Р Е Ш Е Н И Е
№................, град Шумен,
22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росица Цветкова
при секретаря Св. Атанасова
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова адм. дело №408 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл.
от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), образувано по жалба на И.С.Й. ***, с ЕГН **********,
чрез пълномощник адвокат Ив. Илиев при ШАК, срещу Ревизионен акт №Р-03002718001201-091-001/13.09.2018
г., издаден от С.П.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Л.Р.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП
град Варна, в
частта, с която е установен данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 40672.00 лв.
и лихва в размер на 829.11 лв.; установени задължения за вноски за ДОО за
самоосигуряващи се лица по КСО за 2016 г. в размер на 5553.60 лв. и лихва в размер
на 838.54 лв. и установено задължение за вноски за здравно осигуряване за
самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2016 в размер на 2 469.00 лв. и лихва в
размер на 376.86 лв., потвърден в тази част с Решение
№334 от 04.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че органът по
приходите правилно е определил данъчната основа по ЗДДФЛ, но неправилно е извел
извода, че този данък се дължи от оспорващия, тъй като е налице хипотезата на
чл.43 ал.4 от ЗДДФЛ и за него не възниква задължението за авансов данък по реда
на чл.43 ал.1 от ЗДДФЛ. В тази връзка излага доводи, че доколкото не е
самоосигуряващо се лице, то по силата на чл.43 ал.4 от ЗДДФЛ платецът на дохода
е следвало да определи и удържи данъка при изплащането на дохода. Счита, че
след като за платеца на дохода е възникнало задължението сам да определя и
внася данъка, за жалбоподателя не е възникнало задължение за заплащане на данък
във връзка с реализирания от него доход от стопанска дейност по чл.43 от ЗДДФЛ. Съобразно това поддържат и незаконосъобразност на ревизионния
акт в частта на установените задължения за ДОО и здравноосигурителни вноски за 2016
г. Въз основа на гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което
да отмени РА в обжалваната му част и да му присъди направените по делото
разноски.
Ответната страна Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно
призован, за него се явява юрисконсулт Е. Великова, редовно упълномощена, която
излага становище за законосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част,
включително и наличието на основания по чл.122 ал.1 от ДОПК, поради което моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
На
основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002718001201-020-001/28.02.2018
г., издадена от С.П., на длъжност Началник на сектор "Ревизии" в ТД
на НАП град Варна, е възложено извършването на ревизия на оспорващия за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г., данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г, ДОО за самоосигуряващи се лица за 2016 г., здравно
осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2016 г. и универсален пенсионен фонд
за самоосигуряващи се лица за 2016 г. Заповедта е подписана като електронен
документ, в срока на валидност на електронният подпис на издателя, констатирано
в съдебното заседание по делото на 05.02.2019 г. и връчена по електронен път на
12.03.2018 г., съгласно инкорпорираната в ЗВР разписка, като срокът на
ревизията е тримесечен от датата на връчване на заповедта.
С последващи
Заповед за изменение на ЗВР, съответно от 08.06.2018 г. и 04.07.2018 г.
началник сектор при ТД на НАП град Варна, на основание чл.112 ал.2
т.1 и чл.113 ал.3
от ДАПК е определил нови срокове за приключване на ревизията, като по
последната заповед срокът е до 10.08.2018 г. и е възложено ревизията да бъде
извършена от Л.Р.– гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Б.Г.–
главен инспектор по приходите. И двете заповеди за изменение на ЗВР са подписани
като електронен документ, в срока на валидност на електронния подпис на издателя,
констатирано в съдебното заседание по делото на 05.02.2019 г. и са връчени по
електронен път, съответно на 19.06.2018 г. и 09.07.2018 г., съгласно
инкорпорираната в заповедта разписка.
В хода
ревизията на жалбоподателя са изпратени искания за предоставяне на информация
от трети лица – куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД, Г.С., „Талодерма“ ООД, ОД
на МВР град Шумен, Агенция по вписванията, „Теленор България“ ЕАД, „Мобилтел“
ЕАД, „Енерго-Про продажби“ АД, Община Велики Преслав и „Билкова градина“ ООД.
При тези проверки е констатирано, че жалбоподателят през ревизирания период –
цялата 2016 г. е извършвал търговия с билки, доставяни до клиенти лично от него
или чрез куриер „Еконт Експрес“ ООД, като за извършените продажби ревизираното
лице е получило заплащане чрез „наложен платеж“, по банков път и в брой
значителни парични суми. За извършените доставки от куриерските фирми са били
представени доказателства - във вид на таблици върху магнитен носител и
разпечатани на хартиен носител – л.10-4 по описа на административната преписка
към папка ½, ведно с приложен към него оптичен носител. Съгласно
представената информация на И.Й. през 2016 г. е изплатена сума в размер на
84 605.50 лв. във връзка с продажба на билки с наложен платеж. Получатели
на пратките са физически и юридически лица, като изплатените суми на
ревизираното лице с наложен платеж са в размер общо на 84 605.50 лв.
От
извършената справка по движение на паричните средства по сметката на
жалбопадателя в „Банка ДСК“ ЕАД е установено, че по са постъпили суми по негова
сметка от Р.К., „Дикрасин България“ ООД, „Талодерма“ ООД, Г.С., Й.Р., Р.М.и
„Инобиотех“ ЕООД, като всички плащания, с изключение на Г.С., са постъпили с
основание „стокова разписка за билки“, „покупка на растителни материали“ и по
„договор за билки“ и са на обща стойност в размер на 17 617.50 лв. От
изисканото и представено писмено обяснение от управителя на „Талодерма“ ООД
град Варна – л.102 по административната преписка, се установява, че дружеството
е получа***ало от И.Й. билки за производствената си дейност. Билките са били
получаване въз основа на договори за изкупуване на лечебни растения - билки –
приложени от л.93 до л.71 по административната преписка, ведно с изготвената
справка по тях от дружеството, по които договори фигурират като продавачи други
ФЛ, но сумите по тях са били изплащани на жалбоподателя по предоставена от него
банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. Видно от приложеното банкова извлечение от
сметката на жалбоподателя – л.163-152 по административната преписка се
установява по категоричен начин, че действително „Талодерма“ ООД град Варна е
превеждала по негова сметка сумите по договорите за изкупуване на билки.
За
посочените по горе доходи, а именно в размер на 84 605.00 лв. и
17 617.50 лв. органът по приходите е установил, че не са декларирани от
жалбоподателя с ГДД по ЗДДФЛ и съответно органът е приел, че са укрити доходи.
По
отношение постъпилото плащане от Г.С., от когото е предоставено и писмено
обяснение, е установено, че преведената по банковата сметка на жалбоподателя
сума в размер на 14 500 лв. е върнат заем, получен в предходна година и
лихви в размер на 241.90 лв. С оглед на това органът е приел, че жалбоподателят
е получил облагаем доход от лихви в размер на 241.90 лв.
От
представената служебна бележка от „Билкова градина“ ООД е установено, че на
жалбоподателя е изплатена сума в размер на 21 120.10 лв., като дружеството
е декларирало тази сума в справка по чл.73 от ЗДДФЛ с посочен вид на дохода
„Доход от горско стопанство, включително от събиране на диворастящи билки, гъби
и плодове“ по чл.29 ал.1 т.2 б.а от ЗДДФЛ и удържан данък в размер на 1267.20
лв.
С оглед
така установените факти, ревизионният екип е изискал от И.Й. писмени обяснения
за установените продажби и получените суми, посредством куриерските фирми и по
банковите сметки. В писмени обяснения ревизираното лице е заявило, че посочените
суми са получени от продажба на билки.
При тези
данни ревизионният екип е приел, че жалбоподателят през 2016 г. е извършвал
продажби и е реализирал доходи от продажба на билки общо в размер на
123 343.10 лв. Доколкото ревизираното лице не е регистрирано като ЕТ, то доходите
от дейността му следва да се обложат като такива от стопанска дейност по реда
на чл.29 от ЗДДФЛ и в частност по чл.29 ал.1 т.2 б.а от ЗДДФЛ, а именно доходи
придобити от производство на преработени или непреработени продукти от селско
стопанство, от горско стопанство /включително от събиране на диворастящи билки,
гъби, плодове/.
Установено е, че за извършената дейност не е
водена счетоводна отчетност, съобразно изискванията на счетоводното и данъчното
законодателство и за реализираните доходи от жалбоподателя не са подавани
годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. С тези обстоятелства е обосновано наличието на предпоставките
по чл.122 ал.1
т.1, т.2,
т. 4 и т.5 от
ДОПК и данъчната основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ е определена, след анализ на относимите обстоятелства по чл.122 ал.2
от ДОПК, както и дължимите авансови вноски по чл.43 ал.1 от ЗДДФЛ.
На ревизираното лице е връчено уведомление по
чл.124 ал.1
от ДОПК, с което е уведомено, че данъчната му основа за облагане ще
бъде определена по реда на чл.122
– 124а от ДОПК,
като по този ред ще бъде установяван и осигурителния му доход за установяване
на задълженията за осигурителни, здравни и пенсионно – осигурителни вноски
(лист 29 – 26 по описа на административната преписка).
При
определяне на данъчната основа за облагане ревизионният екип е взел предвид
приходите от продажбите от билки, получени от жалбоподателя на база
информацията, предоставена от куриерската фирма, справката „Банка ДСК“ за
движение по сметката на жалбоподателя, представената служебна бележка ведно с
декларацията по чл.73 от ЗДДФЛ от „Билкова градина“ ЕООД, договор за заем.
Предвид
установените факти, ревизионният екип е приел, че през ревизирания период
жалбоподателят е извършвал дейност, като доходите са получавани системно и по
занятие, поради което подлежи на задължително осигуряване. С оглед на това с РА
са били определени и дължимите вноски за ДОО и за здравно осигуряване в НЗОК
като самоосигуряващо се лице.
За
резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад №Р-03002718001201-092-001/16.08.2018
г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Варна, овластени със
заповедта за възлагане на ревизия. Докладът е подписан с електронен подпис, в
срока на валидност на удостоверението, констатирано в съдебно заседание на 05.02.2019
г. и е връчен на ревизираното лице на 16.08.2018 г. по електронен път, видно от
разписката, като ревизираното лице не е подало възражение и не е оспорило
констатациите в доклада.
Ревизията е
приключила с издаване на РА №Р-03002718001201-091-001/13.09.2018 г. от С.П.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Л.Р.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2
от ДОПК, с който е установено данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ - дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4672.00 лв.
/като е приспадната сумата в размер на 1267.20 лв., представляваща удържан
данък от „Билкова градина“ ООД по справката по чл.73 от ЗДДФЛ/ за 2016 г. и
лихва в размер на 829.11 лв., задължение за вноска за ДОО за самоосигуряващи се
лица по КСО в размер на 5553.60 лв. за 2016 г. и лихва в размер на 838.54 лв. и
задължение за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО в
размер на 2496.00 лв. за 2016 г. и лихва в размер на 376.86 лв. Лихвите след
издаване на ревизионния доклад са изчислени допълнително в РА за периода
17.08.2018 г. – 13.09.2018 г.
РА е
подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението,
констатирано в съдебно заседание на 05.02.2018 г. и е връчен на ревизираното
лице електронно на 25.09.2018 г., съгласно извършеното отбелязване в него.
Срещу РА е
подадена жалба вх. №11793/04.10.2018 г. до Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, в частта по
отношение дължим данъка по ЗДДФЛ, дължими вноски ДОО и ЗЗО, който с Решение №334
от 04.12.2018 г. потвърдил изцяло ревизионният акт. Решението е съобщено на
жалбоподателя на 05.12.2018 г., който недоволен депозирал жалба срещу РА на 12.12.2018
г. пред Административен съд – Шумен.
Следва да
се отбележи, че с РА е установен дължим данък ДДС и лихва, което задължение
обаче не се оспорва пред съда и не е предмет на настоящото производство.
От
така установено фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо место следва да се
посочи, че спор по фактите няма между страните.
Видно от самата жалба, както и от изричното изявление на процесуалния
представител на жалбоподателя в хода на откритото съдебно заседание на
05.02.2019 г, че не се оспорват констатациите на ревизиращите органи, включително
и начинът на определяне на данъчната основа и размера на данъка по чл.48 от ЗДДФЛ, както и размера на установените задължения за ДОО и ЗЗО и начислените
лихви. Спорът в настоящото производство се свежда до това дали жалбоподателят
дължи авансови вноски по реда на чл.43 ал.1 от ЗДДФЛ и дали е самоосигуряващо
се лице.
Оспореният
в настоящото производство РА е издаден надлежно от оправомощената С.П.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и ръководителя на ревизионния
екип Л.Р.в съответствие с нормата на чл.119 ал.2
от ДОПК.
Съдът
приема, че в ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения.
При ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице, във връзка с които са представени и
писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания, така и от
третите лица. Получените сведения са приобщени по установения ред към
административната преписка.
Независимо,
че жалбоподателят не въвежда твърдения за липса на основания за извършена
ревизия при особените правила на чл.122
– 124а от ДОПК,
то доколкото съдът следи служебно за законосъобразност на акта на всички
основания, следва да изложи мотиви в тази връзка. Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2
от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия
по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената
презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената
тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно
обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК,
в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред
за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта.
За да се
приложи презумпцията по чл.124 ал.2
от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по
приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай
тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В
конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че за 2016 г. по отношение на ревизираното
лице са констатирани данни за укрити приходи. През данъчния период чрез наложни
платежи и банкови преводи е получавало редовно парични суми от клиенти за
извършени продажби на билки на територията на цялата страна. Обясненията на жалбоподателя,
дадени в хода на ревизията и доказателствата, събрани от куриерската фирма и
извлечение от банкови сметки са кредитирани от ревизионния екип, предвид
тяхната еднопосочност и възможност да бъде изяснено какъв именно е бил характера
на получените значителни парични средства от ревизираното лице.
Определянето
на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са
нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на
обстоятелства по чл.122 ал.1
от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122 ал.2
и ал.4 от ДОПК,
законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта,
основанията по чл.122 ал.1 ДОПК следва да са установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на
чл.122 ал.1
от ДОПК.
Съдът
приема за обосновано основанието по чл.122 ал.1 т.1,
т.2 и т.4 от ДОПК. В хода на ревизионното производство е установено,
че ревизираното лице не е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г., за
ревизирания период е налице несъответствие в данните за получените доходи от оспорващия
и действително констатираните обстоятелства за средствата, получени от него
през 2016 г. От доказателствата, представени от ревизираното лице, както и от
твърденията му в писмените обяснения, дадени при ревизията, може да бъде
направен извод, че недекларираните суми са негова собственост. Липсва и
счетоводна отчетност, съгласно ЗСч. При така установената фактическа
обстановка, съдът счита, че ревизионният екип законосъобразно е преминал към
извършване на ревизия по особения ред на чл.122
– 124а от ДОПК
- за задълженията за данък по ЗДДФЛ, здравни и осигурителни вноски.
Констатираното по надлежния процесуален ред несъответствие между декларираните
данни от жалбоподателя и действително установените (фактите, по което не се
отричат от ревизираното лице), е достатъчно основание да се приеме, че в
ревизията са установени данни за укрити приходи. В преписката, представена по
делото, се съдържа уведомление по чл.124 ал.1
от ДОПК, което е връчено на жалбоподателя, т. е. ревизираното лице
несъмнено е било наясно за специфичния ред, по който се провежда ревизията. С
оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на РА действа презумпцията
по чл.124 ал.2
от ДОПК.
Съдът
приема, за неоснователни възраженията на жалбоподателя срещу РА – в частта
относно данъка по ЗДДФЛ, определен за 2016 г. За процесната 2016 година е
доказано от приходните органи наличието на данни за реализирани и укрити
приходи от жалбоподателя, поради което е налице и основание за определяне на
данъчната основа по специалния ред на чл.122 от ДОПК.
Според
органите по приходите намира приложение нормата на чл.29 ал.1
т.2 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход от стопанска дейност
на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като
придобитият доход се намалява с разходи за дейността, а именно с 40 на сто за доходи
от дейността на физическите лица за производство на преработени или
непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на
произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от
събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно
стопанство. На основание чл.43 ал.1 от ЗДДФЛ лицето, придобило доход от стопанска дейност по чл.29, дължи
авансово данък, който в случая е определен и по реда на чл.122 от ДОПК, а
именно:
Получен облагаем доход от продажба на билки през
2016 г. – 112 003.50 лв.
Нормативно признати разходи /40%/ - 44 801.40 лв.
Нетен доход
- 67 202.10 лв.
Получен доход от лихви по заем
- 241.90 лв.
ЗОВ
- 8 049.60 лв.
Данъчна основа по чл.122 от ДОПК подлежаща на
облагане - 59 394.40 лв.
Дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ - 5 939.44 лв.
Видно от РА
от така определения дължим данък е приспаднат удържания данък в размер на
1267.20 лв. от „Билкова градина“ ООД по справката по чл.73 от ЗДДФЛ и е
определен окончателно задължение в размер на 4 672.00 лв. Съдът приема, че
в настоящата хипотеза правилно и законосъобразно ревизиращите органи са
приложили разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗДДФЛ, която разпоредба визира
правилото за дължимост на авансов данък, тъй като в хода на ревизионното
производство е установено единствено определен и удържан данък по реда на чл.43
ал.4 от ЗДДФЛ от „Билкова градина“ ООД в размер на 1267.20 лв. Не е установено от
ревизиращите органи, а и в хода на съдебното производство не се представиха
доказателства от оспорващия, другите получатели на стоката и платци на дохода
по смисъла на чл.43 ал.4 от ЗДДФЛ да са определили данъка и да са го удържали
при изплащането. В този случай правилно е определено задължението за авансов
данък за доход от стопанска дейност в тежест на жалбоподателя по реда на чл.43
ал.1 и ал.3 от ЗДДФЛ, определен и при спазване на чл.122 от ДОПК. В противен
случай полученият доход от жалбоподателя ще остане необложен, което е в
противоречие със ЗДДФЛ и не е в тежест на данъчните органи да извършват ревизии
на трети лица, тъй като реализирания доход, който е и укрит, е от жалбоподателя.
Съдът
кредитира изцяло изводите на ревизионния екип за периода, защото са в пълно съответствие
със събраните по делото доказателства, а и същите не се оспорват жалбоподателя.
Доказателствената тежест по делото е възложена върху жалбоподателя и той не е
оборил констатациите, съдържащи се в РА за определения данък по ЗДДФЛ за данъчен
период - 2016 година. Ето защо и доколкото по делото е установено по несъмнен
начин с допустимите доказателствени средства, че в този период са извършени
доставки и са получени приходи от жалбоподателя, че РА се явява законосъобразен
в тази част и следва да се остави в сила.
В горният
смисъл съдът намира и направеното възражение от оспорващия, че не е
самоосигуряващо се лице за целите на КСО и ЗЗО, за неоснователно. Категорично е
установено от органа по приходите, че дейността, която жалбоподателят е
осъществявал през цялата 2016 г., с едно изключение – придобит доход от лихви
по договор за заем, е продажба на билки и реализирания от него доход е именно
от тази дейност, а не само като събирач на билки. В РА изрично е прието, че
ревизираното лице не само е събирал билки, но е извършвал продажби с тях и от
тези продажби са реализирани доходи, и то не в малък размер. Категорично е
осъществявана продажба на билки и то системно, поради което дейността на
жалбоподателя е по занятие. Разпоредбата на пар.1 т.29 от ДР на ЗДДФЛ
предвижда, че лица, упражняващи свободна професия са и други физически лица, а
не само изрично изброените, за които са налице едновременно следните условия:
осъществяват за своя сметка професионална дейност, не са регистрирани като
еднолични търговци и са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Разпоредбата на чл.4 ал.3 т.1 от КСО предвижда от своя страна, че задължително осигурени
за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата,
регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.
Това, че оспорващият не е регистриран като лице, упражняващо свободна професия,
не го освобождава от задължението да се осигурява за рисковете, посочени в
разпоредбата на чл.4 ал.3 т.1 от КСО, тъй като се явява лице, което упражнява
свободна професия и като такъв се явява самоосигуряващ се по силата на чл.5
ал.2 от КСО. Разпоредбата на чл.6 ал.8 от КСО от своя страна предвижда, че осигурителните
вноски за лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от
КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година.
Оспорващият дължи и авансово внасяне на
здравноосигурителни вноски в НЗОК, съгласно чл.40 ал.1
т.2 от ЗЗО, върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от
минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица,
определен със Закона за бюджета на ДОО. А по силата на ал.9 на чл.6 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.8 на
чл.6 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност
през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към
годишната данъчна декларация по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде
по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния
месечен осигурителен доход.
В случая,
от данните по делото е видно, че жалбоподателят И. Й. не е внасял авансови
месечни осигурителни вноски за ДОО и ЗЗО в НЗОК, не е подавал годишни данъчни
декларации, нито е правил изравнителни годишни вноски, поради което
законосъобразно с обжалвания РА са определени същите, ведно със съответните
лихви, дължими на основание чл.113 от КСО.
При спазване на нормативно установения размер за ДОО и ЗЗО ревизионният орган е
определил дължима вноска за ДОО за 2016 г. в размер на 5 553.60 лв. и
лихва в размер на 838.54 лв., и дължим вноска по ЗЗО за 2016 г. в размер на
2 496.00 лв. и лихва в размер на 376.86 лв. на оспорващия като
самоосигуряващо се лице, поради което съдът приема, че и в тази част РА се
явява законосъобразен и следва да се остави в сила.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният в
настоящото производство РА, в обжалваната му част, е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закон форма, при спазване на
административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата
цел. С оглед на това жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Съобразно
изхода от спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответната страна за присъждане на юрисконусултско възнаграждение, на основание
чл.161 ал.1
от ДОПК и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ТД на НАП град Варна направените по делото разноски в
размер на 972.98 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Й. ***, с ЕГН **********, срещу
Ревизионен акт №Р-03002718001201-091-001/13.09.2018 г., издаден от С.П.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Л.Р.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП град Варна, в
частта, с която е установен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 40672.00 лв. и лихва в размер на 829.11 лв.;
установени задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за
2016 г. в размер на 5553.60 лв. и лихва в размер на 838.54 лв. и установено
задължение за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО
за 2016 в размер на 2 469.00 лв. и лихва в размер на 376.86 лв., потвърден
в тази част с Решение №334 от
04.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА И.С.Й. ***, с ЕГН **********, да
заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна
при ЦУ на НАП сумата в размер на 972.98 /деветстотин седемдесет
и два лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: