П Р О Т О К О Л
|
10.05.2019
година |
гр. БУРГАС |
|
Бургаският районен съд |
ХLVІІ-ти наказателен състав |
|
На десети май |
две хиляди и деветнадесета
година |
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР МИТЕВ
Секретар: Д.М.
Прокурор: Веселина Гайдажиева
Сложи за разглеждане докладваното от съдията Митев
Наказателно ОХ дело № 1835
по описа за 2019 година
На
именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Обвиняемият
С.Г.Н., редовно уведомен, се явява лично.
Явява се
адв. Я.Н., упълномощен защитник на обвиняемия, редовно уведомен по телефона.
За
Районна прокуратура Бургас, редовно призовани, се явява прокурор Гайдажиева.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се
даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед становищата на
страните и липсата на процесуални пречки,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.
СНЕМА самоличността на
обвиняемия, както следва:
С.Г.Н. - ЕГН: **********,
роден на ***г. в гр.Бургас, адрес: ***,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, работещ
като администратор в ***.
СЪДЪТ на основание чл. 274 НПК
разясни на обвиняемия правата му в настоящето производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си.
Няма да правя отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи.
АДВ. Н.: Няма да правя отводи.
СЪДЪТ ПРОЧИТА постигнатото между
страните споразумение.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното
споразумение. Моля да го одобрите като непротиворечащо на закона и морала.
АДВ. Н.: Считам, че споразумението не противоречи на закона и морала и
моля съда да го одобри във вида, в който е представено.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Присъединявам се към
казаното от адвоката ми. Моля да одобрите споразумението.
СЪДЪТ на основание чл. 381, ал. 6
от НПК, запита обвиняемия доброволно ли е подписал споразумението, съгласен ли
е с него и доброволно ли се отказва от разглеждане на делото по общия ред.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам в какво съм
обвинен. Признавам се за виновен. Запознат съм със съдържанието на
споразумението и съм съгласен със същото. Наясно съм с наказанията, които то
предвижда и съм съгласен с тези наказания. Доброволно, сам и лично съм подписал
същото. Декларирам, че се отказвам от разглеждане на делото по общия ред и
лично положих подпис под декларацията. Знам какво означава разглеждане на
делото по общия ред и доброволно се отказвам от него.
СЪДЪТ разясни на обвиняемия
последиците от споразумението, както и че същото има характер на влязла в сила
присъда, като на основание чл. 382, ал.4 от НПК го запита дали разбира
обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от
споразумението, съгласен ли е с него, доброволно, сам и лично ли го е подписал.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах последиците
от споразумението, които съдът преди малко ми разясни и съм съгласен с тях.
Сам, лично и доброволно подписах споразумението. Ясно ми е, че одобреното от
съда споразумение има последици на влязла в сила присъда.
ВПИСВА в настоящия протокол
окончателното споразумение между страните както следва:
С П О Р А З У М Е Н И Е:
А. СТРАНИ ПО
СПОРАЗУМЕНИЕТО:
Днес, 02.05.2019 год., в гр.
Бургас се срещнаха и разговаряха страните по Пор. № 2751/2018 год. по описа на
РП- Бургас, бързо производство № 4343М 716/2018 по описа на Второ РУ
МВР-Бургас.
1 . ДЪРЖАВЕН ОБВИНИТЕЛ :
Веселина Гайдажиева - Зам. Районен прокурор
при Районна прокуратура - гр. Бургас
2. ОБВИНЯЕМ:
С.Г.Н., ЕГН: **********, роден
на *** г. в гр.Бургас, адрес ***, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, с висше образование, работещ като администратор в ***, тел. ***
3. ЗАЩИТНИК:
адв. Я.Н. - адвокат при
Адвокатска колегия- гр.Бургас, с адрес за призоваване: ***, тел.***
Б.
ПРЕДМЕТ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО:
Страните, спазвайки
изискванията на чл. 381 от НПК, обсъдиха и постигнаха съгласие по следните
въпроси:
1. Обвиняемият С.Г.Н., ЕГН: **********
се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, предл.
последно, буква „а“, предложение второ, вр.чл. 343, ал.1, буква „б“,
предложение второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, а именно затова, че на 27.09.2018
год. в гр.Бургас, кръстовището ул. „Сан Стефано“ и ул. „Странджа“, на пешеходна
пътека, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка *** с
рег.№ ***, нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
а именно: чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, и към престарелите хора”, чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.”, чл.120,
ал.1 от ЗДвП: Когато преминаването на пешеходци през пешеходната пътека се
регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен:при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да
спре пред пешеходната пътека; като не спрял на червен сигнал на светофар,
забраняващ преминаването, не пропуснал пресичащия по пешеходната пътека
пешеходец ***, роден на *** година и допуснал пътнотранспортно произшествие с
пешеходеца, като по непредпазливост причинил на ***, роден на *** година средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на левия голям
пищял на ляв долен крайник, довело до трайно затруднение на движението на левия
долен крайник за срок от около 4-5 месеца при обичайно протичане на
оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
2. Престъплението е извършено от
обвиняемия виновно, при форма на вината „непредпазливост”, по смисъла на чл.
11, ал. 3 от НК.
3. За посоченото в т. 1
престъпление на обвиняемия: С.Г.Н., ЕГН: ********** на основание чл. 343, ал.3,
предл. последно, буква „а”, предложение второ, вр.чл. 343, ал.1, буква „б”,
предложение второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК да се
наложи наказание лишаване от свобода в размер на 5 /пет/ месеца, изтърпяването
на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, се отлага за изпитателен срок от 3
/три/ години.
На основание чл. 343г, вр. чл.
37, ал.1, т.7 от НК на обвиняемия С.Г.Н., ЕГН: ********** да се наложи
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
10 /десет/ месеца.
4.
Направените по делото разноски, в размер на 351.90 лева за извършени
автотехническа експертиза /281.52 лева/ и съдебномедицинска експертиза /70.38
лева/ да се възложат в тежест на обвиняемия С.Г.Н., ЕГН: **********.
По делото няма причинени съставомерни имуществени
вреди, които да налагат тяхното възстановяване.
Веществени доказателства - един брой СД диск - да
остане приложен по делото и бъде унищожен, ведно с делото след изтичане
сроковете по ПАС.
Съдът
намира, че така представеното споразумение съдържа всички изискуеми реквизити,
но същото противоречи на закона по следните съображения:
Споразумението
има за предмет престъпление по чл. 343, ал.3, предл.
последно, буква “а”, предложение второ, вр. чл. 343,
ал.1, буква „Б“, предложение второ, вр. чл.342, ал.1 от НК (за което по принцип
няма пречки в закона) за това, че обвиняемият С.Г.Н., ЕГН: **********, на
27.09.2018 год. в гр.Бургас, кръстовището ул.“Сан Стефано“ и ул.“Странджа“, на
пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил
марка ***, с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, а именно:
Чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, и към престарелите хора»,
Чл.119 ,ал.1 от ЗДвП: “ При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.»
Чл.120, ал.1 от ЗДвП: Когато
преминаването на пешеходци през пешеходната пътека се регулира с пътен светофар
или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:при подаване
на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека;
като не спрял на червен сигнал на
светофар, забраняващ преминаването, не пропуснал пресичащия по пешеходната
пътека пешеходец ***, роден на *** година и допуснал пътнотранспортно
произшествие с пешеходеца, като по непредпазливост причинил на ***, роден на ***
година средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на
левия голям пищял на ляв долен крайник, довело до трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок от около 4-5 месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
На
първо място, следва да се посочи, че нормите на чл. 119 ЗДвП и чл. 120 ЗДвП се
намират в условията на алтернативност, поради което няма как с едно и също
деяние да бъдат нарушени едновременно. Текстът на чл.120 ЗДвП се явява
специален по отношение на този на чл.119 ЗДП. Прочитът на двете разпоредби
установява, че чл.119, ал.1 ЗДвП касае пешеходна пътека въобще, докато тази по
чл.120 ЗДвП се отнася до пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар или
регулировчик. В този смисъл е и Решение № 79 от 12.04.2018 г. по н. д. № 234 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.
По-съществено
обаче се явява друго обстоятелство, непосредствено свързано с вече изложеното.
Квалификацията на обвинението е във връзка с квалифициращия признак по чл. 343,
ал.3, предл. последно, а именно- деянието да е извършено „на пешеходна пътека“.
Пешеходната пътека по същество е участък от пътя, на който при определени
предпоставки се създава предимство на пешеходците пред водачите на МПС, като
създава задължение за водачите да се съобразяват с пешеходците. Именно
обстоятелството, че пешеходците са много по-уязвими от водачите на МПС, е
мотивирало законодателя да възведе този признак като квалифициращ в цитираната
разпоредба. Иначе казано, по-тежката наказуемост е обусловена от това, че не
просто е допуснато ПТП, а защото водачът не се е съобразил с предимството,
дадено на пешеходеца от пешеходната пътека, което предимство следва да бъде
съзнавано от водача. С оглед казаното, по мнение на настоящия състав, този
квалифициращ признак ще е налице в случаите, когато в конкретната ситуация
действително пешеходната пътека е давала предимство на пешеходеца, с което
водачът е следвало да се съобрази, а не винаги когато има настъпило ПТП върху
фактически намираща се на мястото пешеходна пътека. Така например е възможно
пешеходец да е предприел неправомерно пресичане на червен забранителен сигнал
върху пешеходна пътека, при което законът не създава задължение за водача да го
пропусне (по аргумент от чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП, който говори за пешеходци,
който „все още“ се намират на пешеходната пътека, т.е. пешеходци, които са
започнали пресичане правомерно, но не са успели да пресекат изцяло). В този
случай обаче за водачът е налице задължение при възникнала опасност да
предприеме действия за предотвратяване настъпването на произшествие. Ако въпреки
обективната възможност за предотвратяване на ПТП, поради субективни причини
това не е сторено, ще е налице престъпление, но то не следва да се квалифицира
като такова, извършено на пешеходна пътека, тъй като реално водачът не е
следвало да се съобразява с нея, доколкото същата не е създавала предимство за
пешеходеца. Това произтича от разпоредбата на чл. 7 ЗДвП, която определя
поредността, която следва да се съобразява, като светлинните сигнали имат
предимство пред пътната маркировка. Това е посочено изрично и в ТРОСНК 2/16 г.,
според което: „Пресичането на пешеходците на местата, регулирани със светофарни
уредби, включително и на такива, предназначени специално за пешеходци, следва
да става съобразно вида на светлинните сигнали. В тези случаи пешеходците не се
ползват от предимство за преминаване, тъй като имат забрана за такова свое
действие при липса на разрешаващ сигнал. Преминаването им следва да се определя
не от наличието на пешеходна пътека, а от вида на светлинните сигнали, които
имат приоритет съобразно установената градация на задължителност в чл.7 от ЗДвП.“. Възможно е в определени хипотези на колизия действието на светлинните
сигнали да се допълва от действието на пътната маркировка, какъвто е например
случаят при чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП, при който светлинната сигнализация дава
право на водачът да премине, но ако има все още намиращи се на пешеходната
пътека пешеходци, те следва да бъдат пропуснати. Иначе казано, в тази хипотеза
маркировката има правно значение, което следва да бъде съобразено.
В
настоящия случай, в обвинението словесно е посочено, че обвиняемият е преминал
на забраняващ червен сигнал, при което е настъпило ПТП, респ. е причинено
телесното увреждане, т.е. описана е хипотезата на чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
При тази хипотеза, по мнение на настоящия състав, предимството на пешеходеца е
обусловено от светлинната сигнализация, а не от пешеходната пътека (последната
единствено определя границата на спиране на водачите съгласно чл. 31, ал. 7
ППЗДвП). Водачът следва да се съобразява единствено със забранителния сигнал на
светофарната уредба, като няма задължение към този момент да съобразява
наличието на пешеходна пътека, тъй като същата не поражда правно действие,
респ. нейното фактическо наличие остава извън съзнанието му. Затова при
конкретно описаното в споразумението деяние, водачът е съзнавал единствено, че
нарушава правилата изискващи от него да се съобразява със светлинната
сигнализация и да пропусне останалите участници, които могат да преминат именно
по силата на тази сигнализация, като не е съзнавал, че нарушава право на
пешеходец да премине по силата на намиращата се там пешеходна пътека. За водача
тя би имала правно значение, когато ситуацията премине в хипотезата на чл. 120,
ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Изложеното
може да изглежда като правен абсурд, но е въпрос на законодателна инициатива да
се очертае като квалифициращ признак причиняването на съставомерен резултат
вследствие на несъобразяване със светлинната сигнализация. В тази насока може
да бъде даден още един пример. Ако на даден участък има светофар, който
пропуска пешеходци без да има пешеходна пътека по смисъла на ЗДвП (когато не се
касае за кръстовище), то ако водачът премине на забраняващ сигнал и причини
телесно увреждане, той би бил по-леко наказан, отколкото ако имаше поставена
пътна маркировка, която обаче не създава предимство, поради наличието именно на
светофар.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че в конкретно описаното деяние изначално е налице липса
на съзнание за квалифициращ признак от обективната страна на престъплението, което обуславя несъставоменост по квалифицирания състав. В
случая, обвиняемият е неосъждан, поради което преквалифицирането на деянието му
по основния състав на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ от НК би довело до задължително приложение на разпоредбата на чл. 78а НК, в който
случай е недопустимо производството да приключи със споразумение.
Предвид изложеното, съдът намира,
че представеното споразумение не следва да бъде одобрявано като материално
незаконосъобразно и следва да бъде върнато на БРП, а производството по
настоящото дело- прекратено.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И: № 679/10.05.2019г.
НЕ ОДОБРЯВА
споразумението, сключено между Районна прокуратура Бургас, обвиняемия Н. и
защитника му адв. Я.Н..
ПРЕКРАТЯВА
производството по НОХД № 1835/2019 година по описа на Районен съд
Бургас.
ВРЪЩА делото
на Районна прокуратура Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ Т. Митев /
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 10.50 часа.
СЕКРЕТАР: Д.М. СЪДИЯ: /Т. Митев/
Вярно с оригинала: Д.М.