№ 499
гр. Русе, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520201231 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Й. АТ. АНЧ., ЕГН **********, от гр.Русе, против
наказателно постановление №162-ЗМВР/2021г. на Началник на Второ РУ при ОДМВР,
гр.Русе, с което за нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 ЗМВР
му е наложена глоба в размер на 200лв. В жалбата си моли за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, без да сочи правни аргументи.
Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител.
Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за
установена следната фактическа обстановка :
На 07.05.2021год., св.И. съставил на жпод.А. акт, с който го обвинил, че
27.04.2021г., около 12:35 часа в гр.Русе, Ал. Възраждане No3, до бл.Възраждане -3 не
изпълнил устно разпореждане на полицейски орган, състоящо се в това да
премести личния си автомобил "БМВ-535", с рег.NoР1475КР, по такъв начин, че да не
пречи на участниците в движението, както и да остане на място за последваща
полицейска проверка. В съдебно заседание св.И. изнася факти и обстоятелства във
връзка с нарушението, което било извършено по време на абитуриенските балове,
когато пред Английската гимназия се били събрали голяма група от младежи /около
1
150 - 200 човека/, разположени в зоната на парка, пред учебното заведение и
пред блока, срещу него. Имало и такива по платното за движение на „Алея
Възраждане“, като създавали пречка за движението по пътищата и били предпоставка
за ПТП. Около младежите, разположени на пътното платно имало много силно
задимяване, силна миризма на каучук, чувало се свирене на гуми. Св.И. видял две
МПС, като от едното - марка „Ауди“ се чувала силна музика, а другото – „БМВ“,
въртяло гуми на пътното платно и поднасяло в ляво и в
дясно. Водачът на „БМВ“ – жпод.А., го бил разположил срещу посоката на движение
на ул. „Алеи Възраждане“, която е еднопосочна. Св.И. разпоредил на жпод.А. да
приготви за проверка документите си за самоличност, тези на автомобила, да премести
последния така, че да не пречи на движението и да изчака за да му бъде извършена
полицейската проверка. В отговор жпод.А. напуснал местонарушението. Св.И. успял
да запише регистрационния номер на автомобила. След справка в информационна
система за собствеността на „БМВ“, се оказало че водачът – жпод.А. е и собственик на
автомобила.
След съставяния акт, който жпод.А. подписал с бланкетно възражение, му било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.64 ал.4
от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР, жпод.А. бил санкциониран с глоба от
200лв.
Изложената фактическа обстановка по делото се установява от събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства и приложените акт и наказателно
постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
показанията на актосъставителя И., очевидец на деянието, които съдът кредитира като
логични, непротиворечиви и подробни, както и защото жпод.А. не ангажира
доказателства, които да ги опровергаят.
Поради изложеното съдът приема, че законосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жпод.А. с оглед на
виновно осъществено от него административно нарушение, съставомерно по текста на
чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Процесното административно нарушение се изразява в отказ на
жалбоподателя да изпълни законно полицейско разпореждане на униформен полицай /
св. И./, в изпълнение на възложените му функции, а именно да премести паркирания от
него автомобил и изчака за полицейска проверка. Правната квалификация на описаното
2
нарушение настоящият съдебен състав споделя изцяло, като я намира за правилна и
законосъобразна.
Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, императивно регламентира налагане на
административно наказание " глоба " от 100 лв. до 500 лв. на всеки, който не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако
извършеното не съставлява престъпление. Задължението на гражданите е
възпроизведено изрично в санкционната норма, която перефразирано гласи, че всички
са длъжни да изпълняват разпорежданията на органите на МВР, като неизпълнението
води до санкция.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.
40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовата
разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение.
В процесния случай наложеното административно наказание е в размер малко
над минимума, съответен на обществената опасност на конкретното деяние: отказ на
жалбоподателя да премести автомобила си, пречещ на движението и самоволно
напускане на местонарушението, поради което пред съда не стои въпросът за преценка
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Обстоятелството че, жпод.А. бил абитуриент не го
освобождава от задължението да спазва законите на страната.
Не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН. Констатираното нарушение на
разпоредба от ЗМВР не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай,
предвид обстоятелствата при които е извършено и не може да се счете, че това
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. Установеното поведение на жалбоподателя,
демонстрира липса на респект и уважение към орган, призван да пази реда, и явна
необвързаност от разпорежданията му, предвид упорития му отказ да ги изпълни. Това
поведение е осъществено на публично място и е проявено в присъствието и на други
лица.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на
юрк.Йорданова, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение
на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с
3
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер от
100лв., предвид положения от представителя труд и липсата на правна и фактическа
сложност на конкретния казус.Поради изложеното исканито за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от 120лв., за частта над 100лв. се явява
неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №162-ЗМВР/2021г. на Началник
на Второ РУ при ОДМВР, гр.Русе, с което за нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗМВР, на
основание чл.257 ал.1 ЗМВР, на Й. АТ. АНЧ., ЕГН **********, от гр.Русе, е наложена
глоба в размер на 200лв.
ОСЪЖДА Й. АТ. АНЧ., ЕГН **********, от гр.Русе, да заплати в полза на
ОДМВР, гр.Русе направените по делото разноски – 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски административен съд в 14
дневен срок от съобщаването по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4