъпленията да му се наложи наказание лишаване от свобода при
условията на чл.58, ал.4 от НК, под най-ниския предел на предвиденото в закона,
като счита, че в случая се касае за битов скандал, датиращ от период, в който
подсъдимият бил в изострени отношения с близките си. Излага, че поради чистото
съдебно му минало към момента на извършване на деянията, липсват пречки за
постановяване отложено изтърпяване на наказанията, но с оглед налчичието на
влезли в сила присъди, с които са му наложени ефективни наказания лишаване от
свобода за престъпления, извършевни в реална съвкупност с деянията, предмет на
производството, пледира за постановяване ефективно изтърпяване на общото
наказание по настоящото дело.
За да постанови присъдата си, на основание
чл. 373, ал.3 вр. с чл. 372, ал.4 вр. с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за
установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
През 2018г. подсъдимият Ж.
нямал постоянни доходи и често ходел при баба си – постр. С., за да иска пари,
при което проявявал агресия и я наранявал физически.
На 29.12.2018 г. около 16.00 ч. подсъдимият отишъл в дома
на С. – ап.***, находящ се на ет.*** в гр. Я., и започнал да блъска и да нанася
удари с крака по вратата. Докато блъскал и ритал по входната врата на С.,
подсъдимият крещял, че ще я убие, като казвал: „Ще те убия, ще те убия, този
път те убих“ и „Ще те убия! Ще те изсуша! Нямаш работа тука! Махай се от тука,
нямаш работа в апартамента!“.
В един момент подсъдимият успял да извади вратата от
пантите, след което влязъл в жилището. Хванал С. за врата и й казал: „Давай
пари и се махай от тука“. След това й нанесъл удари в лицето, при което С.
извадила от джоба си пари. Подсъдимият грабнал от ръката й една бавнкнота от 20
лв. и я прибрал в джоба си. Междувременно живущата в съседство свидетелка Ю.М.
подала сигнал на тел.11, вследствие на което на място пристигнал екип на РУ -
Ямбол, който отвел подсъдимвия.
В началото на м. януари 2019 г. подсъдимият
отново се нуждаел от пари и решил да вземе от баба си - свид. С.. В изпълнение
на решението, в неустановен час на 07.01.2019 г. Ж. отишъл в дома й - ап.***,
находящ се на ***, и започнал да блъска по вратата. С. отворила с неохота, тъй
като се опасявала, че подсъдимият ще я разбие. След като влязъл апартамента, подсъдимият й казал,
че ако не му даде много пари, ще й нанесе побой. Тогава С. извадила от джоба си банкноти
с общ номинал от 100 лева. Подсъдимият издръпнал от ръката й няколко банкноти
на с общ номинал 80 лв. и си тръгнал.
Към момента на извършване на горните
деяния при подсъдимия не са установени нарушения на базисните психични функции.
При
него е налице разстройство
на личността, което го прави емоционално лабилен и неуравновесен, но същият е разбирал
свойството и значението на извършеното, можел правилно да възприема фактите и
да дава достоверни обяснения за тях и е бил състояние да ръководи постъпките си.
Към момента на извършване на деянията подсъдимият
Ж., роден на ***, е бил 40-годишен. Не е осъждан, но е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК – с влязло в сила решение № *** по АНД № ***. на СлРС.
Направеното
от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните
в досъдебното производство доказателства – от показанията на свидетелите С., М.
и Ж., дадени пред съдия, от заключението на вещото лице, изготвило назначената съдебно-психиатрична
експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени и
поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, поради което се кредитират изцяло.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от
обективна, така и от субективна страна, подсъдимият е осъществил в условията на
реална съвкупност състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК,
както и състава на престъплението 198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като:
1. На 29.12.2018 г. около 16.00 ч. в гр.*** се е
заканил с убийство на М.И.С. *** с думите: „Ще те убия, ще те убия, този път те
убих“ и „Ще те убия! Ще те изсуша! Нямаш работа тука! Махай се от тука, нямаш
работа в апартамента!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му, и
2. В периода от около 16.00 ч. на
29.12.2018 г. до неустановен час на 07.01.2019 г. в гр. ***, действайки в
условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи – банкноти с
общ номинал от 100 български лева, от владението на М.И.С. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, както
следва:
2.1. Затова, че на 29.12.2018 г.,
около 16.00 ч., в *** е отнел чужди движими вещи - 20 лв., от владението на
собственика им М.И.С. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - нанесъл удари с ръце по лицето на М.С., хванал я за
врата и я заплашил с думите: „Давай пари и се махай от тука“;
2.2. Затова, че в неустановен час на 07.01.2019 г., в
гр.*** е отнел чужди движими вещи - 80 лв., от владението на собственика им М.И.С.
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
заплашване, а именно, че ако М.С. не му даде много пари, ще й нанесе побой.
Налице са
извършени съставомерни деяния по посочените текстове от наказателния закон,
чието авторство от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин от
показанията на всички разпитани по делото свидетели. В тази насока са както
показанията на пострадалата С., дадени пред съдия по време на ДП, така и
показанията на свидетеля очевидец Ю.М., които като кореспондиращи помежду си и
хармонизиращи с показанията на св. М.Ж., се кредитират изцяло.
За осъществяване на престъплението по
чл.144, ал.3 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която закана да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.
Т.е., не е необходимо лицето действително да се е изплашило или да е променило
начина си на живот, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи, като тези обстоятелства следва да се преценяват към момента на извършване
на деянието, а не след минаването на определен период от време (в този смисъл е
т. р. № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г.).
Преценяйки поведението на подсъдимия в
светлината на изложеното, съдът счете, че извършеното от него деяние покрива всички обективни признаците от състава на престъплението закана с
убийство, визиран в нормата на чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК. От показанията на свидетелите С. и М. по делото е
безспорно се установено, че около 16:00 часа на 29.12.2018г. в ап. № ***, подсъдимият е отправил към св. С. закани, че ще я
убие, с думите : „Ще те убия, ще те убия, този път те
убих“ и „Ще те убия! Ще те изсуша! Нямаш работа тука! Махай се от тука, нямаш
работа в апартамента!“. Безспорно, изреченото от
подсъдимия обективира недвусмисленото му намерение да лиши пострадалата от
живот, и същевременно отправените закани са били възприети от
пострадалата. А с оглед нестабилното емоционално състояние на подсъдимия,
обстоятелствата, че същият често проявявал агресия към С. и я наранявал
физически, че заканите са били съпроводени от други негови
агресивни прояви – блъскане и ритане по входната врата на жилището, а също
поради възрастта на пострадалата (тогава на 85 години), и физическите данни на
подсъдимия, съдът счита, че в конкретния случай отправената закана е била годна
да възбуди основателен страх, че наистина може да се осъществи.
От
субективна страна, подсъдимият е
действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че с думите си демонстрира решение да
осъществи престъплението, с което се е заканил, предвиждал е, че думите и
действията му ще бъдат възприети от св. С., спрямо която са отправени, че в
конкретната обстановка изреченото от него би възбудило у нея основателен страх
от осъществяване на заканата, и е целял именно това.
Освен
престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, подсъдимият на два пъти е осъществил и състава на
престъплението по чл.198, ал.1 от НК,
тъй като нанасяйки удари с ръце по лицето на М.С., хващайки я за врата
и я заплашвайки я с думите: „Давай пари и се махай от тука“, както и отправяйки
й заплаха, че ако не му даде много пари, ще й нанесе побой, в
първия случай е извършил действия на физическа и психическа принуда, а във
втория действия на психическа такава, като и двата пъти тези му действия са
били насочени към прекратяване владението й върху вещите. Безспорно, на
29.12.2018г. подсъдимият е упражнил физическа принуда, изразяваща се нанасяне
удари с ръце по лицето, и същеврменно това му действие е било съпроводено и с
употребата и на психическа принуда чрез отправяне на думите „Давай пари и се
махай от тука!”, а на 07.01.2019г. е упражнил само психическа принуда, изразяваща се в отправяне на заплаха, че ако не му даде много пари, ще й нанесе побой. По
този начин, в резултат на употребената физическа и психическа придуда волята на
С. е преодоляна, и то с цел отнемане на намиращите се в нейна фактическа власт
движима вещ – пари. Т.е, обективно, вследствие принудителните действия на
подсъдимия е настъпила и противозаконна промяна във фактическата власт върху
имуществения предмет на посегателството.
От
субективна страна във всеки от случаите
подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че пострадалата не желае да се
разпореди с намиращите се в нейна фактическа власт пари, предвиждал е, че
действията му по директно физическо нападение, изразяващи се в нанасяне на
удари по лицето и хващане за врата, по отправяне на думите „Давай пари и се махай от тука!”, както и отправяне на заплаха с
нанасяне на побой, са от естество да сломят съпротивата С., разбирал е, че по този начин
ще прекрати владението й върху вещтите и ще установи свое такова, и пряко е
целял това.
И обективно и субективно, подсъдимият е
действал в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като в непродължителен период от време – в периода от 16:00 часа на
29.12.2018г. до неустановен час на 07.01.2019г., или в рамките на десет дни, е
извършил две деяния, всяко едно от които поотделно осъществява състава на
престъплението грабеж, като и обективно и субективно последващото деяние се
явява продължение на предходното.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ
НАКАЗАНИЯ
Санкцията на чл.144,
ал.3 от НК предвижда за извършеното от подсъдимия престъпление наказание до
шест години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК е предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода.
При това положение, с оглед приложението на диференцираната процедура в гл.
27-НПК, и по силата на императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК,
наказанията му следва да се определят при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Съгласно текста, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372,
ал.2 от НПК, какъвто е настоящия, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54
от НК от Общата част на НК, за престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК
съдът определи на подс. Ж. наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а за
престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК му определи наказание от
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под средния, към и в минималния предвиден в
закона размер, при при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства –
чистото съдебно минало, невисоката стойност на отнетите вещи, близкото му
родство с пострадалата, изострените им отношения към момента на извършване на
деянията, липсата на средства и емоционално-лабилното състояние на подсъдимия към
него момент. От друга страна, като взе предвид сравнително високата степен на
обществена опасност на деянията, обуславяща се от начина на извършването им – заканата
е била съпроводена от други негови агресивни прояви – блъскане и ритане по
входната врата и е последвана от противозаконното проникване в жилището на С.,
от комплексния характер на засегнатите обществени отношения, свързани както с
нормалното упражвняване правото на собственост, така и със свободното формиране
на поведението, употребената интензивна физическа и психическа принуда по
отношение на възрастна жена, която само поради възрастта си е лишена от
присъщите за индивида възможности за съпротива, обстоятелството, че за сломяване
на съпротивата й е упражнето както интензивно физическо насилие, изразяващо се
в нанасяне на удари по лицето и хващане за врата, така и психическа принуда, преживяния
от пострадалата стрес от посегателството над личността и имуществото й, съдът намери,
че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
изброените по-горе смекчаващи отговорността му такива не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, за да обусловят приложението на чл.55 от НК
при определяне вида и размера на наказанията, нито не дават основание за
определяне на по-леки наказания.
След като по горните съображения, ръководейки се от
разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на подсъдимия
наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК и наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението
по чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, съобразно императивната норма на чл.58а,
ал.1 от НК намали така определените му наказания с една трета, т.е., съответно
с четири и с една година, и му наложи наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и наказание от ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.23, АЛ.1 ОТ НК.
Тъй като деянията, предмет на настоящото
дело, са извършени в условията на идеална и реална съвкупност, преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, на основание цитираната по-горе
разпоредба, след като му определи наказание за всяко престъпление, съдът наложи
на подсъдимия най-тежкото по вид и размер такова, а именно, ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ
Имайки предвид изброените по-горе отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, разкриващи завишена степен на
обществена опасност на извършеното, а и завишената степен на обществена
опасност на дееца, който се характеризира посредством деянята си, както и
обстоятелството, че в рамките на десет дни – за времето от 16:00 часа на
29.12.2018г. до неустановен час на 07.01.2019г., Ж. е извършил три деяния,
всяко от които покрива признаците на тежко умишлено престъпление от общ
характер, съдът не намери основание за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК чрез постановяване отложено изтърпяване на наложеното най-тежко наказание,
тъй като счете, че единственият начин за неговото поправяне и превъзпитание е
чрез ефективно изтърпяване на същото. Поради това, и на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС постанови наложеното му най-тежко наказание да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото,
тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на
основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по
делото разноски общо 255,20 лева, от които в 235,20 лева вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол и 20 лева вносими в
приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС. Освен това, на
същото основание подсъдимият беше осъден да заплати на НБПП – София и
разноските за изплащане на възнаграждение на участвалия в досъдебна фаза
служебен защитник – адвокат в размер на 300 лева, съобразно постъпилото искане
и приложеното към искането Решение № *** от 31.07.2019г. на Председателя на
НБПП - София.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: